Страници

9.30.2007

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

Лука 6:31-36 (Bulgarian Bible)

http://www.biblegateway.com/versions/


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

9.29.2007

По пътя


(Босфорът. Надясно е входът откъм Мраморно море, напред се отива към Черно море, вляво е отклонението на Златния Рог)


Zlatnijat Rog (the Golden Horn) e estestven, d"lbok i tesen zaliv na Bosfora otk"m evropejskata chast na Istanbul. Toj deli starata ot novata chast na Grada - no vse otk"m evropejskata j strana. Dnes se kachih na korabche, s koeto se pravi p"tuvane iz Bosfora - tr"gva se ot mosta Galata na Zlatnija Rog, stiga se do samoto ustie na protoka predi Cherno more, (k"m 20 km trjabva da e p"tjat) i sled tova obratno.
Kachih se v 10.30 sutrinta - beshe p"lno, pone 200 dushi. Osven anglijski chuvah nemski, malko frenski, imashe edna prikazliva ispanska zhenska kompanija, dvojka indijtsi (ne im razbiram ezika, no bjaha indijtsi), edno italiansko semejstvo, goljama japonska grupa, dvama amerikantsi s guide, kojto tv"rdeshe, che Turtsija ne e kato Egipet, a e bogata i razvita strana, i mnogo drugi hora.

Bosfor"t pravi zavoi i stava tu shirok, tu tesen, i nakraja se stiga do edno po-tjasno mjasto, k"deto p"tnitsite slizat i mogat da vljazat v njakoi restorant. Chovek se chuvstva kato riba v mrezha - sgradite sa malko, njama nishto osven restoranti i voenni ot ohranata na protoka, i mnogo restjorantjori, koito go chakat da vleze pri tjah. No ima i oshte edna v"zmozhnost - da se kachi na h"lma nad spirkata, na kojto ima ostanki ot stara krepost. Ottam se vizhdat njakolko kilometra nazad po Bosfora i naj-vazhnoto - ustieto mu, tesnijat (naistina tova e naj-tjasnoto mjasto) izhod k"m Cherno more, simplegadskite skali.
Mostovete sa samo dva - t"nki kato metalna d"ska, bez kakvito i da e opori otk"m vodata. Po protoka vidjah mnogo leki korabcheta za turisti ili prosto za transport na p"tnitsi; malko golemi turisticheski korabi, no nemalko tankeri - pone po edin na vseki 15 minuti izliza ot Bosfora.

* * *

Grand Bazaar (ili, kakto e po-izvesten v B"lgarija - Kapal" Charshi) e pletenitsa ot zasvodeni galerii mezhdu kvartal Laleli, k"deto e hotel"t mi, i Zlatnija Rog. Tova e klasicheski orientalski pazar s vsichki v"zmozhni lokumi, kilimi, v"zglavnichki, shareni st"klarii, kozheni dreshki, tehnika, suvenircheta...vsichko. Ima i knizharnitsi s mnozhestvo knigi na arabitsa. Magazinite zatvarjat k"m pet, a predpolagam, che sled zalez sl"ntse zatvarjat i vratite na tselija pazar. Sled pet prodavachite sjadat na grupi na malki mashichki (mozhe i da sa kashoni, kakvoto i da e) pred magazinchetata i si hapvat supa, banichki i zelenchutsi - pochivat si sled rabotnija den. Obstanovkata e mnogo semejna, horata spodeljat hranata i pochivkata po bratski. No sa samo m"zhe.
Sled rabota po plochnika ostavat boklutsi - stava duma za mnogo boklutsi, ne tuk-tam, a vsicho e zarinato, tova sa kupchini, chovek trjabva da gi preskacha i zaobikalja. No sa samo opakovki, nishto drugo. Na drugija den pak e chisto - sigurno samite hora si chistjat, ne vjarvam njakoja obshtestevena sluzhba da minava i da zamita - zashtoto vsichko e izhv"rleno ne v kofi, a na zemjata, k"deto dojde.

* * *

Namerih si ljubimo zavedenie - barche na mosta Galata (toj e dvuetazhen), po-blizo do novija Grad. Predlagat se glavno salati, bira i bezalkoholni, ili pone tova se konsumira. Muzikata e umereno silna, angloezichni hitove ot poslednite godini, nishto tursko, s"vsem malko ispanoezicni. Izgled"t e k"m starata chast - Sveta Sofia, Sultanskija dvorets, a kato se st"mni - svetlinite na korabite i grada: otdjasno starija, otljavo novija, otsreshta aziatskata chast. Vhera i dnes imashe i luna. Otgore ima ribari i zatova ot vreme na vreme nagore se izddiga po njakoja ribka. Ponjakoga se izliva i kofa s voda. Kelnerite protestirat, no umereno, zashtoto masite sa nav"tre i vodata ne dostiga klientite.
Klienhtite sa mnogo, povecheto pod 25 godini, pochti vsichki sa turtsi i poravno m"zhe i zheni (bez zabradki). Tova e na 300 m. ot Kapal" Charshi i na sto metra ot edna ogromna djamija (Yeni Camii, Novata Djamija).
Tazi vecher vsichki posetiteli na bara bjaha usmihnati i shtastlivi.

Grad"t e orientalski, delovi i kosmopoliten. Toj ne e prosto evropejski - toj e ot onezi, koito sa s"zdali Evropa.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

9.28.2007

По пътя


Sveta Sofia

Dnes bjah v "Sveta Sofia". Kakto kazvat v"zrastnite zheni - s"rtseto me zabolja. Ts"rkvata e obezobrazena - i otv"tre, i otv"n. Kakvo e tova? Njakoi ot zamazanite prez vekovete mozaiki sa otkriti za gledane (tri-chetiri). Po stenite sa okacheni tsitati (verojatno ot Korana i na arabski) v"rhu edni uzhasni d"rveni diskove. Na edno mjasto slozheni rastitelni i geometrichi ornamenti, na drugo - prosto zh"lta boja, samo za da ne se vizhda kakvo e bilo otdolu. (K"m sredata na XIX v. frenski restavratori s razreshenie na sultana sa rabotili po ts"rkvata i sa otkrili na severnija timpan izobrazhenija na 12 vizantijski patiarsi. Otvorili sa gi, prerisuvali sa gi i posle pak sa gi zamazali. Ne mozhelo inache). Kolkoto e smajvashta krasotata na ts"rkvata, tolkova i nasilieto nad neja.
Prochetoh, che prez 1935 s lichno razporezhdane na Ataturk "Sv. Sofia" e stanala muzei - zaradi svetskostta, ochevidno. Kakvo shte ugazhdame na razni duhovnitsi, tezi neshta sa minalo, neka naj-dobre da gi konservirame v imeto na tolerantnostta, mira i kulturnostta. Taka beshe i u nas - "Alexand"r Nevski" njama da e "hram" a "hram-pametnik".
Vprochem sultanite pone v tozi sluchaj sa post"pili po-dobre ot Ataturk. Kakvo da se pravi s tolkova stara, goljama, dobre postavena, krasiva i izvestna sgrada? Ili shte se razrushi, ili shte stane djamija, ili shte ostane kakvoto e bila. Da ostane javno ne e mozhelo. Napravili sa ja dzamija. No tova vse pak e reshenie, shte sluzhi za neshto. No "Muzei"? Muzei mozhe da b"de Partenon"t, kakto i e, t"j kato nikoj ne pretendira da prinasja zhertvi na boginjata mu.
Ako Turtsija shte b"de svetska i evropejska strana, togava i "Sveta Sofia" trjabva da stane hristijanski hram. Znachi da se mahnat minaretata, da se otkrijat mozajkite i da se dade v"zmozhnost na pravoslavnite ts"rkvi da razpolagat s neja. Njama da im e lesno da se razberat, no tova veche shte e tjahna rabota.

(на снимката - туристи влизат в "Света София")


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

По пътя


Vtorıjat Rim

Dosta se poizm"chıh, dokato izobshto si v"veda parolata. Sega s"m na turska klaviatura, a tam ıma dve i-ta - edno s tochka i edno bez tochka. I ne priemashe parolata, ako e s "i" bez tochka. A i v"preki tselija mi navik s Google-bloga se spravjam trudno, zashtoto ne razbiram pochti nishto ot turskite nadpisi. Vse pak uspjah (tova e s"shto kato da napipvash neshtata v p"lna t"mnina) da premina v b"lgaroezichnija blog. Sega ostana, che pisha na latinitsa - izvinete me, kato se v"rna, shte go prepisha.

V Grada (za Istanbul govorja) e vlazhno, mirishe na more i Bosfor"t e m"gliv, edva se vizhda otsreshtnijat brjiag (aziatskıjat). Ulitsite sa nakloneni, izviti i pavirani, ıma tramvai, trototoar"t na bulevard Ordu, po kojto stignah do tsent"ra na starija grad e shirok pochtı kolkoto platnoto.
Minaretata sa strashno mnogo. Ne moga da haresam minareto kato arhitekturna forma, s"shto kakto ne haresvam obelisk"t i izobshto kolonata, kojato si se izvisjava "sama", vse edno nastojava da ja zabelezhat. Osobenoto na minaretata e, che izglezhdat kato v"or"zhena ohrana na hrama, okolo kojto sa podredeni.
V tsent"ra ima edna neobıknovena grupa - nedalech ot mnogobrojnite minareta okolo Sveta Sofia i Dzhamiata na Sultan Ahmet (Sinjata) stojat kolonata na Konstantin Bagrenorodni, kolonata na Teodosıj I (egipetski obelisk! - sega vizhdam v edin p"tevodıtel, che e datiran XVI v. pr. Hr., a prez IV v. sa go postavili v"rhu segashnata mu mramorna osnova s relefi ot chetirite strani s harakternija rannovizantijski vid) i edna stranna kolona ot tri prepleteni bronzovi elementa, pishe, che bili zmii - i tja ot IV v. Taka che izdiganeto na koloni po tezi mesta ne e novina.

Istanbul e velichesven i krasiv. Za iztochnite hristijani, kak"vto s"m i az, toj e Grad"t - raven na Rim i Ierusalim.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

9.25.2007

Написано набързо

1. Провалът на първата версия на поемата

В послеслова си към романа “Златното руно” Грейвс разказва следното: “Когато изрецитирал поемата или част от нея в Залата на Музите, посрещнали го с буря от съскане, мяукане и порой от плочи за писане. Измъкнал се горе-долу жив и здрав, но се страхувал от обществено гонение, понеже съперникът, му, придворният поет Калимах, го заклеймил като “гнусен ибис”; и решил за известно време да напусне Александрия... След няколко години се върнал и публично рецитирал коригирания вариант, който му спечелил такива овации дори от предишните му врагове, че щом в библиотеката се освободило мястото на попечител, цар Птолемей съвсем естествено назначил него... (следващите цитати са от Р. Грейвс. “Златното руно. Походът на аргонавтите”. Послеслов. “Факел”, 1993. Превод Ирина Васева)
Оригиналният вариант не е запазен, но едва ли недостатъкът му е бил липсата на звучност и увлекателност. Най-вероятно е, разчитайки на подкрепата на александрийките, в своята епопея Аполоний да е разкрил прекалено честно униженията на Зевс от богинята Луна и това да е предизвикало негодуванието на мъжете им.”
И по-нататък: “Тайнствата, допълващи обичайните гръцки ритуали през епохата на класиката, изглежда са представлявали разкриване на древни верски тайни пред хора, на които можело да се разчита, че не ще ги разгласят, та да предизвикат публичен скандал: и в тях обект на всепреклонение е Богинята Майка... Считам, че основната грешка на Аполоний е, че в обществена зала е рецитирал версия на историята на Златното руно, почерпана от древни източници, която за посветените е прозвучала като оскверняване на техни най-грижливо таени съкровения.”

2. Версията на Грейвс

Самият роман на Грейвс, макар и увлекателен и написан с приятно чувство за хумор, на места съдържа съвсем пряко и неукрасено изказан неговия възглед за “истинската история” на гръцките богове. Той твърди, че старото не-ахейско (сиреч неиндоевропейско) население на Тесалия, а и на цяла Гърция, наричано “пеласги” е почитало едно върховно женско божество – “Тройната Богиня, или “Бялата Богиня” в различни ипостаси, наричайки я с различни имена. Към този матриархален култ се присъединили и първите (и по-миролюбиви) гърци, дошли от север – йонийците и еолийците (наричани също минийци). Но появилите се след няколко столетия ахейци наложили силово култа към Бога - Баща и Войн, реформирали (на нарочно свикан събор в Олимпия) местната религия, създавайки класическия пантеон с равен брой богове и богини, обявили Богинята за сестра, съпруга и подчинена на Зевс и подложили на преследване привържениците на стария култ.
Иначе романът е подробен разказ за експедицията, в който са взети предвид без съмнение всички по-добри извори за Аргонавтите. Грейвс сам ги споменава в послеслова – освен Аполоний това са Пиндар, Аполодор, Диодор Сицилийски и Валерий Флак, които, макар и в различен обем и стил, разказват цялата история. Някои отделни епизоди са разработени художествено от Еврипид в прочутата трагедия, също от Теокрит и Овидий, а малко, но важни (като се има предвид древността им) сведения се откриват у Херодот. Разбира се, има и други. Интересно е, че Грейвс посочва кога би могъл да бъде произведен такъв тип разказ, какъвто той предлага. Ето думите му:
“Историята на аргонавтите предавам под формата на исторически роман, а всеки исторически повествовател задължително трябва ясно да изрази своята гледна точка във времето. В случая би било недомислие да я разкажа в стила на ХІІІ в пр. Хр. – това би означавало да пиша с поетични пиктограми. Ако я бях разказал от позициите на днешния ден, то не само би следвало да предам говорната реч в неуместно съвременен стил, но бих бил затруднен и искрено да повярвам в историята. Единственото разрешение беше да опиша събитията от гледище на една епоха, през която все още е била жива вярата в легендата, но вече с необходимото критично безпристрастие и с ясен, но достоен белетристичен изказ. Това е причината тук-там в повествованието да вметвам фразите “и до ден днешен” и ”днес”. Заключителната страница ще подскаже на историците, че “днес” означава не по-късно от 146 г. пр. Хр., когато Луций Мумий ограбва Коринт, тъй като тогава Арго, изложен в храма на Посейдон на провлака, изчезва завинаги – вероятно превърнат в куп цепеници от пияните римски войници.”
Това, което читателят на Грейвс би могъл да добави е, че историята изглежда разказана от някой, който знае “същинските” отношения между гръцките богове, макар и да предпочита да представя по-скоро жреци, прорицатели и вярващи в богове герои, отколкото самите богове. А същинските отношения са тези, които вижда Грейвс като историк на митологията, психолог и поет – превъзходство на женското божество, чиято власт над човека е временно узурпирана от нейния “разбунтувал се син” – но узурпирана с нейното снизходително съгласие.

3. “Бялата Богиня” като естетически и културно-исторически манифест

Справките, които направих в Интернет по повод на това изложение, ме карат да предположа, че “Бялата Богиня” е най-популярният нехудожествен текст на Грейвс. Спирам се на него не само защото теорията, изложена там, съвпада с възгледа на разказвача на “Златното руно”, но и защото, както разказва Грейвс, замисълът на това есе се е породил именно във връзка с работата по романа. Ето защо двете книги излизат сравнително скоро една след друга – първото издание на “Руното” е от 1944, а на “Богинята” – 1948. Ето какво казва той:
В 1944 в селото ... в Девъншир аз бягах от съвременността, работейки над исторически роман за аргонавтите, когато изведнъж напълно неочаквано моята работа се прекъсна. Една упорита идея ме принуди да се заема с предмет, който който аз тогава съвсем не познавах и не разбирах. Престанах да проследявам по огромната военна карта на Черно море курса (според свидетелствата на митографите) на аргонавтите, плаващи от Босфора към Баку и обратно. Вместо това започнах да мисля за загадъчната Битка на дърветата, която е станала в древна Британия, цяла нощ не намерих спокойствие, а и целия следващ ден, така че перото ми едва догонваше мислите ми. За три седмици написах книга от 70 000 думи...
Аз не съм мистик и винаги съм избягвал да участвам в магии, спиритически сеанси, упражнения по йога, не слушам предсказания, не вярвам в автоматичното писане и така нататък. Поддържам нормален селски начин на живот в кръга на семейството ми и на голям брой психически здрави и умни приятели. Не принадлежа към религиозен култ, нито към тайно общество, нито към философска секта, а също и не се доверявам на историческата си интуиция, ако тя не може да се провери с факти.
Докато се занимавах с книгата си за аргонавтите, открих, че Бялата Богиня от Пелион става все по-важна за повествованието ми... аз, който изведнъж попаднах под властта на европейската Бяла Богиня, написах за нейните тотеми в контекста на историята на аргонавтите и се потопих в древните тайни на нейния култ в Уелс, Ирландия и по целия свят...
Като се върнах в Майорка веднага след войната, отново започнах да работя над същата книга, която вече озаглавих “Бялата Богиня” и написах по-подробно за свещения цар като божествена жертва на богинята на луната, като помнех, че всеки поет, който почита Музата, трябва в някакъв смисъл да умира за своята богиня, която обожава – точно така, както е умирал царят... (Послеслов към “Бялата Богиня”, 1960. От руския превод, достъпен на http://www.druids.celtica.ru/page.php?pagename=greivs)

(Текстът е част от статията "Аполоний Родоски и модерната литература. Интерпретацията на Робърт Грейвс", която би трябвало да бъде четена на конференция в Тбилиси след няколко дни)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

9.23.2007

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха, също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

Лука 5:1-11 (Българска Библия 1940)

http://www.biblegateway.com/versions/


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

9.21.2007

Преходни неща

В сряда, 19 септември, в 186 ауд. на Ректората се проведе Второто Общо събрание на АРУКО (Асоциация за Развитие на Университетското Класическо Образование). Имахме повод да кажем, че екипът на "Държавен вестник", където по устав се публикува поканата, е за уволнение.
Старият Управителен Съвет беше преизбран (но вече за последен път, съгласно една промяна в Устава). Бяха приети и пет нови члена, с което броят ни нарасна на 25.
Докладът за дейността е публичен - защото Дружеството е организация за дейности в обществена полза - така че, когато го напиша, ще публикувам извадки от него и тук.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

1 месец по-рано

Четири месеца бездействие на блога ми се стори много. Така че, скъпи читатели, ще се откажа от намерението да започна публикациите чак през октомври и ще започна още сега. Може би ще направя и някои промени в седмичния план.

Надявам се, че всички Вие сте здрави и относително доволни от живота.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg