Всички тези хора са починали отдавна

В 1116 година от основаването на Града Юлиан, който беше по-рано Цезар, завзе царството и стана тридесет и шестият император след Август. Той държа сам върховната имперска власт една година и шест месеца и преследваше християнската религия по-скоро изкусно, отколкото със сила. Правеше го, за да се отрекат от вярата си в Христос и да бъде възстановен култът към идолите; стараеше се по-скоро да ги предизвика с почести, отколкото да ги принуди с изтезания. И все пак разпореди с изричен указ никой християнин да не преподава свободните изкуства. И, както сме узнали от нашите предци, почти всички и навсякъде приеха условията на тази заповед и предпочетоха да изоставят по-скоро службата си, отколкото вярата.
Но Юлиан, когато се готвеше за война с персите и беше повел събраните отвсякъде римски сили към предопределената си гибел, обрече кръвта на християните на своите богове. Защото имаше намерение, ако постигне победа в тази война, да устрои явно преследване на църквите; и бе разпоредил да се издигне амфитеатър в Йерусалим, където, след завръщането си от Партия, да хвърли епископите, монасите и всички свети хора от онова място на обучени свирепи зверове и да гледа как ги разкъсват.
И тъй, след като вдигна лагера от Ктезифон, бе отведен с измама към пустинята от някакъв беглец от противниковата страна. И докато войската загиваше, изтощена от жаждата, горещината и усилията да напредва през пясъците, императорът, стреснат от опасността, непредпазливо се отдалечи навътре в пустинята; и загина от копие, хвърлено от един появил се насреща му вражески конник.
Така милостивият Бог унищожи нечестивите намерения чрез смъртта на нечестивеца.


Павел Орозий, "История", кн. VІІ, гл. 30.

Всички тези хора са починали отдавна

В нашия манастир имаше един мъж на име Евсевий от Кремона, достатъчно известен сред своите. Та след като за онова писмо започна да се говори и всички се удивляваха от мислите и чистотата на речта, той започна настоятелно да ме моли да му го преведа на латински. Направих, каквото поиска.
И след година и шест месеца един лъжемонах - дали защото беше взел пари, или от чиста лошотия - събра и отмъкна част от неговите книжа и стана Юда предател: защото даде на противниците ми повод да лаят срещу мен и да разправят на неопитните, че съм бил фалшификатор. Защото не съм изразявал всяка дума с дума, защото вместо "уважаеми" съм казвал "скъпи" и на едно място в лукавия си превод съм стигнал дотам - това вече е страшно и да се каже - изобщо да не преведа израза "почитаемийший Папа". Ето в това се състоят моите престъпления.

Аз обаче не само признавам, а ясно заявявам, че когато превеждам от гръцки, включително и от Светото Писание, където самият ред на думите е мистерия, не превеждам думата с дума, а изразявам смисъла със смисъл. И в тази работа учител ми е Марк Тулий, който преведе Платоновия "Протагор", "Стопанина" на Ксенофонт и две прекрасни речи на Есхин и Демостен, отправени една срещу друга. Не е сега времето да разказвам какво е пропуснал, какво е прибавил, какво е променил, така че да предаде свойственото за единия език чрез свойственото за другия. Но и Хораций, който е умен и образован мъж, препоръчва същото в "Поетическото изкуство": "Верни преводачо, не се мъчи да превеждаш думата с дума."

* * *

Надминах мярата на писмото, но не и размера на болката си. Нарекоха ме фалшификатор. Така че предавам всичко на твоята преценка. Прочети писмото - и гръцкия вариант, и латинския. Така ще разбереш дребнавостта на обвинителите и безсрамието на протестите им. Все пак бих желал, ако е възможно и ако моите противници позволят, да ти изпращам по-скоро коментари към Писанията, отколкото демостеновски и цицероновски филипики.

Йероним, писмо 57 (до Памахий)

Всички тези хора са починали отдавна

Поради това той... непрестанно ме убеждаваше да напусне всеки от нас дома си и да имаме общо жилище двамата. Можа да ме убеди и делото предстоеше.
Непрестанните натяквания на майка ми обаче попречиха да му доставя тази радост или по-скоро - да приема от него този дар. Когато тя разбра, като ме хвана за ръка и ме въведе в своите покои, седнала на одъра, на който ме е раждала, започна да лее сълзи и да ми говори думи, по-жални от самите сълзи. Просълзена, тя ми говореше следното: "Аз, чедо, едва за кратко живях щастливо с баща ти, така угодно било на Бога. Родилните болки с тебе скоро бяха последвани от смъртта му и тя направи тебе сирак, а на мене без време докара вдовство и горчивините ми. Тези неща могат да разберат само онези, които са ги изпитали. Никакво слово не е способно да изобрази онази буря и онзи смут, на който се подхвърля момиче, неотдавна излязло от бащин дом, още неопитно в живота и изведнъж поразено от непоносима скръб; принудено да поеме върху себе си грижи, които надвишават неговата възраст и природа. Защото това момиче, мисля, трябва да стяга мързеливите слуги, да забелязва лошите им дела, да отблъсква роднински коварства, с достойнство да понася притесненията от събирачите на обществени налози и суровостта при внасянето на данъците. Ако починалият остави след себе си и дете, дъщеря ще донесе много грижи на майката, но непридружени с разноски и страх, а пък син я подхвърля на безброй опасения всеки ден и на още по-големи грижи. Оставям паричните разноски, които тя трябва да отдели, ако иска да го отгледа, както подобава на свободен човек.
Обаче от всичко това нищо не ме убеди да встъпя във втори брак и да въведа друг съпруг в дома на твоя баща, но сред смущения и безпокойства търпях и не избягах от желязната пещ на вдовството, подкрепена първо отгоре. А пък немалка утеха в тия горчивини ми носеше и това постоянно да гледам твоето лице и да виждам в него жив и точен образ на починалия. Затова, като беше дете и едва се учеше да издаваш звуци, когато децата най-много радват родителите, ти ми доставяше голяма утеха. Не можеш да ме упрекнеш и да ме обвиниш, че понасяйки благородно вдовството, съм умалила за нужди твоя бащин имот, както са си изпатили, знам аз, мнозина нещастни сираци. Аз запазих непокътнат всичкия този имот но не жалех разноските, които бяха потребни за твоето изискано възпитание, като харчих за това собствените пари, с които съм излязла от бащиния си дом. В замяна на всичко аз те моля за една услуга: не ме подхвърляй на второ вдовство и скръбта, който се е вече уталожила, не разпалвай отново. Почакай моя край, вероятно след малко време ще си отида. Младите се надяват да достигнат дълбока старост, а ние остарелите освен смъртта нищо друго не очакваме. След като ме предадеш на земята и ме сложиш до костите на баща си, тогава предприемай далечни пътувания и преплувай каквито щеш морета. Тогава никой не ще ти пречи. А докато още дишам, изтърпи съжителството с мене; не гневи Бога без полза и напразно, като подхвърляш на такива бедствия мене, която не съм те онеправдала в нищо."

Йоан Златоуст, "За свещенството", І, 4-5

Превод Светослав Риболов

Всички тези хора са починали отдавна

Докато тези неща в Галия бяха подкрепяни от небесната грижа, в обкръжението на Август от една, в началото, дреболия изникна буря новости, последвана от скръб и плач.
В дома на Барбацион, тогава командир на пехотата, се появи немалък рояк пчели; той, обезпокоен, се консултира с познавачите на чудеса, а те му казаха, че това предвещавало голяма опасност - очевидно въз основа на предположението, че тези същества, след като се установят някъде и съберат там благата си, биват прогонвани с пушек и гръмък звън на цимбали.
Неговата съпруга, която се казваше Асирия, не беше нито мълчалива, нито разумна; и когато той, притеснен и изплашен от нещата, които помнеше, че са му предсказани, потегли на поход, тя, под натиска на женската си суета и с помощта на една робиня, опитна в писането (нея тя притежаваше по наследство от Силван) написа на съпруга си едно неуместно писмо. Там тя през сълзи го заклеваше да не би след смъртта на Констанций, той, доближавайки властта (както впрочем и сам се надяваше), да я пренебрегне и да предпочете брак с Евсевия, която тогава беше царица и надминаваше много жени с красотата на тялото си.
А робинята изпрати писмото, което беше написала под диктовката на господарката си, толкова тайно, колкото беше възможно; но след като всички се върнаха от похода, тя още в началото на първата нощ избяга с един препис при Арбецион, и, алчно приета, предаде листчето.
Онзи беше, както винаги, готов за обвинения. Така че той използва доноса, и, както обикновено, без каквото и да било забавяне или изчакване, съобщи на принцепса. Барбацион от своя страна призна, че е получил писмото; а жената, с помощта на сериозен документ, бе уличена, че го е написала. Така те двамата бяха обезглавени.
След това наказание разпитите се разпростряха надалеч и мнозина виновни и невинни пострадаха; сред тях и трибунът Валентин от командването на охраната, който, заподозрян като съучастник, беше изтезаван няколко пъти заедно с мнозина други. В действителност той изобщо не знаеше какво се беше случило. Все пак той оживя, и, като обезщетение за несправедливостта и преживяната опасност, беше удостоен с поста дукс на Илирик.

Амиан Марцелин, книга ХVІІІ, 3

Всички тези хора са починали отдавна

И най-напред онзи [Юлиан] беше спасен от великия Констанций, когато последният получи властта от баща си (това бе по времето, когато армията беше вдигнала оръжие срещу управляващите, своеволничеше поради страх от своеволието и чрез новите си лидери определяше царете). И той, спасен заедно с брат си по невероятен и необикновен начин, не беше благодарен за спасението си нито на Бога, нито пък на царя, чрез когото беше спасен; но се прояви като лош и спрямо двамата, наскърбявайки Единия с отстъпничество, а другия с бунт.
А преди това трябва да кажа с какъв царски живот и грижи бяха удостоявани те от страна на този най-човеколюбив цар в един от имотите му; те бяха опазвани за царството като останки на рода. Той бе замислил това като оправдание за смутовете в началото на управлението му – че това са били дела, дръзнати не съгласно мнението му; и, наред с това, с приобщаването на тях двамата към царството желаеше да покаже великодушие; и, трето, с присъединяването им мислеше да направи управлението по-сигурно. Но последното бе замислено по-скоро с доброта, отколкото с разум.

Григорий Богослов, "Срещу Юлиан І", 21-22


* * *

И тъй, Константин умря от болест, а мечът пронизваше почти целия род, еднакво бащи и деца. Но той [Юлиан] и по-възрастния му полубрат избегнаха голямото изтребление: единият беше спасен от болестта си, която изглеждаше смъртоносна, а другият от възрастта си – защото едва бе престанал да суче...
Но вече стана юноша и царствеността на природата му се проявяваше с много и големи доказателства. И тези неща не оставяха Констанций да спи; но като се уплаши, да не би този голям и влиятелен град, оприличаван във всичко на Рим, да бъде привлечен от добродетелта на младежа и да стане нещо болезнено за него [за Констанций], той го изпрати в Никомедия; защото този град не беше така застрашителен, но пък даваше възможност за образование.

Либаний, "Надгробна реч за Юлиан", 10,13

Всички тези хора са починали отдавна

Та исках да отида в Рим не заради обещаваните ми от моите приятели по-големи печалби и по-високо положение - макар че по онова време и подобни изгоди можеха да подмамят душата ми - но най-важната и едва ли не единствената причина бе това, че, както бях чул, там юношите учат при по-голямо спокойствие, и са подложени на по-строга дисциплина, така че не могат да нахлуват безразборно и безсрамно в школата на някой учител, чиито ученици не са, а ако той не позволи, тях въобще не ги допущат да влязат. А в Картаген е точно обратното: учениците своеволничат грозно и невъздържано: без всякакъв срам нахлуват в школата и като побеснели объркват реда, който всеки учител е въвел там, за да осигури успеха на своите ученици. И вършат много и много безчинства с някаква необикновена тъпота, която би трябвало да бъде наказвана от закона...

* * *

И така, започнах усърдно да се занимавам с това, за което бях дошъл в Рим - преподаването на реторика. Най-напред събрах в дома си неколцина ученици, пред които и чрез които исках да стана известен. И ето: разбирам, че в Рим стават неща, които не бях изпитал в Африка. Действително, увериха ме, тук не се случва пропаднали младежи да правят своите лудории. Но - съобщиха ми - за да не плащат на своя учител, мнозина младежи в един момент се наговарят и при друг учител се преместват тези изменници, за които справедливостта пет пари не струва пред любовта към парите...

Августин, "Изповеди", книга V, 14, 22.

Превод Анна Николова