Страници

3.13.2008

Хората са ти благодарни

Реших да пиша за снизходителността, цезарю Нероне, за да изпълня ролята на нещо като огледало и на теб самия да покажа тебе, обещаващия да станеш източник на огромна радост за всички. Макар че истинската печалба за правилните постъпки е самото им извършване, и че добродетелта няма друга награда освен самата нея, полезно е да се вгледаш в чистата си съвест и да я обходиш внимателно, а сетне да отправиш взор към необозримата тълпа - раздорна, метежна, безсилна да се самоовладее, способна да разкъса своя ярем, да се хвърли с еднакво настървение и към собствената си гибел, и към гибелта на другите - и да кажеш сам на себе си: "Аз ли сред всички смъртни съм избран да изпълнявам ролята на боговете на земята? Аз разполагам с власт на живот и смърт над народите; от мен зависи съдбата и положението на всеки един... аз решавам кои народи да бъдат изтребени до крак, кои да бъдат преселени, на кои да се дари свободата, а на кои да се отнеме, кои царе да станат роби и чия глава да бъде увенчана с царска корона, кои градове да бъдат сринати до основи и кои да бъдат въздигнати..."
Ти можеш, цезарю, смело да заявиш, че всичко, което е било поверено на твоите грижи, е при теб на сигурно място и чрез теб държавата не е загубила нищо - нито насила, нито тайно... Хората са ти благодарни - никога човек на човека не е бил тъй скъп, както си скъп ти на римския народ, негово голямо и трайно благо. Но ти пое на плещите си тежък товар; вече никой не говори за първите години на божествения Август или на Тиберий и не търси пример за подражание извън теб: твоето управление се поставя като мерило...

***

Цялото тяло служи на духа; и макар че то е много по-голямо и по-видно, а той е безплътен, скрит и не се знае на кое място точно се намира, все пак ръце, крака и очи изпълняват неговите нареждания... Така е и с това грамадно множество: то е обградило душата на едного и от неговия дух се управлява, от неговата мисъл се насочва: а щеше да бъде смазано и преломено от собствените си сили, ако неговият разум не го поддържаше...
Защото императорът е връзката, чрез която се държи в едно цялата държава, той е дъхът на живота, който поемат всички тези безброй люде, които сами по себе си биха били само бреме и плячка, отнеме ли се този държавен разум... Този случай ще бъде край на римския мир, той ще разруши съдбата на едни превелик народ; този народ ще стои далеч от подобна опасност дотогава, докато умее да търпи юзди: ако един ден ги разкъса или ако след някакво случайно измъкване не понесе да му бъдат нахлузени отново, то настоящият единно свързан организъм на най-голямата империя ще се разкъса на множество парчета и краят на господството на Рим ще съвпадне с края на неговото покорство... Ако, както излиза от казаното дотук, ти си духът на твоята държава, а тя е твоето тяло, то виждаш според мен колко е необходима снизходителността... Затова и недостойните грждани трябва да се щадят така, сякаш са болни членове; и ако някога възникне необходимост да се пусне кръв, ръката трябва да се държи, за да не отиде по-далеч от необходимото...

***

Ти можеш да останеш скрит точно толкова, колкото и слънцето. Ярка светлина те огрява, очите на всички са обърнати към нея. Мислиш си, че излизаш? Не, изгряваш! Да заговориш не можеш, без народите по всички краища да чуят твоя глас, да се разгневиш не можеш, без всичко да потръпне, понеже удариш ли едного, разтриса се всичко наоколо му...
"Е, какво? Нима царете нямат обичай да убиват?" Ала само тогава, когато обществената полза ги убеждава, че това трябва да стане; докато на тираните свирепостта им е по сърце...
И тъй, какви са задълженията на добрия владетел? Като тези на добрите родители, които имат обичай да мъмрят децата си понякога ласкаво, понякога строго, а друг път да ги вразумяват дори с пръчката... Същото, което прави един баща, трябва да прави и владетелят, когото наричаме Отец на отечеството не поради някакво празно ласкателство... Нека бащата с мъка отсича някоя своя част, нека, дори да я е отсякъл, да иска да си я върне, нека в момента на отсичането да стене горчиво и дълго...

***

Кой не би желал, ако може, да отклони злата съдба от управника, при когото процъфтяват справедливостта, мирът, целомъдрието, сигурността, достойнството, при когото могъщата държава прелива от изобилието на всякакви блага? Той ще се гледа точно така, както бихме гледали безсмъртните богове, ако ни позволят да ги лицезрем - с благоговение и почит. Та как иначе? Нима не стои най-близо до тях човекът, който води потеклото си от божествената природа, благодетелен, щедър, използващ могъществото си за от добро, по-добро? Към това трябва да се стремиш, на това трябва да подражаваш: да бъдеш считан за всемогъщ и едновременно с това за всеблаг.

Сенека. За снизходителността. Превод Петя Стоянова. Рива, 2001.


добави в svejo.net добави в dao.bg добави в ping.bg добави в web-bg.com добави в dobavi.com добави в pipe.bg

Няма коментари: