Свети Николай епископ Мирликийски чудотворец

Свети Николай се родил в крайморски търговски град в малоазийската провинция Ликия. Родителите му Теофан и Нона били хора благочестиви, знатни и богати. Те били неплодни и вече не се надявали да имат деца, но с много молитви, сълзи и милостиня измолили син от Бога и пожелали да го дарят на Него. На детето, което им се родило, дали името Николай...
Чичо му бил епископ на град Патара. Като видял, че племеникът му расте в добродетелен живот и страни от света, посъветвал родителите му да го дадат в служба на Бога...
Епископът решил да отиде в Палестина на поклонение по светите места и поверил управлението на църквата на своя племенник. Св. Николай, заемайки мястото на своя чичо, се грижел така за делата на Църквата, както и самият епископ. По това време родителите му се преселили във вечния живот. Наследството, което получил от тях, раздал на бедните...
Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден и то вечер - постническа. За свои помощници в църковното управление избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, презвитери, известните в цяла Гърция мъже - Павел Родоски и Теодор Аскалонски...
По същото време било повдигнато гонение срещу християните от нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан. Св. Николай бил хванат и затворен в тъмница заедно с много други християни. Тук той прекарал немалко време в притеснения, страдания, глад и жажда. Укрепявал затворниците със словото на истината и ги утвърждавал във вярата...
Сред 318-те отци на Никейския събор бил и светителят Николай. Той мъжествено се противопоставял на лъжеучението на Арий и заедно със светите отци от събора утвърдил и предал на всички догматите на православната вяра. Монахът от Студийския манастир Иоан разказва за светителя Николай, как въодушевен, подобен на пророк Илия, от ревност по Бога посрамил еретика Арий не само със слово, но и с дело, като му ударил плесница. Отците от събора възнегодували от дръзката му постъпка и решили да бъде лишен от архиерейски сан...
Св. Николай спасил от несправедливо осъждане на смърт трима мъже от Мира. Неправедният управител Евстатий, подкупен от завистливи хора, издал несправедлива присъда. Призовавайки Божието отмъщение върху него, св. Николай го заплашвал с мъчения за несправедливото управление и обещал да каже за действията му на царя. Изобличаван от съвестта си и изплашен от заплахите на светителя, управителят му поискал прошка.
Едно от многобройните чудеса на светителя е укротяване на морска буря. Веднъж пътници, плувайки на кораб от Египет за Ликийската страна, били подложени на силно морско вълнение и буря. Те си спомнили за великия архиерей Николай, за когото само били чували, че е бърз помощник на всички, призоваващи го в беда. Обърнали се към него с молитва, и той се явил.
Както някога Иисус Христос запретил на вятъра в морето, светителят заповядал на бурята да спре, припомняйки Господните слова: "Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши".

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.


Лука 18:35-43


СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

Дедуктивна логика

Стар каубой влиза в бара и си поръчва питие. Както си седи и си пие уискито, до него сяда млада дама. Тя се обръща към каубоя и пита:
- Вие истински каубой ли сте?
Той отговаря:
- Ами прекарах целия си живот в ранчото, грижа се за конете, поправям оградата, жигосвам говедата, значи сигурно съм истински каубой.
Тя казва:
- Аз пък съм лесбийка. По цял ден си мисля за жени. Още щом се събудя, започвам да си мисля за жени. Когато се къпя или гледам телевизия, всичко ме навежда на мисълта за жени.
Малко по-късно до стария каубой сяда някаква двойка и го питат:
- Вие истински каубой ли сте?
Той отговаря:
- Винаги така съм си мислил, но току-що разбрах, че съм лесбийка.


Томас Каткарт, Даниъл Клайн. Платон и птицечовката влизат в бара... Превод Илиян Лолов. "Екслибрис", 2007

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
А той рече: всичко това съм опазил от младини.
Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Лука 18:18-27


СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

Робът е ироничен

Робът е хитър, ироничен, ехиден. Той е огледало на господаря си - онзи господар, който управлява произволно. Той лесно може да заеме мястото му, защото знае как се управлява произволно. Но тъй като не знае как хората общуват на основата на закони, той не може да действа свободно, не може да се разбере със свободния човек и предпочита да не попада там, където има свобода.
Така че робът - онзи, който вече е научил как да се справя с робския си живот - работи за закрепване и разширяване на робството. Но тъй като знае, че никой не цени роба - нито свободният, нито господарят-тиранин, нито самите роби - той се преструва на свободен. Най-лесният и пръв начин за преструване е оплакването.
Той казва, че е недоволен - защото живеел зле (не получавал, каквото заслужавал) и нямал права (свобода). Но ако му предложат да получи права, ще откаже. Твърди, че иска да заживее другаде, но не отива другаде, освен ако не е сигурен, че там ще бъде господар или поне по-добре устроен роб.
Ироничен е, защото иронията е двусмислена, а двусмислието освобождава от отговорност. Винаги можеш да кажеш - "имах предвид друго". Иронията на роба подсказва, че той е неверен и следователно опасен - не бива да се разчита на него, винаги може да си намери друг господар. Иронията на роба е като яркия цвят на отровните растения и животни.
Господарят на такъв роб също е хитър. Но при него вместо ирония и ехидност има арогантност и бруталност - защото разполага със сила.
Нито той, нито робът му са способни да се засмеят като свободни хора.

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Лука 12:16-21

***

И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".
Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

Лука 10:25-37


СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

2760-a

EU 'should expand beyond Europe'

Foreign Secretary David Miliband has suggested the European Union should work towards including Russia, Middle Eastern and North African countries. He said enlargement was "our most powerful tool" for extending stability.

He said the EU must "keep our promises to Turkey", adding: "If we fail.... it will signal a deep and dangerous divide between east and west".

"As a club that countries want to join, it can persuade countries to play by the rules, and set global standards. In the way it dispenses its responsibilities around the world, it can be a role model that others follow."
He said the goal "must be a multilateral free-trade zone around our periphery". This would be a "version of the European Free Trade Association that could gradually bring the countries of the Mahgreb, the Middle East and Eastern Europe in line with the single market, not as an alternative to membership, but potentially as a step towards it".

BBC, Thursday, 15 November 2007

Вечер след лятото

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Лука 16:19-31

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)