Животът на Пътуващия Археолог, разказан от един очевидец

(продължение от понеделник, 28.05)

Нека видим, прочее, как продължила премиерата на Изследването. След като аудиторията се насмяла на речта на Философа (Археологът не можа да си спомни какво точно говорил той), дошъл ред и на издателя. И той, като видял накъде вървят нещата в главната конферентна зала на този най-стар и най-голям държавен университет, решил да не бъде скучен, и след като поднесъл необходимите поздравления, завършил така: “И аз прочетох книгата, едни неща разбрах, други не можах, а едно не мога да си спомня, и сега ще използвам случая да попитам направо самия автор: кажете ми, моля ви, как беше на латински “женски задник”?

За чест на аудиторията трябва да кажем, че този път тя не се смяла шумно. Но пък и не знаела какво отношение да изрази към въпроса на издателя. От една страна, той бил идиотски; но от друга, напълно отговарял на духа на празника, така както бил оформен от първите две изказвания: от едното, с безсъдържателните хвалби и надутото пренебрежение към всяка научна добросъвестност, и от второто, с безсмислената му палячовщина. И публиката, състояща се от колеги на главните действащи лица, представители на специализираните медии, свободни интелектуалци и много студенти, помълчала за миг-два, а после, за да не обиди празнуващите, започнала срамежливо да се поусмихва. И Реформираният Медиевист – от дълги години професор в Университета – също се усмихвал: но не срамежливо, а благо и снизходително. Знаел Медиевистът как е “женски задник” на латински, знаел го и на други езици – и още как! Голям бил житейският му опит и много истини бил избродил в ума си. Нависоко се носел неговият дух, но не само нависоко, ами и на ниско! Две и двеста знаел Реформираният Медиевист. Че вие с него ли ще се мерите, бе, кьорпета!

* * *

- Ставаш язвителен и имам чувството, че пишеш ad homines – каза Археологът. – Простаци има навсякъде. И сатирата не трябва да е самоцелна. Накрая ще се окаже, че не се интересуваш от нещата наоколо, а пишеш единствено за чувствата си.
- И това може да се случи – казах аз. – Но виж пък как е при теб. Ти казваш, че всичко е наред и не се вглеждаш в уродствата на Касталия. Но това е просто оправданието ти затова, че си избрал безопасния живот. Добре ти е да си безгрижен.
- Така – каза Археологът. – Кажи тогава какво те тревожи.
- Тревожи ме цинизмът на силния и тъпото примирeние на слабия – казах аз. - И не казвам, че някой е винаги силен, а друг – винаги слаб. Това са роли и в тях се влиза според личното решение. Възможно е да влезем в ролята на силния само защото случайно ни е дадена думата. Казвам да внимаваш с тези, които при дадени обстоятелства са получили думата и си служат с нея за да тиражират мръсотии.
- Това е вид повръщане – каза Археологът.
- Да, но не е само това – казах аз. – Става дума за общо убеждение, светоглед. Философстващият мръснословец казва на слушателите си следното: “...