"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

(Bulgarian Bible)

http://www.biblegateway.com/versions/