Страници

5.17.2014

"Дон Кихот"

І . Съдържанието
           
            “Дон Кихот” е разказ за пътешествие на двама приятели (господар и слуга, или по-точно, рицар и оръженосец).
Граници на пътешествието в т. І:[1]
Домът на дон Кихот в родното му село – ханът (който той смята за омагьосан замък с призраци) – планината Сиера Морена (място на отшелничеството му); обратно към хана (където той и Санчо се събират с двойките влюбени и с приятелите му от селото – и тържествено вечерят).

Съдържание според събитията и главите на романа

А. Първо излизане на дон Кихот от дома му
           
І – нрави и обичаи на дон Кихот; ІІ – излиза от родното си село;
ІІІ – посветен в рицарско звание; ІV – Андрес и господарят му; битка с мулетаря;
V – връщат се у дома; VІ – преглед на библиотеката, изгаряне на романите

            Б. Второ излизане на дон Кихот – този път с оръженосеца Санчо. Става ясно откъде авторът изобщо е научил за приключенията им (историята им е описана от учения мавър Сид Амет Бененхели)

VІІ – второ излизане, със Санчо; VІІІ – мелниците; иска да освободи принцесите в каляската; започва сражение с бискаеца
ІХ – авторът купува в Толедо тетрадките, написани на арабски, и то сравнително евтино – и поръчва превода; научава за победата над бискаеца; Х – разговор за чудотворното питие

            В. Първа новела – за Марсела и Хризостомо. Присъстват на погребението му

ХІ – при козарите; ХІІ – разказват им за смъртта на Хризостомо; ХІІІ – отиват на погребение: диалог на дон Кихот с Вивалдо, където се сравнява животът на рицаря с този на отшелника; говори се за любовта на рицарите към техните дами; и коя е Дулсинея; ХІV – песента на Хризостомо и речта на Марсела

            Г. Първо пристигане на дон Кихот в хана

ХV – поражение в битката с конярите.
Пристигат в хана; ХVІ – срещата с Мариторнес през нощта; ХVІІ – напускат хана. Подхвърлят Санчо с одеало
ХVІІІ – двете стада овце. Представяне на армиите. Поражението на дон Кихот
ХІХ – среща с ризоносците от погребалното шествие. Дон Кихот ги разгромява; ХХ – нощта пред мелницата; ХХІ – завоюва шлема на Мамбрино (това е леген) от един бръснар. Разказ за рицаря и принцесата; ХХІІ – освобождава затворниците

            Д. Втора новела – за Карденио, Фернандо, Лусинда и Доротея. Те стават техни спътници

ХХІІІ – Сиера Морена. Хинес открадва магарето на Санчо. Намират чантата на Карденио. Козарите им разказват за него; ХХІV – Разказът на Карденио. Скарват се заради кралица Мадасима;
ХХV – дон Кихот решава да обезумее от любов и написва писмо до Дулсинея. Колебае се дали да имитира страданието на Роланд или по-скоро това на Амадис Галски.

            Е. На връщане Санчо спира в хана, където заварва приятелите на дон Кихот (свещеника и бръснаря)

ХХVІ – Санчо среща свещеника и бръснаря в същия хан; ХХVІІ – тръгват към планината, срещат Карденио. Той им разказва останалото.
ХХVІІІ – среща с Доротея. Нейният разказ; ХХІХ – Доротея отива с тях при дон Кихот като принцеса Микомикона; ХХХ – Тя разказва историята си на дон Кихот. Ако й помогнел, можело да се ожени за нея. Спор на дон Кихот със Санчо – бие го заради непочтителните му дуим за Дулсинея.  Санчо си намира магарето. Лъже, че е запомнил писмото на дон Кихот до Дулсинея.

