Страници

3.31.2008

Според Писанията


И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Марк 8:34-9:1

***

И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ. Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.
Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Евреи, 4:14-5:6


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.29.2008

Интелигентните хора стават социалисти

Първоначалното учудване от откритието за склонността на интелигентните хора да стават социалисти намалява, щом разберем, че е естествено интелигенцията да надценява разума и да допуска, че всички предимства и възможности, които ни предлага цивилизацията, трябва да се дължат по-скоро на обмислен проект, отколкото на придържане към традиционните правила; и че можем да премахнем всички останали нежелани характеристики чрез още по-интелигентно размишление и "разумна координация". Тази нагласа кара интелектуалците да са благосклонно настроени към централно планираната икономика и контрол, които са сърцевината на социализма. Разбираемо е, че те ще искат да застанат на страната на науката и разума, и на изключителния успех, постигнат от физическите науки през последните няколко столетия; на тях им се струва трудно за вярване, че е възможно полезно знание, което да не е породено от съзнателно експериментиране.

***

През 1970 г. на симпозиум, организиран от Нобеловата фондация на тема "Мястото на ценностите в света на фактите", той [Жак Моно, молекулярен биолог] заяви: "Научното развитие най-накрая разруши, сведе до абсурд, снижи до състоянието на безсмислено самозалъгване идеята, че етиката и ценностите не са въпрос на нашия свободен избор, а са по-скоро въпрос на задължение за нас". По-късно през същата година той ни препоръчва, аскетично отхвърляйки всякаква друга духовна храна, да признаем науката за новия и фактически единствен източник на истината и в съответствие с нея да ревизираме основите на етиката [Chance and Necessity, 1970/77].
Друг велик биолог, Джоузеф Нидам, пише, че "новият световен ред на социална справедливост и другарство - разумната и безкласова държава - не е недомислена идеалистическа мечта, а логическо продължение на целия еволюционен процес, опиращо се на неговата сила - и затова е най-разумната вяра".
Не толкова изявеният, но все пак влиятелен учен - психоаналитикът, който стана първият генерален секретар на Световната здравна организация [Чизъм], искаше ни повече, ни по-малко от това, "да се изкорени представата за правилно и неправилно" и твърдеше, че задачата на психиатрите е да освободят човешкото общество от "парализиращия товар на доброто и злото" - съвет, който на времето беше похвален от американските юридически власти.
Според своя биограф, Айнщайн смятал за очевидно, че "човешкият разум трябва да е способен да намери начин за разпределение, който би се оказал също толкова ефективен, колкото и начинът на производство". Използвайки популярен социалистически лозунг, той [Айнщайн] писа, че "производство за потребление" трябва да измести "производството за печалба" в капиталистическия свят ["Why Socialism?" in Out of My Later Years, 1949/56]. В цитираното съчинение Айнщайн повтаря познатите фрази на социалистическата агитация, засягащи "икономическата анархия на капиталистическото общество", в което "заплатата на работниците не се определя от стойността на продукта", докато "плановата икономика... ще разпредели необходимата за извършване работа между всички, които са способни да се трудят" и други подобни.

Примерите ми са взети от твърденията на влиятелни личности през ХХ в.; не съм включил безброй други като Миликен, А. Едингтън, Соди, Оствалд, Солуей, Бърнъл, всеки от които е изрекъл много безсмислици по икономическите въпроси.

Фаталната самонадеяност

Посочените по-горе четири изисквания, според които всичко, което 1) не е научно доказано; 2) не е напълно разбрано; 3) няма съвсем определена цел; или 4) притежава някакви неизвестни последствия, е неразумно, прилягат особено добре на конструктивисткия рационализъм и на социалистическото мислене...

Още преди 250 години Хюм е забелязал, че "моралните норми не са резултат от дейността на нашия разум". Но твърденията на Хюм не са достатъчни да възпрат повечето съвременни рационалисти, продължаващи да вярват, че щом нещо не е изведено с помощта на разума, то трябва да е или глупост, или въпрос на случайни предпочитания и затова трябва да се нуждае от рационално оправдание.
На тези изисквания не успяват да отговорят не само вярата в Бог и по-голямата част от традиционната нравственост, засягаща секса и семейството (с които не се занимавам в тази книга), а също и специфичните морални традиции, които тук наистина ме интересуват - като частната собственост, спестяванията, размяната, честността, верността, договора. Чизъм и Кейнс разглеждат споменатите традиции и вярвания като "осакатяващо бреме", а Уелс и Форстър - като тясно обвързани с презряната търговия и търгашеството. А те могат да бъдат разглеждани, както е особено модерно днес, и като източници на отчуждение, подтисничество и "социална несправедливост".
След подобни възражения се стига до извода, че е налице неотложна нужда да се конструира нова, разумно преработена и обоснована нравственост, която ще отговори на посочените изисквания и поради това няма да бъде осакатяващо бреме, отчуждение, принуждение или "несправедливост", нито пък ще има нещо общо с търговията. Но това е само част от голямата задача, която новите законодатели - социалисти като Айнщайн, Моно и Ръсел и самообявилите се "аморалисти" като Кейнс - са поставили пред себе си. Трябва също така да се създаде нов разумен език и ново право, защото съществуващите език и право също не отговарят на споменатите изисквания и по същите причини. Тази величествена задача може да им изглежда съвсем неотложна, защото те повече не вярват в каквото и да е свръхестествено утвърждаване на нравствеността, но все още остават убедени, че някакво основание е необходимо. Амбициозната цел на социализма е да предизвика цялостна преработка на традиционния ни морал, право, език и на тази основа да задуши стария ред заедно с предполагаемите непроницаеми и неоправдани условия, ограничаващи разума, истинската свобода и справедливостта.

Но действителните носители на конструктивисткия рационализъм и социализъм все пак не са изтъкнатите учени. Те се срещат по-скоро сред така наречените "интелектуалци", които на друго място [The Intellectuals and Socialism, 1949/67] нарекох "втора ръка поддръжници на идеи": учители, журналисти и "представители на информационните служби", които, усвоили слуховете в коридорите на науката, определят себе си като представители на съвременната мисъл, като личности, чието истинско задължение е да предлагат нови идеи на обществото - и които, за да направят стоката си да изглежда нова, осмиват всичко установено. За такива хора "новостта" или "новините", а не истината стават главната ценност.

Нашият отровен език

Терминът "социален" е станал най-вредният пример за онова, което американците наричат "изсмукваща дума". Както се твърди за невестулката, че е в състояние да изпразни яйце, без да остави видими следи, така и тези думи лишават от съдържание всеки термин, към който се присъединят, оставяйки впечатлението, че изобщо не го засягат.
Въпреки че злоупотребата с тази дума е международна, тя приема може би най-крайните си форми в Западна Германия, където конституцията от 1949 г. използва израза "социална правова държава" и където се разпространи представата за "социална пазарна икономика" в смисъл, който популяризаторът на израза Лудвиг Ерхард никога не е имал предвид. От това използване на думата социален германски учени стигат до извода, че регулирането чрез закона и чрез пазара по конституция е подчинено на принципа за "социалната държава", което означава почти отхвърляне на регулирането чрез закона. По същия начин германски учени съзират конфликт между правова и социална държава и по тази причина вкарват термина "социална правова държава" в своята конституция - документ, който, бих казал, е написан от обърканите фабиански глави, вдъхновени от изобретателя на "националния социализъм" през миналия век Фридрих Науман.
Точно така и терминът "демокрация" е имал доста ясно значение; но "социална демокрация" служи не само като име на радикалния австро-марксизъм от междувоенния период, но и във Великобритания е избран днес за название на политическа партия, обвързана с една разновидност на фабианския социализъм. Традиционният термин за онова, което днес се нарича "социална държава", е бил "милостив (щедър) деспотизъм".

Отчуждението, аутсайдерите и претенциите на готованковците

Социализмът научи много хора да предявяват искания независимо от ролята им, независимо от участието им. Всички, които твърдят, че са "отчуждени" от онова, което очевидно никога не са научили, и предпочитат да живеят като паразитиращи аутсайдери, изсмукващи продуктите на процеса, в който отказват да участват, са истински последователи на призива на Русо за връщане към природата: неговият призив представя като най-велико зло институциите, осигурили възможност за формирането на порядък в човешкото сътрудничество.
Аз не оспорвам индивидуалното право на всеки по своя воля да се оттегли от участие в цивилизацията. Но какви "правомощия" притежават подобни индивиди? Трябва ли да подпомагаме тяхната изолация? Никой няма право да иска да бъде изключение от нормите, на които се опира цивилизацията. Ние можем да помагаме на слабите и на инвалидите, на невръстните и на старците, но само когато нормалните и зрелите се присъединят към безличната дисциплина, предоставяща ни средствата да го сторим.
Би било съвършено неправилно да смятаме подобни грешки за присъщи на младостта. Децата възпроизвеждат онова, на което са научени: декларациите на техните родители, на факултетите по психология и социология, и на характерния тип интелектуалци, произведени от тях.

Фридрих Хайек. Фаталната самонадеяност. Грешките на социализма. Превод Любен Сивилов. "Отворено общество", 1997.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.28.2008

За какво да се живее в Германия

В началото на ХІХ в. възниква една напълно нова група евреи, която съществува и до днес. Тези хора не се чувстват вкоренени в нищо юдейско - било то религиозно или национално. Остават си евреи [доколкото] не са се обърнали към друга религия. Такива хора ние наричаме "нееврейски евреи".
Обвързването на евреите с революционни учения и социални преврати за съжаление не е плод на антисемитско въображение. Маркс, Троцки, Каменев, Зиновиев, Роза Люксембург, Бела Кун, Аби Хофман, Норман Финкелщайн и Ноам Чомски са сред по-известните. Социалният психолог Ернест ван ден Хааг отбелязва: "5 на всеки 100 евреи може да са радикали, но от 10 радикали определно 5 ще са евреи. Ето защо е неправилно да се каже, че голям брой евреи са радикали, но но е съвсем точно да се каже, че несъразмерно голям е броят на радикалите евреи. Така е било в миналото и нещата днес не са се променили".

Радикалните нееврейски евреи са без корени - не се чувстват вкоренени нито в езическата, нито в еврейската религия или държава. Понеже отказват да станат като неевреите, те търсят неевреи (и евреи) да станат като тях - отчуждени от всички религии и национални идентичности. С.М. Липсет от Станфордския университет в края на 60-те години на миналия век отбелязва, че "присъединяването към социалистическия и комунистическия свят за много евреи означава начин да се избавят от юдаизма, да се асимилират в универсалния нееврейски свят".
Като хора без корен много нееврейски евреи са смятали за необходимо да се превърнат в радикали и да работят за събарянето на традициите и националните институции в името на социализма, комунизма и другите общоуниверсални идеологии. Тъй като не чувстват никаква роднинска връзка, следователно и никаква отговорност към някой народ (освен само към "човечеството"), тези евреи не са били загрижени и за последствията от такива разрушителни действия... Когато е запитан за какъв се смята - за руснак или за евреин, Леон Троцки отговаря: "Не, сбъркали сте. Аз съм социалдемократ".

***

Сред болшевиките е имало по-малко евреи, отколкото сред меншевиките, въпреки че през 1922 г. те са съставлявали 15-20% от болшевишките лидери. След смъртта на Ленин през 1924 г. борбата за негов "наследник" се води между петима мъже - Сталин, Бухарин, Троцки, Каменев и Зиновиев. Последните трима са нееврейски евреи.

Определено голяма част от руското простолюдие е отъждествявало марксизма с евреите. И тъй като огромен брой руснаци и украинци не подкрепят комунизма, това отъждествяване изостря вече дълбокия антисемитизъм у тези два народа. По време на гражданската война (1918-1920 г.), последвала болшевишката революция, украинските борци срещу комунизма ("белите", които се борят срещу Червената армия) избиват 50 000 украински евреи. Техните антиеврейски страсти са разпалени от генерал Симон Петлюра, който непрекъснато споменава болшевишката армия под предводителството на "евреина Троцки".

Почти забравена глава от дейността на радикалните евреи и вдъхновената през 1919 г. от Съветския съюз Унгарска революция. През март същата година евреинът Бела Кун основава кратко просъществувалата Унгарска съветска република. От 48-те народни комисари в своето правителство 30 са били евреи, така както и 161 евреи от общо 202-мата най-високопоставени държавници.

***

Има много какво да се разбере от изучаването на немските леви евреи преди 1933 г., понеже докато нацисткият и немският антисемитизъм е бил породен от фактори, далеч по-стари и по-дълбоки от немските евреи радикали, радикалните нееврейски евреи от Ваймарската република изострят до крайност немския антисемитизъм... От 68-те писатели [около седмичника Die Weltbühne] чийто религиозен произход може да бъде установен, 42-ма са евреи. Разбира се, това са били нееврейски евреи - толкова нееврейски, че единствено неколцина от кръга на Weltbühne открито признават, че са евреи. Списанието се възползва от популярността си и изоблието от талантливите си писатели, за да напада безразборно немската култура и националност. Дописниците не толкова защитават реформите, колкото нападат самата идея за съществуването на германската нация. Следното е написано от дългогодишния издател и всеизвестен писател Курт Тухолски, евреин: "Тази страна, за която слуховете твърдят, че предавам, не е моята страна; тази държава не е моята държава; тази правна система не е моята правна система. Различните й флагове за мен са толкова безсмислени, колкото и провинциалните й идеали... Ние сме изменници. Но предаваме една държава, от която се отричаме в името на земята, която обичаме, за мира и нашата истинска татковина: Европа".
Според Тухолски единственото нещо, за което си заслужава човек да живее в Германия, е природата.

Денис Праджър, Джоузев Телушкин. Защо евреите. Причините за антисемитизма. Превод Анастасия Виденова. "Витлеем", 2006


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.27.2008

Човек, който прилича на животните

Велик е Господ; и твърде достохвален в града на нашия Бог, в своя свет хълм. Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, е хълмът Сион, гдето по северните му страни е градът на великия Цар.
Каквото бяхме чули, това и видяхме в града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие всред Твоя храм.
Обиколете Сион и обходете го; пребройте кулите му. Обърнете внимание в укрепленията му; разгледайте палатите му; за да го разказвате на поколението подир вас.
Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; той ще ни ръководи дори до смърт.

***

Защо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите? От ония, които уповават на имота си, и се хвалят с голямото си богатство, ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, и жилищата им из род в род; наричат земите си със своите си имена. Но човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.
Това е пътят на безумните; но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. Назначават се като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар. Човек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.

***

Но на нечестивия казва Бог: що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, и разказваш завета Ми с устата си? Тъй като сам ти мразиш поука, и хвърляш зад себе си Моите думи? Ако видиш крадец, тичаш с него, и с прелюбодейците участвуваш. Предаваш устата си на зло и езикът ти устройва коварство. Като седиш, говориш против брата си; клеветиш сина на майка си.
Понеже си сторил това, и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.

***

Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
Бог надникна от небето над човешките чада, за да види, има ли някой разумен, който да търси Бога. Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един.
Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

***

И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина. Ето, щях да бягам надалеч, щях да живея в пустинята. Защото видях насилие и разпри в града. Денем и нощем го обикалят по стените му, и беззаконие и зло има всред него; нечестие има всред него; угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
Понеже не беше неприятел, който ме укори, - това бих претърпял, - нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - тогава бих се скрил от него. Но ти, човек равен на мене, другар мой, и мой близък приятел. Заедно се разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.

Пс. 48:1-14, 49:5-20, 50:16-21, 53:1-6, 55:6-14


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.26.2008

Борбата за глобална хегемония

Всички политически и икономически конкуренти на американското превъзходство са от Евразия. Като цяло евразийската мощ далеч превъзхожда тази на Америка. За късмет на Съединените щати Евразия е прекалено голяма, за да бъде политически единна. Така тя представлява шахматна дъска, на която продължава да се разгръща борбата за глобална хегемония...

***

Един независим Азербайджан, обвързан със западните пазари посредством петролопроводи, които не минават през контролирана от Русия територия, се превръща в магистрала, отваряща достъп за напредналите и консумиращи много енергия икономики към богатите централноазиатски републики. Почти както в случая с Украйна бъдещето на Азербайджан и на Централна Азия е от решаващо значение за това какво може и какво не може да стане с Русия.
Турция стабилизира региона на Черно море, контролира достъпа до него от Средиземно море, балансира руското присъствие в Кавказ, все още противодейства на мюсюлманския фундаментализъм и служи като южно предмостие на НАТО. Иран предлага стабилна подкрепа на новото политическо разнообразие в Централна Азия. Той господства над източното крайбрежие на Персийския залив, а независимостта му, въпреки иранската враждебност към Съединените щати понастоящем, е препятствие пред всяка дългосрочна руска заплаха за американските интереси в района на Персийския залив.

***

Германия - намерила спокоен пристан в Европа, безопасна и със сигурни граници благодарение на забележимото американско военно присъствие - сега е в състояние да подкрепя интегрирането на новоосвободена Централна Европа в общоевропейските структури. Това вече няма да бъде старата Средна Европа на немския империализъм, а едно по-спокойна територия на икономическо обновление, стимулирано от немските инвестиции и пазари, като Германия действа активно като привърженик на евентуалното формално включване на тази нова Средна Европа в Европейския съюз и НАТО.

Европа не може да се превърне в една национална държава поради жилавостта на различните национални традиции, но може да стане единица, която посредством общи политически институции изразява споделени демократични ценности, вижда собствените си интереси в тяхното универсализиране и упражнява магнетична сила върху съседите си в евразийското пространство... Оставени сами на себе си, европейците са изправени пред риска да бъдат погълнати от вътрешните си социални проблеми. Кризата на политическата легитимност и на икономическата жизненост е дълбоко вкоренена в разрастването на една поддържана от държавата социална структура, която поощрява патернализма, протекционизма и тесногръдието. В резултат се получава културна ситуация, съчетаваща искейпистки хедонизъм с духовна празнота - ситуация, която може да бъде експлоатирана от националистично настроени екстремисти или от догматични идеолози...
Ето защо Америка трябва да работи в особено тясно сътрудничество с Германия за разширяването на Европа на изток. Първото присъединяване на държави от Централна Европа към ЕС не може да се очаква преди 2002 г. Въпреки това, след включването на първите три нови члена на НАТО и ЕС, двете организации трябва да се обърнат с въпроса за разширяване и към балтийските републики, Словения, Румъния, България и Словакия, а може би и към Украйна.

Седемдесет и петте години комунистическа власт нанесоха безпрецедентна биологическа вреда на руския народ. Огромна част от най-талантливите и най-предприемчиви индивиди бяха убити или умряха в ГУЛАГ, като броят им се равнява на милиони. Към това трябва да се прибави, че през този век страната трябваше да понесе и опустошенията на Първата световна война, касапницата на една продължителна гражданска война, варварщината и лишенията на Втората световна война. Управляващият комунистически режим наложи задушаващ идеологически догматизъм, изолирайки страната от останалата част на света... Според официалната руска статистика към средата на 90-те години само около 49% от новородените са се появили здрави на бял свят, а близо една пета от първокласниците страдат от някаква форма на умствено изоставане. Средната продължителност на живота на мъжете спадна до 57,3 години, като броят на починалите надвишава броя на новородените. Социалните условия в Русия са типични за една среднозначима страна от Третия свят.

***

Евразийските Балкани включват девет страни - Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Армения и Грузия - всички те бивши части от разпадналия се Съветски съюз - като и Афганистан... Всъщност Узбекистан е основният кандидат за регионално лидерство в Централна Азия. Макар и по-малък по територия и с по-малко природни ресурси, той има по-голямо население (почти 25 милиона) и то е значително по-хомогенно от това на Казахстан. Нещо повече, политическият елит съзнателно приема новата държава за пряк наследник на огромната средновековна империя на Тамерлан (1336-1404), чиято столица Самарканд става прочут център на религията, астрономията и изкуствата.

Традиционните Балкани в Европа са били поле на непосредствено съперничество между три имперски сили: Османската империя, Австро-Унгария и Русия. Налице са ли също така три непреки участника: Германия се е страхувала от руската мощ, Франция се е противопоставяла на Австро-Унгария, а Великобритания е предпочитала по-скоро да види една отслабена Османска империя, контролираща Дарданелите, отколкото да позволи на който и да било от другите големи съперници да господства над Балканите. През целия ХІХ век тези сили са успявали да се справят с конфликтите на Балканите, без да се съобразяват с жизнените интереси на когото и да било, но не са успели да направят това през 1914 г., което е било с катастрофални последици за всички.

Збигнев Бжежински. Голямата шакматна дъска. Превод Кольо Коев. "Обсидиан", 1997.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.25.2008

Благословена си ти между жените

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

И Ангелът си отиде от нея.

Лука 1:26-38


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.24.2008

Но сега Ти си ни отхвърлил

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога? Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - как отивах с множеството, и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.
Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, и непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

***

Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, какво дело си извършил в техните дни, в древните времена. Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил. Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, и не излизаш вече с нашите войски. Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни обират ни за себе си. Предал си ни като овце за ядене, и разпръснал си ни между народите. Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на ония, които са около нас. Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената. Всеки ден позорът ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покрива, поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги. Защо криеш лицето Си, и забравяш неволята ни и угнетението ни? Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята. Стани да ни помогнеш, и избави ни заради милосърдието Си.

Пс. 42:2-10, 44:1-26

(http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=19&g=37&tr%5B%5D=1&tr%5B%5D=2)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.23.2008

Според Писанията


След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

Марк 2:1-12

***


И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него, когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?

Евреи, 1:10-2:3


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.21.2008

Думата "ционизъм"

Редакторът на културното приложение на "Нойе фрайе пресе" се казваше Теодор Херцл и беше първият човек, предопределен да играе значителна роля в световноисторически мащаб, който срещах в моя живот...
Теодор Херцл беше преживял в Париж авантюра, разтърсила душата му, един от онези часове, които променят цяло съществование: като кореспондент присъствал на публичното развенчаване на Алфред Драйфус, видял как откъсват еполетите на този пребледнял човек, когато високо извикал: "Аз съм невинен." В този миг Херцл дълбоко в сърцето си бе осъзнал, че Драйфус е невинен и че това жестоко подозрение за измяна се беше стоварило върху него единствено защото е евреин. Всъщност още като студент Теодор Херцл беше изпитал с присъщата си открита, мъжествена гордост страданията на еврейската съдба. Нещо повече, с пророчески инстинкт той беше доловил целия й трагизъм още когато неговата дълбочина въобще не можеше да се предвиди. С чувство за предопределеност, че е роден за вожд, той беше съставил по онова време фантастичния план веднъж завинаги да сложи край на еврейския проблем именно чрез съединяване на еврейството с християнството посредством доброволни масови кръщения. Мислещ винаги драматично, той си беше представил как ще поведе в дълго шествие хилядите австрийски евреи към катедралата "Свети Стефан", за да освободи там и завинаги чрез един уникален символичен акт този гонен и безотечествен народ от проклятието на разединението и омразата. Но твърде скоро разбра неизпълнимостта на плана си, чието "решение" той считаше за същинската своя задача... но в момента на развенчаването на Драйфус мисълта за вечното презрение, тегнещо върху неговия народ, го бе пронизала като меч през сърцето. И ако разединението е неизбежно, казваше си той, то нека бъде радикално! И ако унижението остава наша съдба, то нека я посрещаме с гордост. Така той издаде брошурата "Еврейската държава", в която заявяваше, че всяко асимилиране, всяка надежда за абсолютна толерантност са невъзможни за еврейския народ. Той трябва да основе нова, собствена родина в древната своя люлка - Палестина.
Когато се появи тази кратка, но изпълнена с пронизващата сила на стоманена стрела брошура, бях още ученик в гимназията, но си спомням добре всеобщото смайване и възмущение на виенските буржоазно еврейски кръгове... Защо е нужно да отиваме в Палестина? Нашият език е немският, а не еврейският, нашата родина е красивата Австрия. Не се ли чувстваме отлично при добрия император Франц Йозеф? Нямаме ли порядъчен доход, осигурено положение? Не сме ли равноправни поданици, пуснали корени тук, предани граждани на тази обичана Виена? И не живеем ли в прогресивно време, което за няколко десетилетия ще премахне всички предразсъдъци на вярата?... Директорът на "Нойе фрайе пресе" забрани дори да се споменава думата "ционизъм" в неговия вестник.

Стефан Цвайг. Светът от вчера. В: Избрани творби. Т.5. Превод Анна Лилова. "Народна култура", 1989


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

"Ще водим война..."

На 29 ноември 1918 г. в едно писмо, което френското правителство изпраща на президента Уилсън и където са описани трудностите, свързани с установяването на мира, намираме изненадващо изречение. Става дума за предварителните мирни преговори с Германия, вече победеният враг №1 на Антантата, както и с България, "вечният проблем". Там четем: "Що се отнася до Австро-Унгария [въпросът за предварителни преговори] дори не се поставя, тъй като тази велика сила е изчезнала... "
Опиянени от победния си национализъм, новосъздадените държави бързат да се укрепят в своите граници, начертани без капка здрав разум. Нека към това прибавим и опита на Австрия да се присъедини към Германия; горчивината и обидата на победените и тяхната воля за отмъщение, която кара страните, спечелили от пълната победа - Чехословакия, Румъния и Югославия - да се съюзят в малка Антанта, насочена основно срещу ревизионистка Унгария. Този съюз принуждава Унгария да потърси закрила от Италия, както и от също ревизионистично настроената Германия.

***

Според италианския историк Дж. Е. Рускони непосредствената причина за войната е в невъзможността да се намери приемлив компромис относно сръбската автономия, чието "съществено унищожаване" би удовлетворило Австрия, но Русия не би се съгласила с подобно решение. Това неизбежно води до австро-руския конфликт и до намесата на Германия и Франция.
Един ден тя [Анастасия, жената на цар Николай ІІ] казва на френския посланик Морис Палеолог: "Ще водим война... Няма да остане нищо от Австрия... Вие ще си върнете Елзас и Лотарингия, а нашите войски ще влязат в Берлин". Има основания да мислим, че руските събеседници на френските генерали още тогава споделят основните си цели - да завладеят Протоците, Константинопол, зоната, в която техните интереси явно се сблъскват с германските експанзионистични намерения... Всъщност тези [на Русия] претенции се заявяват постепенно и чак през март 1915 г. царят открито обявява, че иска да завземе Константинопол.

***

Унгарската политическа класа се противопоставя остро на всяка мярка, която в рамките на Монархията би довела до равнопоставеност на Чехия и Хърватия, на словаците от северна Унгария и на румънците от Трансилвания... Те [унгарците] смятат, че пътят на прогреса и духовното извисяване на изостаналите в културно отношение народности и налагането на унгарския език, като по този начин просто отказват да признаят на словаците и на румънците статута на "историческа нация". С въвеждането на задължително обучение на унгарски език, с насилствената смяна на словашките, сръбските и румънските имена, с отхвърлянето на всеки административен акт, написан на друг език, те разгръщат широка кампания по маджаризиране на цялото население на Унгария. Съществуват множество поговорки, например: "Словак ли е - не е човек"... Трябва да се отбележи, че германската дипломация също настоява да се предотврати "славянизирането на Монархията". Антиславянското отношение на германците сякаш гарантира унгарското господство над "нейните" славяни. Почти цялата унгарска политическа класа е положително настроена към съюз с Германия.

***

Той [Ерентал] сляпо се доверява на могъществото на империята и подценява предупреждението, което идва от Русия, разчитайки да подкупи Сърбия чрез икономически компромиси, или да я подели с нейния "естествен враг" България. Съюзът на Австрия с Италия също постепенно става губещ, тъй като Виена сякаш е глуха и за най-умерените териториални претенции на Италия. Присъединяването на Босна и Херцеговина през 1908 г. е ненужна демонстрация на сила и прави монархията още по-зависима от Германия... На 1 август Германия и Франция обявяват едновременно всеобща мобилизация, а Райхът - война на Русия. На следващия ден германските войски завземат Люксембург.

Франсоа Фейтьо. Реквием за една загинала империя. Превод Цветилена Кръстева. "Кама", 2003.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.20.2008

Для интeллигeнции xapaктepнa бecпoчвeннocть

Релиrиозное и национальное в московском царстве так же междy собой срослось, как в сознании древнееврейскоrо народа. И так же как юдаизмy свойственно было мессианское сознание, оно свойственно было рyсскомy православию.
Hо религиозная идея царства вылилась в формy образования могyщественного госyдарства, в котором церковь стала играть
слyжебнyю роль. Иоанн Грозный, который был замечательным
теоретиком самодержавной монархии, yчил, что царь должен не только yправлять rосyдарством, но и спасать дyши. Bселенское сознание было
ослаблено в рyсской церкви настолько, что на греческyю церковь, от которой рyсский народ полyчил свое православие, перестали
смотреть как на истинно православнyю церковь, в ней начали видеть повреждение истинной веры. Греческие влияния воспринимались
народным религиозным сознанием как порча, проникающая в единственное в мире nравославное царство.
Kогда при патриархе Hиконе начались исправления ошибок в богослyжебных книгах по греческим образцам и незначительные
изменения в обряде, то это вызвало бyрный nротест народной религиозности. B ХVII веке произошло одно из самых важных событий
рyсской истории — религиозный раскол старообрядчества.

***

Приемы Петра относительно церкви и старой религиозности очень напоминают приемы большевизма. Он не любил старого
московского благочестия и был особенно жесток в отношении к старообрядчествy и староверию...
Mожно было бы сделать сравнение междy Петром и Лениным, междy
переворотом петровским и переворотом большевистским. Tа же грyбость, насилие, навязанность сверхy народy известных принципов,
та же прерывность органического развития, отрицание традиций, тот же этатизм, гипертрофия госyдарства, то же создание
привиллегированного бюрократическоrо слоя, тот же централизм, то же желание резко и радикально изменить тип цивилизации.
Переворот Петра, yсилив рyсское госyдарство, толкнyв Россию на пyть западного и мирового просвешения, yсилил
раскол междy народом и верхним кyльтyрным и правящим слоем. Петр секyляризировал православное царство, направил Россию на
пyть просветительства.

***

Для интeллигeнции xapaктepнa бecпoчвeннocть, paзpыв co вcяким cocлoвным бытoм и тpaдициями, нo этa бecпoчвeннocть былa
xapaктepнo pyсcкoй. Интeллигeнция вceгдa былa yвлeчeнa кaкими-либo идeями, пpeимyщecтвeннo coциaльными, и oтдaвaлacь им
беззаветно...
Pyccкиe вce cклoнны вocпpинимaть тoтaлитapнo,
им чyжд cкeптичecкий кpитицизм эaпaдныx людeй. У pyccкoй paдикaльнoй интeллигeнции выpaбoтaлocь
идoлoпoклoнничecкoe oтнoшeниe к caмoй нayкe. Koгдa pyccкий интeллигeнт дeлaлcя дapвиниcтoм, тo дapвинизм был для нeгo нe
биoлoгичecкoй тeopиeй, пoдлeжaщeй cпopy, a дorмaтoм, и кo вcякoмy нe пpинимaвшeмy этoгo дoгмaтa вoзникaлo мopaльнo пoдoзpитeльнoe oтнoшeниe...
Былa пpoпacть мeждy вepxним
кyльтypным cлoeм pyccкoro двopянcтвa, кoтopый тoгдa cлyжил в гвapдии, и cpeднeй мaccoй двopянcтвa. B этoм вepxнeм cлoe были
дyxoвныe и литepaтypныe движeния, в нeм пoдгoтoвлялocь движeниe дeкaбpиcтoв, нanpaвлeннoe к ocвoбoждeнию oт caмoдepжaвия и
кpeпocтнoгo пpaвa. Ho вce пpoиcxoдилo в тaкoм мaлeнькoм и coциaльнo yeдинeннoм cлoe, чтo нe мoглo cyщecтвeннo измeнить pyccкoй
жизни... Пocлe пoдaвлeния вoccтания дeкaбpиcтoв, пocлe вoцapeния Hикoлaя I вce пoшлo пyтeм нapocтaния pacкoлa и революции. Pyccкaя
интeллигeнция oкoнчaтeльнo oфopмилacь в pacкoльничий тип. Oнa вceгдa бyдeт гoвopить пpo ceбя «мы», пpo гocyдapcтвo, пpo влacть —
«oни».

Чaaдaeв выcтyпил peшитeльным зaпaдникoм и зaпaдничecтвo eгo былo кpикoм пaтpиoтичecкoй бoли. Eгo oтpицaниe Poccии, pyccкoй иcтopии — типичecкoe pyccкoe oтpицaниe. Eгo
зaпaдничecтвo былo peлигиoзным, в oтличиe от пocлeдyющиx фopм зaпaдничecтвa, oн oчeнь coчyвcтвoвaл кaтoличecтвy, видeл в нeм
aктивнyю, opгaнизyющyю и oбъeдиняющyro cилy вceмиpнoй иcтopии и в нeм видeл cпaceниe и для России. Pyccкaя иcтopия
пpeдcтaвлялacь eмy лишeннoй cмыcлa и cвязи, нe пpинaдлeжaщeй ни к Bocтoкy, ни к Зaпaдy — oтpaжeниe тoй пoтepи кyльтypнoгo cтиля
и eдинcтвa, кoтopaя xapaктepнa для Пeтpoвcкой эпoxи.

B cвoeм pacкoлe c
coвpeмeннocтью, в cвoeм пpoтecтe пpoтив нeпpaвд pyccкoй жизни pyccкиe кyльтypныe люди пpoбoвaли oбpaтитьcя к кaтoличecтвy и в
нeм иcкaть спасения. B этoм oтнoшeнии xapaктepнa фигypa Пeчopинa, кoтopый эмигpиpyeт и дeлаетcя кaтoличecким мoнaxoм. Oн
coeдиняeт кaтoличecтвo c yтoпичecким coциaлизмoм. B этoт пepиoд пытaлиcь xpиcтиaнcки oбocнoвaть coциaлизм,
интeллигeнция былa eщe peлигиoзнo нacтpoeнa. Пeчopин пиcaл в oднoм cвoeм cтиxoтвopeнии.
«Kaк cлaдocтнo отчизнy нeнaвидeть
И жaднo ждaть ee yничтoжeнья».

***

Инoгдa кaжeтcя, чтo в
мыcляx Ивaнa Kapaмaзoвa Дocтoeвcкий имeл в видy Бeлинcкoro, кoтopoгo oн xopoшo знaл личнo и c кoтopым много cпopил.
Oчeнь вaжнo, что в Бeлинcкoм pyccкий peвoлюциoнный coциaлизм эмoционaльно coeдиняeтcя, с атеизмом. Иcтoкoм
этoro aтeизмa былo cocтpaдaниe к людям, нeвoзмoжнoсть пpимиpитьcя c идeeй Бoгa в виду нeпoмepнoгo злa и cтpaдaний жизни... Из cocтpaдaния к людям Бeлинcкий
гoтoв пpoпoвeдывaть тиpaнcтвo и жecтoкocть. Kpoвь нeoбxoдимa. Для тoгo, чтoбы ocчacтливить бoльшyю чacть чeлoвeчecтвa, мoжнo
cнecти гoлoвy xoтя бы coтням тыcяч. Бeлинcкий пpeдшecтвeнник бoльшeвиcтcкoй мopaли. Oн гoвopит, чтo люди тaк глyпы, чтo иx
нacильнo нyжнo веcти к cчacтью. Бeлинcкий пpизнaeтcя, чтo, бyдь oн цapeм, он был бы тиpaнoм вo имя cпpaвeдливocти.

***

Hигилизм ecть xapaктepнo pycскoe явлeниe, в тaкoй фopмe нeизвecтнoe Зaпaднoй Eвpoпe. B yзкoм cмыcлe нигилизмoм нaзывaeтcя
эмaнcипaциoннoe yмcтвeнноe движeниe 60-x гoдoв и eгo глaвным идeoлoгoм пpизнaeтcя Писарев. Tип pyccкoгo нигилиcтa был
изoбpaжeн Typгeнeвым в oбpaзe Бaзapoвa. Ho в дeйcтвитeльнocти нигилизм ecть явлeниe гopaздo бoлee шиpoкиe, чeм пиcapeвщинa...
Pyccкий нигилизм oтpицaл Бoгa, дyx, дyшy, нopмы и выcшиe цeннocти. И тeм нe мeнee нигилизм нyжнo пpизнaть peлиrиoзным фeнoмeнoм.

Boзник oн нa дyxoвнoй пoчвe пpaвocлaвия, oн мoг вoзникнyть лишь в дyшe пoлyчившeй пpaвocлaвнyю формацию. Этo ecть
вывepнyтaя нaизнaнкy пpaвocлaвнaя acкeзa, бeзблaгoдaтнaя acкeзa. B ocнoвe pyccкoro нигилизмa, взятoгo в чиcтoтe и глyбияe, лeжит
пpaвocлaвнoe миpooтpицaниe, oщyщeниe миpa лeжaщия вo злe, пpизнaниe гpexoвнocти вcякoгo бoгaтcтвa и pocкoши жизни, вcякoгo
твopчecкoгo избыткa в иcкyccтвe, в мыcли. Пoдoбный пpaвocлaвнoй acкeтикe нигилизм был индивидyaлиcтичecким движeниeм, нo
тaкжe был нaпpaвлeн пpoтив твopчecкoй пoлнoты и бoгaтcтвa жизни чeлoвeчecкoй индивидyaльнocти. Hигилизм cчитaeт гpexoвнoй
pocкoшью нe тoлькo иcкyccтвo, мeтaфизикy, дyxoвныe цeннocти, нo и peлигию... Умcтвeнный acкeтизм нигилизмa нaшeл ceбe выpaжeниe в
мaтepиaлизмe, бoлee yтoнчeннaя филocoфия былa oбъявлeнa rpexoм... Maтepиaлизм пpeвpaтилcя в cвoeoбpaзнyю дoгмaтикy и тeoлoгию. Этo пopaжaeт в матеpиaлизмe кoммyниcтoв. Ho yжe в 60-x гг.
мaтepиaлизм пoлyчил этy тeoлoгичecкyю oкpacкy, oн cтaл мopaльнo обязaтeльным догматом и зa ним былa cкpытa cвoeoбpaзнaя
нигилиcтичecкaя acкeзa. Был coздaн мaтepиaлиcтичecкий кaтexизиc, кoтopый был ycвoeн фaнaтичecки шиpoкими cлoями лeвoй
pyccкoй интеллигенции. He быть мaтepиaлиcтoм былo пpизнaнo нpaвcтвeннo подозрительным. Ecли вы нe мaтepиaлиcт, тo знaчит
вы зa пopaбoщeниe чeлoвeкa и нapoдa. Отнoшeниe pyccкиx нигилиcтoв к нayкe былo идoлoпoклoнничecким. Hayкa, — пoд кoтopoй
пoнимaлиcь, глaвным oбpaзoм, ecтecтвeнныe нayки, в тo вpeмя oкpaшeнныe в мaтepиaлиcтичecкий цвeт, — cтaлa пpeдмeтoм вepы,
oнa былa пpeвpaщeнa в идoл... B нигилизмe в дeфopмиpoвaннoм видe oтpaзилacь eщe oднa чepтa pyccкoгo пpaвocлaвнoro peлигиoзнoro типa — нepeшeннocть нa
пoчвe пpaвocлaвия пpoблeмы кyльтypы. Peлигиoзнoe, мopaльнoe и coциaльнoe coмнeниe в oпpaвдaннocти кyльтypы, ecть
xapaктepнo pyccкий мoтив. У нac пocтoяннo coмнeвaлиcь в oпpaвдaннocти филocoфcкoгo и xyдoжecтвeннoгo твopчecтвa. Pyccкий нигилизм был yxoдoм из миpa лeжaщeгo вo злe, paзpывoм c ceмьeй и сo вcяким ycтанoвившимcя бытoм. Pyccкиe лeгчe
шли нa этoт paзpыв, чeм зaпaдныe люди. Гpexoвными пoчитaлиcь гocyдapcтвo, пpaвo, тpaдициoннaя мopaль, ибo oни oпpaвдывaли
пopaбoщeниe чeлoвeкa и нapoдa. Зaмeчaтeльнee вceгo, чтo pyccкиe люди, пoлyчившиe нигилиcтичecкyю фopмaцию, лeгкo шли нa
жepтвы, шли нa кaтopгy и нa висилицу. Oни были ycтpeмлeны к бyдyщeмy, нo для ceбя личнo oни нe имeли никaкиx нaдeжд, ни в
этoй зeмнoй жизни, ни в жизни вeчнoй, кoтopyю oни отpицaли. Oни нe пoнимaли тaйны Kpecтa, нo в выcшeй cтeпeни были
cпocoбны нa жepтвы и oтpeчeниe. Удивитeльнaя жepтвocпocoбнocть людeй нигилиcтичecкoro миpocoзepцaния
cвидeтeльcтвyeт o тoм, чтo нигилизм был cвoeoбpaзным peлигиoзным фeнюмeнoм.

He cлyчaйнo в pyccкoм нигилизмe бoльшyю poль игpaли ceминapиcты, дeти cвящeнникoв, пpoшeдшиe пpaвocлaвнyю шкoлy.
Дoбpoлюбoв и Чepньшeвcкий были cынoвья пpoтoиepeeв и yчилиcь в ceминaции. Pяды paзнoчиннoй «лeвoй» интeллигeнции y нac
пoпoлнялиcь в cильнoй cтeпeни выxoдцaми из дyxoвнoгo cocлoвия.

Н.А.Бердяев. Истоки и смысл русского коммунизма. Библиотека «Вехи», 2001.
(http://librussian.info/lib_page_104685.html)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.19.2008

Партията, тайната полиция и войската

По време на назряването на конфликта със Съветския съюз култът към Тито, който беше имитация на култа към Сталин, послужи на съпротивата на Югославия и на стремежа й към самостоятелност. Тя [Югославия] вече беше превърната в авторитарна и автократична, в комунистическа. Съветските претенции можеха да бъдат пресечени само с методи и възгледи, подобни на съветските...
При сблъсъците с Москва имаше и прекалено остри реакции. Особено в стремежа на Тито да изтръгне Албания от съветското влияние и да я подчини на Югославия... Но срещайки съветската и албанската съпротива Тито мъдро и реалистично се оттегли...
Тито още през войната разполагаше чрез лично преданите му хора с лостовете на властта - с гвардия, тайна полиция и армия - независими или полузависими от партията; до това се стигна поради опростеното "необходимо" отъждествяване на Тито, ЦК и партията.
За разлика от повечето комунистически вождове и особено от Сталин, който със своята недостъпност в Кремъл засилва тайнството на върховната си мъдрост и мощ, Тито често участва в митинги, посещава строежи и се радва на масови посрещания... Затова той обръща внимание и на специалните си, лични отношения с народа, както и с армията.
Държейки се здраво, непоколебимо за Югославия, той същевременно съзнава нейната слабост и бедност; противоположната страна на това убеждение е самохвалството с постижения, авторитет, особено със сила: сила, силен и други подобни са най-често употребяваните думи от Тито.

***

Наистина, в Югославия не се стигна до изселване на "кулаците" и масово умиране от глад - Югославия нямаше Сибир, а и САЩ започнаха да ни помагат в изхранването. Но затворите се оказаха твърде тесни, а спонтанната съпротива на селяните се задълбочаваше. Положението беше абсурдно - получавахме помощ от САЩ, в по-малка степен от Англия и Франция, въпреки че Югославия можеше да задоволява потребностите си от храна...
Когато в началото на 50-те години - по време на съветската блокада - Югославия беше принудена да приеме помощ от Запада и във връзка с това да либерализира становищата си по външната политика, Тито в тесен кръг изразяваше своята мъка и огорчение: "Без независима външна политика няма независимост!"... Когато през есента на 1953 г. САЩ и Англия решиха да предадат на италианците Триест и околностите му, Югославия пламна от демонстрации, а Тито заплаши, че югославската армия ще влезе в тази зона...

***

Марксизмът-ленинизмът остана за Тито докрай безспорен, свещен, незаменим. Тази идеология предполага не само болшевишка, комунистическа партия, но и вожд, или поне ръководство, което ще води партията и ще бди над нейната "идеологическа чистота".
Титовият начин на изразяване се отличаваше с яснота и простота. А колкото пъти съм чувал политици - особено през 1971-72 г., когато сръбски и хърватски партийни лидери имаха разногласия с партията - да се изразяват неясно, объркано и сложно, ми ставаше ясно, че те са прекършени и сломени. Може би защото аз самият бях изживял нещо подобно - изказвайки се на пленума на ЦК през 1954 г., когато, жигосан и отстранен за "ревизионизъм", постъпих като комунист прагматик - отричах се от част от своите идеи. Конкретното и възможното, яснотата и простотата при Тито служат на властта, бих казал, на чистата власт: за него беше важно да държи в свои ръце - тоест в ръцете на "своите" хора - партията, тайната полиция и войската.

***

Макар да бяха пощадени важни области на частната собственост - селските имоти, къщите, дори малките предприятия - незаконността и принуждението бяха взели такива размери, че по вътрешната си уредба Югославия приличаше повече на Съветския съюз, отколкото коя да е друга "народна демокрация". Бюрокрацията се роеше неудържимо във всички области, само бюрократичното местенце предлагаше стабилност и перспектива. За обществото, а и за самата управляваща партия беше разрушително разпростирането на контрола на тайната полиция върху всички области, върху всички кътчета, върху семейството и личния живот... Моята първа жена Митра ми се оплакваше през 1947 г., че дори и те, членовете на ЦК на Сърбия, се страхуват - внимават какво ще кажат, как ще се изразят - от своя другар, който ръководи тайната полиция.
След конфликта с Москва някои неща се промениха към по-добро. А ролята и всеобхватното присъствие на тайната полиция нараснаха: в началото това беше неизбежно и разбираемо заради просъветската дейност. Промяна се извърши през 1966 г., когато Тито заподозря или откри "заговор" в самата тайна полиция. Повечето полицаи бяха пенсионирани или преместени на друга работа; скоро в партията се появиха демократични течения - в Хърватско "националистическо", в Сърбия "либерално", в Словения - "технократско". Но след пет години неленинистките течения взеха такъв размах, че заплашиха "титовската" система, а с това и Тито; през 1971-72 г., опирайки се на войската, Тито "очисти" партията и отново пое в свои ръце тайната полиция. Дори формално неговата власт стана абсолютна. Доживотен председател на партията и държавата, той все по-рядко присъства на заседанията на ръководните органи, а все по-често представителите на ръководните органи му идват на крака да му докладват...

Милован Джилас. Общуване с Тито. Превод Жела Георгиева. “Христо Ботев”, 1991


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

"Той избра грешно!"



Indiana Jones and the Last Crusade is a 1989 adventure film directed by Steven Spielberg, produced by George Lucas and starring Harrison Ford in the title role.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.18.2008

"Зло няма да ми се случи"

Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: "не дири сметка"; във всички си помисли дума: "няма Бог!"
Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение; дума в сърце си: "няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи".
Прегъва се, приляга - и сиромасите падат в силните му нокти; дума в сърце си: "Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види."
Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: "Ти няма да търсиш сметка"?

Пс. 9:24-34

http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/ps/9.htm


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

Сурова, но приятна гордост

Постъпва в австрийската войска през 1913 г. и бързо бива приет в подофицерска школа. Изпращат го на сръбския фронт – доскоро и той, и биографите му премълчаваха този факт – а после и в Карпатите срещу руснаците. Когато го раняват и пленяват през пролетта на 1915 г., той не влиза в югославските доброволчески отряди, организирани от пленниците в Русия, а остава в пленническия лагер. След Февруарската революция избягва от лагера в Петроград... Прогонват го в Урал, той бяга в Сибир, където го заварва Октомврийската революция. В Русия бива приет за член на партията през 1920 г. В родината се връща през същата година. През август 1928 г. бива арестуван и в т.нар. “бомбаджийски процес” е осъден на пет години каторга. В съда заявява: “Не се чувствам виновен.. защото не смятам този съд за компетентен, а само съдът на партията...” В официалната историография се подчертава, че бомбите са били подхвърлени на Тито от полицията. Но... кралската полиция, въпреки своята безогледност и бруталност, не е подхвърляла никому нищо: кралство Югославия е било лошо, недемократично, но държава, в която законите са се спазвали много повече, отколкото днес, а съдът е бил по-независим от днешния....
След затвора в края на 1934 г. по решение на ЦК Тито емигрира във Виена, а после в Москва. 1935 г. е период на чистка в Съветския съюз; започва нов, съдбоносен етап за революционера Йосип Броз...
Коминтернът, тоест съветските служби, го поставя начело на партията през 1937 г., по време на чистките, след арестуването на секретаря на компартията на Югославия Горкич и избиването на всеки десети югославски емигрант в СССР... Спомням си как Тито се връщаше от Москва, от “първата страна на социализма”, притеснен и изтощен, за да си отдъхне радостно и облекчено във “военнофашистка” и “монархофашистка” Югославия...

***

Но каква е истинската му роля в чистките, специално в чистките в югославската партия?... Сътрудничеството със съветските служби в предвоенния период – а “”някъде” и за “някого” и днес! – се смяташе за чест и признание. Съветските агенти бяха обкръжени от тайнството на силата и изключителността: комунистите, така да се каже, мечтаеха да им се падне високата чест да служат на Съветския съюз. В други, променени отношения, това ще се превърне в срам и предателство за тях – естествено не за всички и не навсякъде.
Известно е вече колко жестоко – с нищожен или никакъв индивидуален подбор – се постъпи при победата с контрареволюционните противници... През лятото на 1946 г., пътувайки от Блед за Любляна, един висш полски деец от Министерството на външните работи – твърде млад за високия си пост, но комунист – ми разказваше, как Сталин е ругал полската делегация, в която е бил и той, заради малодушието към противниците и как е хвалел Тито: “Тито е юнак (на руски молодец), той ги изби всички!” Аз и другарите от ЦК, на които преразказвах случая, изпитвахме сурова, но приятна гордост...
Съобщавам тези неща не за да обвинявам някого, нито пък да оправдавам себе си – бивал съм според обстоятелствата в някои отношения “по-лош”, в други – “по-добър” от останалите – а като исторически източник и поука за бъдещето.

Милован Джилас. Общуване с Тито. Превод Жела Георгиева. “Христо Ботев”, 1991


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.17.2008

Станаха и тръгнаха



Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба.

Йоан, 20:3

(Eugène Burnand 1850 – 1921)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.16.2008

Според Писанията


На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Иоан 1:43-51

***


С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.

И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Евреи, 11:24-26, 32-49; 12:1-2

(http://www.pravoslavieto.com/bible/index.htm)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.15.2008

Saint Theodore of Tyron


He lived during the time of Maximianos (286-305), Gallerius (305-311) and Maximinus (305-312). His origin was Choumialon of Amasia. He followed the military course in the order of the newly inducted ("tyron" means "newly inducted soldier") under the Praepositus Vrigas. For burning the heathen temple of Rea he was arrested and hung. Afterwards they rent his body and threw it into the fire. He has been numbered among the great-martyrs.

***

When offered bread and water, Theodore refused it, saying that Christ had promised him food from heaven. On coming before Publius for the second time, he was offered the post of high priest of the idols, at which he laughed, and assured the governor that he was ready to be cut in pieces for love of Christ. He was then hung by his heels while his body was lacerated with iron claws. But faced with the Saint’s indomitable resolution, the tormentors labored in vain, and the governor, fearing lest his example encourage other Christians, decided to be done with him; and he condemned him to be burnt to death. When they reached the stake, the Martyr took off his clothing and sent up a fervent prayer that God would strengthen the other confessors. He walked freely into the flames, which surrounded him but left him untouched as though wanting to do him obeisance. In the midst of this triumphal circlet, Saint Theodore gave back his soul to God with thanksgiving. The pious Eusebia ransomed his body, which she took to Euchaita. A church was built there in honor of the Martyr, who obtained healing of soul and body for many pilgrims who came to seek his intercession.

(http://www.eikastikon.gr/xristianika/panselinos/index_en_next.html)
http://www.saintbarbara.org/about/icons/theodore.cfm


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.14.2008

Irish



Gillian Norris debuted as a professional dancer when she played "Morrighan, The Temptress" in Michael Flatley's show, Lord of the Dance. She danced with the show from its premiere in July 1996 at the Point Theater in Dublin until her departure in 2000.
(Wikipedia)
(http://snejkaa.blogspot.com/)


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.13.2008

Хората са ти благодарни

Реших да пиша за снизходителността, цезарю Нероне, за да изпълня ролята на нещо като огледало и на теб самия да покажа тебе, обещаващия да станеш източник на огромна радост за всички. Макар че истинската печалба за правилните постъпки е самото им извършване, и че добродетелта няма друга награда освен самата нея, полезно е да се вгледаш в чистата си съвест и да я обходиш внимателно, а сетне да отправиш взор към необозримата тълпа - раздорна, метежна, безсилна да се самоовладее, способна да разкъса своя ярем, да се хвърли с еднакво настървение и към собствената си гибел, и към гибелта на другите - и да кажеш сам на себе си: "Аз ли сред всички смъртни съм избран да изпълнявам ролята на боговете на земята? Аз разполагам с власт на живот и смърт над народите; от мен зависи съдбата и положението на всеки един... аз решавам кои народи да бъдат изтребени до крак, кои да бъдат преселени, на кои да се дари свободата, а на кои да се отнеме, кои царе да станат роби и чия глава да бъде увенчана с царска корона, кои градове да бъдат сринати до основи и кои да бъдат въздигнати..."
Ти можеш, цезарю, смело да заявиш, че всичко, което е било поверено на твоите грижи, е при теб на сигурно място и чрез теб държавата не е загубила нищо - нито насила, нито тайно... Хората са ти благодарни - никога човек на човека не е бил тъй скъп, както си скъп ти на римския народ, негово голямо и трайно благо. Но ти пое на плещите си тежък товар; вече никой не говори за първите години на божествения Август или на Тиберий и не търси пример за подражание извън теб: твоето управление се поставя като мерило...

***

Цялото тяло служи на духа; и макар че то е много по-голямо и по-видно, а той е безплътен, скрит и не се знае на кое място точно се намира, все пак ръце, крака и очи изпълняват неговите нареждания... Така е и с това грамадно множество: то е обградило душата на едного и от неговия дух се управлява, от неговата мисъл се насочва: а щеше да бъде смазано и преломено от собствените си сили, ако неговият разум не го поддържаше...
Защото императорът е връзката, чрез която се държи в едно цялата държава, той е дъхът на живота, който поемат всички тези безброй люде, които сами по себе си биха били само бреме и плячка, отнеме ли се този държавен разум... Този случай ще бъде край на римския мир, той ще разруши съдбата на едни превелик народ; този народ ще стои далеч от подобна опасност дотогава, докато умее да търпи юзди: ако един ден ги разкъса или ако след някакво случайно измъкване не понесе да му бъдат нахлузени отново, то настоящият единно свързан организъм на най-голямата империя ще се разкъса на множество парчета и краят на господството на Рим ще съвпадне с края на неговото покорство... Ако, както излиза от казаното дотук, ти си духът на твоята държава, а тя е твоето тяло, то виждаш според мен колко е необходима снизходителността... Затова и недостойните грждани трябва да се щадят така, сякаш са болни членове; и ако някога възникне необходимост да се пусне кръв, ръката трябва да се държи, за да не отиде по-далеч от необходимото...

***

Ти можеш да останеш скрит точно толкова, колкото и слънцето. Ярка светлина те огрява, очите на всички са обърнати към нея. Мислиш си, че излизаш? Не, изгряваш! Да заговориш не можеш, без народите по всички краища да чуят твоя глас, да се разгневиш не можеш, без всичко да потръпне, понеже удариш ли едного, разтриса се всичко наоколо му...
"Е, какво? Нима царете нямат обичай да убиват?" Ала само тогава, когато обществената полза ги убеждава, че това трябва да стане; докато на тираните свирепостта им е по сърце...
И тъй, какви са задълженията на добрия владетел? Като тези на добрите родители, които имат обичай да мъмрят децата си понякога ласкаво, понякога строго, а друг път да ги вразумяват дори с пръчката... Същото, което прави един баща, трябва да прави и владетелят, когото наричаме Отец на отечеството не поради някакво празно ласкателство... Нека бащата с мъка отсича някоя своя част, нека, дори да я е отсякъл, да иска да си я върне, нека в момента на отсичането да стене горчиво и дълго...

***

Кой не би желал, ако може, да отклони злата съдба от управника, при когото процъфтяват справедливостта, мирът, целомъдрието, сигурността, достойнството, при когото могъщата държава прелива от изобилието на всякакви блага? Той ще се гледа точно така, както бихме гледали безсмъртните богове, ако ни позволят да ги лицезрем - с благоговение и почит. Та как иначе? Нима не стои най-близо до тях човекът, който води потеклото си от божествената природа, благодетелен, щедър, използващ могъществото си за от добро, по-добро? Към това трябва да се стремиш, на това трябва да подражаваш: да бъдеш считан за всемогъщ и едновременно с това за всеблаг.

Сенека. За снизходителността. Превод Петя Стоянова. Рива, 2001.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.11.2008

Всички почетоха твоята статуя и статуите на боговете

Гай Плиний до император Траян (писмо 96)

Имам правило, господарю, да се отнасям до теб за всичко, в което се съмнявам. Защото кой би могъл по-добре да ме упъти в колебанието ми или да ме научи в незнанието ми? Никога не съм вземал участие в следствия за християните. Затова не зная какво и доколко може да се наказва и да се разследва. Немалко се двоумях дали да се прави някакво разграничение според възрастта, или дори крехките деца да бъдат третирани еднакво като възрастните; дали да се дава опрощение след разкаянието, или отказването от християнството с нищо не помага на този, който е бил християнин; дали да бъдат наказвани заради самото име "християнин", макар и да нямат престъпления, или заради престъпленията, свързани с това име. Междувременно спрямо тези, за които ми се донесе, че са християни, приложих следната мярка: тях самите разпитах, дали са християни; тези, които признаха, разпитах втори и трети път, като ги заплашвах с наказание; онези, които упорстваха, заповядах да бъдат отведени на смърт, защото не се съмнявах, че каквото и да признаят, трябва да се накажат заради твърдоглавието и непреклонната им упоритост; други пък, обхванати от подобно безумие, наредих да отпратят обратно в Рим, понеже бяха римски граждани.
Скоро в самия ход на работата, понеже обвинението в престъпление обхващаше все повече хора, се разкриваха много повече и различни случаи (както обикновено става). Предложен ми бе анонимен списък, съдържащ имената на много личности. Тези, които отричаха, че са или че са били християни, и повтаряха след мен молитви към боговете, извършваха свещенодействие с тамян и вино пред твоята статуя (която по този случай бях заповядал да се носи наред с тези на боговете) и хулеха Христос, рших да пусна, тъй като никой истински християнин, както се говори, не може да бъде заставен да извърши нещо подобно. Други, посочени от свидетел, признаваха, че са християни, и веднага след това отричаха. Били наистина, но се отказали, някои преди три години, някои повече, а някои и преди двадесет. Всички почетоха твоята статуя и статуите на боговете и хулеха Христос.
Уверяваха обаче, че цялата им грешка или заблуждение се състои в това, че са били свикнали да се събират рано, преди изгрев слънце, да пеят, редувайки се, песен в чест на Христос и да се обвързват с клетва не за злодеяние, а да не извършват нито кражба, нито разбойничество, нито блудство, да държат на дадената дума, да не отказват да върнат повереното им имущество. А след като извършвали обредите, имали обичай да се разотиват и скоро след това отново да се събират за хранене - на обикновена и скромна храна; и че всичко това те престанали да вършат след моя едикт, с който забранявам да съществуват политически сдружения съгласно твоите нареждания. Сметнах, че е необходимо да узная истината, като подложа на изтезания две от прислужничките, които носеха името "служителки". Не открих нищо друго, освен уродливо и безмерно суеверие. Затова прекратих издирването и се отнасям до теб за съвет.
Работата заслужава да се допитам още повече поради броя на застрашаваните. Много хора от всякаква възраст, от всякакви съсловия и от двата пола са в опасност и ще бъдат изложени на опасност. И не само градовете, но и селата, и полските райони са засегнати от това суеверно заблуждение, което струва ми се, все пак би могло да се прекрати и да се поправи. И наистина, съвсем сигурно е установено, че запустелите храмове отново започнаха да се оживяват, отново се правят прекъснатите дълго време свещени обреди и отново има приток на жертвени животни, за които доскоро все по-рядко се намираше купувач. От това лесно може да се заключи какъв голям брой хора може да се поправят, ако им се даде възможност.

Император Траян до Плиний

Правилно си постъпил, мой Секунде, в следствието по издирването на тези, за които ти е донесено, че са християни. Защото не може да се създаде нещо, което да бъде като някакво определено правило за всички. Не трябва да бъдат издирвани. Ако ги обвинят и това се докаже, тогава трябва да бъдат наказвани, и то все пак така, че онзи, който отрича да е бил християнин и на дело покаже това, тоест с молитва към нашите богове, да бъде помилван поради разкаянието си, колкото и да е подозрителен с миналото си. А предложените анонимни списъци не трябва да бъдат повод за каквото и да е обвинение, защото са твърде лош пример, пък и не отговарят на духа на нашето време.

Превод Николина Бакърджиева
Плиний Млади. Писма. "Народна култура", 1984.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.10.2008

Там са решени всички въпроси

Всъщност, през 1937 г. беше официално възстановена българската войска и България получи разрешение да я въоръжи с модерно оръжие. Един енергичен офицер, генерал Луков, се грижеше за това. През същата година царицата отново очакваше дете... Пак тогава баща ми получи своето назначение за генерал-майор. Все през 1937 г. станаха и първите след 19 май 1934 г. избори, които протекоха при нова вълна на монархизъм. При тях значителна роля се падаше на кметовете, но едва ли те бяха причината за победата на правителството без видим терор и явни фалшификации...
Докато траеха безредиците, делегация от всички родолюбиви организации беше приета и изслушана от царя. На срещата той беше говорил патриотично, като показал и сабята, с която през 1913 г. влязъл в Солун, от което участниците в делегацията бяха впечатлени. След срещата с царя протестите против Ньойския договор бяха прекратени.
Всъщност, поемането на цялата власт от царя, който вече не само царуваше, но и управляваше, му създаде нови врагове в лицето не само на комунистите и на левите земеделци, но и на звенарите и уволнените офицери. В България за пръв път се създаваше истинска републиканска опозиция. Колкото до комунистите, те си оставаха винаги хора, чужди на българската нация. Те демонстрираха своя интернационализъм, като събираха например пари за гладуващите в Китай, за стачкуващите в Япония и др. Комунистите в цял свят бяха едни и същи. Аз ги помня още от гимназията. Имах един приятел Жак Петков, който по онова време беше ляв земеделец, но същите думи съм чувал и от комунистите и те бяха плод на тяхната логика. Жак питаше:
- Всесилен и всемогъщ ли е господ? Може ли той да направи толкова голям камък, че да не може да го повдигне?
- Не - беше отговорът на последния въпрос.
- Виждаш ли, той не е нито всесилен, нито всемогъщ.
Комунистическата пропаганда обаче печелеше с други неща: с призивите за социално равенство, за национално помирение между народите, както това беше в Съветския съюз. Комунистите живееха с вярата, че в Съветския съюз наистина са решени всички въпроси, че там наистина няма нито социални различия нито социални неправди. Те вярваха в това сляпо и никой не можеше да ги убеди в обратното. Нещо повече, те самите лъжеха съмишлениците си. Затова и борбите между комунисти и националисти ставаха все по-бурни. Те започнаха да се чувствуват дори и в една толкова малка специалност като класическата филология с 30-40 души студенти.

Иван Венедиков. Познайте ги по делата им. ИК "Христо Ботев", 1993.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.09.2008

Според Писанията

Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Матей 25:31-41

***

Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно. В борбата си против греха още не сте се противили до кръв и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.
Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема".
Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове. При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.

Eвреи, 12:1-10

http://www.pravoslavieto.com/bible/index.htm


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.07.2008

Благоустройство и развитие

Brussels Freezes EUR 50 M of Bulgaria's PHARE Funds

The European Commission has frozen EUR 50 M of PHARE program funds because of irregularities in the executive agencies, managing their absorption.
This was announced Thursday by Bulgaria's Deputy Finance Minister Dimitar Ivanovski. The Finance Ministry received on February 29 a letter from the EC regarding the freezing of the funds...
The Deputy Finance Minister Ivanovski explained that the annex of the letter from the head of the EC Enlargement Directorate Michael Lee contained the list of the specific projects for which the funds have been frozen.
Ivanovski also said that in the week between March 17 and March 21, a technical meeting would take place in the head office of the EC Enlargement Directorate in Brussels, at which the Bulgarian side was going to have the opportunity to present its position.

http://www.novinite.com/view_news.php?id=91045

***

Pliny the Younger тo the Emperor Trajan (Letter 46)

The citizens of Nicomedia, Sir, have expended 3 000 329 sesterces in building an
aqueduct; but, not being able to finish it, the works are entirely
falling to ruin. They made a second attempt in another place,
where they laid out 2 000 000. But this likewise is
discontinued; so that, after having been at an immense charge to
no purpose, they must still be at a further expense, in order to be
accommodated with water. I have examined a fine spring from
whence the water may be conveyed over arches in such a manner that
the higher as well as the low parts of the city may be supplied...
But that this work may not meet with the same ill-success as the former,
it will be necessary to send here an architect, or some one skilled in the
construction of this kind of waterworks. And I will venture to say,
from the beauty and usefulness of the design, it will be an erection
well worthy the splendour of your times.

Trajan to Pliny (Letter 47)

Care must be taken to supply the city of Nicomedia with water;
and that business, I am well persuaded, you will perform with all
the diligence you ought. But really it is no less incumbent upon
you to examine by whose misconduct it has happened that such
large sums have been thrown away upon this, lest they apply the
money to private purposes, and the aqueduct in question, like the
preceding, should be begun, and afterwards left unfinished. You
will let me know the result of your inquiry.

http://www.gutenberg.org/dirs/etext01/ltpln10.txt


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.03.2008

3 март

Четирима мъже и две жени от жертвите при пожара във влака София-Кардам са идентифицирани. Това съобщи в неделя пред БГНЕС патологът от катедра „Съдебна медицина” в Плевен д-р Йордан Деков... Една от загиналите е 20-годишната Валерия Желева. Тя е студентка в Химическия факултет на Софийския университет. Момичето е било разпознато още около 20 ч. в събота от родителите и сестра си. Все още в неизвестност обаче е приятелката на Валерия - Антоанета, която също е пътувала с нея...
Сред жертвите е разпознат и директорът на Националния археологически институт проф. Рашо Рашев. До момента имаше само съмнения, че професорът е сред загиналите. Идентифициран е и трупът на 25-годишния Даниел Вичев от Добрич. Останалите загинали при пожара са Мая Машева, Стоян Ковачев и Калчо Стефанов.
Телата на другите загинали ще бъдат идентифицирани най-късно до понеделник...
В събота стана ясно, че е възможно загиналите при фаталната злополука да са повече от осем. Не мога да бъда категоричен дали има или няма още жертви при пожара във влака София-Кардам, призна заместник-окръжният прокурор на Плевен Валери Мирчев.

http://www.vsekiden.com/?p=24078

***

Вестник "Сега", видимо притеснен за безопасността на режима, пише на първа страница: "Правителството ще обяви национален траур". Сиреч, всичко е ОК, работи се, положението е под контрол.

В действителност нито президентът, нито министърът на транспорта, нито дори директорът на БДЖ са лично и единствено отговорни за това. Причината е просто омразата към ближния. Той е или враг, или предмет, който създава проблеми.
Хората във влака се заключват отвън; няма кой да им отвори; няма пожарогасители; няма чукове за разбиване на прозорците. Но това не е само във влаковете. Аз, да кажем, съм бил заключван в библиотеката със желязна решетка: защото жената от читалнята имала работа и излязла (а там няма и прозорци, които да се разбият). И понеже й се наложило да излезе, тихичко заключила хората, които четат. После ми каза защо - бояла се да не откраднем книга.

Причината е, че когато някой работи за някого, той се безпокои, че му е станал роб. Нищо, че работата се заплаща, че има работно време и че той сам я е избрал. Човекът просто не си представя друго отношение между хората, освен това - на господари и роби. И понеже му е неприятно да е роб, решава да им бъде господар. Ето един начин да бъдеш господар - заключваш пътниците във вагона и така ги владееш. От теб зависи дали ще излязат - и, както се видя сега, дали изобщо ще оживеят.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

3.02.2008

Велик вход



Литургия в "Света Троица", Редута. София, декември 2007


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

Според Писанията

А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;

Матей 25:31-41

***

Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните.
Поръчвай това и поучавай.
Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота.
Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване.
Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството.
За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

І Тимотей 4:10-15

http://www.pravoslavieto.com/bible/index.htm


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg