Всички тези хора са починали отдавна

Докато тези неща в Галия бяха подкрепяни от небесната грижа, в обкръжението на Август от една, в началото, дреболия изникна буря новости, последвана от скръб и плач.
В дома на Барбацион, тогава командир на пехотата, се появи немалък рояк пчели; той, обезпокоен, се консултира с познавачите на чудеса, а те му казаха, че това предвещавало голяма опасност - очевидно въз основа на предположението, че тези същества, след като се установят някъде и съберат там благата си, биват прогонвани с пушек и гръмък звън на цимбали.
Неговата съпруга, която се казваше Асирия, не беше нито мълчалива, нито разумна; и когато той, притеснен и изплашен от нещата, които помнеше, че са му предсказани, потегли на поход, тя, под натиска на женската си суета и с помощта на една робиня, опитна в писането (нея тя притежаваше по наследство от Силван) написа на съпруга си едно неуместно писмо. Там тя през сълзи го заклеваше да не би след смъртта на Констанций, той, доближавайки властта (както впрочем и сам се надяваше), да я пренебрегне и да предпочете брак с Евсевия, която тогава беше царица и надминаваше много жени с красотата на тялото си.
А робинята изпрати писмото, което беше написала под диктовката на господарката си, толкова тайно, колкото беше възможно; но след като всички се върнаха от похода, тя още в началото на първата нощ избяга с един препис при Арбецион, и, алчно приета, предаде листчето.
Онзи беше, както винаги, готов за обвинения. Така че той използва доноса, и, както обикновено, без каквото и да било забавяне или изчакване, съобщи на принцепса. Барбацион от своя страна призна, че е получил писмото; а жената, с помощта на сериозен документ, бе уличена, че го е написала. Така те двамата бяха обезглавени.
След това наказание разпитите се разпростряха надалеч и мнозина виновни и невинни пострадаха; сред тях и трибунът Валентин от командването на охраната, който, заподозрян като съучастник, беше изтезаван няколко пъти заедно с мнозина други. В действителност той изобщо не знаеше какво се беше случило. Все пак той оживя, и, като обезщетение за несправедливостта и преживяната опасност, беше удостоен с поста дукс на Илирик.

Амиан Марцелин, книга ХVІІІ, 3