І . Съдържанието
“Дон Кихот” е
разказ за пътешествие на двама приятели (господар и слуга, или по-точно, рицар и оръженосец).
Съдържание според събитията и главите на романа
Граници на пътешествието в т. І:[1]
Домът на дон Кихот в родното му село – ханът (който той смята за омагьосан замък с призраци) – планината Сиера Морена (място на
отшелничеството му); обратно към хана (където той и Санчо се
събират с двойките влюбени и с приятелите му от селото – и тържествено вечерят).
А. Първо излизане на дон Кихот от дома му
І – нрави и обичаи на дон Кихот; ІІ – излиза от родното си село;
ІІІ – посветен в рицарско звание; ІV – Андрес и господарят му; битка с
мулетаря;
V – връщат се у дома; VІ – преглед на библиотеката, изгаряне на романите
Б. Второ излизане на дон Кихот –
този път с оръженосеца Санчо. Става ясно откъде авторът изобщо е научил за
приключенията им (историята им е описана от учения мавър Сид
Амет Бененхели)
VІІ – второ излизане, със Санчо; VІІІ – мелниците; иска да освободи
принцесите в каляската; започва сражение с бискаеца
ІХ – авторът купува в Толедо тетрадките, написани на арабски, и то
сравнително евтино – и поръчва превода; научава за победата над бискаеца; Х –
разговор за чудотворното питие
В. Първа новела – за Марсела и
Хризостомо. Присъстват на погребението му
ХІ – при козарите; ХІІ – разказват им за смъртта на Хризостомо; ХІІІ –
отиват на погребение: диалог на дон Кихот с Вивалдо, където се сравнява животът
на рицаря с този на отшелника; говори се за любовта на рицарите към техните
дами; и коя е Дулсинея; ХІV – песента на Хризостомо и речта на Марсела
Г. Първо пристигане на дон Кихот в
хана
ХV – поражение в битката с конярите.
Пристигат в хана; ХVІ – срещата с Мариторнес през нощта; ХVІІ – напускат
хана. Подхвърлят Санчо с одеало
ХVІІІ – двете стада овце. Представяне на армиите. Поражението на дон Кихот
ХІХ – среща с ризоносците от погребалното шествие. Дон Кихот ги разгромява;
ХХ – нощта пред мелницата; ХХІ – завоюва шлема на Мамбрино (това е леген) от един бръснар. Разказ за рицаря и принцесата; ХХІІ – освобождава
затворниците
Д. Втора новела – за Карденио,
Фернандо, Лусинда и Доротея. Те стават техни спътници
ХХІІІ – Сиера Морена. Хинес открадва магарето на Санчо. Намират чантата на
Карденио. Козарите им разказват за него; ХХІV – Разказът на Карденио. Скарват
се заради кралица Мадасима;
ХХV – дон Кихот решава да обезумее от любов и написва писмо до Дулсинея.
Колебае се дали да имитира страданието на Роланд или по-скоро това на Амадис
Галски.
Е. На връщане Санчо спира в хана,
където заварва приятелите на дон Кихот (свещеника и бръснаря)
ХХVІ – Санчо среща свещеника и бръснаря в същия хан; ХХVІІ – тръгват към
планината, срещат Карденио. Той им разказва останалото.
ХХVІІІ – среща с Доротея. Нейният разказ; ХХІХ – Доротея отива с тях при
дон Кихот като принцеса Микомикона; ХХХ – Тя разказва историята си на дон
Кихот. Ако й помогнел, можело да се ожени за нея. Спор на дон Кихот със Санчо –
бие го заради непочтителните му дуим за Дулсинея. Санчо си намира магарето. Лъже, че е запомнил писмото на дон
Кихот до Дулсинея.
Ж. Второ пристигане на дон Кихот в
хана
ХХХІ – среща с Андрес; ХХХІІ – пристигат в същия хан
З. Трета новела – за Анселмо, Камила
и Лотарио. Героите не са действащи лица в романа, това е само прочит
ХХХІІІ – ХХХV - четат от ръкопис разказа за Анселмо, Камила и Лотарио. През
това време дон Кихот се бие с великана, тоест с меховете с вино.
