Страници

2.26.2008

Матриархат


Матриархалното семейство

Принципът на матриархата е предаването на власт от майка на дъщеря. Дъщерята бива възпитавана да не се обвързва с "един мъж": затова авантюрите преди и по време на брака се толерират. Ако дъщерята все пак се омъжи, майката започва борба срещу мъжа й. Целта е той да бъде представен като "външен" за семейството, където, по същество, родителската двойка се състои от майката и дъщерята. Децата са техни, а не на мъжа. Бракът може да се поддържа дълго, стига съюзът майка-дъщеря да работи, а мъжът да е притиснат в ъгъла (изпълнител на задачи "заради децата"; набеждаван като виновник за неуредиците; осмиван; заплашван с развод).

Ако в това семейство се родят момчета, възпитанието им е насочено срещу семейството по принцип. Те също биват насърчавани да сменят "партньорките"; от тях се очаква и да споделят приключенията си (но не с баща си). Ако се оженят, ще е добре да изневеряват на жените си (и пак да го споделят с майка си). Става така, че майката се оказва глава на семейството на сина си (каквато би била и ако имаше дъщеря). Децата, израснали в разбитото и перверзно управлявано семейство, състоящо се от неясно какъв брой членове, забелязват силата на баба си и стигат до извода, че семейството, ако изобщо си струва да бъде създавано, се основава на потисничество чрез интригантстване. Каква ще е политиката на момичето, е ясно; но момчето, ако стане тираничен баща, ще се провали, защото ще принуди жена си да влезе в съюз с децата срещу него и така ще се окаже в изолация. Оттук нататък се повтаря вече разказаното.


***

Матриархалното възпитание

Атаката срещу родната страна и народа й, която не препоръчва нищо освен бягство или безнадеждно бездействие, помага за различни неща. Това може да е
1) повтаряне на твърдението за "негодност", което обяснява, оправдава и легитимира външната окупация. Може
2) да е обяснение на собствените неуспехи, особено пред децата.
Може
3) да е напомняне на външно по-успелите (по-добре родените) в собствената страна на говорителя, че принципно не се отличават от него и най-вече, че не са по-добри (извратен вариант на вярата в единството на човешката природа и в греховността на всички хора).
4) може да е обработка на децата, с която да бъдат подготвени за емиграция, чрез която ще се сдобият с блага (материални, символни), част от които ще предадат на родителя си.


В дълбочина става дума за част от матриархалната стратегия. Нали страната се управлява от мъже, поне традиционно. Семейството също би трябвало (пак традиционно) да се управлява от мъжа. Като се отрича всякакво достойнство на страната, се атакуват мъжете изобщо (негодни, нищо не постигнаха, загубиха всички сражения, некултурни са). Това е непряк, коварен натиск върху мъжа в семейството. Хватките, чрез които се провежда стратегията, са многобройни. Примерно, изказване на възхищение от "външни" прочути мъже. Тези аплодисменти, към които той не би могъл охотно да се присъедини, са начин да му се покаже, че е "никой". Прослава на всичко "отвън", омерзение от всичко "тук"; подчертаване на саможертвата на майката, която, наред със своята майка, изглежда като единствената достойна личност в "тази страна"; настояване да се учи, за да се намери средство за емиграция, или пък, особено в случая с момичето, подсказване опцията "брак навън". Този брак ще е по сметка и поради това няма да предполага любов, а още по-малко обвързване на религиозно основание. Майката няма да управлява пряко семейството на дъщеря си, но връзката с нея няма да се влоши; а поради раздялата може и да бъде идеализирана от страна на дъщерята. Най-малкото, отпращането на дъщерята е победа срещу "тукашните" мъже. На бащата, ако той още е някъде наоколо, е показано, че не е успял да се погрижи за дъщеря си (или пък сина си), така, че те да могат да останат тук; че всички "тукашни мъже" са нищожества, сиреч като него.


Момчето, възпитано по този начин от майка си, приело недостойнството на баща си, се превръща в недоволен, винаги хленчещ мъж. Не се заема с дела от обществена полза, защото е научен, че те са обречени на провал. Работи за собствен, индивидуален успех, но винаги смята, че е постигнал малко. Целта на възпитанието му е била да се чувства подобен на баща си, сиреч недостоен за майката човек, който винаги трябва да я ухажва и да я моли за прошка за неудобствата, които й създава, както и за удобствата, които е бил неспособен да й създаде. Също и за многобройните си прегрешения пред нея, тъй като тя е въплъщение на добродетелта, и то на страдащата добродетел (пак перверзно припомняне на Христовия живот).

Грехът на матриархалната жена е Евин - отхвърляне на закона, отказ от вярност към Съвършения, непокорство, узурпиране на лидерското място в семейството. Нежеланието й да види греха си и да се разкае води към разпространяването му и върху потомството - чрез интриги в дома и лошо възпитание на децата. Но бащата е не по-малко виновен.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

По-добре да се отделят от такъв съюз


А казаното за атиняните изглежда да е вярно и за всички гърци - че са добри в това, да се съпротивляват на наложени отвън властници, да побеждават перси, да харчат пари и да понасят различни трудности; но не бяха научени да управляват и когато опитваха, се проваляха.
Най-напред изпращаха гарнизони по градовете, които бяха не по-малобройни от силите на тамошните граждани; и така показваха и на останалите, че винаги ще действат с насилие. Но стана така, че не постигнаха сигурна власт над градовете, докато същевременно бяха мразени. Те не толкова експлоатираха, колкото имаха слава на експлоататори и, накратко, получаваха по-скоро злините, отколкото благата на властта.
Случи им се непрестанно да се разкъсват между военните си задачи; и точно поради това, че се стремяха да завладеят чужди страни, станаха неспособни да опазят своята собствена. Броят им беше недостатъчен както да се наложат над онези, срещу които изпращаха части от армията си, така и да се защитят от възможни атаки срещу града си. Напредъкът в нещата, които си бяха поставили за цел, им беше по-скоро вреден; и изглеждаха повече като роби-управители, отколкото като истински владетели.
Те нямаха изгода съюзниците им да са силни - защото така биха станали опасни за тях; нито пък да са слаби - защото каква би била ползата от такова съюзничество?
Когато някои от съюзниците се отцепваха, те ги усмиряваха с помощта на други; и така показваха, че за всички е по-добре да се отделят от съюза, и то наведнъж. Защото ако останат в такъв съюз, винаги биха били принуждавани да воюват едни срещу други (в интерес на атиняните): но ако се отделят заедно, тогава биха били свободни - защото атиняните не биха могли да ги задържат със свои сили.
В управлението им нямаше порядък; те се стремяха към него без да имат нужното знание. Владенията им бяха малки, но поради неопитност и безсилие не можеха да задържат дори и тях; във властването им нямаше нито човеколюбие, нито сила. И накрая, подобно на Езоповата сврака, останаха като оскубани - сами срещу всички.

