Всички тези хора са починали отдавна

И най-напред онзи [Юлиан] беше спасен от великия Констанций, когато последният получи властта от баща си (това бе по времето, когато армията беше вдигнала оръжие срещу управляващите, своеволничеше поради страх от своеволието и чрез новите си лидери определяше царете). И той, спасен заедно с брат си по невероятен и необикновен начин, не беше благодарен за спасението си нито на Бога, нито пък на царя, чрез когото беше спасен; но се прояви като лош и спрямо двамата, наскърбявайки Единия с отстъпничество, а другия с бунт.
А преди това трябва да кажа с какъв царски живот и грижи бяха удостоявани те от страна на този най-човеколюбив цар в един от имотите му; те бяха опазвани за царството като останки на рода. Той бе замислил това като оправдание за смутовете в началото на управлението му – че това са били дела, дръзнати не съгласно мнението му; и, наред с това, с приобщаването на тях двамата към царството желаеше да покаже великодушие; и, трето, с присъединяването им мислеше да направи управлението по-сигурно. Но последното бе замислено по-скоро с доброта, отколкото с разум.

Григорий Богослов, "Срещу Юлиан І", 21-22


* * *

И тъй, Константин умря от болест, а мечът пронизваше почти целия род, еднакво бащи и деца. Но той [Юлиан] и по-възрастния му полубрат избегнаха голямото изтребление: единият беше спасен от болестта си, която изглеждаше смъртоносна, а другият от възрастта си – защото едва бе престанал да суче...
Но вече стана юноша и царствеността на природата му се проявяваше с много и големи доказателства. И тези неща не оставяха Констанций да спи; но като се уплаши, да не би този голям и влиятелен град, оприличаван във всичко на Рим, да бъде привлечен от добродетелта на младежа и да стане нещо болезнено за него [за Констанций], той го изпрати в Никомедия; защото този град не беше така застрашителен, но пък даваше възможност за образование.

Либаний, "Надгробна реч за Юлиан", 10,13