По-добре да се отделят от такъв съюз

А казаното за атиняните изглежда да е вярно и за всички гърци - че са добри в това, да се съпротивляват на наложени отвън властници, да побеждават перси, да харчат пари и да понасят различни трудности; но не бяха научени да управляват и когато опитваха, се проваляха.
Най-напред изпращаха гарнизони по градовете, които бяха не по-малобройни от силите на тамошните граждани; и така показваха и на останалите, че винаги ще действат с насилие. Но стана така, че не постигнаха сигурна власт над градовете, докато същевременно бяха мразени. Те не толкова експлоатираха, колкото имаха слава на експлоататори и, накратко, получаваха по-скоро злините, отколкото благата на властта.
Случи им се непрестанно да се разкъсват между военните си задачи; и точно поради това, че се стремяха да завладеят чужди страни, станаха неспособни да опазят своята собствена. Броят им беше недостатъчен както да се наложат над онези, срещу които изпращаха части от армията си, така и да се защитят от възможни атаки срещу града си. Напредъкът в нещата, които си бяха поставили за цел, им беше по-скоро вреден; и изглеждаха повече като роби-управители, отколкото като истински владетели.
Те нямаха изгода съюзниците им да са силни - защото така биха станали опасни за тях; нито пък да са слаби - защото каква би била ползата от такова съюзничество?
Когато някои от съюзниците се отцепваха, те ги усмиряваха с помощта на други; и така показваха, че за всички е по-добре да се отделят от съюза, и то наведнъж. Защото ако останат в такъв съюз, винаги биха били принуждавани да воюват едни срещу други (в интерес на атиняните): но ако се отделят заедно, тогава биха били свободни - защото атиняните не биха могли да ги задържат със свои сили.
В управлението им нямаше порядък; те се стремяха към него без да имат нужното знание. Владенията им бяха малки, но поради неопитност и безсилие не можеха да задържат дори и тях; във властването им нямаше нито човеколюбие, нито сила. И накрая, подобно на Езоповата сврака, останаха като оскубани - сами срещу всички.

по Елий Аристид. "Към Рим" 51-57. ІІ в. сл. Хр.