Благоустройство и развитие

Brussels Freezes EUR 50 M of Bulgaria's PHARE Funds

The European Commission has frozen EUR 50 M of PHARE program funds because of irregularities in the executive agencies, managing their absorption.
This was announced Thursday by Bulgaria's Deputy Finance Minister Dimitar Ivanovski. The Finance Ministry received on February 29 a letter from the EC regarding the freezing of the funds...
The Deputy Finance Minister Ivanovski explained that the annex of the letter from the head of the EC Enlargement Directorate Michael Lee contained the list of the specific projects for which the funds have been frozen.
Ivanovski also said that in the week between March 17 and March 21, a technical meeting would take place in the head office of the EC Enlargement Directorate in Brussels, at which the Bulgarian side was going to have the opportunity to present its position.

http://www.novinite.com/view_news.php?id=91045

***

Pliny the Younger тo the Emperor Trajan (Letter 46)

The citizens of Nicomedia, Sir, have expended 3 000 329 sesterces in building an
aqueduct; but, not being able to finish it, the works are entirely
falling to ruin. They made a second attempt in another place,
where they laid out 2 000 000. But this likewise is
discontinued; so that, after having been at an immense charge to
no purpose, they must still be at a further expense, in order to be
accommodated with water. I have examined a fine spring from
whence the water may be conveyed over arches in such a manner that
the higher as well as the low parts of the city may be supplied...
But that this work may not meet with the same ill-success as the former,
it will be necessary to send here an architect, or some one skilled in the
construction of this kind of waterworks. And I will venture to say,
from the beauty and usefulness of the design, it will be an erection
well worthy the splendour of your times.

Trajan to Pliny (Letter 47)

Care must be taken to supply the city of Nicomedia with water;
and that business, I am well persuaded, you will perform with all
the diligence you ought. But really it is no less incumbent upon
you to examine by whose misconduct it has happened that such
large sums have been thrown away upon this, lest they apply the
money to private purposes, and the aqueduct in question, like the
preceding, should be begun, and afterwards left unfinished. You
will let me know the result of your inquiry.

http://www.gutenberg.org/dirs/etext01/ltpln10.txt

3 март

Четирима мъже и две жени от жертвите при пожара във влака София-Кардам са идентифицирани. Това съобщи в неделя пред БГНЕС патологът от катедра „Съдебна медицина” в Плевен д-р Йордан Деков... Една от загиналите е 20-годишната Валерия Желева. Тя е студентка в Химическия факултет на Софийския университет. Момичето е било разпознато още около 20 ч. в събота от родителите и сестра си. Все още в неизвестност обаче е приятелката на Валерия - Антоанета, която също е пътувала с нея...
Сред жертвите е разпознат и директорът на Националния археологически институт проф. Рашо Рашев. До момента имаше само съмнения, че професорът е сред загиналите. Идентифициран е и трупът на 25-годишния Даниел Вичев от Добрич. Останалите загинали при пожара са Мая Машева, Стоян Ковачев и Калчо Стефанов.
Телата на другите загинали ще бъдат идентифицирани най-късно до понеделник...
В събота стана ясно, че е възможно загиналите при фаталната злополука да са повече от осем. Не мога да бъда категоричен дали има или няма още жертви при пожара във влака София-Кардам, призна заместник-окръжният прокурор на Плевен Валери Мирчев.

http://www.vsekiden.com/?p=24078

***

Вестник "Сега", видимо притеснен за безопасността на режима, пише на първа страница: "Правителството ще обяви национален траур". Сиреч, всичко е ОК, работи се, положението е под контрол.

В действителност нито президентът, нито министърът на транспорта, нито дори директорът на БДЖ са лично и единствено отговорни за това. Причината е просто омразата към ближния. Той е или враг, или предмет, който създава проблеми.
Хората във влака се заключват отвън; няма кой да им отвори; няма пожарогасители; няма чукове за разбиване на прозорците. Но това не е само във влаковете. Аз, да кажем, съм бил заключван в библиотеката със желязна решетка: защото жената от читалнята имала работа и излязла (а там няма и прозорци, които да се разбият). И понеже й се наложило да излезе, тихичко заключила хората, които четат. После ми каза защо - бояла се да не откраднем книга.

Причината е, че когато някой работи за някого, той се безпокои, че му е станал роб. Нищо, че работата се заплаща, че има работно време и че той сам я е избрал. Човекът просто не си представя друго отношение между хората, освен това - на господари и роби. И понеже му е неприятно да е роб, решава да им бъде господар. Ето един начин да бъдеш господар - заключваш пътниците във вагона и така ги владееш. От теб зависи дали ще излязат - и, както се видя сега, дали изобщо ще оживеят.

преди 7 години

Гледахте ли в Early Show преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 септември, когато Jane Clayson я попита: “Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?” Ани Греъм каза:

“Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави на мира?”

***

Нека помислим. Мисля, че се започна, когато Madeline Murray O'Hare (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме “Добре.” След това някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата... Библията, която казва не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си. И ние казахме “Добре.” След това д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на д-р Спок се самоуби). И ние си казахме: “Един специалист знае какво говори.” И казахме “Добре!” След това някой умен член на директорски борд на някакво училище каза: “Понеже момчитата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, за да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите.” Ние казахме - “Добре.” След това някой каза: “нека дъщерите ни, ако искат, да си махат бебетата като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си.” Ние казахме “Добре.” След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не накзват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо то поведението му, защото “не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд.” И ние казахме “Добре!” (Има голяма разлика между възпитание и побой!). След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. и за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата и икономиката да е добре.
След това някой каза: “хайде да печатаме списания със снимки на голи жени и да го наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло.” И ние казахме “Добре!” След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме: “Добре, човекът си има право на свобода на словото.” След това развлекателната индустрия каза: “нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм.” И ние казахме: ”... ми това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!” Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им “пука” като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с “Жънем това, което сме посели”.
След това се появи ученикът, който написа: “Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик” И отговорът: “Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог.”
Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва. Интересно е как казваме: “Аз вярвам в Бога”, но правим това, което прави Сатана, който, между другото, също “вярва” в Бога! Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени. Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън из тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога хората не се и замислят да го разпространят. Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат в училище и на работното място. Интересно е как някой е така “изпълнен с Христос” в неделя, но е абсолютно “невидим християнин” през цялото останало време.

http://www.prayerfoundation.org/billy_grahams_daughter.htm
(препратено от Калин Михайлов)

