Архитектурата на Тбилиси.
На първата снимка е старата баня (ХVІ в.). На втората е университетът "Илия Чавчавадзе", а ето и едно произведение от времето на победилия комунизъм (хотел или?).
Едната сграда може да бъде в Узбекистан, втората – навсякъде из Европа, а третата силно ми напомня за центъра на родния ми град.
И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана.
И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.
Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде.
И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
Лука 8:26-39
СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа
(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)
Световният добив на петрол вече е преминал своята връхна точка (теория позната като Peak Oil*), а до 2030 г. се очаква да се понижи наполовина. Това показват данните в доклада на немския център за анализ на енергийните ресурси Energy Watch Group. Според EWG, критичното намаляване обемите на изкопаемите горива несъмнено ще доведе до войни за ресурси.
Според цитирания доклад, „петролният пик" на света е бил достигнат през 2006 г.- много по-рано от очакваното. Анализаторите предвиждат, добивът на ценната суровина да започне да намалява с по 7% на годишна база след 2010 г. и това в момент, в който цената й вече гони рекордните нива над $90 за барел.
„Светът скоро няма да е в състояние да произвежда петрола, от който се нуждае, тъй като търсенето ще нараства много по-бързо от производството, което вече е в застой, а скоро и ще започне да намалява", коментират от EWG. „Това ще създаде безпрецедентни проблеми за индустрията в световен мащаб".
...
В момента общото световно потребление на производство на петрол се оценява на 81 млн. барела дневно, като от EWG очакват то да падне до не повече от 39 млн. барела към 2030 г. Прогнозират се и съществени ограничения в добива на въглища, газ и уран към същата година. Добивът на нефт във Великобритания достигна своя пик през 1999 г., а днес вече е наполовина или 1.6 млн. барела дневно. В САЩ петролният пик се смята за достигнат през 1970 г. За съжаление тогава никой не говори за значимостта на това събитие, докато някои анализатори го определят като едно от най-важните геополитически събития от втората половина на 20-ти век.
*Peak Oil- теория според която, всяко находище на петрол достига пикова точка, в която добивът не може да бъде увеличаван повече и започва необратимо да намалява, независимо от използваните инженерни методи. Peak Oil може да се отнася не само за отделните нефтено находище, а и за цели добивни региони, както и за световното петролно производство.
Автор: Тодор Русанов
money.bg - 22.10.
И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Лука 8:26-39
СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа
(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)
От континенталния бряг към Тасос се пътува с корабче за 30 мин. Чайките следват кораба и пътниците им хвърлят хляб и чипс.
Това е част от центъра на Тбилиси, както изглежда от едно по-високо място. Градът ми напомня малко на Търново - река и хълмове, които са близо до историческия център и го притискат така, че само на три успоредни от централния булевард ("Руставели") вече не се строи, защото е стръмно.
Паметникът е на цар Вахтанг (V в.), основателят на Тбилиси. Реката се казва Мтквари. В един туристически справочник прочетох, че градът е бил превземан и опожаряван 40 пъти (най-често и с най-много жертви от персите - стари врагове на Грузия). Лермонтов има една любовна приказка-легенда за един беден турчин от Тбилиси, който се влюбил в богата девойка, а тя му обещала да го чака седем години докато пътува. И той напуснал Тбилиси, за да спечели пари, така че да е достоен за нея. И в последния момент наистина се върнал, и то за няколко часа чак от Ерзурум, откъдето иначе пътят бил месеци. Пренесъл го Св. Георги на коня си.
Св. Георги е много популярен в Грузия. На площад "Независимост" в центъра срещу кметството има грамадна колона (пак колона!) а на върха й - Св. Георги на кон убива дракон.
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
(Bulgarian Bible)
http://www.biblegateway.com/versions/
Това е храмът на арменската патриаршия в Истанбул. Три метра стена, телена ограда, отгоре - бодлива тел. Обикалях отвсякъде, не може да се влезе.
Тези дни Конгресът на САЩ призна унищожението на арменци през 1915 г. за геноцид.
Ето мнения от страницата на BBC:
Asuman Yildirim, Istanbul, Turkey:
Does the US Congress think Turks are stupid? They pass such a bill, then say the American government is not against the Turkish government and that good relations will be maintained with Turkey. They don't know the Turks.
I condemn a committee which appears to have bowed to pressure from Armenian religious leaders.
I don't think the US should have the right to vote on other nations' problems or condemn a nation for what happened 90 years ago.
Armenians killed Turks and Kurds, and Turks and Kurds killed Armenians.
It was a war. Things like that happen in wartime.
