Като Сарра, Ревека и Рахил

Това, което за монаха е манастирът, за живеещия в брак е семейството. Именно семейството е мястото за подвиг на живеещия в съпружество. В семейството той е призван да изпълнява Божията воля.
Църквата е вложила своето учение за брака в молитвите на тайнството Венчание.
Възвеличи се, младоженецо, като Авраам, бъди благословен като Исаак и умножи се като Иаков, ходейки в мир и изпълнявайки в правда Божиите заповеди. И ти, невесто, възвеличи се като Сарра, развесели се като Ревека и умножи се като Рахил, радвайки се за своя мъж и пазейки наредбите на закона, защото Бог тъй е благоволил.
Споменатите мъже и жени от Стария Завет, които са се удостоили да видят Бога, както и молитвите за съблюдаване на Божиите заповеди и законите на естеството, показват подвижническия и спасителен характер на брака в Христа.
Св. Иоан Златоуст учи, че евангелските заповеди - с изключение на тези за брака - са общи за всички хора: както за монаси, така и за семейни. Защото всичко у нас, при съчеталите се в брак, е общо с монасите, освен самия брак. Освен това, Павел говори по този повод във всичко да се сравняваме с него, казвайки, че образът на този свят преминава, и имащите жени да бъдат като нямащи.
Св. Василий Велики също говори, че всички хора, монаси и семейни, сме призовани да изпълняваме Христовите заповеди, Евангелието: От всички хора се изисква изпълнение на заповедите: и от монасите, и от семейните.

Така според критериите на православната духовност хората не се делят на семейни и несемейни,на монаси и миряни, а на хора, които имат Духа Свети и хора, които Го нямат. В православното предание няма аристократи и привилегировани.

архим. Иеротеос Влахос. Православната духовност. Превод Мариян Стоядинов. "Праксис", 2005

Помислите

Истинското призвание на богословието е лечението на човека. Истинският богослов е този, който лекува човека, който познава болестта и е способен да я изцели. Защото е несъмнено, че болестта в същността си е помрачение на ума. Истинското богословие е будно, трезво (viptiki) и истинският богослов е по същество трезв (niptikos), защото трябва да познава всички скрити страни на тази духовна борба и да притежава разсъдителност (diakrisis), която е плод и последица от неговото собствено здраве.
Следователно цялото богословие на Православната църква е богословие на трезвението, защото то е съставна част от изцелението на човека. Христос казва на учениците си: Бъдете будни и се молете (Мат.26:41).

***

Умът е нашето богатство и опора. Когато умът ни е утвърден в Бога, ние сме в добро състояние. Когато отваряме вратите за страстите, тогава умът се разсейва и постоянно скита по земните и плътските неща, в многообразието на насладите и страстните помисли. Той ни отделя от истинската любов, от любовта към Бога и ближния, внушава ни привързаност към безполезното и жажда за празна слава. Така се развиват сластолюбието, сребролюбието и славолюбието. Когато човек се разболее, както казва св. Григорий Палама, той става нещастен, и вече не го радват нито слънчевата светлина, нито свежият полъх на вятъра.
Ако умът пренебрегва божиите заповеди, той се сражава с ближните, освирепява против другите, враждува против тези, които не се съгласяват с безумните му желания и - за съжаление! - човекът става човекоубиец... и всичко това - този, чието предназначение е да стане син Божи!?

***

Когато говорим за помисли, имаме предвид не просто мисли, а внушения на разсъдъка, съединени с образи и подбуди, идващи от зрението или слуха, или и от двете заедно. Когато например се появи образ, обвързан със слава, богатство и наслаждение, той може да бъде съпроводен от следната мисъл: "Ако постъпиш така, ще спечелиш слава и пари, нищо няма да ти липсва..." Целият този комплекс наричаме помисъл. Помисълът е внушение, което може да прерасне в грях.
Помислите прерастват в грях и страст. Страстта не само се ражда от помислите, но и се укрепва от тях. Тя пуска дълбоки корени и тогава човекът вече трудно се променя. Помислите ни разрушават. Помислите буквално разлагат душата. Много телесни недъзи също произлизат от безконтролните помисли. Накрая човек, който е овладян от помисъла, губи чистотата на сърцето си и възможността за общение с Бога.
Този, който върви по пътя на изцелението, се освобождава от помислите, става вътрешно уравновесен, а поведението му - нормално. Той не измъчва себе си, не измъчва и другите. Това е много важно, защото ако се вгледаме в психически неуравновесените хора, ще се убедим, че те са обладани от натрапчиви идеи и стереотипно мислене и са неспособни да се освободят от тях. Това е изкуството на лукавия; и с тези свои стрели той трови всяка душа.

архим. Иеротеос Влахос. Православната духовност. Превод Мариян Стоядинов. "Праксис", 2005

Връщане във времето

...Един епископ трябва да направи всичко, каквото зависи от него за хората, за паството. Защото епископът ще отговаря пред Страшния съд за всяка една душа, на която е помогнал или не е помогнал.

Защо сте толкова категорично против концепцията на Обществения съвет към МОН?

Защото тази концепция внушава на децата „Не може да имате вяра на нито една религия”...
Никъде в нашата концепция не употребяваме думата „вероучение”. Децата могат да избират между „Религия – Православие”, „Религия – ислям” и „Религиознание”... Все пак едно дете, родено, в едно мюсюлманско семейство, чиито родители твърдо държат то да бъде мюсюлманин, ние нямаме право да му забраняваме да изучава своята вяра. Ако пък това дете някога Господ го призове към християнската вяра, ние ще му помогнем, никога няма да го оставим, но не можем да ограничаваме правата на хората. БПЦ винаги е била толерантна, тя никога не е забранявала на никого да изповядва своята вяра. А децата, чиито родители не принадлежат към никаква вяра, ще могат да изучават „Религиознание”. Някой все ще ни критикува... Но да отстъпваме просто няма накъде вече... Естествено, при други условия в бъдеще, ако видим, че е възможно да искаме по-задълбочено изучаване на религия, ще го направим. Защото то е само за доброто на децата. Не става дума за някакво фанатизиране на децата, както ни обвиняват. Става дума да ги научим да обичат, да вярват, да помагат, да са честни, да не се занимават с пороци, да не са наркомани, да не са алкохолици. Какво лошо има в това? Това ли е лошото?

Това е другото обвинение към Св. Синод - че с искането да се изучава православие, БПЦ влиза в противоречие със светския характер на държавата и на училището...

Мисля, че засега не, при тези закони. Ако бъдат създадени други закони, ще влезе в противоречие. Но „светско” не значи „атеистично”. Според тълковния речник на Найден Геров „светско” означава „отнасящо се до света”. Религията се отнася до света и светът съдържа религията. Религията, християнството, православието, църквата не са извън света... Ние не говорим за изучаване на катехизис, а за предмет, който е така направен от специалисти педагози, че може да бъде преподаван в училище.

Третото обвинение, е че в 21 век, векът на науката, вие връщате децата назад във времето... Влизат ли в противоречие вярата и знанието, науката?

...Има един праг, една стена, до която науката стига и оттам нататък само вярата може да премине. Науката няма тези методи, които има религията. Истинските, великите, сериозните учени са вярващи. Няма нищо ново под слънцето, казва още цар Соломон. Тези пороци, които са сега, тях ги е ималo и преди християнството, по време на езичеството. Не развитието на техниката е променила хората, а християнската нравственост. Христос е направил невъзможно робовладелството. И колкото по-малко е християнството, толкова повече тези пороци се връщат. Това не е нещо ново. То е нещо, което е било и сега се връща. Обществото е напреднало и никой не може да го върне, но човек може да напредва в техниката, а в нравствената област да върви назад. Ние искаме това нещо да не е така, някои ни обвиняват, че се връщаме към старото. В Евангелието е казано „Христос вчера, днес и утре е един и същ”. Законите на духовния живот са едни и същи. Обратното би означавало, че нравствеността, духовността, моралът са останали някъде в миналото и че в нашия век няма място за нравственост и духовност.

