Пътуващият Археолог – иначе човек небезупречен в много отношения – и до днес си въобразява, че пред Знанието трябва да се стои с наведена глава или направо да се коленичи, и че никакви крайни облаги и приятни съпътствия на една професия не струват и грош, ако човек не се пребори – с течение на годините, разбира се – да овладее самата нея.
"Аз изобщо не вярвам на нападки срещу никого, докато не чуя отговор от човека, или не се запозная с него."
"Да тръгна да търся грешки заради самите тях не мога, имам си други занимания. И не виждам защо някой трябва да върши нещо с цел да дискредитира други хора – това не ми изглежда правилно."
Употреби светлината на познанието за това, да се сподобиш да бъдеш сред рода на праведните, докато още има време. Св. Антоний, Устав, 150.
Няма коментари:
Публикуване на коментар