ХХХVІ – пристига Фернандо с Лусинда; ХХХVІІ – двойките се споразумяват,
всяка от дамите отива при любимия си.
Пристигат Пленникът и Сораида. Вечеря и реч на дон Кихот за учените и
военните; ХХХVІІІ – речта продължава;
Е. Четвърта новела – за Пленника и
Сораида
ХХХІХ-ХLІ – разказ на Пленника
ІІ. Споменавания на антични автори, сюжети,
събития
1.
Автори на
книги и други произведения на изкуството и науката
-
Поети
Омир; Овидий, Вергилий, Хораций
-
философи
Аристотел (няколко пъти), Платон (веднъж)
-
оратори и
други прозаици
Ксенофонт, Цицерон, Цезар, Плутарх, Зоил
-
други
Зевксис
2.
Исторически
личности – пълководци, държавници
Александър Македонски, Дарий, Ханибал;
Тарквиний, Марий, Катилина, Сула, Август
някои римски родове
3.
Митологични
персонажи и литературни герои
Амур, Аполон, Музите; Бриарей, Антей
Медея, Калипсо, Кирка
Херакъл, Тезей, Кастор и Полукс,
Тантал, Сизиф, Иксион
Хектор, Ахил, Одисей, Еней
4. Места в
книгата, препращи към стила на античните автори
Реч за златния век (гл. ХІ); Дон Кихот представя обединените войски
на двата континента (гл. ХVІІІ)
5. Отношение
към гръцката античност
Гръцкият е непознат, неразбираем (като халдейския)
...
Местата в текста:
Пролог - полезни съвети за това,
как да придадем на труда си по-учен вид. За цитатите и библиографията.
“други книги са
пълни със сентенции на Аристотел, Платон...” – с 13
списъкът от книги
– завършва с “Ксенофонт, Зоил, Зевксис” – с 13
“сложете в бялото
поле името на Хораций” – с 15
“известни жени” –
Медея на Овидий, Калипсо на Омир, Цирцея на Вергилий
военачалници –
Цезар в “коментари”, Плутарх – с 17
“Аристотел, св.
Василий, Цицерон не са имали представа за рицарските романи” – с 18
Сонети в началото на книгата – споменават се Александър, Ханибал
гл. І
как Херакъл убил
Антей – с 39; Росинант бил като Буцефал – с 41
Гл. VІ
“за Палмерин
Английски” трябва да се намери “шкаф, като онзи, който Александър взел от
Дарий, за да пази в него книгите на Омир” – с 87
“откакто Аполон е
Аполон, а музите – музи…” – с 90
един автор е
направил и великолепен превод на неща от Овидий” – с 93
гл. VІІІ
мелниците - “дори
да размахвате ръце, по-многобройни от тези на великана Бриарей…”
гл. ХІ
реч пред козарите
за златния век – с 134
гл. ХІІІ
за Дулсинея – “не
е от рода на древните Курции, Гайовци, Сципионовци..” – с 154
“Цезар Август не
би се съгласил да се изпълни
завещаното от божествения
мантуанец” – с 157
гл. ХІV
песента на
Хризостомо – “Амур със своя дар отровен…” “Тантал, Сизиф, Иксион” – с 161-162
за Марсела –
“идваш да се насладиш като нов коравосърдечен Нерон на гледката на опожарения
Рим?; или както дъщерята потъпка трупа на баща си Тарквиний ” (това се отнасяло за дъщерята на Сервий Тулий) – с 163
гл. ХVІ
“думи, неразбрани
за тях, като да бяха изречени на гръцки” – с 184
гл. ХVІІІ
дон Кихот
представя войските. Едната е източна, с участието перси, мидийци, парти, скити,
нумидийци, етиопци, араби; живеещите около реките Ксант, Термодонт и Пактол; и
“други безбройни народи”. В другата влизат населяващите “всичко, което включва
в себе си Европа” – с 211
“треви, описани
от Диоскоридес” - с 218
гл. ХХІІІ
“не само Санта
Ермандад, но и всички братя—Кастор и Полукс...” с 277
“дали Амур
безумен е, не зная...”
гл. ХХV
“може да се
подражава на Омировия Одисей или на Вергилиевия Еней”
“знае някои неща,
колкото ги е знаел Аристотел, а може би дори по-добре...”
Амариди, Силвии,
Диани, Галатеи, Филиди... са измислени - с 323
“нишката е
показала пътя на Тезей в лабиринта” - с 328
ХХVІ
“Ах, Амур е
зъл...” - с 334
ХХVІІ
“..славолюбиви
Марий, жестоки Катилина, извратени Сула, отмъстителни Юлиан...” - с 350
гл. ХХХ
“остави написано
черно на бяло на халдейски или гръцки език, който не разбирам” - с 402
гл. ХХХІІ
“дон Сиронхилио
Тракийски”
“такава книга би
затъмнила славата на Хекторовци, Ахиловци и Роландовци” – с 427
1.
За книгата
Оказва се, че книгата е историческо изследване.
Сервантес започва да проучва живота на дон Кихот, но не намира достатъчно
свидетелства. За щастие в Толедо попада на ръкописа на един арабски учен – Сид
Амет Бененхели, автор на съчинениот: “История на дон Кихот де ла Манча”. Лесно
намира един мавър-християнин, който да му го преведе. Мавърът поискал като хонорар
двадесет килограма сухо грозде и сто килограма жито, и за по-малко от два
месеца превел съчинението (гл. ІХ).
2.
Главният
герой
Проблемът за лудостта му. Подражава на прочетеното в книги. Обяснява всичко
в съгласие със своите предпоставки – че е рицар, който възстановява древните
обичаи на това съсловие, сражава за справедливост, но е атакуван от магьосници
и призраци.
Не може да бъде победен в спор от никого, тъй като разсъждава логично и
говори красноречиво.
3.
Относно
композицията на романа
Вмъкнати разкази – като този за Камила и двамата приятели. Той просто се
чете.
Разкази, преплетени с основния: по-силно – този за Карденио и Фернандо и
жените им. Те не са герои от прочетен в книгата разказ, а хора, които стават
спътници на дон Кихот.
По-слабо преплетени в действието - Хризостомо и Марсела (героите присъстват на погребението на Хризостомо,
виждат Марсела); Пленникът и Сораида (срещат се в хана, слушат разказа на Пленника).
Диалози – дон Кихот със Санчо и с
хора, срещнати по пътя
Речи – на дон Кихот
4.
Епическото в
“дон Кихот”
- Оглед на цялото общество в Испания:
благородници, селяни
мулетари, козари,
ханджии, проститутки
духовници, лекари, учени (преводачи, историци,
писатели, студенти); военни, прислуга
полиция, престъпници,
християни и мюсюлмани (маври, турци)
-
Географски
на Испания, на Европа и света
5.
Смешното в
“дон Кихот”
Принцип на смешното като естетическа форма. Недоразумение, неразбиране,
неуместна претенция за умност, културност?
Сервантес и Гогол (в комедиите му)
6.
Препратки
към литературата (освен античната)
-
Преглед на
съвременната му литература, включително чуждоезична (покрай изгарянето на библиотеката)
-
Цитати от и
препратки към Писанието
ІV. Сравнение на “дон Кихот” с античните романи:
Книгата, или поне по-голямата част от нея, е приписана на друг автор
(донякъде платоновски похват)
Лудост – рядко се среща сред героите на антични романи; при това е настъпила под
влияние на книги (героят се влияе от словото).
Рицарска любов – има ли нещо подобно в античността? Доколко това е
платоническа любов в съгласие с “Федър” и “Пирът”?
Пътуват двама мъже, господар и служител, разговарят; мисия с идеална цел
(справедливост, защита на слабите, подвизи в името
на дамата и Бога; и заради рицарската чест). Има ли го в античността?
Има подобия:
пътешествие, премеждия,
вмъкнати разкази,
допълнителните двойки (герои приятели,
помощници, със сходна съдба)
Да се обърне внимание на “Аполоний
Тиански” на Филострат и “Златното магаре” на Апулей. Може би те стоят най-близо
до “дон Кихот”.
*
Мигел де Сервантес Сааведра. “Знаменитият идалго дон Кихот де ла Манча”. Превод Петър и Тодор Нейкови. "Прогрес", 1947
[1] До началото на гл. ХLІІ, с. 576 според посоченото издание.