Образователната реформа

Щом говорим не само за религия, но и за образование, ще си позволя да Ви обърна внимание върху някои събития в хуманитарното образование в страната ни през последните шест десетилетия.
Първо, в България след така наричаното "освобождение" през 1944 г. беше проведена образователна реформа. Да оставим настрана колко и какви учени и учители са останали без работата си и колко и какви лица са заели местата им. Разбира се, вероучението беше премахнато. Но заедно с него беше премахнато и обучението по класически езици (старогръцки и латински). Това защо? Кого застрашаваха някакви отмрели езици, преподавани в малко училища и то на отделни паралелки? Не са застрашавали никого, ще Ви кажат, а са били просто ненужни. Несъмнено, ненужни за строежа на социализма - особено по начина, по който беше проведен.
Тези "мъртви езици" бяха дори прекалено живи от гледна точка на реформаторите. Защото цялата християнска класика - от Септуагинтата и Новия завет до последните византийски теолози на Изток; и от превода на Библията до множество теологически текстове дори днес на Запад - са на старогръцки и латински. Тези езици дават достъп до тези текстове. И сега също, в 2008, високата компетентност в областта на религията е изключена без знанието на точно тези езици. Ето защо са пречели. По този начин просто се решава въпроса с теологическото образование - то се задушава.
Второ, наред с латински и старогръцки от средното образование е премахнат и още един, също като тях отмрял език - старобългарският (средновековният български). Той пък на кого е пречел? Нали тук е България, братя сънародници, нали реформаторите, макар и прогресивни хора, все пак са българи? Българи, да, но просветени, модерни и политически ангажирани. Старобългарският се премахва, защото почти цялата средновековна българска книжнина се занимава с духовни (религиозни) въпроси. Как тогава ще се учи този език в училищата? Какво ще се чете на него? Ясно, отпада.
Но не е само това. Хайде, старобългарския ще го забраним, но българската литература - и нея ли да я забраним? За чак толкова радикална реформа не им е стигнала смелостта (а може и някой съветски другар да ги е посъветвал да са по-малко ревностни - революцията иска търпение). Не са я забранили, но са изработили програми. Старобългарска литература - може, ако става дума за богомили (добри хора, преследвани от мракобесната Църква), азбука и малко от житието на Св. Кирил, срещата му с папата. Подробности не се разбираха, но ставаше ясно, че папата е опасен човек, подобен на византийските духовници, а в живота на Кирил най-съществено се оказваше, че майка му била “славянка”. На светите равноапостоли (признати за такива в целия християнски свят) не се оказваше честта да се наричат "Св. Св." - те бяха просто "Кирил и Методий".
Положението, уважаеми събеседнико, е същото и сега - старобългарски език с изключение на Класическата гимназия в София, не се преподава никъде; а старобългарската литература е засегната точно толкова, колкото и преди 20-50 години. Нали учителите са учили тогава, пък и програматорите какви промени да внесат? Кой обсъжда този въпрос? Щом и в "Капитал" не може, в "Шок" ли ще го обсъждат? Може сигурно в СКАТ, но там пък така ще го обсъдят, че по-добре да не гледаме.
По-нататък – възрожденска литература. Да вземем “Житие и страдание на грешния Софроний”. Всеки, който разбира нещо от литература, вижда, че това е една оригинална, увлекателна, сериозна книга. Да се чете ли от учениците? Не, защото:
1) авторът, освен много добър писател, е и свещеник.
2) в книгата няма богохулства, не се напада Църквата, не се пропагандира атеизъм
3) липсва похвала на Русия (и на Съветския съюз)
Българската литература си намери други образци - "Моята молитва" и останалите атеистични пасажи от "гения на българската литература". "Православните скотове" с ударение на второ "о" е негова инвенция - учено наизуст, цитирано навсякъде - никой нямаше нищо против, сега обаче, когато се спомена за "Отче наш", елате да видите обществена енергия. "Маминото детенце"; и разбира се, епическите умотворения на русофила Вазов (той пък беше "патриарх"). А, и да не забравя и "той бе предаден от един поп - този мръсен червяк и пр."
Следосвобожденското поколение? Да видим Алеко Константинов. Талантлив сатирик, а талантливите трябва да бъдат отречени или употребени (като Смирненски). Какво се разбира от първата част на “Бай Ганьо”? Че българинът “като такъв” е груб, див, нечистоплътен? Е, от това по-хубаво има ли? Веднага да се включи в програмите и да се набие в главите на всички. Така няма да възразяват, когато някой отвън дойде да ги управлява. А втората? Журналистика, политика, бизнес, обществен живот в автономното княжество? Хм. Не, това не е толкова интересно.
A propos, обръщал ли сте внимание на сякаш нищо незначещия факт, че бай Ганьо е мъж? Да сте чел нещо непохвално за българската жена? Не, нали? Българската жена е хубавица, чистофайница, добра стопанка, добра майка, добра баба. Също като учителката по литература. От нея сме видели само добро (като от Русия)
Оттук нататък - пролетарска поезия, Сивушка умира на нивата, "хлябът е от мъката по-чер" и накрая, логично, "съюз със СССР".
По история - в същия дух.

Е, това ли е светското хуманитарно образование, което екипът на "Капитал" сега се е заел да охранява?

Ето какво искам да Ви кажа - че онези хора, макар и неуки, правилно разбираха или по-скоро надушваха кой е истинският им враг - Църквата. Когато бъде разбита Църквата, се премахва най-старата и влиятелна недържавна организация; обществото се лишава от духовна опора (или, ако искате, авторитет), унищожава се надеждата на хората, че има Кой да въздаде за престъпленията, разбива се семейството (бракът не е дори "договор", защото законите при комунизма не действат, така че всеки да прави каквото иска), няма кръщение, човешкият живот не е свят (защото той се освещава при кръщението), хората са малко повече от другите бозайници, затова може да се избиват с десетки милиони (заради "идеята"), да живее Дарвин, Маркс бил казал нещо за религията и т.н. и т.н.
И ето, като завършек на нашия разговор от последния брой на "Капитал", нов приятен сюрприз в днешния брой - пак редакционна статия, пак по важен обществен въпрос - БАН. Много добре. Ето Ви едно място от статията (дано поне авторът да е същият, та да се надявам, че има кой да пише и по друг начин):

Държавата инвестира в наука, но нереформираната система на БАН ги прахосва в загадъчни институти. В кирилометодиевския научен център например 22-ма души целогодишно се занимават с дейността на...ясно на кого.