по Елий Аристид. "Към Рим" 51-57. ІІ в. сл. Хр.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.25.2008

Според Писанията

И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това?
Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Лука 15:11-32

***

Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

ІІ Коринтяни 4:6-15

http://www.pravoslavieto.com/bible/index.htm


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.23.2008

2760-та


The Serbian Ministry of Foreign Affairs sent today protest notes to the governments of Denmark, Germany and Luxembourg, which recognised the unilaterally proclaimed independence of Kosovo-Metohija.
The Ministry says in a statement that Minister Vuk Jeremic recalled Serbian Ambassador to Germany Ognjen Pribicevic, which is in accordance with the Ministry’s action plan, adopted at the government session.
Ambassador Pribicevic is to leave Germany within 48 hours after delivering the protest note and return to Serbia for consultations.

***

Serbian Minister of Foreign Affairs Vuk Jeremic spoke today on the phone with Russian Foreign Minister Sergei Lavrov about the situation following the unilateral declaration of independence by Kosovo.
Jeremic and Lavrov agreed that this act is a severe violation of international law and that this precedent can considerably influence stability in the region as well as worldwide.
Lavrov asked about the security situation in Serbia after yesterday’s incidents during the mass protest in Belgrade and said he is sorry they happened as such events have a negative influence on the diplomatic efforts by Serbia and Russia in international organisations.
The ministers confirmed the readiness of Serbia and Russia to cooperate in all international forums so that the illegal act of unilateral declaration of independence by Kosovo fails to receive international legitimacy and so that the so-called state of Kosovo is not granted membership in international organisations.
Jeremic underlined that Serbia greatly appreciates the strong and principled support by the Russian Federation in defending the sovereignty and territorial integrity of Serbia.
Lavrov confirmed he will visit Belgrade soon, according to a statement from the Ministry.

Serbian Governement, Official website
(http://www.srbija.sr.gov.yu/vesti/vest.php?id=43501)

***

Русија им се закани со брутална воена сила на ЕУ и НАТО

Русија би можела да “употреби сила“ ако НАТО или ЕУ на Косово не дејствуваат во рамките на ООН, рекол рускиот претставник во НАТО, Дмитри Рогозин.
“Ако ЕУ усвои заеднички став или ако НАТО го прекрши мандатот на Косово, тоа нема да биде во рамките на ООН. Тогаш и ние ќе мораме да употребиме брутална сила или, со други зборови, вооружена сила за да бидеме испочитувани“, рекол Рогозин со помош на видео линк Москва - Брисел, објави руската новинска агенција Интерфакс.
Според изјавата на рускиот дипломат, во моментов Косово станало конфликт на идеологии, конфликт меѓу различни ставови кон системот на меѓународната безбедност.
“Кога во Букурешт ќе се одржи средбата Русија-НАТО, мислам дека рускиот претседател нема да се двоуми да зборува за нашите интереси, за тоа, дека безбедноста треба да биде за сите“, рекол Рогозин.
Според руските власти, земјите кои ја признаа еднострано прогласената независност на Косово, се делумно виновни за синоќешните напади врз нивните дипломатски претставништва во Белград.
“Русија жали поради случувањата во Белград“, рекол портпаролот на руското министерство за надворешни работи, Михаил Камјињин.

Нова Македонија, број 21322, 23.02.2008
(http://www.novamakedonija.com.mk/DesktopDefault.aspx)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.22.2008

Преди Косово


In 1917 Chaim Weizmann, scientist, statesman, and Zionist, persuaded the British government to issue a statement favoring the establishment of a Jewish national home in Palestine. The statement which became known as the Balfour Declaration, was, in part, payment to the Jews for their support of the British against the Turks during World War I. After the war, the League of Nations ratified the declaration and in 1922 appointed Britain to rule in Palestine.
This course of events caused Jews to be optimistic about the eventual establishment of a homeland. Their optimism inspired the immigration to Palestine of Jews from many countries, particularly from Germany when Nazi persecution of Jews began. The arrival of many Jewish immigrants in the 1930s awakened Arab fears that Palestine would become a national homeland for Jews. By 1936 guerilla fighting had broken out between the Jews and Arabs. Unable to maintain peace, Britain issued a white paper in 1939 that restricted Jewish immigration into Palestine. The Jews, feeling betrayed, bitterly opposed the policy and looked to the United States for support.
While President Franklin D. Roosevelt appeared to be sympathetic to the Jewish cause, his assurances to the Arabs that the United States would not intervene without consulting both parties caused public uncertainty about his position. When President Harry S. Truman took office, he made clear that his sympathies were with the Jews and accepted the Balfour Declaration, explaining that it was in keeping with former President Woodrow Wilson's principle of "self determination." Truman initiated several studies of the Palestine situation that supported his belief that, as a result of the Holocaust, Jews were oppressed and also in need of a homeland. Throughout the Roosevelt and Truman administrations, the Departments of War and State, recognizing the possibility of a Soviet-Arab connection and the potential Arab restriction on Oil supplies to the United States, advised against U.S. intervention on behalf of the Jews.

Britain and the United States, in a joint effort to examine the dilemma, established the "Anglo-American Committee of Inquiry." In April 1946, the committee submitted recommendations that Palestine not be dominated by either Arabs or Jews. It concluded that attempts to establish nationhood or independence would result in civil strife; that a trusteeship agreement aimed at bringing Jews and Arabs together should be established by the United Nations; that full Jewish immigration be allowed into Palestine; and that two autonomous states be established with a strong central government to control Jerusalem, Bethlehem, and the Negev, the southernmost section of Palestine.
British, Arab, and Jewish reactions to the recommendations were not favorable. Jewish terrorism in Palestine antagonized the British, and by February 1947 Arab-Jewish communications had collapsed. Britain, anxious to rid itself of the problem, set the United Nations in motion, formally requesting on April 2, 1947, that the U.N. General Assembly set up the Special Committee on Palestine (UNSCOP). This committee recommended that the British mandate over Palestine be ended and that the territory be partitioned into two states. Jewish reaction was mixed - some wanted control of all of Palestine; others realized that partition spelled hope for their dream of a homeland. The Arabs were not at all agreeable to the UNSCOP plan. In October the Arab League Council directed the governments of its member states to move troops to the Palestine border. Meanwhile, President Truman instructed the State Department to support the U.N. plan, and, reluctantly, it did so. On November 29, 1947, the partition plan was passed in the U.N. General Assembly.
UN Resolution 181, defined the outline of a settlement in Palestine creating both a Jewish and a Palestinian homeland. The 1947 UN Partition divided the area into three entities: a Jewish state, an Arab state, and an international zone around Jerusalem.

At midnight on May 14, 1948, the Provisional Government of Israel proclaimed the new State of Israel. On that same date the United States, in the person of President Truman, recognized the provisional Jewish government as de facto authority of the new Jewish state (de jure recognition was extended on January 31). The U.S. delegates to the U.N. and top ranking State Department officials were angered that Truman released his recognition statement to the press without notifying them first. On May 15, 1948, the Arab states issued their response statement and Arab armies invaded Israel and the first Arab-Israeli war began.

http://www.trumanlibrary.org/whistlestop/study_collections/israel/large/index.php

***

In May 2008, the State of Israel celebrates its 60th anniversary. Six decades full of wars and conflicts, negotiations and agreements, challenges and achievements have passed. The biggest challenge however lays in finding a comprehensive peace agreement for the whole Middle East, one that includes all of Israel´s neighbours and current rivals. At the moment, 158 member states of the United Nations have diplomatic relations with Israel, but 34 countries refuse to take that step. Once considered as part of a strategy of boycott, the refusal of diplomatic recognition has developed as a serious obstacle for mutual respect and understanding, not to mention friendly partnerships and a permanent and just peace in the region... but these 34 member states of the United Nations still boycott Israel:

Afghanistan, Algeria, Bahrain, Bangladesh, Bhutan, Brunei, Chad, Republic of China, Comores, Cuba, Djibouti, Guinea, Indonesia, Iran, Iraq, Kuwait, Lebanon, Libya, Malaysia, Maldives, Mali, Morocco, Niger, North Korea, Oman, Pakistan, Qatar, Saudi Arabia, Somalia, Sudan, Syria, Tunisia, United Arab Emirates, Yemen.

http://www.recognizeisrael.com/

***

A declaration of a "State of Palestine" was proclaimed in Algiers on November 15, 1988, by the Palestinian National Council, the legislative body of the Palestine Liberation Organization (PLO). The declared "State of Palestine" is not and has never been an independent state, as it has never had sovereignty over any territory.
The 1988 declaration was approved at a meeting in Algiers... The declaration invoked the Treaty of Lausanne (1923) and UN General Assembly Resolution 181 in support of its claim to a "State of Palestine on our Palestinian territory with its capital Jerusalem". The proclaimed "State of Palestine" was recognized immediately by the Arab League, and about half the world's governments recognize it today. It maintains embassies in these countries. The State of Palestine is not recognized by the United Nations, although the European Union, as well as most member states, maintain diplomatic ties with the Palestinian Authority, established under the Oslo Accords.

Currently, the proclaimed State of Palestine is not an independent state, as it does not have any sovereignty over its claimed territory. The declaration was ignored and eventually rejected, by the State of Israel. Israel has controlled the territory claimed by the State of Palestine since the 1967 Six-Day War when it captured them from Egypt and Jordan.
The declaration is generally interpreted to have recognized Israel within its pre-1967 boundaries, or was at least a major step on the path to recognition...

More than 100 states recognize the State of Palestine, and 20 more grant some form of diplomatic status to a Palestinian delegation, falling short of full diplomatic recognition.
Europe: Albania, Austria, Belarus, Bulgaria, Cyprus, Czech Republic, Hungary, Malta, Montenegro, Poland, Romania, Russia, Serbia, Turkey, Ukraine, Vatican City;
Americas: Argentina, Cuba, Nicaragua


http://www.halfvalue.com/wiki.jsp?topic=State_of_Palestine


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

Древни ръкописи



Evidence

Most people, when reading an old piece of literature don't think about putting the book through a test to see if the author listed on the book is really in fact the actual author. Most who read a piece from Homer, Aristotle or even a piece of literature by the likes of Shakespeare, assume what they are reading is the original work by that author. When it comes to the authenticity of the Bible however, many people who don't believe in it, or believe it's some ancient book of fables. Many people don't realize that the Bible has been tested for validity.
Those who may scoff at someone who believes the Bible is unique and inspired by God, those who might think that we are believers in some archaic book, written over 2000 years ago, which is unreliable, full of error and discrepancies, find our claims that the Bible is the Word of God a ridiculous statement and that we are fools for believing this.
There really is no set test for historians to determine the validity or accuracy of any other ancient piece of literature - but there is for testing the truthful reliability of the Bible. For historical documents, there are basic methods for testing the authenticity - these being 1) bibliography, 2) internal evidence, and 3) external evidence.
The bibliographical test examine how documents come down through the years and centuries. Since in many cases there are no original documents, the reliability of manuscripts is not a sure thing in regard to the number of known manuscripts and the time between when the original was said to be written to the date of the existing copies. For example, Homer's Iliad was written sometime in 900 BC but the earliest copy is dated at somewhere in 400 BC - a difference of 500 years. There are 643 known copies (manuscripts). How about Caesar's Gaelic Wars? It was composed sometime between 58 and 50 BC, but the oldest of the nine or ten existing manuscripts that are even in decent condition is dated nearly 900 years later than Caesar's day. Here's one more. Of the 14 books of the Histories of Tacticus, which were written around 100 AD, only 4 and a half survived all this time, and of the 16 books of his Annals, 10 survive in full, and 2 in part. There are only 2 manuscripts, one dated from the 800's and the other in the 1000's AD. There are so many other cases based on history books and annals written in ancient times to where we are able to know ancient history, and what we base our knowledge on. How does the Bible compare in the bibliographical test?
First of all, there are now more than 5300 known Greek manuscripts of the New Testament, over 10,000 of the Latin Vulgate, 9300 other early versions and more than 24,000 manuscripts of portions of the N.T. In comparison, Homer's Iliad comes in second place for numbers of manuscripts at only 643. Careful studies of the different readings of various early manuscripts shows that none of them affects any doctrine of Scripture. This goes for the Old Testament as well - as what is written in standard Hebrew texts of the Old Testament is not changed or altered by any of the variant readings of manuscripts of earlier dates. The amazing discoveries of the Dead Sea Scrolls have shown that later manuscripts of the Old and New Testaments are almost exactly the same, except for a few punctuation or spelling errors - basically putting to rest many arguments that the Scriptures have been changed or corrupted over the centuries.
In many cases, there is further support of reliability by various versions of manuscripts. Considering that ancient literature was rarely translated into other languages, Christianity, on the other hand, was missionary based right from the beginning. That means that the earliest versions of the New Testament were made by missionaries to spread the Gospel among people who spoke Syriac, Latin and Coptic. Syriac and Latin versions of the N.T were made around 150 AD - which is very near the time of the originals. There are nearly 15000 existing manuscripts of various versions.


Someone once wondered what would happen if every single copy of the New Testament was lost or destroyed by the end of the 3rd century- would there be any way to collect it all together again just by using the writings of those in the church in the second and third century? A man by the name Sir David Dalrymple searched and researched through the church fathers writings - and was able to find the entire N.T except for 11 verses.
In the case of the Old Testament, there isn't quite the abundance of evidence in manuscripts as for the N.T. Until the Dead Sea discoveries, the oldest complete Hebrew manuscript was dated around 900 AD. This made a time gap of 1300 years, because the Hebrew Old Testament was completed about 400 BC. After the Dead Sea discoveries though, a number of Old Testament manuscripts have been found by historians and scholars date before the time of Christ.
Take also the methods in which the earliest Hebrew Scribes copied out the Old Testament Scriptures - no one in any other groups have been as meticulous about copying as the early scribes. The regulations alone in which they had to follow made a case for why there are fewer manuscripts for the O.T than the N.T. After having to follow more than 15 rules for copy work, and painstaking copying, any rolls which were found where the regulations were not followed to the letter were made to be buried in the ground or burned. Compared to other ancient writings of the period- such as the Egyptian Book of the Dead, it is amazing how the Hebrew texts have none of the discrepancies and manuscript change as these other ancient writings. Two copies of Isaiah were discovered in one of the caves in 1947 were older than the previously known manuscript - dated 980 AD - yet they proved to be word for word, identical to modern standard Bible texts in more than 95% of the text. The 5 % variations were mainly variations of spelling. They don't affect the message of the scriptures in any way.

(http://journals.aol.com/lifesabench6/is-the-bible-really-true/)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.21.2008

Из историята на Америка

Madalyn Murray O'Hair -
founder of "American Atheists"


Founded in 1963 by Madalyn Murray O'Hair as the Society of Separationists, American Atheists was the result of the legal cases Abington School District v. Schempp and Murray v. Curlett (1959) which were later consolidated. Both Abington and Murray challenged mandatory prayer in public schools. Over the years American Atheists has filed numerous lawsuits against public institutions it considers to have breached the wall of separation between church and state. The organization, which has approximately 2,200 members, is headquartered in Cranford, New Jersey.

In 1959, Murray filed a case on behalf of her son, William J. Murray, who was being forced to attend bible readings in school and was being harassed by teachers and school administrators for refusing to participate.

The consolidated case, usually cited as Abington School District v. Schempp (although, arguably, Murray v. Curlett became the more famous of the two,) was argued before the United States Supreme Court on February 27 and February 28, 1963.[4] In her opening statement, Madalyn Murray said, in part,"An atheist loves himself and his fellow man instead of a god. An atheist thinks that heaven is something for which we should work for now — here on earth — for all men together to enjoy."

The justices rendered their decision on June 17, 1963. It was in favor of the petitioners, 8-1. They ruled that state-mandated prayer and unison bible readings in public schools were a violation of the Establishment Clause in the First Amendment to the United States Constitution. Justice Potter Stewart was the sole dissenter.


The American Atheists logo, based on the atomic model. Officially, the letter 'A' in the middle stands for America, commonly used to refer to the United States. It would, in theory, change for expansion into other countries. The open-ended vertical orbital signifies that not all is known yet


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

преди 7 години

Гледахте ли в Early Show преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 септември, когато Jane Clayson я попита: “Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?” Ани Греъм каза:

“Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави на мира?”

***

Нека помислим. Мисля, че се започна, когато Madeline Murray O'Hare (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме “Добре.” След това някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата... Библията, която казва не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си. И ние казахме “Добре.” След това д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на д-р Спок се самоуби). И ние си казахме: “Един специалист знае какво говори.” И казахме “Добре!” След това някой умен член на директорски борд на някакво училище каза: “Понеже момчитата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, за да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите.” Ние казахме - “Добре.” След това някой каза: “нека дъщерите ни, ако искат, да си махат бебетата като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си.” Ние казахме “Добре.” След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не накзват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо то поведението му, защото “не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд.” И ние казахме “Добре!” (Има голяма разлика между възпитание и побой!). След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. и за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата и икономиката да е добре.
След това някой каза: “хайде да печатаме списания със снимки на голи жени и да го наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло.” И ние казахме “Добре!” След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме: “Добре, човекът си има право на свобода на словото.” След това развлекателната индустрия каза: “нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм.” И ние казахме: ”... ми това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!” Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им “пука” като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с “Жънем това, което сме посели”.
След това се появи ученикът, който написа: “Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик” И отговорът: “Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог.”
Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва. Интересно е как казваме: “Аз вярвам в Бога”, но правим това, което прави Сатана, който, между другото, също “вярва” в Бога! Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени. Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън из тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога хората не се и замислят да го разпространят. Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат в училище и на работното място. Интересно е как някой е така “изпълнен с Христос” в неделя, но е абсолютно “невидим християнин” през цялото останало време.

http://www.prayerfoundation.org/billy_grahams_daughter.htm
(препратено от Калин Михайлов)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.18.2008

Образователната реформа

Щом говорим не само за религия, но и за образование, ще си позволя да Ви обърна внимание върху някои събития в хуманитарното образование в страната ни през последните шест десетилетия.
Първо, в България след така наричаното "освобождение" през 1944 г. беше проведена образователна реформа. Да оставим настрана колко и какви учени и учители са останали без работата си и колко и какви лица са заели местата им. Разбира се, вероучението беше премахнато. Но заедно с него беше премахнато и обучението по класически езици (старогръцки и латински). Това защо? Кого застрашаваха някакви отмрели езици, преподавани в малко училища и то на отделни паралелки? Не са застрашавали никого, ще Ви кажат, а са били просто ненужни. Несъмнено, ненужни за строежа на социализма - особено по начина, по който беше проведен.
Тези "мъртви езици" бяха дори прекалено живи от гледна точка на реформаторите. Защото цялата християнска класика - от Септуагинтата и Новия завет до последните византийски теолози на Изток; и от превода на Библията до множество теологически текстове дори днес на Запад - са на старогръцки и латински. Тези езици дават достъп до тези текстове. И сега също, в 2008, високата компетентност в областта на религията е изключена без знанието на точно тези езици. Ето защо са пречели. По този начин просто се решава въпроса с теологическото образование - то се задушава.
Второ, наред с латински и старогръцки от средното образование е премахнат и още един, също като тях отмрял език - старобългарският (средновековният български). Той пък на кого е пречел? Нали тук е България, братя сънародници, нали реформаторите, макар и прогресивни хора, все пак са българи? Българи, да, но просветени, модерни и политически ангажирани. Старобългарският се премахва, защото почти цялата средновековна българска книжнина се занимава с духовни (религиозни) въпроси. Как тогава ще се учи този език в училищата? Какво ще се чете на него? Ясно, отпада.
Но не е само това. Хайде, старобългарския ще го забраним, но българската литература - и нея ли да я забраним? За чак толкова радикална реформа не им е стигнала смелостта (а може и някой съветски другар да ги е посъветвал да са по-малко ревностни - революцията иска търпение). Не са я забранили, но са изработили програми. Старобългарска литература - може, ако става дума за богомили (добри хора, преследвани от мракобесната Църква), азбука и малко от житието на Св. Кирил, срещата му с папата. Подробности не се разбираха, но ставаше ясно, че папата е опасен човек, подобен на византийските духовници, а в живота на Кирил най-съществено се оказваше, че майка му била “славянка”. На светите равноапостоли (признати за такива в целия християнски свят) не се оказваше честта да се наричат "Св. Св." - те бяха просто "Кирил и Методий".
Положението, уважаеми събеседнико, е същото и сега - старобългарски език с изключение на Класическата гимназия в София, не се преподава никъде; а старобългарската литература е засегната точно толкова, колкото и преди 20-50 години. Нали учителите са учили тогава, пък и програматорите какви промени да внесат? Кой обсъжда този въпрос? Щом и в "Капитал" не може, в "Шок" ли ще го обсъждат? Може сигурно в СКАТ, но там пък така ще го обсъдят, че по-добре да не гледаме.
По-нататък – възрожденска литература. Да вземем “Житие и страдание на грешния Софроний”. Всеки, който разбира нещо от литература, вижда, че това е една оригинална, увлекателна, сериозна книга. Да се чете ли от учениците? Не, защото:
1) авторът, освен много добър писател, е и свещеник.
2) в книгата няма богохулства, не се напада Църквата, не се пропагандира атеизъм
3) липсва похвала на Русия (и на Съветския съюз)
Българската литература си намери други образци - "Моята молитва" и останалите атеистични пасажи от "гения на българската литература". "Православните скотове" с ударение на второ "о" е негова инвенция - учено наизуст, цитирано навсякъде - никой нямаше нищо против, сега обаче, когато се спомена за "Отче наш", елате да видите обществена енергия. "Маминото детенце"; и разбира се, епическите умотворения на русофила Вазов (той пък беше "патриарх"). А, и да не забравя и "той бе предаден от един поп - този мръсен червяк и пр."
Следосвобожденското поколение? Да видим Алеко Константинов. Талантлив сатирик, а талантливите трябва да бъдат отречени или употребени (като Смирненски). Какво се разбира от първата част на “Бай Ганьо”? Че българинът “като такъв” е груб, див, нечистоплътен? Е, от това по-хубаво има ли? Веднага да се включи в програмите и да се набие в главите на всички. Така няма да възразяват, когато някой отвън дойде да ги управлява. А втората? Журналистика, политика, бизнес, обществен живот в автономното княжество? Хм. Не, това не е толкова интересно.
A propos, обръщал ли сте внимание на сякаш нищо незначещия факт, че бай Ганьо е мъж? Да сте чел нещо непохвално за българската жена? Не, нали? Българската жена е хубавица, чистофайница, добра стопанка, добра майка, добра баба. Също като учителката по литература. От нея сме видели само добро (като от Русия)
Оттук нататък - пролетарска поезия, Сивушка умира на нивата, "хлябът е от мъката по-чер" и накрая, логично, "съюз със СССР".
По история - в същия дух.

Е, това ли е светското хуманитарно образование, което екипът на "Капитал" сега се е заел да охранява?

Ето какво искам да Ви кажа - че онези хора, макар и неуки, правилно разбираха или по-скоро надушваха кой е истинският им враг - Църквата. Когато бъде разбита Църквата, се премахва най-старата и влиятелна недържавна организация; обществото се лишава от духовна опора (или, ако искате, авторитет), унищожава се надеждата на хората, че има Кой да въздаде за престъпленията, разбива се семейството (бракът не е дори "договор", защото законите при комунизма не действат, така че всеки да прави каквото иска), няма кръщение, човешкият живот не е свят (защото той се освещава при кръщението), хората са малко повече от другите бозайници, затова може да се избиват с десетки милиони (заради "идеята"), да живее Дарвин, Маркс бил казал нещо за религията и т.н. и т.н.
И ето, като завършек на нашия разговор от последния брой на "Капитал", нов приятен сюрприз в днешния брой - пак редакционна статия, пак по важен обществен въпрос - БАН. Много добре. Ето Ви едно място от статията (дано поне авторът да е същият, та да се надявам, че има кой да пише и по друг начин):

Държавата инвестира в наука, но нереформираната система на БАН ги прахосва в загадъчни институти. В кирилометодиевския научен център например 22-ма души целогодишно се занимават с дейността на...ясно на кого.

Ето за тази интуиция говоря. В БАН има наистина много и всякакви институти. Е как успяхме с един орлов поглед да забележим най-ненужния от всички? Макар на автор(ката) да й е ясно с какво се занимават тези учени, аз ще повторя нещо от казаното по-горе, за да стане още по-ясно. Те се занимават със старобългарската литература и общество, които са доминирани от християнския поглед към Бога, човека и света; с българо-византийски и българо-славянски, включително българо-руски литературни, културни и политически отношения. Това са хората, които познават българската езикова, литературна, а донякъде и политическа традиция в цялост; те са в състояние най-компетентно да критикуват разни идеологизации с политическа цел, които се представят за хуманитаристика; те имат с какво да отговорят на всеруско-панславистката реторика и на нейната коварна употреба на православието.
Така че от определена гледна точка са повече от безполезни.