Avadis Janiachian, Yerevan, Armenia:
The genocide is a fact that cannot be denied.
It was planned and conducted very coolly under the nose of, and probably with the approval of, Europe in 1915.
What is surprising now is to see that the most powerful nation in the world got scared by Turkey, after its lawmakers took this decision.
France made the same judgement with dignity and honour.
Turkey was allied initially in both world wars with Germany and played its role quite dexterously, changing sides.
It will be interesting to see if that will happen again as a result of this ruling.
Леда и Теодор не обичат да пътуват. Когато заминавах, казаха, че Грузия им изглежда много далечно място и че не разбират защо трябва да се ходи толкова далеч, за да се участва в конференция. Античните развалини не ги интересуват. Докато бях в Истанбул и Тбилиси, си пишехме sms-и.
Вдясно се вижда Мцкета - била е столица преди Тбилиси, до V в. сл. Хр. Изгледът е от хълма, където е манастирът Джвари (VІ в.).
Гуманизм есть особое отношение к слову, к общению и к сообщению. Это особое отношение, очень критичное и очень доверительное одновременно ("доверяй, но проверяй" - тогда как фанатизм говорит "доверяй и не проверяй"). Это отношение сперва появилось в повседневных отношениях между людьми. Оно - суть не гуманизма, а буржуазности, капитализма.
Характерно, что Владимир Соловьёв эту черту гуманизма не опознал, как не опознал в капитализме ничего, кроме жажды наживы. Он с удовольствием повторил "собственность есть кража", тогда как собственность есть договор, результат договора, а кража есть нарушение договора. Капитализм есть прежде всего ежедневная мощная пульсация договоренностей между людьми в самых разных ситуациях: между супругами, между пассажирами и водителем, между покупателями и продавцами, между продавцами розничными и оптовыми, между торговцами и производителями, между избирателями и политиками.
В России этой сети договоров не было изначально. Ведь договоры о собственности и торговли носят горизонтальный и мирный характер. Россия же - одна из военных империй, в которых коммуникация носила и носит характер вертикальный. Поэтому русские эмигранты такие недружные, поэтому они не помогают так России, как китайские или польские эмигранты помогают родине - ибо Китай и Польша, при всех различиях, не военные страны. Военный не имеет навыков договора по горизонтали. Он либо исполняет приказы, либо отдаёт приказы. Военное общество стоит на нарушении договора - мирного договора, да и любого другого.
Гуманизм изучает коммуникацию как договорный процесс. Для гуманиста и сама Библия есть горизонтальная коммуникация человека с Богом, для архаического же сознания Библия есть военный приказ, не подлежащий анализу.
(Яков Кротов, 7 окт. 2007 - http://www.krotov.info/index.htm)
* * *
Защото поуката от комунистическия режим е: няма човек или партия, които да са достатъчно компетентни, за да могат да развиват модерна икономика. Единствено демократичните системи и свободните пазари могат да предоставят условията, необходими за ефективното управление на дадено правителство. Предимството на демократичните структури е тяхната предвидимост. Само руснаците с тяхната склонност към държавници с твърдо управление все още настояват, че отделната личност има значима роля в политическата история. В противовес на това виждане
в успешните демокрации никой не е незаменим
Ако Путин наистина е загрижен за бъдещето на Русия, той трябва да се откаже от имперските си амбиции и да напусне високия си пост, ако не и политиката като цяло.
(Нина Хрушчова - "Дневник", вторник, 9 окт.)
А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
Лука 7:11-16 (Bulgarian Bible)
http://www.biblegateway.com/versions/
Gruzinskite ts"rkvi
Te obiknoveno sa kr"stokupolni (gledani otgore prilichat na kr"st, a kupol"t e v sredata). Ploshtta im ne e goljama, no p"k sa visoki. Svodovete im sa izd"lzheni, izobshto, ako chovek iska da gi razgleda, trjabva da gleda nagore. Kupol"t otv"n e mnogo harakteren - kato konus.
Ikonite na Spasitelja sa osobeni, ne prilichat na vizantijskite. Litsetu Mu e po-strogo, po-stradalchesko, a vezhdite sa debeli i skljucheni. V muzeja na gruzinskoto izkustvo vidjah p"rvoobrazite im (pone zapazenite) - mnogo stari, ot 10-11 v.
Naj-chesto izobrazjavan i naj-populjaren, kakto kazvat, e Sv. Georgi. No i mnogo ot tsarete im sa svetsi - kral David stroitelja, kralitsa Tamara - i ikonite im sa razprostraneni, osobeno na David.