Ето за тази интуиция говоря. В БАН има наистина много и всякакви институти. Е как успяхме с един орлов поглед да забележим най-ненужния от всички? Макар на автор(ката) да й е ясно с какво се занимават тези учени, аз ще повторя нещо от казаното по-горе, за да стане още по-ясно. Те се занимават със старобългарската литература и общество, които са доминирани от християнския поглед към Бога, човека и света; с българо-византийски и българо-славянски, включително българо-руски литературни, културни и политически отношения. Това са хората, които познават българската езикова, литературна, а донякъде и политическа традиция в цялост; те са в състояние най-компетентно да критикуват разни идеологизации с политическа цел, които се представят за хуманитаристика; те имат с какво да отговорят на всеруско-панславистката реторика и на нейната коварна употреба на православието.
Така че от определена гледна точка са повече от безполезни.

***

По-кратък вариант на този постинг може да се намери на:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=454389

Връщане във времето

...Един епископ трябва да направи всичко, каквото зависи от него за хората, за паството. Защото епископът ще отговаря пред Страшния съд за всяка една душа, на която е помогнал или не е помогнал.

Защо сте толкова категорично против концепцията на Обществения съвет към МОН?

Защото тази концепция внушава на децата „Не може да имате вяра на нито една религия”...
Никъде в нашата концепция не употребяваме думата „вероучение”. Децата могат да избират между „Религия – Православие”, „Религия – ислям” и „Религиознание”... Все пак едно дете, родено, в едно мюсюлманско семейство, чиито родители твърдо държат то да бъде мюсюлманин, ние нямаме право да му забраняваме да изучава своята вяра. Ако пък това дете някога Господ го призове към християнската вяра, ние ще му помогнем, никога няма да го оставим, но не можем да ограничаваме правата на хората. БПЦ винаги е била толерантна, тя никога не е забранявала на никого да изповядва своята вяра. А децата, чиито родители не принадлежат към никаква вяра, ще могат да изучават „Религиознание”. Някой все ще ни критикува... Но да отстъпваме просто няма накъде вече... Естествено, при други условия в бъдеще, ако видим, че е възможно да искаме по-задълбочено изучаване на религия, ще го направим. Защото то е само за доброто на децата. Не става дума за някакво фанатизиране на децата, както ни обвиняват. Става дума да ги научим да обичат, да вярват, да помагат, да са честни, да не се занимават с пороци, да не са наркомани, да не са алкохолици. Какво лошо има в това? Това ли е лошото?

Това е другото обвинение към Св. Синод - че с искането да се изучава православие, БПЦ влиза в противоречие със светския характер на държавата и на училището...

Мисля, че засега не, при тези закони. Ако бъдат създадени други закони, ще влезе в противоречие. Но „светско” не значи „атеистично”. Според тълковния речник на Найден Геров „светско” означава „отнасящо се до света”. Религията се отнася до света и светът съдържа религията. Религията, християнството, православието, църквата не са извън света... Ние не говорим за изучаване на катехизис, а за предмет, който е така направен от специалисти педагози, че може да бъде преподаван в училище.

Третото обвинение, е че в 21 век, векът на науката, вие връщате децата назад във времето... Влизат ли в противоречие вярата и знанието, науката?

...Има един праг, една стена, до която науката стига и оттам нататък само вярата може да премине. Науката няма тези методи, които има религията. Истинските, великите, сериозните учени са вярващи. Няма нищо ново под слънцето, казва още цар Соломон. Тези пороци, които са сега, тях ги е ималo и преди християнството, по време на езичеството. Не развитието на техниката е променила хората, а християнската нравственост. Христос е направил невъзможно робовладелството. И колкото по-малко е християнството, толкова повече тези пороци се връщат. Това не е нещо ново. То е нещо, което е било и сега се връща. Обществото е напреднало и никой не може да го върне, но човек може да напредва в техниката, а в нравствената област да върви назад. Ние искаме това нещо да не е така, някои ни обвиняват, че се връщаме към старото. В Евангелието е казано „Христос вчера, днес и утре е един и същ”. Законите на духовния живот са едни и същи. Обратното би означавало, че нравствеността, духовността, моралът са останали някъде в миналото и че в нашия век няма място за нравственост и духовност.

В 20 страни от ЕС има конфесионално религиозно образование, в 4 – неоконфесионално, в 5 – неконфесионално и само в 2 държави (Франция и Словения) конституцията забранява изучаването на религия...

Нека вземем от Европа как си пише законите, как се бори с престъпността, как създава материални блага за своите народи. А духовно те могат да взимат от нас. Нашата вяра е такава, че може много бързо да подигне хората, ако ние наистина им дадем възможност да се запознаят с нея и България може да има много духовни богатства ако се помага на децата, защото много по-трудно е да помогнеш на някой който се е определил, който се е изградил с отрицателни черти, даже с пороци. Един много опитен гръцки игумен ми каза „Старай се да изповядваш малки деца, да растат под твое ръководство, та когато пораснат да имаш кого да правиш и духовници, и монаси, и свещеници”...
Нашият враг е безплътен. И той винаги се е борил срещу Христос, срещу Христовата църква. Човек, който вярва правилно, който живее благочестиво тук, на земята, намира царството Божие, Божията благодат и отива там, където е Божията благодат за праведниците. И врагът на нашето спасение, който сам се е лишил от това пребиваване с Господ и със светите, завижда на човека и се стреми с всякакви средства да пречи на истината, на човека, на истинската вяра. Казано е, че им църква тържествуваща и църква войнстваща. Войнстваща срещу кого – срещу невидимия враг, който въоръжава срещу нея хора. Ние не можем да ги мразим тези хора, защото те са жертви на безплътния враг. Но ние тук на земята воюваме срещу най-различни врагове.

Тук на земята врагът съвсем не е безплътен.

Не е безплътен, но той не е истинският враг. Истинският враг е този, който му внушава да прави това нещо. Защото всеки човек, докато е жив, има възможност да се обърне към Бога.

Какво е най-важното, на което искате да научите децата?

Господ е казал – как ще знаете, ако няма кой да проповядва. Децата трябва да знаят православната вяра. И вече тези от тях, които по своята свободна воля пожелаят да следват вярата, ще я последват. Другите може един ден да си спомнят това, което са научили и то може да им помогне. Ние трябва да дадем възможност на всеки един човек да знае истината. И оттам нататък той ще си решава дали да тръгне към вярата или не. Но ако не знае истината, как да вземе решение?
... При нас насилие няма. Човекът е със своята свободна воля. Когато Божият Син е дошъл и е страдал и е приел кръстната смърт зарад нас и ние когато се обърнем към него, мнозина ще пламнат от любов към Господа и обичайки Него, ще обичат това, което Той прави. Това е пътят на православието. Любовта не може да стане със заповед. Както децата трябва да стигнат до вярата, така и вярата трябва да стигне до децата. Това е абсолютното задължение на един духовник. Ние ще отговаряме дали сме помогнали на децата.

(от интервю с Ловчански митрополит Гавриил, представител на Св. Синод по въпросите на религиозното образование)


http://www.vsekiden.com/?p=22629

1944 - 1989

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

Чл. 1.
(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2.
(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3.
(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

-------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ДВ, бр.37 от 5 Май 2000 г.

http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2134920192

Някои са равни, но други...

Срамна страница в историята на БАН

Доживяхме и до този срам. Изборът за нов Председател на най-голямата и престижна научна организация в България, с почти 140-годишна история, да се проведе в рекордно кратки срокове (3 седмици), без да бъде обявен където и да било...
Първо, преди края на своя Председателски мандат акад. Юхновски бе избран за почетен член на БАН... Второ, малко по-късно ОС на БАН направи една срамна поправка в Устава на БАН, която дава право на Почетните членове на БАН без каквито и да е ограничения (разбирай възрастови и брой мандати) да заемат щатни длъжности в Академията, тъй като, видите ли, те, Почетните членове, били надарени с някакви по-висши качества и способности от останалите членове на Академията. И трето, логично подготвеното от първите две части на “трилогията” експресно обявяване на избор за “Нов” председател, като че ли гори пожар в БАН...

Спомняме си как неотдавна българските медии дадоха широка гласност при избора на нов Ректор на Софийския Университет. Защо ние трябва да се крием?

И това необмислено решение е взето от над 120-членното Общо Събрание на БАН в нарушение на собствения ни Устав...
Готов съм да се обзаложа, че в “избора” за нов Председател на БАН ще участва само един кандидат и това ще бъде досегашният Председател... Конкурсът не е обявен официално, но вече се подготвя масовото издигане кандидатурата на акад. Юхновски за “нов” Председател на БАН. За четвърти пореден път и след навършване на 70-годишна възраст, което не се допуска от Закона за БАН. Вече е насрочено заседание на Съвета на директорите от Биологичните институти, на което те, разбира се с явно гласуване, да предложат на акад. Юхновски да приеме, поне още веднъж, председателския пост... Предполагам, че и други Директорски съвети и институти ще се включат в тази акция, напомняща практиките на ранния тоталитаризъм...
Всъщност, няма нищо странно в поведението на тези хора [членовете на ОС на БАН]. Та нали директорите на институти се избират от УС на БАН и се назначават от председателя... Кой е този герой, който би рискувал с едно неправилно изказване и дори само въпрос да провали собствения си избор? Конформизмът е пълен...

Автономията на БАН не означава, че могат да се правят произволни нарушения на Устава на БАН и на нещо по-важно – на Закона за БАН... Неудобно ми е от поведението на голямата част от моите колеги – академици, които се въздържат да изразят официално становището си по този случай, било то положително или отрицателно...

акад. Камен Куманов
29 януари 2008

Целият текст, заедно с други материали около избора в БАН, може да се прочете на:
http://www.nauka2007.org/

Това е повод да се прочете и Джордж Оруел - Фермата на животните (малка и увлекателна книга, чете се за 1 ден). Ето едно известно място:
All animals are equal, but some animals are more equal than others (гл.X)
http://www.george-orwell.org/Animal_Farm/index.html

Из града през зимата

Ирландският бар в "Radisson"

Феодализмът тук и сега

Бурни спорове предизвикаха приетите преди седмица поправки в устава на Българската академия на науките (БАН). Според тях почетните членове на организацията могат да заемат изборна щатна длъжност без ограничения на мандатите.

Като мотив към изменението е посочено, че "почетните членове трябва да имат възможности, в известна степен по-големи от тези на хабилитираните лица и останалите членове на академията и по този начин да се различават в определен смисъл от тях". Според правилника званието се дава на "лица с особени заслуги за укрепването и просперитета на БАН и за развитието на науката, просветата и културата в България". Наскоро със званието почетен член беше удостоен председателят на БАН акад. Иван Юхновски.

"И тримата почетни членове - акад. Вера Мутафчиева, Димитрий Паница и акад. Иван Юхновски, са над пенсионна възраст, предполагам, че целта е за тях да отпаднат възрастовите ограничения", коментира акад. Камен Куманов, който е изпратил протестно писмо до общото събрание на БАН, но то не е било уважено. Според него най-скандални са мотивите, с които са приети поправките, и те надхвърлят всякакво благоприличие. "Оказва се, че почетните членове са някакви свръхсъщества, богопомазани, с несвойствени за останалите учени възможности и различаващи се от тях неясно по какво", обясни Куманов. По думите му тази поправка развързва ръцете на 70-годишния Юхновски да бъде председател неограничено време.

"Уточненията за почетните членове са въведени в устава, защото досега за тях не съществуваха никакви предимства", обясни председателят на БАН акад. Юхновски. Той заяви, че тази поправка не предрешава нищо, защото изборите са демократична процедура с тайно гласуване.

Юхновски беше избран за първи мандат през 1996 г. През април 2000 г. беше избран за втори мандат, а същата година бяха направени поправки в устава, които премахнаха ограничението от два мандата за председателя, зам.-председателите и научния секретар. Така през 2004 г. Юхновски беше избран за трети мандат, който изтича в началото на 2008 г.

На въпрос дали има намерение да се кандидатира за четвърти мандат академикът заяви, че ако бъде издигнат, може и да се съгласи. "Мандатността в науката е много странно понятие. След като имаме учени, които са достойни и са показали качества в административно отношение, е разхищение на човешки потенциал да имаме мандатност. Ако решат да те избират, нека да го направят колкото пъти поискат", обясни председателят на БАН.

---------------
Според друга поправка в устава се премахва възможността да бъде обжалван пред общото събрание изборът на директори на институти, които се назначават от управителния съвет. Според акад. Камен Куманов по този начин управителният съвет и председателят му стават абсолютни господари на процедурите за избор на директори.

от Симион ПАТЕЕВ
10 декември, "Дневник"

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=406072

Вечер след лятото

По пътя

Gruzinskite ts"rkvi

Te obiknoveno sa kr"stokupolni (gledani otgore prilichat na kr"st, a kupol"t e v sredata). Ploshtta im ne e goljama, no p"k sa visoki. Svodovete im sa izd"lzheni, izobshto, ako chovek iska da gi razgleda, trjabva da gleda nagore. Kupol"t otv"n e mnogo harakteren - kato konus.
Ikonite na Spasitelja sa osobeni, ne prilichat na vizantijskite. Litsetu Mu e po-strogo, po-stradalchesko, a vezhdite sa debeli i skljucheni. V muzeja na gruzinskoto izkustvo vidjah p"rvoobrazite im (pone zapazenite) - mnogo stari, ot 10-11 v.
Naj-chesto izobrazjavan i naj-populjaren, kakto kazvat, e Sv. Georgi. No i mnogo ot tsarete im sa svetsi - kral David stroitelja, kralitsa Tamara - i ikonite im sa razprostraneni, osobeno na David.
Tbilisi e p"len s ts"rkvi - ot tsent"ra se vizhdat pone 15, a tova che sa i po sklonovete na h"lmovete gi pravi da izglezhdad mnogo. Naj-hubavata e na 10 km. ot grada, v starata stolitsa - Mtshketa. Ima i edna ogromna, kazvat, che e naj-goljamata pravoslavna ts"rkva v South-Eastern Evropa, i naistina izglezhda taka. Zav"rshena e s"vsem skoro - 2004 g.

(това е вътрешността на църквата от манастира Джвари - VІ в.)

По пътя

Letishte Ataturk
(ot 27 septemvri)

Samolet"t zak"snja s 1 chas i 10 min. - prizemil se po-k"sno. P"tuvaneto e mnogo b"rzo, leti se s 810-820 km/ch. prez b"lgarska teritorija, a sled vlizaneto v Turtsija, i osobeno s priblizhavaneto na Mramorno more zapochva da zabavja, i sliza b"rzo do 450 km/ch. i 1500 m. (inache e na visochina 7600).
Vsichko tova se izpisva na ekrancheta, k"deto se pokazvat i karti v po-goljam ili po-mal"k mashtab, a tam se otbeljazva i mjastoto na samoleta. S"shto i temperaturata, kojato e -27 na visochinata na poleta, a inache na 3-400 m. e samo 0. I se izpisvat izminatite i ostavashtite kilometri i minuti. P"tnitsite sa tihi - povecheto b"lgari i turtsi, no imashe i nekoltsina drugi.

Ataturk Airport (na turski se kazvalo "hava limani") e goljam, soliden, nov, lesno e da se orientirash. Izraboten e v s"shtija duh kato sofijskija, no samoletite sa 10 p"ti poveche, a i samata sgrada e goljama. Inache - ima mesta za change (banki), obmenja se lesno, izdavat kasovi belezhki, dolar"t e zle - 1,18 turski liri.
Otidoh na Tourist Information i popitah kak da stigna do hotela.
- Samo s taxi - kaza chichkoto. - A avtobus? - Avtobusi njama. (Ne razbrah dali sega njama ili njama do mjastoto na hotela).
- A kolko shte struva taxito do tam? - Ami 20-25 liri, no mozhe i poveche.
A men veche me naobikaljaha njakakvi mladezhi s badjove na sakata i pitaha imam li nuzhda ot transport; i ponezhe nastojavaha da govorjat s men, a izglezhdaha poveche kato politsai, otkolkoto kato s"mnitelni dalaveradjii, reshih da otst"pja.
- Iskate li shuttle bus, gospodine?
Ne znaeh kakvo e shuttle bus (posle se okaza, che e marshrutka), no otgovorih, che s"m s"glasen da go obs"dim. Otidohme v edin ofis - s"vsem otkrit, s kompjutri, p"len s"s seriozni m"zhe s badjove i govoreshti anglijski, a shef"t im (javno beshe shef pone na nekoltsinata, koito obikaljaha zalata za takiva kato men) me popita kolko she ostana v grada; i kato kazah "tri dni", vednaga mi predlozhi trip iz zabelezhitelnostite. Az kazah, che me interesuva samo da stigna do hotela. Pokazah mu vauchera, toj me uveri, che znae hotela - i naistina go znaeshe, nameri go na kartata - i stignahme do tsenata. (A toj, oshte kato me nameri p"rvija p"t otv"n, me pos"vetva da se v"zpolzvam ot negovite uslugi, zashtoto taksidjiite imali taksimetrovi aparati i zatova vzimali mnogo. A pri nego tsenata bila predvaritelno opredelena i po-dobra).
Popitah go kolko shte struva, toj se pointeresuva v kakva valuta shte plashtam, i kato chu, che imam liri, kaza: "E, togava 50". Kazah mu, che njamam tolkova pari za tazi rabota, no che bih mog"l da platja primerno 40. Beshe mi neudobno, che iskam ot choveka da me zakara taka evtino. A toj me pogledna mnogo pronitsatelno i vnushitelno i kaza: "Dobre, gospodine, 40".
I mi izdade goljama kvitantsija s informatsija za tjahnata firma, i che mi osigurjava transport do hotel "..." za 40 liri. Posle se pojavi edno momche, na vid ne poveche ot 15-godishno, i zavede men i edna v"zrastna dvojka izv"n sgradata i sled 5 minuti se pojavi marshrutkata. Shofjor"t veche znaeshe za koj hotel s"m, a sigurno e znael i imeto mi - zashtoto shef"t me beshe popital kak se kazvam, i az, kato misleh, che tova e ot ljubeznost, kazah "Nikolai"; toj obache mi izdade kvitantsijata tochno taka - na "Nikolai". I taka, shofjor"t me zakara s goljama skorost do hotela, k"deto, kato vljazoh, oshe ne si bjah otvoril ustata i retseptsionist"t kaza: "A, Vie li ste gospodin Gochev?"
A stajata ne e losha, makar i malko mrachna (s edin prozorets bez izgled). Po televizijata ima 40-50 turski kanala zaedno s"s CNN,BBC World, Eurosport i po edin ruski i nemski kanal; v hladilnika njama nishto; a divancheto mi napomnja na interiora ot apartamenta na baba mi v Dupnitsa.

V Istanbul e prieto da se dava bakshish. Shofjor"t na marshrutkata svali kufara, no ne mi go podade, a go slozhi do sebe si i me izgleda taka, kato che li ochakvashe da si go kupja.

(това е барчето "Ефес", където прекарах 1-2 часа на отиване към Тбилиси и 5-6 на връщане. Вторият път ми се спеше много)

По пътя

Sveti Stefan

Poslednijat den v Istanbul prod"lzhi d"lgo, zashtoto samolet"t za Tbilisi tr"gva k"sno. Reshih da otida do Sv. Stefan (a beshe i nedelja), a posle, za kakvoto ostane vreme.
Sv. Stefan e b"lgarskata ts"rkva, i tja, kakto izglezhda, i dosega se smjata za edna ot zabelezhitelnostite na Grada. Vidjah ja na plakat na vitrinata na edno ot naj-tsentralnite turisticheski bjjura - zaedno s mostovete nad Bosfora, golemite dzhamii, Sv. Sofia i t.n. Tja e v edno ot naj-dobrite mesta (pone njakoga e bilo ot naj-dobrite) - na Zlatnija Rog, na ne poveche ot 30 metra ot brega i 10 minuti pesh ot mosta Ataturk.
Dori kogato se v"rvi po samija brjag, raion"t izglezhda malko zapusnat. Sv. Stefan se vizhda lesno, zashtoto kambanarijata e sravnitelno visoka i nadminava okolnite d"rveta. Ima malka gradinka, ne mnogo dobre podd"rzhana, no ne i izostavena (i v sultanskija dvorets Topkap" gradinite izglezhat po s"shtija nachin, makar i po-golemi). Okolo gradinkata ima niska metalna ograda, a na dvata vhoda pishe na b"lgarski: "Hram-pametnik Sv. Stefan, 1898".
Ts"rkvata e zheljazna - vseki mozhe da se ubedi. Zhelijazoto e r"zhdjasalo pochti navsjak"de - otv"n navsjak"de, otv"tre glavno po tavanite. Na vhoda (beshe k"m 1.30) me posreshtnaha zhena i m"zh na sredna v"zrast, i kato im progovorih na b"lgarski, me pokaniha da vljaza. No posle se okaza, che znajat samo njakolko dumi. Zhenata mi kaza - "Az s"m Arab".
Sv. Stefan e arhitekturno postizhenie. Tja e negoljama, ne e pretentsiozna i ne prilicha na nikoj pravoslaven hram ot tezi, koito s"m vizhdal. Njama kupol, na vhoda i po stenite otv"n stojat koloni s jonijski kapiteli, i po stenite ima vsjakakvi ornamenti - girljandi, ventsi, frontoni. Tsvet"t j e svetlosin. Ako mi pokazheha snimka, bih predpolozhil, che e njak"de iz tsentralna Evropa. Ikonite v"tre s"shto sa tv"rde netraditsionni, v"v vseki sluchaj nevizantijski, izp"lneni v romanticheskija duh na zapadnija XIX v. V nachaloto bjah sam, no sled men se pojaviha i drugi hora - turisti.


* * *

Sv. Stefan e samo na stotina metra ot sgradata na Tsarigradskata (Vselenskata) Patriarshija. Tova e proslovutijat kvartal "Fener" (proslovut e interesna duma - sigurno s"otvetstva na notorious?). Patriarshijata e strahovita - na visoko i mnogo str"mno mijasto, tsjalata chervena; samata tja e kato krepost, a pri tova e zaobikolena s trimetrovi zidove, i otgore dop"lnitelno s bodliva tel. Vprochem i armenskijat hram, kojto e otk"m vhoda na Bosfora, e ograden po s"shtija nachin. Pochti njama belezi na zhivot zad zidovete - inache naokolo igrajat detsa, no te si govorjat na turski. Zaobikolih ja otvsja"k"de, ne vidjah nishto otvoreno, nadpisite sa samo na turski, pishe "Rum.. i t.n.". Samo vhod"t k"m ts"rkvata Sv. Georgi beshe poluotvoren, i v"tre v dvora se bjaha razpolozhili njakolko duzhi, sjakash na kafe i na prikazka. Ako beshe drug grad, ili pone drug kvartal, bih vljaz"l, no tuk se zamislih. Kakvo da im kazha: "Mir vam"?
V Grada vidjah tri hristijanski ts"rkvi i samo Sv. Stefan izglezhdashe dost"pna i otvorena za vseki.


* * *

"Fener" e naj-bednoto mjasto, koeto vidjah v Istanbul. I drugade ima rushashti se sgradi, losho oblecheni detsa i mr"sotija, no tuk e razlichno. Poveche ot polovinata sgradi sa izostaveni. Mirizmata e uzhasjavashta, osobeno na po-niskite ulitsi. Takova neshto s"m useshtal samo v Tarent (Taranto v Juzhna Italija). Tova izglezhda stava tam, k"deto godini i desetiletija izostavenite sgradi ne se chistjat - tova sa gnieshtite organichni boklutsi v tjah. Sic transit gloria mundi, makar che stava duma za institutsija, kojato se grizhi za nezemnoto. Tova sa ulitsite okolo residentsijata na Vselenskija Patriarh.

* * *

Po-nav"tre i nagore v grada, na okolo polovin chas hodene ima parkche s goljam memorialen kompleks; vidjah edna konna statuja i se priblizhih da razbera kakvo e. Okaza se, che e memorial za prevzemaneto na Konstantinopol. Sultan Mehmet Fatih na kon, s chalma i vdignat mech; a okolo nego dve grupi statui na ministri i m"dretsi, koito se s"veshtavat. Na stenata pishe na turski, no tsifrite kazvat s"shtestvenoto - 1453.

* * *

Sultanskija dvorets Topkap" se prepor"chva kato ako ne p"rvata, to pone edna ot trite p"rvi zabelezhitelnosti. Mjastoto e kato ot dekor za ne osobeno seriozen film za eksotikata i udovolstvijata na Orienta. Razkosh"t na zalata, k"deto sultan"t e s"biral ministrite na s"vet i e priemal poslanitsi, e bezvkusen i bezinteresen, ako izobshto zasluzhava da se naricha razkosh. Ima muzei na "s"krovishtata" - mnogo zlato naistina, no pak e kato ot filmche za Aladin - kutii za bizhuta, grivni, vsichko tezhko, masivno, nepotrebno, izp"streno s"s sk"potsenni kam"ni (prilichat na st"klo). Ot muzeja na ""s"dovete" mozhe da se razbere, che sultanite sa prepochitali kitajski portselan ot XVI-XVIII v. - naistina, krasivi s"dove, makar i prekomerno golemi. V zalata s or"zhijata e zadushno, plastmasovi manekeni sa oblecheni v broni i d"rzhat shtitove i mechove. V edna ot vitrinite imache mechove, d"lgi k"m dva metra - koj li si e sluzhil s tjah?

* * *

Gledkata ot terasata v kraja na Topkap" e porazjavashta. Otdjasno e vhod"t na Bosfora otk"m Mramorno more; naljavo se vizhdat izvivkite mu k"m Cherno i mostovete, a naj-vljavo e zavojat na Zlatnija Rog. Nes"mneno tuk e bil dvorets"t na vizantijskite imperatori. Ot takova mjasto vseki chovek bi se pochuvstval gospodar.

* * *
(три месеца по-късно)

28 Декември 2007 (Mediapool)

Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул е класирана на първо място сред десетте най-красиви църкви в Турция, съобщи в. "Хюриет", цитиран от БТА. Класацията е била изготвена по повод коледните празници от духовници, изкуствоведи, скулптори и туроператори. В класацията са включени само действащи християнски храмове...

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=134887&srcpos=6

По пътя

Ot letishe Ataturk do Tbilisi se leti chas i 40 minuti na 10 700 m. s 840 km. ch.
Posreshtntnaha ni (bjahme trima - az i dvama kolegi ot Bordeaux; imashe nuzhda ot posreshtane, beshe 2.30 prez noshtta) i se kachihme na taxi, s koeto p"tuvahme d"lgo do grada. I sega ne znam k"de tochno sme v grada. Hotel"t e nov, mal"k i eleganten. Razdadoha ni materiali za konferentsijata, ima karta na Gruzija, album s"s snimki na antichno zlato. Album"t e goljam format s tv"rdi koritsi i zaglavie - "Kolhida - stranata na Zlatnoto runo".

По пътя

(Босфорът. Надясно е входът откъм Мраморно море, напред се отива към Черно море, вляво е отклонението на Златния Рог)


Zlatnijat Rog (the Golden Horn) e estestven, d"lbok i tesen zaliv na Bosfora otk"m evropejskata chast na Istanbul. Toj deli starata ot novata chast na Grada - no vse otk"m evropejskata j strana. Dnes se kachih na korabche, s koeto se pravi p"tuvane iz Bosfora - tr"gva se ot mosta Galata na Zlatnija Rog, stiga se do samoto ustie na protoka predi Cherno more, (k"m 20 km trjabva da e p"tjat) i sled tova obratno.
Kachih se v 10.30 sutrinta - beshe p"lno, pone 200 dushi. Osven anglijski chuvah nemski, malko frenski, imashe edna prikazliva ispanska zhenska kompanija, dvojka indijtsi (ne im razbiram ezika, no bjaha indijtsi), edno italiansko semejstvo, goljama japonska grupa, dvama amerikantsi s guide, kojto tv"rdeshe, che Turtsija ne e kato Egipet, a e bogata i razvita strana, i mnogo drugi hora.

Bosfor"t pravi zavoi i stava tu shirok, tu tesen, i nakraja se stiga do edno po-tjasno mjasto, k"deto p"tnitsite slizat i mogat da vljazat v njakoi restorant. Chovek se chuvstva kato riba v mrezha - sgradite sa malko, njama nishto osven restoranti i voenni ot ohranata na protoka, i mnogo restjorantjori, koito go chakat da vleze pri tjah. No ima i oshte edna v"zmozhnost - da se kachi na h"lma nad spirkata, na kojto ima ostanki ot stara krepost. Ottam se vizhdat njakolko kilometra nazad po Bosfora i naj-vazhnoto - ustieto mu, tesnijat (naistina tova e naj-tjasnoto mjasto) izhod k"m Cherno more, simplegadskite skali.
Mostovete sa samo dva - t"nki kato metalna d"ska, bez kakvito i da e opori otk"m vodata. Po protoka vidjah mnogo leki korabcheta za turisti ili prosto za transport na p"tnitsi; malko golemi turisticheski korabi, no nemalko tankeri - pone po edin na vseki 15 minuti izliza ot Bosfora.

* * *

Grand Bazaar (ili, kakto e po-izvesten v B"lgarija - Kapal" Charshi) e pletenitsa ot zasvodeni galerii mezhdu kvartal Laleli, k"deto e hotel"t mi, i Zlatnija Rog. Tova e klasicheski orientalski pazar s vsichki v"zmozhni lokumi, kilimi, v"zglavnichki, shareni st"klarii, kozheni dreshki, tehnika, suvenircheta...vsichko. Ima i knizharnitsi s mnozhestvo knigi na arabitsa. Magazinite zatvarjat k"m pet, a predpolagam, che sled zalez sl"ntse zatvarjat i vratite na tselija pazar. Sled pet prodavachite sjadat na grupi na malki mashichki (mozhe i da sa kashoni, kakvoto i da e) pred magazinchetata i si hapvat supa, banichki i zelenchutsi - pochivat si sled rabotnija den. Obstanovkata e mnogo semejna, horata spodeljat hranata i pochivkata po bratski. No sa samo m"zhe.
Sled rabota po plochnika ostavat boklutsi - stava duma za mnogo boklutsi, ne tuk-tam, a vsicho e zarinato, tova sa kupchini, chovek trjabva da gi preskacha i zaobikalja. No sa samo opakovki, nishto drugo. Na drugija den pak e chisto - sigurno samite hora si chistjat, ne vjarvam njakoja obshtestevena sluzhba da minava i da zamita - zashtoto vsichko e izhv"rleno ne v kofi, a na zemjata, k"deto dojde.

* * *

Namerih si ljubimo zavedenie - barche na mosta Galata (toj e dvuetazhen), po-blizo do novija Grad. Predlagat se glavno salati, bira i bezalkoholni, ili pone tova se konsumira. Muzikata e umereno silna, angloezichni hitove ot poslednite godini, nishto tursko, s"vsem malko ispanoezicni. Izgled"t e k"m starata chast - Sveta Sofia, Sultanskija dvorets, a kato se st"mni - svetlinite na korabite i grada: otdjasno starija, otljavo novija, otsreshta aziatskata chast. Vhera i dnes imashe i luna. Otgore ima ribari i zatova ot vreme na vreme nagore se izddiga po njakoja ribka. Ponjakoga se izliva i kofa s voda. Kelnerite protestirat, no umereno, zashtoto masite sa nav"tre i vodata ne dostiga klientite.
Klienhtite sa mnogo, povecheto pod 25 godini, pochti vsichki sa turtsi i poravno m"zhe i zheni (bez zabradki). Tova e na 300 m. ot Kapal" Charshi i na sto metra ot edna ogromna djamija (Yeni Camii, Novata Djamija).
Tazi vecher vsichki posetiteli na bara bjaha usmihnati i shtastlivi.

Grad"t e orientalski, delovi i kosmopoliten. Toj ne e prosto evropejski - toj e ot onezi, koito sa s"zdali Evropa.

По пътя

Sveta Sofia

Dnes bjah v "Sveta Sofia". Kakto kazvat v"zrastnite zheni - s"rtseto me zabolja. Ts"rkvata e obezobrazena - i otv"tre, i otv"n. Kakvo e tova? Njakoi ot zamazanite prez vekovete mozaiki sa otkriti za gledane (tri-chetiri). Po stenite sa okacheni tsitati (verojatno ot Korana i na arabski) v"rhu edni uzhasni d"rveni diskove. Na edno mjasto slozheni rastitelni i geometrichi ornamenti, na drugo - prosto zh"lta boja, samo za da ne se vizhda kakvo e bilo otdolu. (K"m sredata na XIX v. frenski restavratori s razreshenie na sultana sa rabotili po ts"rkvata i sa otkrili na severnija timpan izobrazhenija na 12 vizantijski patiarsi. Otvorili sa gi, prerisuvali sa gi i posle pak sa gi zamazali. Ne mozhelo inache). Kolkoto e smajvashta krasotata na ts"rkvata, tolkova i nasilieto nad neja.
Prochetoh, che prez 1935 s lichno razporezhdane na Ataturk "Sv. Sofia" e stanala muzei - zaradi svetskostta, ochevidno. Kakvo shte ugazhdame na razni duhovnitsi, tezi neshta sa minalo, neka naj-dobre da gi konservirame v imeto na tolerantnostta, mira i kulturnostta. Taka beshe i u nas - "Alexand"r Nevski" njama da e "hram" a "hram-pametnik".
Vprochem sultanite pone v tozi sluchaj sa post"pili po-dobre ot Ataturk. Kakvo da se pravi s tolkova stara, goljama, dobre postavena, krasiva i izvestna sgrada? Ili shte se razrushi, ili shte stane djamija, ili shte ostane kakvoto e bila. Da ostane javno ne e mozhelo. Napravili sa ja dzamija. No tova vse pak e reshenie, shte sluzhi za neshto. No "Muzei"? Muzei mozhe da b"de Partenon"t, kakto i e, t"j kato nikoj ne pretendira da prinasja zhertvi na boginjata mu.
Ako Turtsija shte b"de svetska i evropejska strana, togava i "Sveta Sofia" trjabva da stane hristijanski hram. Znachi da se mahnat minaretata, da se otkrijat mozajkite i da se dade v"zmozhnost na pravoslavnite ts"rkvi da razpolagat s neja. Njama da im e lesno da se razberat, no tova veche shte e tjahna rabota.

(на снимката - туристи влизат в "Света София")

По пътя

Vtorıjat Rim

Dosta se poizm"chıh, dokato izobshto si v"veda parolata. Sega s"m na turska klaviatura, a tam ıma dve i-ta - edno s tochka i edno bez tochka. I ne priemashe parolata, ako e s "i" bez tochka. A i v"preki tselija mi navik s Google-bloga se spravjam trudno, zashtoto ne razbiram pochti nishto ot turskite nadpisi. Vse pak uspjah (tova e s"shto kato da napipvash neshtata v p"lna t"mnina) da premina v b"lgaroezichnija blog. Sega ostana, che pisha na latinitsa - izvinete me, kato se v"rna, shte go prepisha.

V Grada (za Istanbul govorja) e vlazhno, mirishe na more i Bosfor"t e m"gliv, edva se vizhda otsreshtnijat brjiag (aziatskıjat). Ulitsite sa nakloneni, izviti i pavirani, ıma tramvai, trototoar"t na bulevard Ordu, po kojto stignah do tsent"ra na starija grad e shirok pochtı kolkoto platnoto.
Minaretata sa strashno mnogo. Ne moga da haresam minareto kato arhitekturna forma, s"shto kakto ne haresvam obelisk"t i izobshto kolonata, kojato si se izvisjava "sama", vse edno nastojava da ja zabelezhat. Osobenoto na minaretata e, che izglezhdat kato v"or"zhena ohrana na hrama, okolo kojto sa podredeni.
V tsent"ra ima edna neobıknovena grupa - nedalech ot mnogobrojnite minareta okolo Sveta Sofia i Dzhamiata na Sultan Ahmet (Sinjata) stojat kolonata na Konstantin Bagrenorodni, kolonata na Teodosıj I (egipetski obelisk! - sega vizhdam v edin p"tevodıtel, che e datiran XVI v. pr. Hr., a prez IV v. sa go postavili v"rhu segashnata mu mramorna osnova s relefi ot chetirite strani s harakternija rannovizantijski vid) i edna stranna kolona ot tri prepleteni bronzovi elementa, pishe, che bili zmii - i tja ot IV v. Taka che izdiganeto na koloni po tezi mesta ne e novina.

Istanbul e velichesven i krasiv. Za iztochnite hristijani, kak"vto s"m i az, toj e Grad"t - raven na Rim i Ierusalim.

По пътя

Бяхме с жена ми във Велинград. Природата е прекрасна, съвършена. От чешмите по улиците тече направо гореща минерална вода.
Има няколко хубави хотела и една главна улица без дупки по асфалта, изчистена и с прилични сгради. Останалите улици са само дупки, пълно е с боклуци, нахвърляни навсякъде. Има една огромна поляна почти в средата на града, която прилича на сметище, но не е сметище. Повечето сгради са стари, с изпадала мазилка, много се рушат. Градът е беден, а плува върху минерални извори, а планината наоколо сякаш е направена специално, за да се заселят тук хора.
Какво е това? Мързел или мафиоти, които гонят всички оттук?