***

По-кратък вариант на този постинг може да се намери на:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=454389


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.17.2008

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Лука 18:9-14

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/luk.htm#18


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.15.2008

Връщане във времето

...Един епископ трябва да направи всичко, каквото зависи от него за хората, за паството. Защото епископът ще отговаря пред Страшния съд за всяка една душа, на която е помогнал или не е помогнал.

Защо сте толкова категорично против концепцията на Обществения съвет към МОН?

Защото тази концепция внушава на децата „Не може да имате вяра на нито една религия”...
Никъде в нашата концепция не употребяваме думата „вероучение”. Децата могат да избират между „Религия – Православие”, „Религия – ислям” и „Религиознание”... Все пак едно дете, родено, в едно мюсюлманско семейство, чиито родители твърдо държат то да бъде мюсюлманин, ние нямаме право да му забраняваме да изучава своята вяра. Ако пък това дете някога Господ го призове към християнската вяра, ние ще му помогнем, никога няма да го оставим, но не можем да ограничаваме правата на хората. БПЦ винаги е била толерантна, тя никога не е забранявала на никого да изповядва своята вяра. А децата, чиито родители не принадлежат към никаква вяра, ще могат да изучават „Религиознание”. Някой все ще ни критикува... Но да отстъпваме просто няма накъде вече... Естествено, при други условия в бъдеще, ако видим, че е възможно да искаме по-задълбочено изучаване на религия, ще го направим. Защото то е само за доброто на децата. Не става дума за някакво фанатизиране на децата, както ни обвиняват. Става дума да ги научим да обичат, да вярват, да помагат, да са честни, да не се занимават с пороци, да не са наркомани, да не са алкохолици. Какво лошо има в това? Това ли е лошото?

Това е другото обвинение към Св. Синод - че с искането да се изучава православие, БПЦ влиза в противоречие със светския характер на държавата и на училището...

Мисля, че засега не, при тези закони. Ако бъдат създадени други закони, ще влезе в противоречие. Но „светско” не значи „атеистично”. Според тълковния речник на Найден Геров „светско” означава „отнасящо се до света”. Религията се отнася до света и светът съдържа религията. Религията, християнството, православието, църквата не са извън света... Ние не говорим за изучаване на катехизис, а за предмет, който е така направен от специалисти педагози, че може да бъде преподаван в училище.

Третото обвинение, е че в 21 век, векът на науката, вие връщате децата назад във времето... Влизат ли в противоречие вярата и знанието, науката?

...Има един праг, една стена, до която науката стига и оттам нататък само вярата може да премине. Науката няма тези методи, които има религията. Истинските, великите, сериозните учени са вярващи. Няма нищо ново под слънцето, казва още цар Соломон. Тези пороци, които са сега, тях ги е ималo и преди християнството, по време на езичеството. Не развитието на техниката е променила хората, а християнската нравственост. Христос е направил невъзможно робовладелството. И колкото по-малко е християнството, толкова повече тези пороци се връщат. Това не е нещо ново. То е нещо, което е било и сега се връща. Обществото е напреднало и никой не може да го върне, но човек може да напредва в техниката, а в нравствената област да върви назад. Ние искаме това нещо да не е така, някои ни обвиняват, че се връщаме към старото. В Евангелието е казано „Христос вчера, днес и утре е един и същ”. Законите на духовния живот са едни и същи. Обратното би означавало, че нравствеността, духовността, моралът са останали някъде в миналото и че в нашия век няма място за нравственост и духовност.

В 20 страни от ЕС има конфесионално религиозно образование, в 4 – неоконфесионално, в 5 – неконфесионално и само в 2 държави (Франция и Словения) конституцията забранява изучаването на религия...

Нека вземем от Европа как си пише законите, как се бори с престъпността, как създава материални блага за своите народи. А духовно те могат да взимат от нас. Нашата вяра е такава, че може много бързо да подигне хората, ако ние наистина им дадем възможност да се запознаят с нея и България може да има много духовни богатства ако се помага на децата, защото много по-трудно е да помогнеш на някой който се е определил, който се е изградил с отрицателни черти, даже с пороци. Един много опитен гръцки игумен ми каза „Старай се да изповядваш малки деца, да растат под твое ръководство, та когато пораснат да имаш кого да правиш и духовници, и монаси, и свещеници”...
Нашият враг е безплътен. И той винаги се е борил срещу Христос, срещу Христовата църква. Човек, който вярва правилно, който живее благочестиво тук, на земята, намира царството Божие, Божията благодат и отива там, където е Божията благодат за праведниците. И врагът на нашето спасение, който сам се е лишил от това пребиваване с Господ и със светите, завижда на човека и се стреми с всякакви средства да пречи на истината, на човека, на истинската вяра. Казано е, че им църква тържествуваща и църква войнстваща. Войнстваща срещу кого – срещу невидимия враг, който въоръжава срещу нея хора. Ние не можем да ги мразим тези хора, защото те са жертви на безплътния враг. Но ние тук на земята воюваме срещу най-различни врагове.

Тук на земята врагът съвсем не е безплътен.

Не е безплътен, но той не е истинският враг. Истинският враг е този, който му внушава да прави това нещо. Защото всеки човек, докато е жив, има възможност да се обърне към Бога.

Какво е най-важното, на което искате да научите децата?

Господ е казал – как ще знаете, ако няма кой да проповядва. Децата трябва да знаят православната вяра. И вече тези от тях, които по своята свободна воля пожелаят да следват вярата, ще я последват. Другите може един ден да си спомнят това, което са научили и то може да им помогне. Ние трябва да дадем възможност на всеки един човек да знае истината. И оттам нататък той ще си решава дали да тръгне към вярата или не. Но ако не знае истината, как да вземе решение?
... При нас насилие няма. Човекът е със своята свободна воля. Когато Божият Син е дошъл и е страдал и е приел кръстната смърт зарад нас и ние когато се обърнем към него, мнозина ще пламнат от любов към Господа и обичайки Него, ще обичат това, което Той прави. Това е пътят на православието. Любовта не може да стане със заповед. Както децата трябва да стигнат до вярата, така и вярата трябва да стигне до децата. Това е абсолютното задължение на един духовник. Ние ще отговаряме дали сме помогнали на децата.