            Ж. Второ пристигане на дон Кихот в хана

ХХХІ – среща с Андрес; ХХХІІ – пристигат в същия хан

            З. Трета новела – за Анселмо, Камила и Лотарио. Героите не са действащи лица в романа, това е само прочит

ХХХІІІ – ХХХV - четат от ръкопис разказа за Анселмо, Камила и Лотарио. През това време дон Кихот се бие с великана, тоест с меховете с вино.
ХХХVІ – пристига Фернандо с Лусинда; ХХХVІІ – двойките се споразумяват, всяка от дамите отива при любимия си.
Пристигат Пленникът и Сораида. Вечеря и реч на дон Кихот за учените и военните; ХХХVІІІ – речта продължава;

            Е. Четвърта новела – за Пленника и Сораида

ХХХІХ-ХLІ – разказ на Пленника


ІІ. Споменавания на антични автори, сюжети, събития

1.      Автори на книги и други произведения на изкуството и науката
-         Поети
Омир; Овидий, Вергилий, Хораций
-         философи
Аристотел (няколко пъти), Платон (веднъж)
-         оратори и други прозаици
Ксенофонт, Цицерон, Цезар, Плутарх, Зоил
-         други
Зевксис

2.      Исторически личности – пълководци, държавници

Александър Македонски, Дарий, Ханибал;
Тарквиний, Марий, Катилина, Сула, Август
някои римски родове

3.      Митологични персонажи и литературни герои

Амур, Аполон, Музите; Бриарей, Антей
Медея, Калипсо, Кирка
Херакъл, Тезей, Кастор и Полукс,
Тантал, Сизиф, Иксион
Хектор, Ахил, Одисей, Еней



4. Места в книгата, препращи към стила на античните автори

Реч за златния век (гл. ХІ); Дон Кихот представя обединените войски на двата континента (гл. ХVІІІ)

5.   Отношение към гръцката античност

Гръцкият е непознат, неразбираем (като халдейския)

...

Местата в текста:

Пролог -  полезни съвети за това, как да придадем на труда си по-учен вид. За цитатите и библиографията.

“други книги са пълни със сентенции на Аристотел, Платон...” – с 13
списъкът от книги – завършва с “Ксенофонт, Зоил, Зевксис” – с 13
“сложете в бялото поле името на Хораций” – с 15
“известни жени” – Медея на Овидий, Калипсо на Омир, Цирцея на Вергилий
военачалници – Цезар в “коментари”, Плутарх – с 17
“Аристотел, св. Василий, Цицерон не са имали представа за рицарските романи” – с 18

Сонети в началото на книгата – споменават се Александър, Ханибал

гл. І
как Херакъл убил Антей – с 39; Росинант бил като Буцефал – с 41

Гл. VІ
“за Палмерин Английски” трябва да се намери “шкаф, като онзи, който Александър взел от Дарий, за да пази в него книгите на Омир” – с 87
“откакто Аполон е Аполон, а музите – музи…” – с 90
един автор е направил и великолепен превод на неща от Овидий” – с 93

гл. VІІІ
мелниците - “дори да размахвате ръце, по-многобройни от тези на великана Бриарей…”

гл. ХІ
реч пред козарите за златния век – с 134

гл. ХІІІ
за Дулсинея – “не е от рода на древните Курции, Гайовци, Сципионовци..”  – с 154
“Цезар Август не би се съгласил да се изпълни завещаното от божествения мантуанец” – с 157

гл. ХІV
песента на Хризостомо – “Амур със своя дар отровен…” “Тантал, Сизиф, Иксион” – с 161-162
за Марсела – “идваш да се насладиш като нов коравосърдечен Нерон на гледката на опожарения Рим?; или както дъщерята потъпка трупа на баща си Тарквиний ” (това се отнасяло за дъщерята на Сервий Тулий) – с 163

гл. ХVІ
“думи, неразбрани за тях, като да бяха изречени на гръцки” – с 184

гл. ХVІІІ
дон Кихот представя войските. Едната е източна, с участието перси, мидийци, парти, скити, нумидийци, етиопци, араби; живеещите около реките Ксант, Термодонт и Пактол; и “други безбройни народи”. В другата влизат населяващите “всичко, което включва в себе си Европа”  – с 211
“треви, описани от Диоскоридес” - с 218

гл. ХХІІІ
“не само Санта Ермандад, но и всички братя—Кастор и Полукс...” с 277
“дали Амур безумен е, не зная...”

