Волтер. "Кандид"

"Кандид" е полуфантастична сатирична и шеговита повест за добросърдечен младеж, който обикаля света в търсене на първата си любов. Някои съвременни германски философи (Панглос, учител в семейството на един барон, комуто Кандид е незаконен син) твърдят, че този свят е прекрасен - "най-добър от всички възможни светове". В действителност светът, из който Кандид скита, е препълнен с престъпления и нещастия. Накрая се оказва, че е най-мъдро човек да се ожени за първата жена, която е обикнал, да изхранва семейството си със скромен земеделски труд и да философства в обществото на неколцина верни приятели. Така заживява Кандид след края на пътешествието си.

І. Пороци и нещастия

В света няма нищо сигурно и никой не е в безопасност. По време на пътешествието Кандид попада на свалени и прогонени крале и императори (руския император, английския крал и др.); благородни девици, станали кръчмарки, държанки, улични жени или робини (Кюнегонд, старицата); богати търговци и превозвачи между Стария и Новия свят, които се удавят в морето заедно с пътниците и екипажите си; наивни професори и честни християни, екзекутирани като еретици; мирни благородници, убити заедно със семействата си от нахлула в земите им вражеска войска (бащата на Кандид барон Тундер-тен-Тронх); висши военни, разстрелвани от собствените си войници без никаква вина (английският адмирал); невинни аборигени, поробени и малтретирани от европейци (в Южна Америка).
Пороците изобилстват. Духовниците, като се започне с папите и се стигне до най-обикновените монаси, развратничат, ползват проститутки, поддържат любовници и имат незаконни деца ("папа Урбан", брат Шибой, инквизиторът); търговците и превозвачите използват всяка възможност за измама и грабеж (холандският търговец); войниците вършат всякакви жестокости с мирното население ("българите", "аварите"); владетелите изтребват и тероризират поданиците си, като се започне от най-висшестоящите (Цариград); аристократите презират всички с по-нисък произход, независимо от доброделите и заслугите им към тях самите (синът на стария барон). Мяркат се богаташи, преситени от всичко и гледащи отвисоко на всяко постижение на изкуството и науката (Прокуранте); заможни граждани, прекарващи живота си в празнословие, клюкарство и разврат; възпитатели и философи, поддържащи абсурдни възгледи (Панглос). Ако пък някой действително е способен и се труди като учен или писател, той остава беден и неизвестен (Мартен, парижкият ерудит). Обстоятелствата в този свят принуждават дори най-добродетелните мъже и жени да извършват престъпления и да продават тялото си, за да оживеят (Кандид, Кюнегонд).

ІІ. "Кандид" в сравнение с други книги

"Кандид" прилича на Лукиановата "Истинска история". И тя е малка по обем, героят е интелигентен, любопитен и симпатичен, обикаля голяма част от познатия свят, попада на всякакви опасности и по чудо се избавя. Авторът показва осведоменост в географията, историята, философията и литературата.
Все пак книгата е полуфантастична, защото напълно въображаемите или невъзможни ситуации са малко - като че ли само приключенията в Елдорадо. В сравнение с "Истинска история" се споменават доста повече действителни и съвременни на автора места и реалии - държави, градове, народи, организации (римската църква, йезуитския орден), събития (земетресението в Лисабон от 1755).
Същевременно книгата прилича и на любовно-авантюрен роман. Има влюбена двойка, която се разделя задълго, но накрая се събира; изневери; мнима смърт; героите са съпровождани от слуги и приятели. Епизодите се сменят бързо, няма много ерудитски отклонения, освен разговорите в Париж и Венеция.

ІІІ. "Кандид" като пародия

Явно е, че Волтер прави пародия на любовно-авантюрно-фантастичен роман. Ако книгата беще сериозна, Кюнегонд нямаше да бъде зрелищно насилвана или да стане държанка на две лица едновременно, или поне това нямаше да се разказва така мимоходом и безгрижно. Освен това в края на историята нямаше да погрознее и да стане досадна съпруга. Още в самото начало тя и семейството й са представени иронично: Monsieur le baron était un des plus puissants seigneurs de la Westphalie, car son château avait une porte et des fenêtres... Ils l'appelaient tous monseigneur, et ils riaient quand il faisait des contes. Madame la baronne, qui pesait environ trois cent cinquante livres, s'attirait par là une très grande considération, et faisait les honneurs de la maison avec une dignité qui la rendait encore plus respectable. Sa fille Cunégonde, âgée de dix-sept ans, était haute en couleur, fraîche, grasse, appétissante.

Въпреки иронията, тук-там се срещат някои направо изказани възгледи - в репликите на Мартен за безправието и несигурността, и в монолога на парижкия писател за литературата. Това са нещо като набързо скицирани автопортрети.
Авторът обича да блести с остроумие и осведоменост за много неща. Характерите са слабо разработени, повестта напомня на куклен театър или рисуван филм.

на български:

Волтер. Философски новели. Превод Б. Атанасов. „Народна култура“, 1983
Волтер. Кандид или оптимизмът. Превод Мария Коева. "Фама", 2010