В защита на светското общество

Вестник "Капитал" е публикувал две статии по въпроса за въвеждането на обучение по религия в средното училище.

Едната е редакционна. Заглавието е "Хайде няма нужда". В началото се съобщава, че британски автор е издал книга, продадена в 1,5 милиона екземпляра, където пишело, че "атеизмът е доказателство за здрав, независим ум".

Ето текст от статията (тази в "Капитал"):
Така например една от предложените за изучаване теми в първи клас е "Всички живи същества са божии създания". Ако чувате странен шум, това е, защото Дарвин се върти в гроба си.
Остроумно.

После има един афоризъм:
"когато един човек страда от самозаблуждение, говорим за лудост, когато много хора страдат от самозаблуждение, говорим за религия"

Ето и завършека на статията:
Но зазубрянето на молитви няма да ти помогне да живееш пълноценно в едно мултикултурно общество. Изучаването на религиите в исторически, културен, философски и сравнителен план може да свърши тази работа. Но за това няма нужда от предмет религия, още по-малко от задължителен такъв. Религията би могла да бъде просто по-добре застъпена в предмети като история, литература, изкуство… А и за всичко си има територия. И както за едни търговците нямат място в храма, за други богословите нямат място в училище. Точно толкова просто е.

Втората статия започва с откровени богохулства, както в заглавието, така и в началото на текста. Тя е подписана, авторът е жена. Тя сигурно смята, че е смела и свободомислеща. Цитира проучване на "социолога Андрей Райчев" за това, колко процента са вярващите в страната. Това е все едно да цитираш какво мисли (като независим експерт) някой полковник от ДС за състоянието на демокрацията у нас.

После:
"...министърът на образованието Даниел Вълчев изведнъж се оказа между чука и наковалнята, или иначе казано Между църквата и хората. Последното е c bold и е изведено като подзаглавие. С една дума, "хора, бдете".

Ето заключението:
В днешно време някогашните основни функции на религията да задава норми на поведение отдавна са изместени от закони, наука и други не толкова духовни вярвания. В съвременния свят все още има много вярващи, които считат, че само Бог може да ги съди. Друг е въпросът доколко адекватни са амбициите да възпиташ децата да обръщат другата буза, докато ги джобят за дребни, или дали е по-добре да знаеш какво мисли църквата за аборта, вместо да си наясно какво трябва да направиш, за да не се докараш дотам. А иначе диагнози, че сме загубили духовните си ориентири, или сме атеисти и комунисти, лесно се поставят.

Към статията е приложен колаж - млада жена, облечена като монахиня, държи пръчка и се готви да бие момиченце на видима възраст 10-12 год.

Ако някой още се съмнява, че християнската Църква е недолюбвана от "хората" - били те журналисти от некомунистически/ненацистки/негей-лесбийски вестник, или пък обикновени читатели - нека погледне и дори да се помъчи да прочете част от коментарите под нея. Почти няма постинг без много правописни грешки. Нападките срещу свещениците, религията, Църквата и Бог са невежествени и шаблонни, но ожесточени и на моменти налудни.
Какво е това? Жажда за отмъщение? За какво? Или защита на свободата? На светското общество? На науката?

http://www.capital.bg/show.php?storyid=454303&sp=0#storystart

***

http://www.dveri.bg/content/view/5893/64/

...Истината е, че днес Църквата предлага концепция за религиозно образование, нямаща нищо общо с вероучителните практики от преди „края на 40-те години”. Предлаганият модел е конфесионален, но не съдържа елементи на индоктринация - проповеди, наставления, религиозни практики (молитви) и т. н. В европейските страни този модел е известен като "неоконфесионален". При него се преподават, изискват и оценяват единствено знанията, а не личното отношение към материята. Формата на преподаване е т. нар. ЗАИП (или АЗИП) - т. е. "задължителен алтернативно-избираем предмет". Такава форма на преподаване се практикува в 19 европейски страни, но към момента не е предвидена в българското законодателство. Това не представлява затруднение, тъй като към религиозното образование не бива да се подхожда опортюнистично. Необходимо е формата ЗАИП да се уреди принципно чрез законодателни промени, като например в подготвяния в Народното събрание нов Закон за народната просвета и в други нормативни актове.


Формата ЗАИП е подобна на преподаването на чужди езици. Всяко дете избира конкретен език, който да изучава. Сформира се група и в нея то изучава само избрания от него език, а не три или повече чужди езика наведнъж. Несъществената разлика тук е, че в предлаганата форма всички алтернативни профили, свободно и доброволно избирани от учениците, като например "Религия-Православие" и "Религия-Ислям", се водят не като отделни предмети, а като съставни части или профили на един и същ предмет "Религия". Това позволява да се гарантира задължителното изучаване на поне един от профилите. Друга разлика е и тази, че за децата, чиито родители не желаят те да получат религиозно образование, е предвиден алтернативен хуманитарен профил, например "Етика".

Очевидно формата ЗАИП предоставя демократични, справедливи, ефективни и качествени възможности за преподаване и изучаване на религия. Теоретично тя допуска въвеждането едновременно на голям брой профили (религии за изучаване), ограничен единствено от материалните възможности на училищата - налични преподаватели, средства за тях, класни стаи и брой желаещи ученици. При това положение евентуално възможните затруднения са чисто технически. Предметът не нарушава ничии права. Той не е в разрез със законодателствата в европейските страни, с международните конвенции (за човешките права, за правата на детето, за недопускане на религиозна и идеологическа индоктринация и т. н.). Напротив, той избягва всяка възможност за нарушаване на правата на учениците и учителите, като правото на свобода на съвестта и мн. др.


Такава възможност съществува именно при предлаганата от МОН синкретична концепция за интер-религиозно образование, предвиждаща смесеното изучаване на няколко различни религии. Тя е както педагогически несъстоятелна, така и недопустима по вероизповедни причини, понеже засяга религиозните убеждения на повечето граждани, познаващи своето изповедание. Със сигурност тя накърнява религиозните чувства и правата на православните християни - както на учениците и техните родители, така и на учителите.

Очевидно е, за съжаление, че Концепцията за религиозно образование на Св. Синод, както и другите публикувани църковни анализи и документи по темата или не се четат, или са недостатъчно ясни за своите читатели, или умишлено се игнорират. Избягва се всеки дебат и даже разговор по същество. Сериозните и обосновани доводи на Църквата упорито се премълчават и се заместват с басни. В медиите се внушава на народа, че Българската православна църква има смешни, нелепи, реакционни и даже незаконни искания към правителството.


Това не може да продължава вечно. На 6 февруари т. г. предстои пресконференция, давана от Св. Синод, на която църковната позиция ще бъде подробно разяснена. Искрено се надявам, че журналистите ще намерят време и добра воля да присъстват, да се запознаят с нея и адекватно да я отразят в своите медии. А дотогава моля екипа на "Двери" и всички желаещи да изказват, пишат и публикуват коментари и анализи на църковната позиция, да се запознаят с нея подробно. За целта могат да използват и сайта на Варненска и Великопреславска св. митрополия. В скоро време ще бъде публикувана специална страница в интернет с набор от документи, засягащи религиозното образование. За запитване към варненските сътрудници на Работната група по въпросите на религиозното образование: archangelmichael@abv.bg

(Владислав Митев)