Демокрацията и конкуренция

Може би демокрацията е възможна само в тези държави, които не са достатъчно самостоятелни. Защото ако една държава стане напълно независима от съседите си (или е просто лишена от съседи) апетитът за власт ще предизвика несдържана от нищо конкуренция и унищожение, докато най-сетне една група с лидера си отстрани всички конкуренти. После този лидер ще наложи еднолично управление, което ще свършва само със смъртта му - естествена или насилствена. Държавата ще заприлича на самотно семейство, чийто глава се сменя по наследство, а всеки спор между наследниците - ако възникне - завършва с убийство.
Античните и по-късните демокрации (като флорентинската) са се опирали на противоречията между партиите и на това, че всяка от тях е можела да разчита и на външна подкрепа. Римската демокрация (републиката) се е сринала в момента, в който Рим се е освободил от всичките си конкуренти около Средиземно море. Европейските демокрации принадлежат на страни, които винаги са имали около себе си силна конкуренция на други страни.
Сега всяка от държавите с ядрено оръжие може да се държи така, все едно че е самотна или поне напълно независима от съседите си - защото никой няма да води война срещу нея. Поради това във всяка от тях демокрацията може да бъде унищожена лесно, тъй като опозицията няма как да разчита на решителна подкрепа отвън. Така става в Русия, но това е положението и в Китай. В Съединените щати вече изглежда нормално президентската власт да се задържа при едно-две семейства. Европа е богата, но без защитата на Съединените щати би трябвало да стане една държава, за да може да се противопостави на Русия.