Всички почетоха твоята статуя и статуите на боговете

Гай Плиний до император Траян (писмо 96)

Имам правило, господарю, да се отнасям до теб за всичко, в което се съмнявам. Защото кой би могъл по-добре да ме упъти в колебанието ми или да ме научи в незнанието ми? Никога не съм вземал участие в следствия за християните. Затова не зная какво и доколко може да се наказва и да се разследва. Немалко се двоумях дали да се прави някакво разграничение според възрастта, или дори крехките деца да бъдат третирани еднакво като възрастните; дали да се дава опрощение след разкаянието, или отказването от християнството с нищо не помага на този, който е бил християнин; дали да бъдат наказвани заради самото име "християнин", макар и да нямат престъпления, или заради престъпленията, свързани с това име. Междувременно спрямо тези, за които ми се донесе, че са християни, приложих следната мярка: тях самите разпитах, дали са християни; тези, които признаха, разпитах втори и трети път, като ги заплашвах с наказание; онези, които упорстваха, заповядах да бъдат отведени на смърт, защото не се съмнявах, че каквото и да признаят, трябва да се накажат заради твърдоглавието и непреклонната им упоритост; други пък, обхванати от подобно безумие, наредих да отпратят обратно в Рим, понеже бяха римски граждани.
Скоро в самия ход на работата, понеже обвинението в престъпление обхващаше все повече хора, се разкриваха много повече и различни случаи (както обикновено става). Предложен ми бе анонимен списък, съдържащ имената на много личности. Тези, които отричаха, че са или че са били християни, и повтаряха след мен молитви към боговете, извършваха свещенодействие с тамян и вино пред твоята статуя (която по този случай бях заповядал да се носи наред с тези на боговете) и хулеха Христос, рших да пусна, тъй като никой истински християнин, както се говори, не може да бъде заставен да извърши нещо подобно. Други, посочени от свидетел, признаваха, че са християни, и веднага след това отричаха. Били наистина, но се отказали, някои преди три години, някои повече, а някои и преди двадесет. Всички почетоха твоята статуя и статуите на боговете и хулеха Христос.
Уверяваха обаче, че цялата им грешка или заблуждение се състои в това, че са били свикнали да се събират рано, преди изгрев слънце, да пеят, редувайки се, песен в чест на Христос и да се обвързват с клетва не за злодеяние, а да не извършват нито кражба, нито разбойничество, нито блудство, да държат на дадената дума, да не отказват да върнат повереното им имущество. А след като извършвали обредите, имали обичай да се разотиват и скоро след това отново да се събират за хранене - на обикновена и скромна храна; и че всичко това те престанали да вършат след моя едикт, с който забранявам да съществуват политически сдружения съгласно твоите нареждания. Сметнах, че е необходимо да узная истината, като подложа на изтезания две от прислужничките, които носеха името "служителки". Не открих нищо друго, освен уродливо и безмерно суеверие. Затова прекратих издирването и се отнасям до теб за съвет.
Работата заслужава да се допитам още повече поради броя на застрашаваните. Много хора от всякаква възраст, от всякакви съсловия и от двата пола са в опасност и ще бъдат изложени на опасност. И не само градовете, но и селата, и полските райони са засегнати от това суеверно заблуждение, което струва ми се, все пак би могло да се прекрати и да се поправи. И наистина, съвсем сигурно е установено, че запустелите храмове отново започнаха да се оживяват, отново се правят прекъснатите дълго време свещени обреди и отново има приток на жертвени животни, за които доскоро все по-рядко се намираше купувач. От това лесно може да се заключи какъв голям брой хора може да се поправят, ако им се даде възможност.

Император Траян до Плиний

Правилно си постъпил, мой Секунде, в следствието по издирването на тези, за които ти е донесено, че са християни. Защото не може да се създаде нещо, което да бъде като някакво определено правило за всички. Не трябва да бъдат издирвани. Ако ги обвинят и това се докаже, тогава трябва да бъдат наказвани, и то все пак така, че онзи, който отрича да е бил християнин и на дело покаже това, тоест с молитва към нашите богове, да бъде помилван поради разкаянието си, колкото и да е подозрителен с миналото си. А предложените анонимни списъци не трябва да бъдат повод за каквото и да е обвинение, защото са твърде лош пример, пък и не отговарят на духа на нашето време.

Превод Николина Бакърджиева
Плиний Млади. Писма. "Народна култура", 1984.