(от интервю с Ловчански митрополит Гавриил, представител на Св. Синод по въпросите на религиозното образование)


http://www.vsekiden.com/?p=22629


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.13.2008

1944 - 1989

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

Чл. 1.
(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2.
(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3.
(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

-------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ДВ, бр.37 от 5 Май 2000 г.

http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2134920192


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.10.2008

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука.
И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Матей 14:14-22

***

Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Матей 9:27-35

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#9


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.07.2008

Някои са равни, но други...

Срамна страница в историята на БАН

Доживяхме и до този срам. Изборът за нов Председател на най-голямата и престижна научна организация в България, с почти 140-годишна история, да се проведе в рекордно кратки срокове (3 седмици), без да бъде обявен където и да било...
Първо, преди края на своя Председателски мандат акад. Юхновски бе избран за почетен член на БАН... Второ, малко по-късно ОС на БАН направи една срамна поправка в Устава на БАН, която дава право на Почетните членове на БАН без каквито и да е ограничения (разбирай възрастови и брой мандати) да заемат щатни длъжности в Академията, тъй като, видите ли, те, Почетните членове, били надарени с някакви по-висши качества и способности от останалите членове на Академията. И трето, логично подготвеното от първите две части на “трилогията” експресно обявяване на избор за “Нов” председател, като че ли гори пожар в БАН...

Спомняме си как неотдавна българските медии дадоха широка гласност при избора на нов Ректор на Софийския Университет. Защо ние трябва да се крием?

И това необмислено решение е взето от над 120-членното Общо Събрание на БАН в нарушение на собствения ни Устав...
Готов съм да се обзаложа, че в “избора” за нов Председател на БАН ще участва само един кандидат и това ще бъде досегашният Председател... Конкурсът не е обявен официално, но вече се подготвя масовото издигане кандидатурата на акад. Юхновски за “нов” Председател на БАН. За четвърти пореден път и след навършване на 70-годишна възраст, което не се допуска от Закона за БАН. Вече е насрочено заседание на Съвета на директорите от Биологичните институти, на което те, разбира се с явно гласуване, да предложат на акад. Юхновски да приеме, поне още веднъж, председателския пост... Предполагам, че и други Директорски съвети и институти ще се включат в тази акция, напомняща практиките на ранния тоталитаризъм...
Всъщност, няма нищо странно в поведението на тези хора [членовете на ОС на БАН]. Та нали директорите на институти се избират от УС на БАН и се назначават от председателя... Кой е този герой, който би рискувал с едно неправилно изказване и дори само въпрос да провали собствения си избор? Конформизмът е пълен...

Автономията на БАН не означава, че могат да се правят произволни нарушения на Устава на БАН и на нещо по-важно – на Закона за БАН... Неудобно ми е от поведението на голямата част от моите колеги – академици, които се въздържат да изразят официално становището си по този случай, било то положително или отрицателно...

акад. Камен Куманов
29 януари 2008

Целият текст, заедно с други материали около избора в БАН, може да се прочете на:
http://www.nauka2007.org/

Това е повод да се прочете и Джордж Оруел - Фермата на животните (малка и увлекателна книга, чете се за 1 ден). Ето едно известно място:
All animals are equal, but some animals are more equal than others (гл.X)
http://www.george-orwell.org/Animal_Farm/index.html


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.05.2008

A man just and devout, waiting for the consolation of Israel


And, behold, there was a man in Jerusalem, whose name was Simeon; and the same man was just and devout, waiting for the consolation of Israel: and the Holy Ghost was upon him.
And it was revealed unto him by the Holy Ghost, that he should not see death, before he had seen the Lord's Christ.
And he came by the Spirit into the temple: and when the parents brought in the child Jesus, to do for him after the custom of the law,
Then took he him up in his arms, and blessed God, and said,
Lord, now lettest thou thy servant depart in peace, according to thy word:
For mine eyes have seen thy salvation,
Which thou hast prepared before the face of all people;
A light to lighten the Gentiles, and the glory of thy people Israel.
And Joseph and his mother marvelled at those things which were spoken of him.
And Simeon blessed them, and said unto Mary his mother, Behold, this child is set for the fall and rising again of many in Israel; and for a sign which shall be spoken against;
(Yea, a sword shall pierce through thy own soul also,) that the thoughts of many hearts may be revealed.
And there was one Anna, a prophetess, the daughter of Phanuel, of the tribe of Aser: she was of a great age, and had lived with an husband seven years from her virginity;
And she was a widow of about fourscore and four years, which departed not from the temple, but served God with fastings and prayers night and day.
And she coming in that instant gave thanks likewise unto the Lord, and spake of him to all them that looked for redemption in Jerusalem.
And when they had performed all things according to the law of the Lord, they returned into Galilee, to their own city Nazareth.

Luke 2:25-39


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.04.2008

Hated for their abominations

Consequently… Nero fastened the guilt and inflicted the most exquisite tortures on a class hated for their abominations, called Christians by the populace. Christus, from whom the name had its origin, suffered the extreme penalty during the reign of Tiberius at the hands of one of our procurators, Pontius Pilatus, and a most mischievous superstition, thus checked for the moment, again broke out not only in Judaea, the first source of the evil, but even in Rome, where all things hideous and shameful from every part of the world find their centre and become popular. Accordingly, an arrest was first made of all who pleaded guilty; then, upon their information, an immense multitude was convicted, not so much of the crime of firing the city, as of hatred against mankind. Mockery of every sort was added to their deaths. Covered with the skins of beasts, they were torn by dogs and perished, or were nailed to crosses, or were doomed to the flames and burnt, to serve as a nightly illumination, when daylight had expired.

Tacitus. Annals (XV, 44)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

2.02.2008

В защита на светското общество

Вестник "Капитал" е публикувал две статии по въпроса за въвеждането на обучение по религия в средното училище.

Едната е редакционна. Заглавието е "Хайде няма нужда". В началото се съобщава, че британски автор е издал книга, продадена в 1,5 милиона екземпляра, където пишело, че "атеизмът е доказателство за здрав, независим ум".

Ето текст от статията (тази в "Капитал"):
Така например една от предложените за изучаване теми в първи клас е "Всички живи същества са божии създания". Ако чувате странен шум, това е, защото Дарвин се върти в гроба си.
Остроумно.

После има един афоризъм:
"когато един човек страда от самозаблуждение, говорим за лудост, когато много хора страдат от самозаблуждение, говорим за религия"

Ето и завършека на статията:
Но зазубрянето на молитви няма да ти помогне да живееш пълноценно в едно мултикултурно общество. Изучаването на религиите в исторически, културен, философски и сравнителен план може да свърши тази работа. Но за това няма нужда от предмет религия, още по-малко от задължителен такъв. Религията би могла да бъде просто по-добре застъпена в предмети като история, литература, изкуство… А и за всичко си има територия. И както за едни търговците нямат място в храма, за други богословите нямат място в училище. Точно толкова просто е.

Втората статия започва с откровени богохулства, както в заглавието, така и в началото на текста. Тя е подписана, авторът е жена. Тя сигурно смята, че е смела и свободомислеща. Цитира проучване на "социолога Андрей Райчев" за това, колко процента са вярващите в страната. Това е все едно да цитираш какво мисли (като независим експерт) някой полковник от ДС за състоянието на демокрацията у нас.

После:
"...министърът на образованието Даниел Вълчев изведнъж се оказа между чука и наковалнята, или иначе казано Между църквата и хората. Последното е c bold и е изведено като подзаглавие. С една дума, "хора, бдете".

Ето заключението:
В днешно време някогашните основни функции на религията да задава норми на поведение отдавна са изместени от закони, наука и други не толкова духовни вярвания. В съвременния свят все още има много вярващи, които считат, че само Бог може да ги съди. Друг е въпросът доколко адекватни са амбициите да възпиташ децата да обръщат другата буза, докато ги джобят за дребни, или дали е по-добре да знаеш какво мисли църквата за аборта, вместо да си наясно какво трябва да направиш, за да не се докараш дотам. А иначе диагнози, че сме загубили духовните си ориентири, или сме атеисти и комунисти, лесно се поставят.

Към статията е приложен колаж - млада жена, облечена като монахиня, държи пръчка и се готви да бие момиченце на видима възраст 10-12 год.

Ако някой още се съмнява, че християнската Църква е недолюбвана от "хората" - били те журналисти от некомунистически/ненацистки/негей-лесбийски вестник, или пък обикновени читатели - нека погледне и дори да се помъчи да прочете част от коментарите под нея. Почти няма постинг без много правописни грешки. Нападките срещу свещениците, религията, Църквата и Бог са невежествени и шаблонни, но ожесточени и на моменти налудни.
Какво е това? Жажда за отмъщение? За какво? Или защита на свободата? На светското общество? На науката?

http://www.capital.bg/show.php?storyid=454303&sp=0#storystart

***

http://www.dveri.bg/content/view/5893/64/

...Истината е, че днес Църквата предлага концепция за религиозно образование, нямаща нищо общо с вероучителните практики от преди „края на 40-те години”. Предлаганият модел е конфесионален, но не съдържа елементи на индоктринация - проповеди, наставления, религиозни практики (молитви) и т. н. В европейските страни този модел е известен като "неоконфесионален". При него се преподават, изискват и оценяват единствено знанията, а не личното отношение към материята. Формата на преподаване е т. нар. ЗАИП (или АЗИП) - т. е. "задължителен алтернативно-избираем предмет". Такава форма на преподаване се практикува в 19 европейски страни, но към момента не е предвидена в българското законодателство. Това не представлява затруднение, тъй като към религиозното образование не бива да се подхожда опортюнистично. Необходимо е формата ЗАИП да се уреди принципно чрез законодателни промени, като например в подготвяния в Народното събрание нов Закон за народната просвета и в други нормативни актове.


Формата ЗАИП е подобна на преподаването на чужди езици. Всяко дете избира конкретен език, който да изучава. Сформира се група и в нея то изучава само избрания от него език, а не три или повече чужди езика наведнъж. Несъществената разлика тук е, че в предлаганата форма всички алтернативни профили, свободно и доброволно избирани от учениците, като например "Религия-Православие" и "Религия-Ислям", се водят не като отделни предмети, а като съставни части или профили на един и същ предмет "Религия". Това позволява да се гарантира задължителното изучаване на поне един от профилите. Друга разлика е и тази, че за децата, чиито родители не желаят те да получат религиозно образование, е предвиден алтернативен хуманитарен профил, например "Етика".

Очевидно формата ЗАИП предоставя демократични, справедливи, ефективни и качествени възможности за преподаване и изучаване на религия. Теоретично тя допуска въвеждането едновременно на голям брой профили (религии за изучаване), ограничен единствено от материалните възможности на училищата - налични преподаватели, средства за тях, класни стаи и брой желаещи ученици. При това положение евентуално възможните затруднения са чисто технически. Предметът не нарушава ничии права. Той не е в разрез със законодателствата в европейските страни, с международните конвенции (за човешките права, за правата на детето, за недопускане на религиозна и идеологическа индоктринация и т. н.). Напротив, той избягва всяка възможност за нарушаване на правата на учениците и учителите, като правото на свобода на съвестта и мн. др.


Такава възможност съществува именно при предлаганата от МОН синкретична концепция за интер-религиозно образование, предвиждаща смесеното изучаване на няколко различни религии. Тя е както педагогически несъстоятелна, така и недопустима по вероизповедни причини, понеже засяга религиозните убеждения на повечето граждани, познаващи своето изповедание. Със сигурност тя накърнява религиозните чувства и правата на православните християни - както на учениците и техните родители, така и на учителите.

Очевидно е, за съжаление, че Концепцията за религиозно образование на Св. Синод, както и другите публикувани църковни анализи и документи по темата или не се четат, или са недостатъчно ясни за своите читатели, или умишлено се игнорират. Избягва се всеки дебат и даже разговор по същество. Сериозните и обосновани доводи на Църквата упорито се премълчават и се заместват с басни. В медиите се внушава на народа, че Българската православна църква има смешни, нелепи, реакционни и даже незаконни искания към правителството.


Това не може да продължава вечно. На 6 февруари т. г. предстои пресконференция, давана от Св. Синод, на която църковната позиция ще бъде подробно разяснена. Искрено се надявам, че журналистите ще намерят време и добра воля да присъстват, да се запознаят с нея и адекватно да я отразят в своите медии. А дотогава моля екипа на "Двери" и всички желаещи да изказват, пишат и публикуват коментари и анализи на църковната позиция, да се запознаят с нея подробно. За целта могат да използват и сайта на Варненска и Великопреславска св. митрополия. В скоро време ще бъде публикувана специална страница в интернет с набор от документи, засягащи религиозното образование. За запитване към варненските сътрудници на Работната група по въпросите на религиозното образование: archangelmichael@abv.bg

(Владислав Митев)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg