Всички тези хора са починали отдавна

В нашия манастир имаше един мъж на име Евсевий от Кремона, достатъчно известен сред своите. Та след като за онова писмо започна да се говори и всички се удивляваха от мислите и чистотата на речта, той започна настоятелно да ме моли да му го преведа на латински. Направих, каквото поиска.
И след година и шест месеца един лъжемонах - дали защото беше взел пари, или от чиста лошотия - събра и отмъкна част от неговите книжа и стана Юда предател: защото даде на противниците ми повод да лаят срещу мен и да разправят на неопитните, че съм бил фалшификатор. Защото не съм изразявал всяка дума с дума, защото вместо "уважаеми" съм казвал "скъпи" и на едно място в лукавия си превод съм стигнал дотам - това вече е страшно и да се каже - изобщо да не преведа израза "почитаемийший Папа". Ето в това се състоят моите престъпления.

Аз обаче не само признавам, а ясно заявявам, че когато превеждам от гръцки, включително и от Светото Писание, където самият ред на думите е мистерия, не превеждам думата с дума, а изразявам смисъла със смисъл. И в тази работа учител ми е Марк Тулий, който преведе Платоновия "Протагор", "Стопанина" на Ксенофонт и две прекрасни речи на Есхин и Демостен, отправени една срещу друга. Не е сега времето да разказвам какво е пропуснал, какво е прибавил, какво е променил, така че да предаде свойственото за единия език чрез свойственото за другия. Но и Хораций, който е умен и образован мъж, препоръчва същото в "Поетическото изкуство": "Верни преводачо, не се мъчи да превеждаш думата с дума."

* * *

Надминах мярата на писмото, но не и размера на болката си. Нарекоха ме фалшификатор. Така че предавам всичко на твоята преценка. Прочети писмото - и гръцкия вариант, и латинския. Така ще разбереш дребнавостта на обвинителите и безсрамието на протестите им. Все пак бих желал, ако е възможно и ако моите противници позволят, да ти изпращам по-скоро коментари към Писанията, отколкото демостеновски и цицероновски филипики.

Йероним, писмо 57 (до Памахий)