гл. ХХV
“може да се подражава на Омировия Одисей или на Вергилиевия Еней”
“знае някои неща, колкото ги е знаел Аристотел, а може би дори по-добре...”
Амариди, Силвии, Диани, Галатеи, Филиди... са измислени - с 323
“нишката е показала пътя на Тезей в лабиринта” - с 328

ХХVІ
“Ах, Амур е зъл...” - с 334

ХХVІІ
“..славолюбиви Марий, жестоки Катилина, извратени Сула, отмъстителни Юлиан...” - с 350

гл. ХХХ
“остави написано черно на бяло на халдейски или гръцки език, който не разбирам” - с 402

гл. ХХХІІ
“дон Сиронхилио Тракийски”

“такава книга би затъмнила славата на Хекторовци, Ахиловци и Роландовци” – с 427


 ІІІ. Литературни особености

1.      За книгата

Оказва се, че книгата е историческо изследване. Сервантес започва да проучва живота на дон Кихот, но не намира достатъчно свидетелства. За щастие в Толедо попада на ръкописа на един арабски учен – Сид Амет Бененхели, автор на съчинениот: “История на дон Кихот де ла Манча”. Лесно намира един мавър-християнин, който да му го преведе. Мавърът поискал като хонорар двадесет килограма сухо грозде и сто килограма жито, и за по-малко от два месеца превел съчинението (гл. ІХ).

2.      Главният герой

Проблемът за лудостта му. Подражава на прочетеното в книги. Обяснява всичко в съгласие със своите предпоставки – че е рицар, който възстановява древните обичаи на това съсловие, сражава за справедливост, но е атакуван от магьосници и призраци.
Не може да бъде победен в спор от никого, тъй като разсъждава логично и говори красноречиво.

3.      Относно композицията на романа

Вмъкнати разкази – като този за Камила и двамата приятели. Той просто се чете.
Разкази, преплетени с основния: по-силно – този за Карденио и Фернандо и жените им. Те не са герои от прочетен в книгата разказ, а хора, които стават спътници на дон Кихот.
По-слабо преплетени в действието - Хризостомо и Марсела (героите присъстват на погребението на Хризостомо, виждат Марсела); Пленникът и Сораида (срещат се в хана, слушат разказа на Пленника).

            Диалози – дон Кихот със Санчо и с хора, срещнати по пътя
            Речи – на дон Кихот

4.      Епическото в “дон Кихот”

- Оглед на цялото общество в Испания:

благородници, селяни
мулетари, козари,
ханджии, проститутки
духовници, лекари, учени (преводачи, историци, писатели, студенти); военни, прислуга
полиция, престъпници,
християни и мюсюлмани (маври, турци)

-         Географски

на Испания, на Европа и света

5.      Смешното в “дон Кихот”

Принцип на смешното като естетическа форма. Недоразумение, неразбиране, неуместна претенция за умност, културност?
Сервантес и Гогол (в комедиите му)

6.      Препратки към литературата (освен античната)

-         Преглед на съвременната му литература, включително чуждоезична (покрай изгарянето на библиотеката)
-         Цитати от и препратки към Писанието


ІV. Сравнение на “дон Кихот” с античните романи:

Книгата, или поне по-голямата част от нея, е приписана на друг автор (донякъде платоновски похват)

Лудост – рядко се среща сред героите на антични романи; при това е настъпила под влияние на книги (героят се влияе от словото).

Рицарска любов – има ли нещо подобно в античността? Доколко това е платоническа любов в съгласие с “Федър” и “Пирът”?

Пътуват двама мъже, господар и служител, разговарят; мисия с идеална цел (справедливост, защита на слабите, подвизи в името на дамата и Бога; и заради рицарската чест). Има ли го в античността?

Има подобия
пътешествие, премеждия,
вмъкнати разкази,
допълнителните двойки (герои приятели, помощници, със сходна съдба)

            Да се обърне внимание на “Аполоний Тиански” на Филострат и “Златното магаре” на Апулей. Може би те стоят най-близо до “дон Кихот”.

            *

            Мигел де Сервантес Сааведра. “Знаменитият идалго дон Кихот де ла Манча”. Превод Петър и Тодор Нейкови. "Прогрес",  1947



[1] До началото на гл. ХLІІ, с. 576 според посоченото издание.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg