преди 7 години

Гледахте ли в Early Show преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 септември, когато Jane Clayson я попита: “Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?” Ани Греъм каза:

“Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави на мира?”

***

Нека помислим. Мисля, че се започна, когато Madeline Murray O'Hare (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме “Добре.” След това някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата... Библията, която казва не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си. И ние казахме “Добре.” След това д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на д-р Спок се самоуби). И ние си казахме: “Един специалист знае какво говори.” И казахме “Добре!” След това някой умен член на директорски борд на някакво училище каза: “Понеже момчитата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, за да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите.” Ние казахме - “Добре.” След това някой каза: “нека дъщерите ни, ако искат, да си махат бебетата като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си.” Ние казахме “Добре.” След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не накзват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо то поведението му, защото “не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд.” И ние казахме “Добре!” (Има голяма разлика между възпитание и побой!). След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. и за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата и икономиката да е добре.
След това някой каза: “хайде да печатаме списания със снимки на голи жени и да го наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло.” И ние казахме “Добре!” След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме: “Добре, човекът си има право на свобода на словото.” След това развлекателната индустрия каза: “нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм.” И ние казахме: ”... ми това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!” Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им “пука” като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с “Жънем това, което сме посели”.
След това се появи ученикът, който написа: “Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик” И отговорът: “Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог.”
Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва. Интересно е как казваме: “Аз вярвам в Бога”, но правим това, което прави Сатана, който, между другото, също “вярва” в Бога! Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени. Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън из тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога хората не се и замислят да го разпространят. Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат в училище и на работното място. Интересно е как някой е така “изпълнен с Христос” в неделя, но е абсолютно “невидим християнин” през цялото останало време.

http://www.prayerfoundation.org/billy_grahams_daughter.htm
(препратено от Калин Михайлов)