Образователната реформа

Щом говорим не само за религия, но и за образование, ще си позволя да Ви обърна внимание върху някои събития в хуманитарното образование в страната ни през последните шест десетилетия.
Първо, в България след така наричаното "освобождение" през 1944 г. беше проведена образователна реформа. Да оставим настрана колко и какви учени и учители са останали без работата си и колко и какви лица са заели местата им. Разбира се, вероучението беше премахнато. Но заедно с него беше премахнато и обучението по класически езици (старогръцки и латински). Това защо? Кого застрашаваха някакви отмрели езици, преподавани в малко училища и то на отделни паралелки? Не са застрашавали никого, ще Ви кажат, а са били просто ненужни. Несъмнено, ненужни за строежа на социализма - особено по начина, по който беше проведен.
Тези "мъртви езици" бяха дори прекалено живи от гледна точка на реформаторите. Защото цялата християнска класика - от Септуагинтата и Новия завет до последните византийски теолози на Изток; и от превода на Библията до множество теологически текстове дори днес на Запад - са на старогръцки и латински. Тези езици дават достъп до тези текстове. И сега също, в 2008, високата компетентност в областта на религията е изключена без знанието на точно тези езици. Ето защо са пречели. По този начин просто се решава въпроса с теологическото образование - то се задушава.
Второ, наред с латински и старогръцки от средното образование е премахнат и още един, също като тях отмрял език - старобългарският (средновековният български). Той пък на кого е пречел? Нали тук е България, братя сънародници, нали реформаторите, макар и прогресивни хора, все пак са българи? Българи, да, но просветени, модерни и политически ангажирани. Старобългарският се премахва, защото почти цялата средновековна българска книжнина се занимава с духовни (религиозни) въпроси. Как тогава ще се учи този език в училищата? Какво ще се чете на него? Ясно, отпада.
Но не е само това. Хайде, старобългарския ще го забраним, но българската литература - и нея ли да я забраним? За чак толкова радикална реформа не им е стигнала смелостта (а може и някой съветски другар да ги е посъветвал да са по-малко ревностни - революцията иска търпение). Не са я забранили, но са изработили програми. Старобългарска литература - може, ако става дума за богомили (добри хора, преследвани от мракобесната Църква), азбука и малко от житието на Св. Кирил, срещата му с папата. Подробности не се разбираха, но ставаше ясно, че папата е опасен човек, подобен на византийските духовници, а в живота на Кирил най-съществено се оказваше, че майка му била “славянка”. На светите равноапостоли (признати за такива в целия християнски свят) не се оказваше честта да се наричат "Св. Св." - те бяха просто "Кирил и Методий".
Положението, уважаеми събеседнико, е същото и сега - старобългарски език с изключение на Класическата гимназия в София, не се преподава никъде; а старобългарската литература е засегната точно толкова, колкото и преди 20-50 години. Нали учителите са учили тогава, пък и програматорите какви промени да внесат? Кой обсъжда този въпрос? Щом и в "Капитал" не може, в "Шок" ли ще го обсъждат? Може сигурно в СКАТ, но там пък така ще го обсъдят, че по-добре да не гледаме.
По-нататък – възрожденска литература. Да вземем “Житие и страдание на грешния Софроний”. Всеки, който разбира нещо от литература, вижда, че това е една оригинална, увлекателна, сериозна книга. Да се чете ли от учениците? Не, защото:
1) авторът, освен много добър писател, е и свещеник.
2) в книгата няма богохулства, не се напада Църквата, не се пропагандира атеизъм
3) липсва похвала на Русия (и на Съветския съюз)
Българската литература си намери други образци - "Моята молитва" и останалите атеистични пасажи от "гения на българската литература". "Православните скотове" с ударение на второ "о" е негова инвенция - учено наизуст, цитирано навсякъде - никой нямаше нищо против, сега обаче, когато се спомена за "Отче наш", елате да видите обществена енергия. "Маминото детенце"; и разбира се, епическите умотворения на русофила Вазов (той пък беше "патриарх"). А, и да не забравя и "той бе предаден от един поп - този мръсен червяк и пр."
Следосвобожденското поколение? Да видим Алеко Константинов. Талантлив сатирик, а талантливите трябва да бъдат отречени или употребени (като Смирненски). Какво се разбира от първата част на “Бай Ганьо”? Че българинът “като такъв” е груб, див, нечистоплътен? Е, от това по-хубаво има ли? Веднага да се включи в програмите и да се набие в главите на всички. Така няма да възразяват, когато някой отвън дойде да ги управлява. А втората? Журналистика, политика, бизнес, обществен живот в автономното княжество? Хм. Не, това не е толкова интересно.
A propos, обръщал ли сте внимание на сякаш нищо незначещия факт, че бай Ганьо е мъж? Да сте чел нещо непохвално за българската жена? Не, нали? Българската жена е хубавица, чистофайница, добра стопанка, добра майка, добра баба. Също като учителката по литература. От нея сме видели само добро (като от Русия)
Оттук нататък - пролетарска поезия, Сивушка умира на нивата, "хлябът е от мъката по-чер" и накрая, логично, "съюз със СССР".
По история - в същия дух.

