Хората са ти благодарни

Реших да пиша за снизходителността, цезарю Нероне, за да изпълня ролята на нещо като огледало и на теб самия да покажа тебе, обещаващия да станеш източник на огромна радост за всички. Макар че истинската печалба за правилните постъпки е самото им извършване, и че добродетелта няма друга награда освен самата нея, полезно е да се вгледаш в чистата си съвест и да я обходиш внимателно, а сетне да отправиш взор към необозримата тълпа - раздорна, метежна, безсилна да се самоовладее, способна да разкъса своя ярем, да се хвърли с еднакво настървение и към собствената си гибел, и към гибелта на другите - и да кажеш сам на себе си: "Аз ли сред всички смъртни съм избран да изпълнявам ролята на боговете на земята? Аз разполагам с власт на живот и смърт над народите; от мен зависи съдбата и положението на всеки един... аз решавам кои народи да бъдат изтребени до крак, кои да бъдат преселени, на кои да се дари свободата, а на кои да се отнеме, кои царе да станат роби и чия глава да бъде увенчана с царска корона, кои градове да бъдат сринати до основи и кои да бъдат въздигнати..."
Ти можеш, цезарю, смело да заявиш, че всичко, което е било поверено на твоите грижи, е при теб на сигурно място и чрез теб държавата не е загубила нищо - нито насила, нито тайно... Хората са ти благодарни - никога човек на човека не е бил тъй скъп, както си скъп ти на римския народ, негово голямо и трайно благо. Но ти пое на плещите си тежък товар; вече никой не говори за първите години на божествения Август или на Тиберий и не търси пример за подражание извън теб: твоето управление се поставя като мерило...

***

Цялото тяло служи на духа; и макар че то е много по-голямо и по-видно, а той е безплътен, скрит и не се знае на кое място точно се намира, все пак ръце, крака и очи изпълняват неговите нареждания... Така е и с това грамадно множество: то е обградило душата на едного и от неговия дух се управлява, от неговата мисъл се насочва: а щеше да бъде смазано и преломено от собствените си сили, ако неговият разум не го поддържаше...
Защото императорът е връзката, чрез която се държи в едно цялата държава, той е дъхът на живота, който поемат всички тези безброй люде, които сами по себе си биха били само бреме и плячка, отнеме ли се този държавен разум... Този случай ще бъде край на римския мир, той ще разруши съдбата на едни превелик народ; този народ ще стои далеч от подобна опасност дотогава, докато умее да търпи юзди: ако един ден ги разкъса или ако след някакво случайно измъкване не понесе да му бъдат нахлузени отново, то настоящият единно свързан организъм на най-голямата империя ще се разкъса на множество парчета и краят на господството на Рим ще съвпадне с края на неговото покорство... Ако, както излиза от казаното дотук, ти си духът на твоята държава, а тя е твоето тяло, то виждаш според мен колко е необходима снизходителността... Затова и недостойните грждани трябва да се щадят така, сякаш са болни членове; и ако някога възникне необходимост да се пусне кръв, ръката трябва да се държи, за да не отиде по-далеч от необходимото...

***

Ти можеш да останеш скрит точно толкова, колкото и слънцето. Ярка светлина те огрява, очите на всички са обърнати към нея. Мислиш си, че излизаш? Не, изгряваш! Да заговориш не можеш, без народите по всички краища да чуят твоя глас, да се разгневиш не можеш, без всичко да потръпне, понеже удариш ли едного, разтриса се всичко наоколо му...
"Е, какво? Нима царете нямат обичай да убиват?" Ала само тогава, когато обществената полза ги убеждава, че това трябва да стане; докато на тираните свирепостта им е по сърце...
И тъй, какви са задълженията на добрия владетел? Като тези на добрите родители, които имат обичай да мъмрят децата си понякога ласкаво, понякога строго, а друг път да ги вразумяват дори с пръчката... Същото, което прави един баща, трябва да прави и владетелят, когото наричаме Отец на отечеството не поради някакво празно ласкателство... Нека бащата с мъка отсича някоя своя част, нека, дори да я е отсякъл, да иска да си я върне, нека в момента на отсичането да стене горчиво и дълго...

***

Кой не би желал, ако може, да отклони злата съдба от управника, при когото процъфтяват справедливостта, мирът, целомъдрието, сигурността, достойнството, при когото могъщата държава прелива от изобилието на всякакви блага? Той ще се гледа точно така, както бихме гледали безсмъртните богове, ако ни позволят да ги лицезрем - с благоговение и почит. Та как иначе? Нима не стои най-близо до тях човекът, който води потеклото си от божествената природа, благодетелен, щедър, използващ могъществото си за от добро, по-добро? Към това трябва да се стремиш, на това трябва да подражаваш: да бъдеш считан за всемогъщ и едновременно с това за всеблаг.

Сенека. За снизходителността. Превод Петя Стоянова. Рива, 2001.

Всички почетоха твоята статуя и статуите на боговете

Гай Плиний до император Траян (писмо 96)

Имам правило, господарю, да се отнасям до теб за всичко, в което се съмнявам. Защото кой би могъл по-добре да ме упъти в колебанието ми или да ме научи в незнанието ми? Никога не съм вземал участие в следствия за християните. Затова не зная какво и доколко може да се наказва и да се разследва. Немалко се двоумях дали да се прави някакво разграничение според възрастта, или дори крехките деца да бъдат третирани еднакво като възрастните; дали да се дава опрощение след разкаянието, или отказването от християнството с нищо не помага на този, който е бил християнин; дали да бъдат наказвани заради самото име "християнин", макар и да нямат престъпления, или заради престъпленията, свързани с това име. Междувременно спрямо тези, за които ми се донесе, че са християни, приложих следната мярка: тях самите разпитах, дали са християни; тези, които признаха, разпитах втори и трети път, като ги заплашвах с наказание; онези, които упорстваха, заповядах да бъдат отведени на смърт, защото не се съмнявах, че каквото и да признаят, трябва да се накажат заради твърдоглавието и непреклонната им упоритост; други пък, обхванати от подобно безумие, наредих да отпратят обратно в Рим, понеже бяха римски граждани.
Скоро в самия ход на работата, понеже обвинението в престъпление обхващаше все повече хора, се разкриваха много повече и различни случаи (както обикновено става). Предложен ми бе анонимен списък, съдържащ имената на много личности. Тези, които отричаха, че са или че са били християни, и повтаряха след мен молитви към боговете, извършваха свещенодействие с тамян и вино пред твоята статуя (която по този случай бях заповядал да се носи наред с тези на боговете) и хулеха Христос, рших да пусна, тъй като никой истински християнин, както се говори, не може да бъде заставен да извърши нещо подобно. Други, посочени от свидетел, признаваха, че са християни, и веднага след това отричаха. Били наистина, но се отказали, някои преди три години, някои повече, а някои и преди двадесет. Всички почетоха твоята статуя и статуите на боговете и хулеха Христос.
Уверяваха обаче, че цялата им грешка или заблуждение се състои в това, че са били свикнали да се събират рано, преди изгрев слънце, да пеят, редувайки се, песен в чест на Христос и да се обвързват с клетва не за злодеяние, а да не извършват нито кражба, нито разбойничество, нито блудство, да държат на дадената дума, да не отказват да върнат повереното им имущество. А след като извършвали обредите, имали обичай да се разотиват и скоро след това отново да се събират за хранене - на обикновена и скромна храна; и че всичко това те престанали да вършат след моя едикт, с който забранявам да съществуват политически сдружения съгласно твоите нареждания. Сметнах, че е необходимо да узная истината, като подложа на изтезания две от прислужничките, които носеха името "служителки". Не открих нищо друго, освен уродливо и безмерно суеверие. Затова прекратих издирването и се отнасям до теб за съвет.
Работата заслужава да се допитам още повече поради броя на застрашаваните. Много хора от всякаква възраст, от всякакви съсловия и от двата пола са в опасност и ще бъдат изложени на опасност. И не само градовете, но и селата, и полските райони са засегнати от това суеверно заблуждение, което струва ми се, все пак би могло да се прекрати и да се поправи. И наистина, съвсем сигурно е установено, че запустелите храмове отново започнаха да се оживяват, отново се правят прекъснатите дълго време свещени обреди и отново има приток на жертвени животни, за които доскоро все по-рядко се намираше купувач. От това лесно може да се заключи какъв голям брой хора може да се поправят, ако им се даде възможност.

