Матриархат

Матриархалното семейство

Принципът на матриархата е предаването на власт от майка на дъщеря. Дъщерята бива възпитавана да не се обвързва с "един мъж": затова авантюрите преди и по време на брака се толерират. Ако дъщерята все пак се омъжи, майката започва борба срещу мъжа й. Целта е той да бъде представен като "външен" за семейството, където, по същество, родителската двойка се състои от майката и дъщерята. Децата са техни, а не на мъжа. Бракът може да се поддържа дълго, стига съюзът майка-дъщеря да работи, а мъжът да е притиснат в ъгъла (изпълнител на задачи "заради децата"; набеждаван като виновник за неуредиците; осмиван; заплашван с развод).

Ако в това семейство се родят момчета, възпитанието им е насочено срещу семейството по принцип. Те също биват насърчавани да сменят "партньорките"; от тях се очаква и да споделят приключенията си (но не с баща си). Ако се оженят, ще е добре да изневеряват на жените си (и пак да го споделят с майка си). Става така, че майката се оказва глава на семейството на сина си (каквато би била и ако имаше дъщеря). Децата, израснали в разбитото и перверзно управлявано семейство, състоящо се от неясно какъв брой членове, забелязват силата на баба си и стигат до извода, че семейството, ако изобщо си струва да бъде създавано, се основава на потисничество чрез интригантстване. Каква ще е политиката на момичето, е ясно; но момчето, ако стане тираничен баща, ще се провали, защото ще принуди жена си да влезе в съюз с децата срещу него и така ще се окаже в изолация. Оттук нататък се повтаря вече разказаното.

***

Матриархалното възпитание

Атаката срещу родната страна и народа й, която не препоръчва нищо освен бягство или безнадеждно бездействие, помага за различни неща. Това може да е
1) повтаряне на твърдението за "негодност", което обяснява, оправдава и легитимира външната окупация. Може
2) да е обяснение на собствените неуспехи, особено пред децата.
Може
3) да е напомняне на външно по-успелите (по-добре родените) в собствената страна на говорителя, че принципно не се отличават от него и най-вече, че не са по-добри (извратен вариант на вярата в единството на човешката природа и в греховността на всички хора).
4) може да е обработка на децата, с която да бъдат подготвени за емиграция, чрез която ще се сдобият с блага (материални, символни), част от които ще предадат на родителя си.


В дълбочина става дума за част от матриархалната стратегия. Нали страната се управлява от мъже, поне традиционно. Семейството също би трябвало (пак традиционно) да се управлява от мъжа. Като се отрича всякакво достойнство на страната, се атакуват мъжете изобщо (негодни, нищо не постигнаха, загубиха всички сражения, некултурни са). Това е непряк, коварен натиск върху мъжа в семейството. Хватките, чрез които се провежда стратегията, са многобройни. Примерно, изказване на възхищение от "външни" прочути мъже. Тези аплодисменти, към които той не би могъл охотно да се присъедини, са начин да му се покаже, че е "никой". Прослава на всичко "отвън", омерзение от всичко "тук"; подчертаване на саможертвата на майката, която, наред със своята майка, изглежда като единствената достойна личност в "тази страна"; настояване да се учи, за да се намери средство за емиграция, или пък, особено в случая с момичето, подсказване опцията "брак навън". Този брак ще е по сметка и поради това няма да предполага любов, а още по-малко обвързване на религиозно основание. Майката няма да управлява пряко семейството на дъщеря си, но връзката с нея няма да се влоши; а поради раздялата може и да бъде идеализирана от страна на дъщерята. Най-малкото, отпращането на дъщерята е победа срещу "тукашните" мъже. На бащата, ако той още е някъде наоколо, е показано, че не е успял да се погрижи за дъщеря си (или пък сина си), така, че те да могат да останат тук; че всички "тукашни мъже" са нищожества, сиреч като него.


Момчето, възпитано по този начин от майка си, приело недостойнството на баща си, се превръща в недоволен, винаги хленчещ мъж. Не се заема с дела от обществена полза, защото е научен, че те са обречени на провал. Работи за собствен, индивидуален успех, но винаги смята, че е постигнал малко. Целта на възпитанието му е била да се чувства подобен на баща си, сиреч недостоен за майката човек, който винаги трябва да я ухажва и да я моли за прошка за неудобствата, които й създава, както и за удобствата, които е бил неспособен да й създаде. Също и за многобройните си прегрешения пред нея, тъй като тя е въплъщение на добродетелта, и то на страдащата добродетел (пак перверзно припомняне на Христовия живот).

Грехът на матриархалната жена е Евин - отхвърляне на закона, отказ от вярност към Съвършения, непокорство, узурпиране на лидерското място в семейството. Нежеланието й да види греха си и да се разкае води към разпространяването му и върху потомството - чрез интриги в дома и лошо възпитание на децата. Но бащата е не по-малко виновен.