Като си дойде господарят на лозето, какво ще направи?

А на утринта, връщайки се в града, огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде; и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.
И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?
Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.
И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми. Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде. И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде. Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие; защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"? Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

***

И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?
А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; а всичко това е начало на болки.
Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят. И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота; защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни.
Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.

И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.
От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.
Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Матей, 21:18-43, 24:3-35

Според Писанията

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

Иоан, 12:1-19

***

Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо.
Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.
Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

Филипяни, 4:4-9

http://www.pravoslavieto.com/bible/index.htm

Според Писанията

Един човек на име Лазар от Витания - селото на Мария и сестра й Марта - се разболя. А Мария беше жената, която помаза Господ с миро и избърса нозете Му с косата си. Нейния брат Лазар се разболя тежко. Затова сестрите изпратиха хора да Му кажат: "Господи, ето този, когото обичаш, е на легло!" А Исус, като чу думите им, отвърна: "Тази болест не води до смърт, а е за слава на Бога, така че Божият Син да бъде прославен чрез нея!" Исус обичаше Марта, сестра й и Лазар. И така, макар да се разбра, че Лазар боледува, Исус остана по тези места още два дни, а след това каза на учениците Си: "Нека да отидем отново в Юдея!" Учениците Го запитаха: "Учителю, досега юдейските началници Те търсеха, за да Те убият с камъни, а Ти пак ли ще отидеш там?!" Исус отговори: "Нали денят има дванадесет часа?! Ако някой пътува през деня,няма да се препъне, защото вижда поради светлината на този свят. Но ако някой върви нощем, ще се препъне, защото няма светлина в себе си." Исус каза това и после продължи: "Нашият приятел Лазар е заспал. Аз отивам да го събудя!" А учениците отвърнаха: "Господи, щом е заспал, ще оздравее!" Исус имаше предвид неговата смърт, а те решиха, че говори за обикновен сън. Тогава Исус заговори открито: "Лазар е починал, но се радвам заради вас, че не бях там, за да повярвате! Нека отидем при него." А Тома, наречен Близнак, каза на останалите ученици: "Да отидем и ние, че да умрем с Него!"

И така, Исус, като дойде, разбра, че Лазар е погребан от четири дни. А Витания беше близо до Йерусалим - на малко повече от два километра. Много хора от областта Юдея бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им. Марта, щом чу, че Исус идва, тръгна да го посрещне. А Мария остана у дома. И така, Марта каза на Исус: "Господи, ако беше тук, брат ми нямаше да умре! Но съм убедена, че каквото и да поискаш от Бога, Той ще Ти го даде! Исус отвърна: Брат ти ще възкръсне!" Марта каза: "Знам, че ще възкръсне при възкресението в последния ден." Исус й отговори: "Аз съм възкресението и животът! Който вярва в Мен, дори да умре, ще живее! А всеки, който е жив и вярва в Мен, никога няма да умре! Вярваш ли на това?!" Тя отвърна: "Да, Господи, вярвам, че Ти си Месия - Синът на Бога - Който идва на света!"
Като каза това, тя се върна, намери сестра си Мария и насаме й каза: "Учителят е тук и те вика." Щом чу това, Мария веднага стана и тръгна към Него. А Исус все още не беше стигнал до селото им и бе близо до мястото, където Марта Го пресрещна преди това. И хората от областта, които бяха с нея в дома им я утешаваха, щом видяха, че Мария стана и бързо излезе, я последваха, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там. А Мария, като стигна до мястото, където беше Исус, и Го видя, падна в нозете Му и каза: "Господи, ако беше тук, брат ми нямаше да умре!" Щом Исус видя, че Мария и хората, които идваха с нея, плачеха, душата Му се съкруши и разчувства. Запита ги: "Къде сте го положили?" Те отвърнаха: "Господи, ела и виж!" А Исус се просълзи. Тогава стеклите се юдеи казаха: "Вижте колко много го е обичал!" И някои от тях започнаха да се питат: "Не можеше ли този, дето отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?!"

Исус, още по-дълбоко развълнуван, дойде при гроба, който беше пещера, а входът й беше затиснат с камък. Исус каза: "Отместете камъка!" Марта, сестрата на починалия, Му заговори: "Господи, вече мирише, понеже е погребан от четири дни!" Исус й отговори: "Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш славата на Бога!" И така, отместиха камъка. А Исус вдигна очи нагоре и заговори: "Татко, благодаря Ти, че ме послуша! Знам, че винаги Ме слушаш, но заради народа наоколо казах това - за да повярват, че Ти си Ме пратил!" И извика със силен глас: "Лазаре, ела навън!" Починалият излезе, като нозете и ръцете му бяха обвити с платно, а лицето му - с кърпа. Исус им нареди: "Развържете го, за да може да ходи!"

И така, мнозина от юдеите, които бяха дошли след Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в Него.


Иоан, 11:1-45
Превод Венцислав Стойков. В: Отхвърленият Месия. "Библейска лига - България", 2007

Като Сарра, Ревека и Рахил

Това, което за монаха е манастирът, за живеещия в брак е семейството. Именно семейството е мястото за подвиг на живеещия в съпружество. В семейството той е призван да изпълнява Божията воля.
Църквата е вложила своето учение за брака в молитвите на тайнството Венчание.
Възвеличи се, младоженецо, като Авраам, бъди благословен като Исаак и умножи се като Иаков, ходейки в мир и изпълнявайки в правда Божиите заповеди. И ти, невесто, възвеличи се като Сарра, развесели се като Ревека и умножи се като Рахил, радвайки се за своя мъж и пазейки наредбите на закона, защото Бог тъй е благоволил.
Споменатите мъже и жени от Стария Завет, които са се удостоили да видят Бога, както и молитвите за съблюдаване на Божиите заповеди и законите на естеството, показват подвижническия и спасителен характер на брака в Христа.
Св. Иоан Златоуст учи, че евангелските заповеди - с изключение на тези за брака - са общи за всички хора: както за монаси, така и за семейни. Защото всичко у нас, при съчеталите се в брак, е общо с монасите, освен самия брак. Освен това, Павел говори по този повод във всичко да се сравняваме с него, казвайки, че образът на този свят преминава, и имащите жени да бъдат като нямащи.
Св. Василий Велики също говори, че всички хора, монаси и семейни, сме призовани да изпълняваме Христовите заповеди, Евангелието: От всички хора се изисква изпълнение на заповедите: и от монасите, и от семейните.

Така според критериите на православната духовност хората не се делят на семейни и несемейни,на монаси и миряни, а на хора, които имат Духа Свети и хора, които Го нямат. В православното предание няма аристократи и привилегировани.

архим. Иеротеос Влахос. Православната духовност. Превод Мариян Стоядинов. "Праксис", 2005

Помислите

Истинското призвание на богословието е лечението на човека. Истинският богослов е този, който лекува човека, който познава болестта и е способен да я изцели. Защото е несъмнено, че болестта в същността си е помрачение на ума. Истинското богословие е будно, трезво (viptiki) и истинският богослов е по същество трезв (niptikos), защото трябва да познава всички скрити страни на тази духовна борба и да притежава разсъдителност (diakrisis), която е плод и последица от неговото собствено здраве.
Следователно цялото богословие на Православната църква е богословие на трезвението, защото то е съставна част от изцелението на човека. Христос казва на учениците си: Бъдете будни и се молете (Мат.26:41).

***

Умът е нашето богатство и опора. Когато умът ни е утвърден в Бога, ние сме в добро състояние. Когато отваряме вратите за страстите, тогава умът се разсейва и постоянно скита по земните и плътските неща, в многообразието на насладите и страстните помисли. Той ни отделя от истинската любов, от любовта към Бога и ближния, внушава ни привързаност към безполезното и жажда за празна слава. Така се развиват сластолюбието, сребролюбието и славолюбието. Когато човек се разболее, както казва св. Григорий Палама, той става нещастен, и вече не го радват нито слънчевата светлина, нито свежият полъх на вятъра.
Ако умът пренебрегва божиите заповеди, той се сражава с ближните, освирепява против другите, враждува против тези, които не се съгласяват с безумните му желания и - за съжаление! - човекът става човекоубиец... и всичко това - този, чието предназначение е да стане син Божи!?

***

Когато говорим за помисли, имаме предвид не просто мисли, а внушения на разсъдъка, съединени с образи и подбуди, идващи от зрението или слуха, или и от двете заедно. Когато например се появи образ, обвързан със слава, богатство и наслаждение, той може да бъде съпроводен от следната мисъл: "Ако постъпиш така, ще спечелиш слава и пари, нищо няма да ти липсва..." Целият този комплекс наричаме помисъл. Помисълът е внушение, което може да прерасне в грях.
Помислите прерастват в грях и страст. Страстта не само се ражда от помислите, но и се укрепва от тях. Тя пуска дълбоки корени и тогава човекът вече трудно се променя. Помислите ни разрушават. Помислите буквално разлагат душата. Много телесни недъзи също произлизат от безконтролните помисли. Накрая човек, който е овладян от помисъла, губи чистотата на сърцето си и възможността за общение с Бога.
Този, който върви по пътя на изцелението, се освобождава от помислите, става вътрешно уравновесен, а поведението му - нормално. Той не измъчва себе си, не измъчва и другите. Това е много важно, защото ако се вгледаме в психически неуравновесените хора, ще се убедим, че те са обладани от натрапчиви идеи и стереотипно мислене и са неспособни да се освободят от тях. Това е изкуството на лукавия; и с тези свои стрели той трови всяка душа.

архим. Иеротеос Влахос. Православната духовност. Превод Мариян Стоядинов. "Праксис", 2005

Затова се заклех в гнева Си

Елате, да запеем на Господа, с псалми да възкликнем към Него. В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови. Негово е морето, Той го е създал; и ръцете Му са образували сушата.
Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята, когато бащите ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и видяха каквото сторих. Четиридесет години негодувах против това поколение, и рекох: Тия люде се заблуждават в сърцето си, и не са познали Моите пътища; затова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка.

***

Пейте на Господа, благославяйте името Му, благовествайте из ден в ден спасението Му. Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела. Защото велик е Господ и твърде достохвален, внушава страхопочитание повече от всички богове. Защото всичките богове на племената са идоли; а Господ е сътворил небесата.
Кажете сред народите: Господ царува! Вселената е утвърдена, не може да се поклати. Той ще съди племената с правда.
Нека се развесели полето и всичко, що е в него; да ликуват всички дървета на гората пред Господа; защото Той иде, защото иде да съди земята; ще съди света с правда, и племената според истината Си.

***

Господ царува; нека треперят племената; Той обитава между херувимите; нека се потресе земята. Господ е велик в Сион, и високо е издигнат над всички племена. Нека славословят Твоето велико и страшно име; Бог е свят.
Моисей и Аарон бяха между свещениците Му, и Самуил между призоваващите името Му; те призоваваха Господа, и Той ги слушаше. В облачния стълб Той им говореше; те опазиха изявленията Му и повеленията, които им даде.

***

Ще внимавам да следвам пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобливо сърцето сред дома си. Няма да положа пред очите си нищо подло; мразя делото на изневерниците; то няма да се прилепи до мене. Развратеното сърце ще бъде отхвърлено от мене; злосторника не ще познавам. Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще търпя. Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми бъде служител. Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми. Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, за да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.

Пс. 95:1-11, 96:2-13, 99:1-7, 101:2-8

и Аз ще го послушам

Преди да се родят планините, си дал съществувание на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. Обръщаш човека на пръст и казваш: Върнете се човешки чада. Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; сутрин цъфти и пораства; вечер се окосява и изсъхва.
Положил си беззаконията ни пред Себе Си, скришните ни грехове в светлината на лицето Си. Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти; свършваме годините си като въздишка. Дните на живота ни са естествено седемдесет години, или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо минават и ние отлитаме.

***

Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, и си направил Всевишния свое обиталище, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те вдигат, да не би да удариш о камък ногата си.
Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми. Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; с него ще съм, когато е в беда; ще го избавя и ще го прославя; ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.

***

Колко са велики Твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите Ти. Несмислен човек не знае това, нито го разбира безумен, че нечестивите изникват като тревата и всички, които вършат беззаконие, цъфтят, само за да се изтребят вечно.
Но Ти, Господи, довека си на високо, защото, ето, враговете Ти, Господи, ето, враговете ти ще погинат; ще се разпръснат всички които правят беззаконие.
Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан; насадени в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени; за да възвестят, че е праведен Господ, моята канара, у Когото няма неправда.

Пс. 90:2-10, 91:1-16, 92:5-15

Новият завет и Псалмите. Фондация "Библейска лига", 2006.

Според Писанията

Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се.
И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Марк 10:32-45

***

Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!

Евреи, 9:26-11:14

http://www.pravoslavieto.com/bible/index.htm

Според Писанията

Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.

Марк 9:17-31

***

Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.
Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.
А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Евреи, 7:26-8:2

http://www.pravoslavieto.com/bible/index.htm