Император Траян до Плиний

Правилно си постъпил, мой Секунде, в следствието по издирването на тези, за които ти е донесено, че са християни. Защото не може да се създаде нещо, което да бъде като някакво определено правило за всички. Не трябва да бъдат издирвани. Ако ги обвинят и това се докаже, тогава трябва да бъдат наказвани, и то все пак така, че онзи, който отрича да е бил християнин и на дело покаже това, тоест с молитва към нашите богове, да бъде помилван поради разкаянието си, колкото и да е подозрителен с миналото си. А предложените анонимни списъци не трябва да бъдат повод за каквото и да е обвинение, защото са твърде лош пример, пък и не отговарят на духа на нашето време.

Превод Николина Бакърджиева
Плиний Млади. Писма. "Народна култура", 1984.

Благоустройство и развитие

Brussels Freezes EUR 50 M of Bulgaria's PHARE Funds

The European Commission has frozen EUR 50 M of PHARE program funds because of irregularities in the executive agencies, managing their absorption.
This was announced Thursday by Bulgaria's Deputy Finance Minister Dimitar Ivanovski. The Finance Ministry received on February 29 a letter from the EC regarding the freezing of the funds...
The Deputy Finance Minister Ivanovski explained that the annex of the letter from the head of the EC Enlargement Directorate Michael Lee contained the list of the specific projects for which the funds have been frozen.
Ivanovski also said that in the week between March 17 and March 21, a technical meeting would take place in the head office of the EC Enlargement Directorate in Brussels, at which the Bulgarian side was going to have the opportunity to present its position.

http://www.novinite.com/view_news.php?id=91045

***

Pliny the Younger тo the Emperor Trajan (Letter 46)

The citizens of Nicomedia, Sir, have expended 3 000 329 sesterces in building an
aqueduct; but, not being able to finish it, the works are entirely
falling to ruin. They made a second attempt in another place,
where they laid out 2 000 000. But this likewise is
discontinued; so that, after having been at an immense charge to
no purpose, they must still be at a further expense, in order to be
accommodated with water. I have examined a fine spring from
whence the water may be conveyed over arches in such a manner that
the higher as well as the low parts of the city may be supplied...
But that this work may not meet with the same ill-success as the former,
it will be necessary to send here an architect, or some one skilled in the
construction of this kind of waterworks. And I will venture to say,
from the beauty and usefulness of the design, it will be an erection
well worthy the splendour of your times.

Trajan to Pliny (Letter 47)

Care must be taken to supply the city of Nicomedia with water;
and that business, I am well persuaded, you will perform with all
the diligence you ought. But really it is no less incumbent upon
you to examine by whose misconduct it has happened that such
large sums have been thrown away upon this, lest they apply the
money to private purposes, and the aqueduct in question, like the
preceding, should be begun, and afterwards left unfinished. You
will let me know the result of your inquiry.

http://www.gutenberg.org/dirs/etext01/ltpln10.txt

По-добре да се отделят от такъв съюз

А казаното за атиняните изглежда да е вярно и за всички гърци - че са добри в това, да се съпротивляват на наложени отвън властници, да побеждават перси, да харчат пари и да понасят различни трудности; но не бяха научени да управляват и когато опитваха, се проваляха.
Най-напред изпращаха гарнизони по градовете, които бяха не по-малобройни от силите на тамошните граждани; и така показваха и на останалите, че винаги ще действат с насилие. Но стана така, че не постигнаха сигурна власт над градовете, докато същевременно бяха мразени. Те не толкова експлоатираха, колкото имаха слава на експлоататори и, накратко, получаваха по-скоро злините, отколкото благата на властта.
Случи им се непрестанно да се разкъсват между военните си задачи; и точно поради това, че се стремяха да завладеят чужди страни, станаха неспособни да опазят своята собствена. Броят им беше недостатъчен както да се наложат над онези, срещу които изпращаха части от армията си, така и да се защитят от възможни атаки срещу града си. Напредъкът в нещата, които си бяха поставили за цел, им беше по-скоро вреден; и изглеждаха повече като роби-управители, отколкото като истински владетели.
Те нямаха изгода съюзниците им да са силни - защото така биха станали опасни за тях; нито пък да са слаби - защото каква би била ползата от такова съюзничество?
Когато някои от съюзниците се отцепваха, те ги усмиряваха с помощта на други; и така показваха, че за всички е по-добре да се отделят от съюза, и то наведнъж. Защото ако останат в такъв съюз, винаги биха били принуждавани да воюват едни срещу други (в интерес на атиняните): но ако се отделят заедно, тогава биха били свободни - защото атиняните не биха могли да ги задържат със свои сили.
В управлението им нямаше порядък; те се стремяха към него без да имат нужното знание. Владенията им бяха малки, но поради неопитност и безсилие не можеха да задържат дори и тях; във властването им нямаше нито човеколюбие, нито сила. И накрая, подобно на Езоповата сврака, останаха като оскубани - сами срещу всички.

по Елий Аристид. "Към Рим" 51-57. ІІ в. сл. Хр.

Древни ръкописи

Evidence

Most people, when reading an old piece of literature don't think about putting the book through a test to see if the author listed on the book is really in fact the actual author. Most who read a piece from Homer, Aristotle or even a piece of literature by the likes of Shakespeare, assume what they are reading is the original work by that author. When it comes to the authenticity of the Bible however, many people who don't believe in it, or believe it's some ancient book of fables. Many people don't realize that the Bible has been tested for validity.
Those who may scoff at someone who believes the Bible is unique and inspired by God, those who might think that we are believers in some archaic book, written over 2000 years ago, which is unreliable, full of error and discrepancies, find our claims that the Bible is the Word of God a ridiculous statement and that we are fools for believing this.
There really is no set test for historians to determine the validity or accuracy of any other ancient piece of literature - but there is for testing the truthful reliability of the Bible. For historical documents, there are basic methods for testing the authenticity - these being 1) bibliography, 2) internal evidence, and 3) external evidence.
The bibliographical test examine how documents come down through the years and centuries. Since in many cases there are no original documents, the reliability of manuscripts is not a sure thing in regard to the number of known manuscripts and the time between when the original was said to be written to the date of the existing copies. For example, Homer's Iliad was written sometime in 900 BC but the earliest copy is dated at somewhere in 400 BC - a difference of 500 years. There are 643 known copies (manuscripts). How about Caesar's Gaelic Wars? It was composed sometime between 58 and 50 BC, but the oldest of the nine or ten existing manuscripts that are even in decent condition is dated nearly 900 years later than Caesar's day. Here's one more. Of the 14 books of the Histories of Tacticus, which were written around 100 AD, only 4 and a half survived all this time, and of the 16 books of his Annals, 10 survive in full, and 2 in part. There are only 2 manuscripts, one dated from the 800's and the other in the 1000's AD. There are so many other cases based on history books and annals written in ancient times to where we are able to know ancient history, and what we base our knowledge on. How does the Bible compare in the bibliographical test?
First of all, there are now more than 5300 known Greek manuscripts of the New Testament, over 10,000 of the Latin Vulgate, 9300 other early versions and more than 24,000 manuscripts of portions of the N.T. In comparison, Homer's Iliad comes in second place for numbers of manuscripts at only 643. Careful studies of the different readings of various early manuscripts shows that none of them affects any doctrine of Scripture. This goes for the Old Testament as well - as what is written in standard Hebrew texts of the Old Testament is not changed or altered by any of the variant readings of manuscripts of earlier dates. The amazing discoveries of the Dead Sea Scrolls have shown that later manuscripts of the Old and New Testaments are almost exactly the same, except for a few punctuation or spelling errors - basically putting to rest many arguments that the Scriptures have been changed or corrupted over the centuries.
In many cases, there is further support of reliability by various versions of manuscripts. Considering that ancient literature was rarely translated into other languages, Christianity, on the other hand, was missionary based right from the beginning. That means that the earliest versions of the New Testament were made by missionaries to spread the Gospel among people who spoke Syriac, Latin and Coptic. Syriac and Latin versions of the N.T were made around 150 AD - which is very near the time of the originals. There are nearly 15000 existing manuscripts of various versions.


Someone once wondered what would happen if every single copy of the New Testament was lost or destroyed by the end of the 3rd century- would there be any way to collect it all together again just by using the writings of those in the church in the second and third century? A man by the name Sir David Dalrymple searched and researched through the church fathers writings - and was able to find the entire N.T except for 11 verses.
In the case of the Old Testament, there isn't quite the abundance of evidence in manuscripts as for the N.T. Until the Dead Sea discoveries, the oldest complete Hebrew manuscript was dated around 900 AD. This made a time gap of 1300 years, because the Hebrew Old Testament was completed about 400 BC. After the Dead Sea discoveries though, a number of Old Testament manuscripts have been found by historians and scholars date before the time of Christ.
Take also the methods in which the earliest Hebrew Scribes copied out the Old Testament Scriptures - no one in any other groups have been as meticulous about copying as the early scribes. The regulations alone in which they had to follow made a case for why there are fewer manuscripts for the O.T than the N.T. After having to follow more than 15 rules for copy work, and painstaking copying, any rolls which were found where the regulations were not followed to the letter were made to be buried in the ground or burned. Compared to other ancient writings of the period- such as the Egyptian Book of the Dead, it is amazing how the Hebrew texts have none of the discrepancies and manuscript change as these other ancient writings. Two copies of Isaiah were discovered in one of the caves in 1947 were older than the previously known manuscript - dated 980 AD - yet they proved to be word for word, identical to modern standard Bible texts in more than 95% of the text. The 5 % variations were mainly variations of spelling. They don't affect the message of the scriptures in any way.

(http://journals.aol.com/lifesabench6/is-the-bible-really-true/)

Hated for their abominations

Consequently… Nero fastened the guilt and inflicted the most exquisite tortures on a class hated for their abominations, called Christians by the populace. Christus, from whom the name had its origin, suffered the extreme penalty during the reign of Tiberius at the hands of one of our procurators, Pontius Pilatus, and a most mischievous superstition, thus checked for the moment, again broke out not only in Judaea, the first source of the evil, but even in Rome, where all things hideous and shameful from every part of the world find their centre and become popular. Accordingly, an arrest was first made of all who pleaded guilty; then, upon their information, an immense multitude was convicted, not so much of the crime of firing the city, as of hatred against mankind. Mockery of every sort was added to their deaths. Covered with the skins of beasts, they were torn by dogs and perished, or were nailed to crosses, or were doomed to the flames and burnt, to serve as a nightly illumination, when daylight had expired.

Tacitus. Annals (XV, 44)

Basis for democracy

The only positive indications that we have concerning Protagoras' view about nature of human societies are to be found in the myth put into his mouth in the Protagoras 320c onwards, of which I have already made considerable use in earlier chapters...
The first men to be born lived a life that was disorderly and beastlike... Gradually, with need as a teacher, the arts were discovered as well as the things that were useful. This was possible, because man was well endowed by nature, and was further assisted by his hands, his power of speech and his shrewdness of intelligence...
According to the myth of Protagoras, when men did 'come together' the result was continued acts of injustice between them, all because they lacked the techne of living together in a city, the art of politics, which meant that they soon scattered again. So Zeus sent Hermes to give men aidos and dike to be ordering principles of cities and bonds drawing people together in friendship... Earlier in the myth, skills in the various arts and crafts had been distributed among them by the activity of Prometheus in their defence, not the same crafts to all men, but different crafts to different people. The present distribution arranged by Zeus is on a different basis in that aidos and dike are to be given to all men, and all men are to share in them...
First does Protagoras mean, as has often been asserted, that all men possess aidos and dike by nature? It seems clear that the powers of animals are regarded as possessed by nature. It is possible that the skill in crafts is also possessed by human beings. It is given to mankind before they began their life on this earth, and it is to men what the powers are to animals. But aidos and dike are in a different position - they are something acquired after man has been living in the world.
Secondly it is important to realise that it is not the view of Protagoras that all men are to be regarded as sharing equally in aidos and dike... So it is perfectly possible for a man to act unjustly in any particular case. But social expectations differ in the cases of justice and of the special skills. In the case of the latter no one individual is expected necessarily to possess any share of his own, and when he lacks the skill he is expected to admit is. But in the first case he necessarily does possess a share, and so has the capacity of acting justly in the particular case in question, whatever it may be. So when he fails, there is a social expectation that he will endeavour to conceal his failure by claiming that in fact he has been acting justly...
The importance of this doctrine of Protagoras in the history of political thought can hardly be exaggerated. For Protagoras has produced for the first time in human history a theoretical basis for participatory democracy. All men through the educational process of living in families and in societies acquire some degree of political and moral insight. This insight can be improved by various formal programmes in schools and under particular teachers and also by the operation of laws deliberately devised by the polis in order to supplement the earlier education of its citizens...
But in moral and political questions it is not the case that all opinions and all pieces of advice are of equal value... Thus an ideal Protagorean society is not ultimately egalitarian - it is to be guided by those with the most wisdom on each and any occasion. Will such people be somehow separatedly identifiable and so constitute a ruling elite of wise advisers who can provide what is known as 'a led democracy'? This has sometimes been said.

George B. Kerferd. The theory of society. In: G.B. Kerferd. The Sophistic Movement. Cambridge UP, 1981-1999.

Unfit for rule

In the most general term, banausoi is the label for people who earn their living by plying a "craft" that involves the use of the hands. Banausos, however, is not merely a descriptive term, since it invariably marks a person as mercantile and servile. Thus Aristotle places the "banausic" arts in the category of "wealthgetting that involves exchange" and identifies them as a form of "labour for hire". In text from the classical period, the word banausia and its cognate is virtually monopolized by Xenophon, Plato and Aristotle; this language is never used in oratory or comedy (whose authors tend to reflect democratic sentiments).
First of all, aristocratic writers use the term to define a group of people as "by nature" inferior and unfit for participation in politics.

Nay, in ancient times, and among some nations the artisan class (banausoi) were slaves or foreigners, and therefore the majority of them are so now. The best form of state will not admit them to citizenship; but if they are admitted, then our definition of the virtue of a citizen will not apply to every citizen nor to every free man as such, but only to those who are freed from necessary services. The necessary people are either slaves who minister to the wants of individuals, or mechanics and laborers who are the servants of the community (Aristotle, Politics, III,5 - Jowett).

Xenophon too, claims that banausoi should not participate in politics, since they lack the leisure required for participating in civic affairs in a responsible and beneficial manner:

A good suggestion, Critobulus, for the base mechanic (banausic) arts, so called, have got a bad name; and what is more, are held in ill repute by civilised communities, and not unreasonably… Hand in hand with physical enervation follows enfeeblement of soul: while the demand which these base mechanic arts makes on the time of those employed in them leaves them no leisure to devote to the claims of friendship and the state. How can such folk be other than sorry friends and ill defenders of the fatherland? So much so that in some states, especially those reputed to be warlike, no citizen is allowed to exercise any mechanical craft at all (Oec. IV,2 - Dakyns).

Clearly then, banausia is a loaded and highly derogatory term. Note in particular Aristotle's claim that many banausoi were nouveaux riches, i.e. wealthy members of non-aristocratic class (Politics, III,5)… A passage in Nicomachean Ethics offers clear evidence of this point:

The man who goes to excess and is vulgar (banausos) exceeds, as has been said, by spending beyond what is right. For on small objects of expenditure he spends much and displays a tasteless showiness; e.g. he gives a club dinner on the scale of a wedding banquet, and when he provides the chorus for a comedy he brings them on to the stage in purple, as they do at Megara. And all such things he will do not for honour's sake but to show off his wealth, and because he thinks he is admired for these things, and where he ought to spend much he spends little and where little, much (NE IV,2 - Ross).

In this period, then, we find a rhetoric and ideology which set the "truly free" individual in opposition to men who were free in a merely legal and civic sense. The free or "liberal" man, in short, is leisured, educated, independent, and "truly" fir for rule, whereas the "banausic" or "illiberal" individual is slavish, servile, wage-earning, uneducated and unfit for rule…
I have discussed this ideological and political program because it provides the context for the fourth-century discussions of the "free" activity of theoria.

Andrea W. Nightingale. The rhetoric of philosophic "freedom". In: Spectacles of Truth in Classical Greek Philosophy. Cambridge UP, 2004-2006.