Робът е хитър, ироничен, ехиден. Той е огледало на господаря си - онзи господар, който управлява произволно. Той лесно може да заеме мястото му, защото знае как се управлява произволно. Но тъй като не знае как хората общуват на основата на закони, той не може да действа свободно, не може да се разбере със свободния човек и предпочита да не попада там, където има свобода.
Така че робът - онзи, който вече е научил как да се справя с робския си живот - работи за закрепване и разширяване на робството. Но тъй като знае, че никой не цени роба - нито свободният, нито господарят-тиранин, нито самите роби - той се преструва на свободен. Най-лесният и пръв начин за преструване е оплакването.
Той казва, че е недоволен - защото живеел зле (не получавал, каквото заслужавал) и нямал права (свобода). Но ако му предложат да получи права, ще откаже. Твърди, че иска да заживее другаде, но не отива другаде, освен ако не е сигурен, че там ще бъде господар или поне по-добре устроен роб.
Ироничен е, защото иронията е двусмислена, а двусмислието освобождава от отговорност. Винаги можеш да кажеш - "имах предвид друго". Иронията на роба подсказва, че той е неверен и следователно опасен - не бива да се разчита на него, винаги може да си намери друг господар. Иронията на роба е като яркия цвят на отровните растения и животни.
Господарят на такъв роб също е хитър. Но при него вместо ирония и ехидност има арогантност и бруталност - защото разполага със сила.
Нито той, нито робът му са способни да се засмеят като свободни хора.
Prof. Vasilka Tapkova-Zaimova
Преди 12 години
3 коментара:
Здравей!
Трябваше да се обадя по друг повод и вероятно на мейла, защото май имам неплатени задължения към една асоциация :)
Но минах оттук и текстът ми хареса - твой ли е? Имаш ли нещо подобно за господаря? А за свободния?
Н. Янев
Е, тук става дума и за тримата.
Щом не съм написал откъде е, значи е мой. Но има една книга "Писма от Русия" на Астолф дьо Кюстин, където той споделя наблюденията си от страната и народа и те са в такъв дух.
Вчера би трябвало да си получил съобщение за ново събрание. Ако не, кажи да ти го препратя пак.
По темата за робството - чел съм книгата на Кюстин /май беше маркиз/. Хареса ми стилът, погледът, обаче подозирам, че плаща дан на стереотипа за Русия, която от векове е символ на "несвободата". Обаче там са се раждали много свободни хора.
Сещам се за един парадокс, който обсъждахме с приятели. 50 години комунистическа тирания възпитаха поколение, което мечтаеше да е свободно и пълнеше площадите. От 15-те години след това излезе поколение чалгаджии.
Това е доста примитивно казано, но може би има нещо вярно.
Публикуване на коментар