В 20 страни от ЕС има конфесионално религиозно образование, в 4 – неоконфесионално, в 5 – неконфесионално и само в 2 държави (Франция и Словения) конституцията забранява изучаването на религия...

Нека вземем от Европа как си пише законите, как се бори с престъпността, как създава материални блага за своите народи. А духовно те могат да взимат от нас. Нашата вяра е такава, че може много бързо да подигне хората, ако ние наистина им дадем възможност да се запознаят с нея и България може да има много духовни богатства ако се помага на децата, защото много по-трудно е да помогнеш на някой който се е определил, който се е изградил с отрицателни черти, даже с пороци. Един много опитен гръцки игумен ми каза „Старай се да изповядваш малки деца, да растат под твое ръководство, та когато пораснат да имаш кого да правиш и духовници, и монаси, и свещеници”...
Нашият враг е безплътен. И той винаги се е борил срещу Христос, срещу Христовата църква. Човек, който вярва правилно, който живее благочестиво тук, на земята, намира царството Божие, Божията благодат и отива там, където е Божията благодат за праведниците. И врагът на нашето спасение, който сам се е лишил от това пребиваване с Господ и със светите, завижда на човека и се стреми с всякакви средства да пречи на истината, на човека, на истинската вяра. Казано е, че им църква тържествуваща и църква войнстваща. Войнстваща срещу кого – срещу невидимия враг, който въоръжава срещу нея хора. Ние не можем да ги мразим тези хора, защото те са жертви на безплътния враг. Но ние тук на земята воюваме срещу най-различни врагове.

Тук на земята врагът съвсем не е безплътен.

Не е безплътен, но той не е истинският враг. Истинският враг е този, който му внушава да прави това нещо. Защото всеки човек, докато е жив, има възможност да се обърне към Бога.

Какво е най-важното, на което искате да научите децата?

Господ е казал – как ще знаете, ако няма кой да проповядва. Децата трябва да знаят православната вяра. И вече тези от тях, които по своята свободна воля пожелаят да следват вярата, ще я последват. Другите може един ден да си спомнят това, което са научили и то може да им помогне. Ние трябва да дадем възможност на всеки един човек да знае истината. И оттам нататък той ще си решава дали да тръгне към вярата или не. Но ако не знае истината, как да вземе решение?
... При нас насилие няма. Човекът е със своята свободна воля. Когато Божият Син е дошъл и е страдал и е приел кръстната смърт зарад нас и ние когато се обърнем към него, мнозина ще пламнат от любов към Господа и обичайки Него, ще обичат това, което Той прави. Това е пътят на православието. Любовта не може да стане със заповед. Както децата трябва да стигнат до вярата, така и вярата трябва да стигне до децата. Това е абсолютното задължение на един духовник. Ние ще отговаряме дали сме помогнали на децата.

(от интервю с Ловчански митрополит Гавриил, представител на Св. Синод по въпросите на религиозното образование)


http://www.vsekiden.com/?p=22629

Политикът е служител на свободата

28.
По това време латинците нямали хора, нито архиепископи, нито свещеници, които да възхваляват светата Божия църква. Кралете един след друг пращали при светейшия папа и му казвали да изпрати епископ, митрополити и свещеници. Той отговарял: “С радост ще го направя, само да ми посочите откъде ще се издържат, понеже не е справедливо да ви изпратя архиерей, учители по богословие и дякони, а те да нямат препитание...”
И кралят съобщил, че ще дава достатъчна месечна заплата за препитанието им. Но папата отказал това и му съобщил: “Мое мило чедо, онези, които получават месечна заплата, са под волята на онези, които им я плащат; и когато началникът поиска да отстрани служителя си, той държи хляба му в ръцете си, и служителят ще бъде притеснен и ще страда. Но ако ти искаш тези хора, направи препитанието им сигурно през целия им живот и никой след теб да няма власт да им го отнеме. Тогава ще ти изпратя толкова хора, от колкото имаш нужда, за да се слави името Божие и Светата Троица в страната ти съгласно нашия ред; и от латински архиереи да бъдат ръкополагани дякони, свещеници и останалите църковни служители...”
29.
След това кралете и архонтите един след друг построили църкви и много манастири. И установили съответните закони (асизи) и уредили да имат доход през целия си живот.


Леонтий Махера, “Кипърска хроника”, гл. 28, 29.

въз основа на превода на Петър Тивчев и
http://www.phys.uoa.gr/~nektar/history/2romanity/makhairas_chronicle.htm

За невидимото

Дойдохме в Йерусалим и Витлеем, за да почетем Светите места; и разбрахме, че множество братя са скандализирани заради нас, защото са чули, че изповядваме много еретически положения, които са срещу вярата на Църквата. И така, в присъствието на Бог свидетелстваме, че част от нещата, които са написани по-долу, ние поради грешка сме приемали, но днес ги осъждаме; други обаче, заради които лъжливо сме клеветени, не сме казвали, нито казваме сега; напротив, в други произведения ние вече сме отхвърлили и проклели тези неща, заради които сега сме подозирани.

І. Които казват, че мъките на дявола, на демоните и на нечестивите - а нечестиви са езичниците, юдеите, самаряните и всички еретици (без християните, които следват правата вяра и са грешници) - не са вечни, да бъдат анатема;
ІІ. Които казват, че някой свят, пророчески и апостолски мъж може да бъде съвършен без Божия помощ, да бъдат анатема.
ІІІ. Които казват, че Христос, Синът Божи, Бог Слово се е променил в човек така, че е престанал да бъде Бог Слово; или е роден като обикновен човек от Мария, като твърди Павел от Самосата и Фотин, и по заслуга и добродетели в Бог е говорил думи, да бъдат анатема.
ІV. Които казват, че писаното “За деня, годината и часа не знаят нито ангелите, нито Синът (Марк, 13:32)” е в съгласие с богохулствата на арианите, а не е поради икономията на възприетата плът, да бъдат анатема.
V. Които казват, че Отец, Син и Дух Свети, сиреч Светата Троица, са различни помежду си същности и не са една сила и природа, да бъдат анатема.
VІ. Които казват по какъвто и да е начин и в какъвто и да е смисъл, че Синът не е видял Отца, да бъдат анатема.
VІІ. Които казват, че нашите души са се сринали в тези тела от чина на ангелите поради някакви стари грехове и че в този свят извършват покаяние, позовавайки се на свидетелствата: “Преди да бъда унизен, съгреших (Пс. 118:67)”, “Изведи от затвора душата ми (Пс. 141:7)” и други, подобни на тях, да бъдат анатема.
VІІІ. Които казват, че нашият Господ и Спасител не е дошъл в нашето, но е бил някаква различна и по-висша или небесна същност и не е бил изцяло онова, което е от Мария, или не е имал човешка душа (или пък ум), или пък е бил извън грешния свят, да бъдат анатема.
ІХ. Които казват, че след много векове и времена, които не можем да схванем с човешка мисъл, ще има възстановяване на всичко в старото му положение и всички неща ще се върнат към своите начала, да бъдат анатема.
Х. Които казват, че след възкресението ние няма да имаме същите тела, но ще са някакви въздушни и духовни, а не от същата природа, която сме имали, когато сме били погребани, макар и неунищожима и безсмъртна, да бъдат анатема.
ХІ. Които казват, че след края на възкресението и след много времена губим телата и се възвръщаме към състояние да бъдем само душа без тела, в което преди сме били, да бъдат анатема.
ХІІ. Които казват, че душите ги е имало преди да са били родени, а не се сътворяват от Бог всекидневно с тяло по примера на първия човек, да бъдат анатема.


"Книжка за вярата", запазена под името на Руфин