Е, това ли е светското хуманитарно образование, което екипът на "Капитал" сега се е заел да охранява?

Ето какво искам да Ви кажа - че онези хора, макар и неуки, правилно разбираха или по-скоро надушваха кой е истинският им враг - Църквата. Когато бъде разбита Църквата, се премахва най-старата и влиятелна недържавна организация; обществото се лишава от духовна опора (или, ако искате, авторитет), унищожава се надеждата на хората, че има Кой да въздаде за престъпленията, разбива се семейството (бракът не е дори "договор", защото законите при комунизма не действат, така че всеки да прави каквото иска), няма кръщение, човешкият живот не е свят (защото той се освещава при кръщението), хората са малко повече от другите бозайници, затова може да се избиват с десетки милиони (заради "идеята"), да живее Дарвин, Маркс бил казал нещо за религията и т.н. и т.н.
И ето, като завършек на нашия разговор от последния брой на "Капитал", нов приятен сюрприз в днешния брой - пак редакционна статия, пак по важен обществен въпрос - БАН. Много добре. Ето Ви едно място от статията (дано поне авторът да е същият, та да се надявам, че има кой да пише и по друг начин):

Държавата инвестира в наука, но нереформираната система на БАН ги прахосва в загадъчни институти. В кирилометодиевския научен център например 22-ма души целогодишно се занимават с дейността на...ясно на кого.

Ето за тази интуиция говоря. В БАН има наистина много и всякакви институти. Е как успяхме с един орлов поглед да забележим най-ненужния от всички? Макар на автор(ката) да й е ясно с какво се занимават тези учени, аз ще повторя нещо от казаното по-горе, за да стане още по-ясно. Те се занимават със старобългарската литература и общество, които са доминирани от християнския поглед към Бога, човека и света; с българо-византийски и българо-славянски, включително българо-руски литературни, културни и политически отношения. Това са хората, които познават българската езикова, литературна, а донякъде и политическа традиция в цялост; те са в състояние най-компетентно да критикуват разни идеологизации с политическа цел, които се представят за хуманитаристика; те имат с какво да отговорят на всеруско-панславистката реторика и на нейната коварна употреба на православието.
Така че от определена гледна точка са повече от безполезни.

***

По-кратък вариант на този постинг може да се намери на:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=454389

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Лука 18:9-14

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/luk.htm#18

Връщане във времето

...Един епископ трябва да направи всичко, каквото зависи от него за хората, за паството. Защото епископът ще отговаря пред Страшния съд за всяка една душа, на която е помогнал или не е помогнал.

Защо сте толкова категорично против концепцията на Обществения съвет към МОН?

Защото тази концепция внушава на децата „Не може да имате вяра на нито една религия”...
Никъде в нашата концепция не употребяваме думата „вероучение”. Децата могат да избират между „Религия – Православие”, „Религия – ислям” и „Религиознание”... Все пак едно дете, родено, в едно мюсюлманско семейство, чиито родители твърдо държат то да бъде мюсюлманин, ние нямаме право да му забраняваме да изучава своята вяра. Ако пък това дете някога Господ го призове към християнската вяра, ние ще му помогнем, никога няма да го оставим, но не можем да ограничаваме правата на хората. БПЦ винаги е била толерантна, тя никога не е забранявала на никого да изповядва своята вяра. А децата, чиито родители не принадлежат към никаква вяра, ще могат да изучават „Религиознание”. Някой все ще ни критикува... Но да отстъпваме просто няма накъде вече... Естествено, при други условия в бъдеще, ако видим, че е възможно да искаме по-задълбочено изучаване на религия, ще го направим. Защото то е само за доброто на децата. Не става дума за някакво фанатизиране на децата, както ни обвиняват. Става дума да ги научим да обичат, да вярват, да помагат, да са честни, да не се занимават с пороци, да не са наркомани, да не са алкохолици. Какво лошо има в това? Това ли е лошото?