Tbilisi e p"len s ts"rkvi - ot tsent"ra se vizhdat pone 15, a tova che sa i po sklonovete na h"lmovete gi pravi da izglezhdad mnogo. Naj-hubavata e na 10 km. ot grada, v starata stolitsa - Mtshketa. Ima i edna ogromna, kazvat, che e naj-goljamata pravoslavna ts"rkva v South-Eastern Evropa, i naistina izglezhda taka. Zav"rshena e s"vsem skoro - 2004 g.
(това е вътрешността на църквата от манастира Джвари - VІ в.)
Letishte Ataturk
(ot 27 septemvri)
Samolet"t zak"snja s 1 chas i 10 min. - prizemil se po-k"sno. P"tuvaneto e mnogo b"rzo, leti se s 810-820 km/ch. prez b"lgarska teritorija, a sled vlizaneto v Turtsija, i osobeno s priblizhavaneto na Mramorno more zapochva da zabavja, i sliza b"rzo do 450 km/ch. i 1500 m. (inache e na visochina 7600).
Vsichko tova se izpisva na ekrancheta, k"deto se pokazvat i karti v po-goljam ili po-mal"k mashtab, a tam se otbeljazva i mjastoto na samoleta. S"shto i temperaturata, kojato e -27 na visochinata na poleta, a inache na 3-400 m. e samo 0. I se izpisvat izminatite i ostavashtite kilometri i minuti. P"tnitsite sa tihi - povecheto b"lgari i turtsi, no imashe i nekoltsina drugi.
Ataturk Airport (na turski se kazvalo "hava limani") e goljam, soliden, nov, lesno e da se orientirash. Izraboten e v s"shtija duh kato sofijskija, no samoletite sa 10 p"ti poveche, a i samata sgrada e goljama. Inache - ima mesta za change (banki), obmenja se lesno, izdavat kasovi belezhki, dolar"t e zle - 1,18 turski liri.
Otidoh na Tourist Information i popitah kak da stigna do hotela.
- Samo s taxi - kaza chichkoto. - A avtobus? - Avtobusi njama. (Ne razbrah dali sega njama ili njama do mjastoto na hotela).
- A kolko shte struva taxito do tam? - Ami 20-25 liri, no mozhe i poveche.
A men veche me naobikaljaha njakakvi mladezhi s badjove na sakata i pitaha imam li nuzhda ot transport; i ponezhe nastojavaha da govorjat s men, a izglezhdaha poveche kato politsai, otkolkoto kato s"mnitelni dalaveradjii, reshih da otst"pja.
- Iskate li shuttle bus, gospodine?
Ne znaeh kakvo e shuttle bus (posle se okaza, che e marshrutka), no otgovorih, che s"m s"glasen da go obs"dim. Otidohme v edin ofis - s"vsem otkrit, s kompjutri, p"len s"s seriozni m"zhe s badjove i govoreshti anglijski, a shef"t im (javno beshe shef pone na nekoltsinata, koito obikaljaha zalata za takiva kato men) me popita kolko she ostana v grada; i kato kazah "tri dni", vednaga mi predlozhi trip iz zabelezhitelnostite. Az kazah, che me interesuva samo da stigna do hotela. Pokazah mu vauchera, toj me uveri, che znae hotela - i naistina go znaeshe, nameri go na kartata - i stignahme do tsenata. (A toj, oshte kato me nameri p"rvija p"t otv"n, me pos"vetva da se v"zpolzvam ot negovite uslugi, zashtoto taksidjiite imali taksimetrovi aparati i zatova vzimali mnogo. A pri nego tsenata bila predvaritelno opredelena i po-dobra).
Popitah go kolko shte struva, toj se pointeresuva v kakva valuta shte plashtam, i kato chu, che imam liri, kaza: "E, togava 50". Kazah mu, che njamam tolkova pari za tazi rabota, no che bih mog"l da platja primerno 40. Beshe mi neudobno, che iskam ot choveka da me zakara taka evtino. A toj me pogledna mnogo pronitsatelno i vnushitelno i kaza: "Dobre, gospodine, 40".
I mi izdade goljama kvitantsija s informatsija za tjahnata firma, i che mi osigurjava transport do hotel "..." za 40 liri. Posle se pojavi edno momche, na vid ne poveche ot 15-godishno, i zavede men i edna v"zrastna dvojka izv"n sgradata i sled 5 minuti se pojavi marshrutkata. Shofjor"t veche znaeshe za koj hotel s"m, a sigurno e znael i imeto mi - zashtoto shef"t me beshe popital kak se kazvam, i az, kato misleh, che tova e ot ljubeznost, kazah "Nikolai"; toj obache mi izdade kvitantsijata tochno taka - na "Nikolai". I taka, shofjor"t me zakara s goljama skorost do hotela, k"deto, kato vljazoh, oshe ne si bjah otvoril ustata i retseptsionist"t kaza: "A, Vie li ste gospodin Gochev?"
A stajata ne e losha, makar i malko mrachna (s edin prozorets bez izgled). Po televizijata ima 40-50 turski kanala zaedno s"s CNN,BBC World, Eurosport i po edin ruski i nemski kanal; v hladilnika njama nishto; a divancheto mi napomnja na interiora ot apartamenta na baba mi v Dupnitsa.
V Istanbul e prieto da se dava bakshish. Shofjor"t na marshrutkata svali kufara, no ne mi go podade, a go slozhi do sebe si i me izgleda taka, kato che li ochakvashe da si go kupja.
(това е барчето "Ефес", където прекарах 1-2 часа на отиване към Тбилиси и 5-6 на връщане. Вторият път ми се спеше много)
Sveti Stefan
Poslednijat den v Istanbul prod"lzhi d"lgo, zashtoto samolet"t za Tbilisi tr"gva k"sno. Reshih da otida do Sv. Stefan (a beshe i nedelja), a posle, za kakvoto ostane vreme.
Sv. Stefan e b"lgarskata ts"rkva, i tja, kakto izglezhda, i dosega se smjata za edna ot zabelezhitelnostite na Grada. Vidjah ja na plakat na vitrinata na edno ot naj-tsentralnite turisticheski bjjura - zaedno s mostovete nad Bosfora, golemite dzhamii, Sv. Sofia i t.n. Tja e v edno ot naj-dobrite mesta (pone njakoga e bilo ot naj-dobrite) - na Zlatnija Rog, na ne poveche ot 30 metra ot brega i 10 minuti pesh ot mosta Ataturk.
Dori kogato se v"rvi po samija brjag, raion"t izglezhda malko zapusnat. Sv. Stefan se vizhda lesno, zashtoto kambanarijata e sravnitelno visoka i nadminava okolnite d"rveta. Ima malka gradinka, ne mnogo dobre podd"rzhana, no ne i izostavena (i v sultanskija dvorets Topkap" gradinite izglezhat po s"shtija nachin, makar i po-golemi). Okolo gradinkata ima niska metalna ograda, a na dvata vhoda pishe na b"lgarski: "Hram-pametnik Sv. Stefan, 1898".
Ts"rkvata e zheljazna - vseki mozhe da se ubedi. Zhelijazoto e r"zhdjasalo pochti navsjak"de - otv"n navsjak"de, otv"tre glavno po tavanite. Na vhoda (beshe k"m 1.30) me posreshtnaha zhena i m"zh na sredna v"zrast, i kato im progovorih na b"lgarski, me pokaniha da vljaza. No posle se okaza, che znajat samo njakolko dumi. Zhenata mi kaza - "Az s"m Arab".
Sv. Stefan e arhitekturno postizhenie. Tja e negoljama, ne e pretentsiozna i ne prilicha na nikoj pravoslaven hram ot tezi, koito s"m vizhdal. Njama kupol, na vhoda i po stenite otv"n stojat koloni s jonijski kapiteli, i po stenite ima vsjakakvi ornamenti - girljandi, ventsi, frontoni. Tsvet"t j e svetlosin. Ako mi pokazheha snimka, bih predpolozhil, che e njak"de iz tsentralna Evropa. Ikonite v"tre s"shto sa tv"rde netraditsionni, v"v vseki sluchaj nevizantijski, izp"lneni v romanticheskija duh na zapadnija XIX v. V nachaloto bjah sam, no sled men se pojaviha i drugi hora - turisti.
* * *
Sv. Stefan e samo na stotina metra ot sgradata na Tsarigradskata (Vselenskata) Patriarshija. Tova e proslovutijat kvartal "Fener" (proslovut e interesna duma - sigurno s"otvetstva na notorious?). Patriarshijata e strahovita - na visoko i mnogo str"mno mijasto, tsjalata chervena; samata tja e kato krepost, a pri tova e zaobikolena s trimetrovi zidove, i otgore dop"lnitelno s bodliva tel. Vprochem i armenskijat hram, kojto e otk"m vhoda na Bosfora, e ograden po s"shtija nachin. Pochti njama belezi na zhivot zad zidovete - inache naokolo igrajat detsa, no te si govorjat na turski. Zaobikolih ja otvsja"k"de, ne vidjah nishto otvoreno, nadpisite sa samo na turski, pishe "Rum.. i t.n.". Samo vhod"t k"m ts"rkvata Sv. Georgi beshe poluotvoren, i v"tre v dvora se bjaha razpolozhili njakolko duzhi, sjakash na kafe i na prikazka. Ako beshe drug grad, ili pone drug kvartal, bih vljaz"l, no tuk se zamislih. Kakvo da im kazha: "Mir vam"?
V Grada vidjah tri hristijanski ts"rkvi i samo Sv. Stefan izglezhdashe dost"pna i otvorena za vseki.
* * *
"Fener" e naj-bednoto mjasto, koeto vidjah v Istanbul. I drugade ima rushashti se sgradi, losho oblecheni detsa i mr"sotija, no tuk e razlichno. Poveche ot polovinata sgradi sa izostaveni. Mirizmata e uzhasjavashta, osobeno na po-niskite ulitsi. Takova neshto s"m useshtal samo v Tarent (Taranto v Juzhna Italija). Tova izglezhda stava tam, k"deto godini i desetiletija izostavenite sgradi ne se chistjat - tova sa gnieshtite organichni boklutsi v tjah. Sic transit gloria mundi, makar che stava duma za institutsija, kojato se grizhi za nezemnoto. Tova sa ulitsite okolo residentsijata na Vselenskija Patriarh.
* * *
Po-nav"tre i nagore v grada, na okolo polovin chas hodene ima parkche s goljam memorialen kompleks; vidjah edna konna statuja i se priblizhih da razbera kakvo e. Okaza se, che e memorial za prevzemaneto na Konstantinopol. Sultan Mehmet Fatih na kon, s chalma i vdignat mech; a okolo nego dve grupi statui na ministri i m"dretsi, koito se s"veshtavat. Na stenata pishe na turski, no tsifrite kazvat s"shtestvenoto - 1453.
* * *
Sultanskija dvorets Topkap" se prepor"chva kato ako ne p"rvata, to pone edna ot trite p"rvi zabelezhitelnosti. Mjastoto e kato ot dekor za ne osobeno seriozen film za eksotikata i udovolstvijata na Orienta. Razkosh"t na zalata, k"deto sultan"t e s"biral ministrite na s"vet i e priemal poslanitsi, e bezvkusen i bezinteresen, ako izobshto zasluzhava da se naricha razkosh. Ima muzei na "s"krovishtata" - mnogo zlato naistina, no pak e kato ot filmche za Aladin - kutii za bizhuta, grivni, vsichko tezhko, masivno, nepotrebno, izp"streno s"s sk"potsenni kam"ni (prilichat na st"klo). Ot muzeja na ""s"dovete" mozhe da se razbere, che sultanite sa prepochitali kitajski portselan ot XVI-XVIII v. - naistina, krasivi s"dove, makar i prekomerno golemi. V zalata s or"zhijata e zadushno, plastmasovi manekeni sa oblecheni v broni i d"rzhat shtitove i mechove. V edna ot vitrinite imache mechove, d"lgi k"m dva metra - koj li si e sluzhil s tjah?
* * *
Gledkata ot terasata v kraja na Topkap" e porazjavashta. Otdjasno e vhod"t na Bosfora otk"m Mramorno more; naljavo se vizhdat izvivkite mu k"m Cherno i mostovete, a naj-vljavo e zavojat na Zlatnija Rog. Nes"mneno tuk e bil dvorets"t na vizantijskite imperatori. Ot takova mjasto vseki chovek bi se pochuvstval gospodar.
* * *
(три месеца по-късно)
28 Декември 2007 (Mediapool)
Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул е класирана на първо място сред десетте най-красиви църкви в Турция, съобщи в. "Хюриет", цитиран от БТА. Класацията е била изготвена по повод коледните празници от духовници, изкуствоведи, скулптори и туроператори. В класацията са включени само действащи християнски храмове...
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=134887&srcpos=6
Ot letishe Ataturk do Tbilisi se leti chas i 40 minuti na 10 700 m. s 840 km. ch.
Posreshtntnaha ni (bjahme trima - az i dvama kolegi ot Bordeaux; imashe nuzhda ot posreshtane, beshe 2.30 prez noshtta) i se kachihme na taxi, s koeto p"tuvahme d"lgo do grada. I sega ne znam k"de tochno sme v grada. Hotel"t e nov, mal"k i eleganten. Razdadoha ni materiali za konferentsijata, ima karta na Gruzija, album s"s snimki na antichno zlato. Album"t e goljam format s tv"rdi koritsi i zaglavie - "Kolhida - stranata na Zlatnoto runo".