Това е другото обвинение към Св. Синод - че с искането да се изучава православие, БПЦ влиза в противоречие със светския характер на държавата и на училището...

Мисля, че засега не, при тези закони. Ако бъдат създадени други закони, ще влезе в противоречие. Но „светско” не значи „атеистично”. Според тълковния речник на Найден Геров „светско” означава „отнасящо се до света”. Религията се отнася до света и светът съдържа религията. Религията, християнството, православието, църквата не са извън света... Ние не говорим за изучаване на катехизис, а за предмет, който е така направен от специалисти педагози, че може да бъде преподаван в училище.

Третото обвинение, е че в 21 век, векът на науката, вие връщате децата назад във времето... Влизат ли в противоречие вярата и знанието, науката?

...Има един праг, една стена, до която науката стига и оттам нататък само вярата може да премине. Науката няма тези методи, които има религията. Истинските, великите, сериозните учени са вярващи. Няма нищо ново под слънцето, казва още цар Соломон. Тези пороци, които са сега, тях ги е ималo и преди християнството, по време на езичеството. Не развитието на техниката е променила хората, а християнската нравственост. Христос е направил невъзможно робовладелството. И колкото по-малко е християнството, толкова повече тези пороци се връщат. Това не е нещо ново. То е нещо, което е било и сега се връща. Обществото е напреднало и никой не може да го върне, но човек може да напредва в техниката, а в нравствената област да върви назад. Ние искаме това нещо да не е така, някои ни обвиняват, че се връщаме към старото. В Евангелието е казано „Христос вчера, днес и утре е един и същ”. Законите на духовния живот са едни и същи. Обратното би означавало, че нравствеността, духовността, моралът са останали някъде в миналото и че в нашия век няма място за нравственост и духовност.

В 20 страни от ЕС има конфесионално религиозно образование, в 4 – неоконфесионално, в 5 – неконфесионално и само в 2 държави (Франция и Словения) конституцията забранява изучаването на религия...

Нека вземем от Европа как си пише законите, как се бори с престъпността, как създава материални блага за своите народи. А духовно те могат да взимат от нас. Нашата вяра е такава, че може много бързо да подигне хората, ако ние наистина им дадем възможност да се запознаят с нея и България може да има много духовни богатства ако се помага на децата, защото много по-трудно е да помогнеш на някой който се е определил, който се е изградил с отрицателни черти, даже с пороци. Един много опитен гръцки игумен ми каза „Старай се да изповядваш малки деца, да растат под твое ръководство, та когато пораснат да имаш кого да правиш и духовници, и монаси, и свещеници”...
Нашият враг е безплътен. И той винаги се е борил срещу Христос, срещу Христовата църква. Човек, който вярва правилно, който живее благочестиво тук, на земята, намира царството Божие, Божията благодат и отива там, където е Божията благодат за праведниците. И врагът на нашето спасение, който сам се е лишил от това пребиваване с Господ и със светите, завижда на човека и се стреми с всякакви средства да пречи на истината, на човека, на истинската вяра. Казано е, че им църква тържествуваща и църква войнстваща. Войнстваща срещу кого – срещу невидимия враг, който въоръжава срещу нея хора. Ние не можем да ги мразим тези хора, защото те са жертви на безплътния враг. Но ние тук на земята воюваме срещу най-различни врагове.

Тук на земята врагът съвсем не е безплътен.

Не е безплътен, но той не е истинският враг. Истинският враг е този, който му внушава да прави това нещо. Защото всеки човек, докато е жив, има възможност да се обърне към Бога.

Какво е най-важното, на което искате да научите децата?

Господ е казал – как ще знаете, ако няма кой да проповядва. Децата трябва да знаят православната вяра. И вече тези от тях, които по своята свободна воля пожелаят да следват вярата, ще я последват. Другите може един ден да си спомнят това, което са научили и то може да им помогне. Ние трябва да дадем възможност на всеки един човек да знае истината. И оттам нататък той ще си решава дали да тръгне към вярата или не. Но ако не знае истината, как да вземе решение?
... При нас насилие няма. Човекът е със своята свободна воля. Когато Божият Син е дошъл и е страдал и е приел кръстната смърт зарад нас и ние когато се обърнем към него, мнозина ще пламнат от любов към Господа и обичайки Него, ще обичат това, което Той прави. Това е пътят на православието. Любовта не може да стане със заповед. Както децата трябва да стигнат до вярата, така и вярата трябва да стигне до децата. Това е абсолютното задължение на един духовник. Ние ще отговаряме дали сме помогнали на децата.

(от интервю с Ловчански митрополит Гавриил, представител на Св. Синод по въпросите на религиозното образование)


http://www.vsekiden.com/?p=22629

1944 - 1989

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

Чл. 1.
(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2.
(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3.
(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

-------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ДВ, бр.37 от 5 Май 2000 г.

http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2134920192

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука.
И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Матей 14:14-22

***

Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Матей 9:27-35

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#9

Някои са равни, но други...

Срамна страница в историята на БАН

Доживяхме и до този срам. Изборът за нов Председател на най-голямата и престижна научна организация в България, с почти 140-годишна история, да се проведе в рекордно кратки срокове (3 седмици), без да бъде обявен където и да било...
Първо, преди края на своя Председателски мандат акад. Юхновски бе избран за почетен член на БАН... Второ, малко по-късно ОС на БАН направи една срамна поправка в Устава на БАН, която дава право на Почетните членове на БАН без каквито и да е ограничения (разбирай възрастови и брой мандати) да заемат щатни длъжности в Академията, тъй като, видите ли, те, Почетните членове, били надарени с някакви по-висши качества и способности от останалите членове на Академията. И трето, логично подготвеното от първите две части на “трилогията” експресно обявяване на избор за “Нов” председател, като че ли гори пожар в БАН...

Спомняме си как неотдавна българските медии дадоха широка гласност при избора на нов Ректор на Софийския Университет. Защо ние трябва да се крием?

И това необмислено решение е взето от над 120-членното Общо Събрание на БАН в нарушение на собствения ни Устав...
Готов съм да се обзаложа, че в “избора” за нов Председател на БАН ще участва само един кандидат и това ще бъде досегашният Председател... Конкурсът не е обявен официално, но вече се подготвя масовото издигане кандидатурата на акад. Юхновски за “нов” Председател на БАН. За четвърти пореден път и след навършване на 70-годишна възраст, което не се допуска от Закона за БАН. Вече е насрочено заседание на Съвета на директорите от Биологичните институти, на което те, разбира се с явно гласуване, да предложат на акад. Юхновски да приеме, поне още веднъж, председателския пост... Предполагам, че и други Директорски съвети и институти ще се включат в тази акция, напомняща практиките на ранния тоталитаризъм...
Всъщност, няма нищо странно в поведението на тези хора [членовете на ОС на БАН]. Та нали директорите на институти се избират от УС на БАН и се назначават от председателя... Кой е този герой, който би рискувал с едно неправилно изказване и дори само въпрос да провали собствения си избор? Конформизмът е пълен...

Автономията на БАН не означава, че могат да се правят произволни нарушения на Устава на БАН и на нещо по-важно – на Закона за БАН... Неудобно ми е от поведението на голямата част от моите колеги – академици, които се въздържат да изразят официално становището си по този случай, било то положително или отрицателно...

акад. Камен Куманов
29 януари 2008

Целият текст, заедно с други материали около избора в БАН, може да се прочете на:
http://www.nauka2007.org/

Това е повод да се прочете и Джордж Оруел - Фермата на животните (малка и увлекателна книга, чете се за 1 ден). Ето едно известно място:
All animals are equal, but some animals are more equal than others (гл.X)
http://www.george-orwell.org/Animal_Farm/index.html

A man just and devout, waiting for the consolation of Israel

And, behold, there was a man in Jerusalem, whose name was Simeon; and the same man was just and devout, waiting for the consolation of Israel: and the Holy Ghost was upon him.
And it was revealed unto him by the Holy Ghost, that he should not see death, before he had seen the Lord's Christ.
And he came by the Spirit into the temple: and when the parents brought in the child Jesus, to do for him after the custom of the law,
Then took he him up in his arms, and blessed God, and said,
Lord, now lettest thou thy servant depart in peace, according to thy word:
For mine eyes have seen thy salvation,
Which thou hast prepared before the face of all people;
A light to lighten the Gentiles, and the glory of thy people Israel.
And Joseph and his mother marvelled at those things which were spoken of him.
And Simeon blessed them, and said unto Mary his mother, Behold, this child is set for the fall and rising again of many in Israel; and for a sign which shall be spoken against;
(Yea, a sword shall pierce through thy own soul also,) that the thoughts of many hearts may be revealed.
And there was one Anna, a prophetess, the daughter of Phanuel, of the tribe of Aser: she was of a great age, and had lived with an husband seven years from her virginity;
And she was a widow of about fourscore and four years, which departed not from the temple, but served God with fastings and prayers night and day.
And she coming in that instant gave thanks likewise unto the Lord, and spake of him to all them that looked for redemption in Jerusalem.
And when they had performed all things according to the law of the Lord, they returned into Galilee, to their own city Nazareth.

Luke 2:25-39

Hated for their abominations

Consequently… Nero fastened the guilt and inflicted the most exquisite tortures on a class hated for their abominations, called Christians by the populace. Christus, from whom the name had its origin, suffered the extreme penalty during the reign of Tiberius at the hands of one of our procurators, Pontius Pilatus, and a most mischievous superstition, thus checked for the moment, again broke out not only in Judaea, the first source of the evil, but even in Rome, where all things hideous and shameful from every part of the world find their centre and become popular. Accordingly, an arrest was first made of all who pleaded guilty; then, upon their information, an immense multitude was convicted, not so much of the crime of firing the city, as of hatred against mankind. Mockery of every sort was added to their deaths. Covered with the skins of beasts, they were torn by dogs and perished, or were nailed to crosses, or were doomed to the flames and burnt, to serve as a nightly illumination, when daylight had expired.

Tacitus. Annals (XV, 44)

В защита на светското общество

Вестник "Капитал" е публикувал две статии по въпроса за въвеждането на обучение по религия в средното училище.

Едната е редакционна. Заглавието е "Хайде няма нужда". В началото се съобщава, че британски автор е издал книга, продадена в 1,5 милиона екземпляра, където пишело, че "атеизмът е доказателство за здрав, независим ум".

Ето текст от статията (тази в "Капитал"):
Така например една от предложените за изучаване теми в първи клас е "Всички живи същества са божии създания". Ако чувате странен шум, това е, защото Дарвин се върти в гроба си.
Остроумно.

После има един афоризъм:
"когато един човек страда от самозаблуждение, говорим за лудост, когато много хора страдат от самозаблуждение, говорим за религия"

Ето и завършека на статията:
Но зазубрянето на молитви няма да ти помогне да живееш пълноценно в едно мултикултурно общество. Изучаването на религиите в исторически, културен, философски и сравнителен план може да свърши тази работа. Но за това няма нужда от предмет религия, още по-малко от задължителен такъв. Религията би могла да бъде просто по-добре застъпена в предмети като история, литература, изкуство… А и за всичко си има територия. И както за едни търговците нямат място в храма, за други богословите нямат място в училище. Точно толкова просто е.

Втората статия започва с откровени богохулства, както в заглавието, така и в началото на текста. Тя е подписана, авторът е жена. Тя сигурно смята, че е смела и свободомислеща. Цитира проучване на "социолога Андрей Райчев" за това, колко процента са вярващите в страната. Това е все едно да цитираш какво мисли (като независим експерт) някой полковник от ДС за състоянието на демокрацията у нас.

После:
"...министърът на образованието Даниел Вълчев изведнъж се оказа между чука и наковалнята, или иначе казано Между църквата и хората. Последното е c bold и е изведено като подзаглавие. С една дума, "хора, бдете".

Ето заключението:
В днешно време някогашните основни функции на религията да задава норми на поведение отдавна са изместени от закони, наука и други не толкова духовни вярвания. В съвременния свят все още има много вярващи, които считат, че само Бог може да ги съди. Друг е въпросът доколко адекватни са амбициите да възпиташ децата да обръщат другата буза, докато ги джобят за дребни, или дали е по-добре да знаеш какво мисли църквата за аборта, вместо да си наясно какво трябва да направиш, за да не се докараш дотам. А иначе диагнози, че сме загубили духовните си ориентири, или сме атеисти и комунисти, лесно се поставят.

Към статията е приложен колаж - млада жена, облечена като монахиня, държи пръчка и се готви да бие момиченце на видима възраст 10-12 год.

Ако някой още се съмнява, че християнската Църква е недолюбвана от "хората" - били те журналисти от некомунистически/ненацистки/негей-лесбийски вестник, или пък обикновени читатели - нека погледне и дори да се помъчи да прочете част от коментарите под нея. Почти няма постинг без много правописни грешки. Нападките срещу свещениците, религията, Църквата и Бог са невежествени и шаблонни, но ожесточени и на моменти налудни.
Какво е това? Жажда за отмъщение? За какво? Или защита на свободата? На светското общество? На науката?

http://www.capital.bg/show.php?storyid=454303&sp=0#storystart

***

http://www.dveri.bg/content/view/5893/64/

...Истината е, че днес Църквата предлага концепция за религиозно образование, нямаща нищо общо с вероучителните практики от преди „края на 40-те години”. Предлаганият модел е конфесионален, но не съдържа елементи на индоктринация - проповеди, наставления, религиозни практики (молитви) и т. н. В европейските страни този модел е известен като "неоконфесионален". При него се преподават, изискват и оценяват единствено знанията, а не личното отношение към материята. Формата на преподаване е т. нар. ЗАИП (или АЗИП) - т. е. "задължителен алтернативно-избираем предмет". Такава форма на преподаване се практикува в 19 европейски страни, но към момента не е предвидена в българското законодателство. Това не представлява затруднение, тъй като към религиозното образование не бива да се подхожда опортюнистично. Необходимо е формата ЗАИП да се уреди принципно чрез законодателни промени, като например в подготвяния в Народното събрание нов Закон за народната просвета и в други нормативни актове.


Формата ЗАИП е подобна на преподаването на чужди езици. Всяко дете избира конкретен език, който да изучава. Сформира се група и в нея то изучава само избрания от него език, а не три или повече чужди езика наведнъж. Несъществената разлика тук е, че в предлаганата форма всички алтернативни профили, свободно и доброволно избирани от учениците, като например "Религия-Православие" и "Религия-Ислям", се водят не като отделни предмети, а като съставни части или профили на един и същ предмет "Религия". Това позволява да се гарантира задължителното изучаване на поне един от профилите. Друга разлика е и тази, че за децата, чиито родители не желаят те да получат религиозно образование, е предвиден алтернативен хуманитарен профил, например "Етика".

Очевидно формата ЗАИП предоставя демократични, справедливи, ефективни и качествени възможности за преподаване и изучаване на религия. Теоретично тя допуска въвеждането едновременно на голям брой профили (религии за изучаване), ограничен единствено от материалните възможности на училищата - налични преподаватели, средства за тях, класни стаи и брой желаещи ученици. При това положение евентуално възможните затруднения са чисто технически. Предметът не нарушава ничии права. Той не е в разрез със законодателствата в европейските страни, с международните конвенции (за човешките права, за правата на детето, за недопускане на религиозна и идеологическа индоктринация и т. н.). Напротив, той избягва всяка възможност за нарушаване на правата на учениците и учителите, като правото на свобода на съвестта и мн. др.


Такава възможност съществува именно при предлаганата от МОН синкретична концепция за интер-религиозно образование, предвиждаща смесеното изучаване на няколко различни религии. Тя е както педагогически несъстоятелна, така и недопустима по вероизповедни причини, понеже засяга религиозните убеждения на повечето граждани, познаващи своето изповедание. Със сигурност тя накърнява религиозните чувства и правата на православните християни - както на учениците и техните родители, така и на учителите.

Очевидно е, за съжаление, че Концепцията за религиозно образование на Св. Синод, както и другите публикувани църковни анализи и документи по темата или не се четат, или са недостатъчно ясни за своите читатели, или умишлено се игнорират. Избягва се всеки дебат и даже разговор по същество. Сериозните и обосновани доводи на Църквата упорито се премълчават и се заместват с басни. В медиите се внушава на народа, че Българската православна църква има смешни, нелепи, реакционни и даже незаконни искания към правителството.


Това не може да продължава вечно. На 6 февруари т. г. предстои пресконференция, давана от Св. Синод, на която църковната позиция ще бъде подробно разяснена. Искрено се надявам, че журналистите ще намерят време и добра воля да присъстват, да се запознаят с нея и адекватно да я отразят в своите медии. А дотогава моля екипа на "Двери" и всички желаещи да изказват, пишат и публикуват коментари и анализи на църковната позиция, да се запознаят с нея подробно. За целта могат да използват и сайта на Варненска и Великопреславска св. митрополия. В скоро време ще бъде публикувана специална страница в интернет с набор от документи, засягащи религиозното образование. За запитване към варненските сътрудници на Работната група по въпросите на религиозното образование: archangelmichael@abv.bg

(Владислав Митев)