Всички тези хора са починали отдавна

Поради това той... непрестанно ме убеждаваше да напусне всеки от нас дома си и да имаме общо жилище двамата. Можа да ме убеди и делото предстоеше.
Непрестанните натяквания на майка ми обаче попречиха да му доставя тази радост или по-скоро - да приема от него този дар. Когато тя разбра, като ме хвана за ръка и ме въведе в своите покои, седнала на одъра, на който ме е раждала, започна да лее сълзи и да ми говори думи, по-жални от самите сълзи. Просълзена, тя ми говореше следното: "Аз, чедо, едва за кратко живях щастливо с баща ти, така угодно било на Бога. Родилните болки с тебе скоро бяха последвани от смъртта му и тя направи тебе сирак, а на мене без време докара вдовство и горчивините ми. Тези неща могат да разберат само онези, които са ги изпитали. Никакво слово не е способно да изобрази онази буря и онзи смут, на който се подхвърля момиче, неотдавна излязло от бащин дом, още неопитно в живота и изведнъж поразено от непоносима скръб; принудено да поеме върху себе си грижи, които надвишават неговата възраст и природа. Защото това момиче, мисля, трябва да стяга мързеливите слуги, да забелязва лошите им дела, да отблъсква роднински коварства, с достойнство да понася притесненията от събирачите на обществени налози и суровостта при внасянето на данъците. Ако починалият остави след себе си и дете, дъщеря ще донесе много грижи на майката, но непридружени с разноски и страх, а пък син я подхвърля на безброй опасения всеки ден и на още по-големи грижи. Оставям паричните разноски, които тя трябва да отдели, ако иска да го отгледа, както подобава на свободен човек.
Обаче от всичко това нищо не ме убеди да встъпя във втори брак и да въведа друг съпруг в дома на твоя баща, но сред смущения и безпокойства търпях и не избягах от желязната пещ на вдовството, подкрепена първо отгоре. А пък немалка утеха в тия горчивини ми носеше и това постоянно да гледам твоето лице и да виждам в него жив и точен образ на починалия. Затова, като беше дете и едва се учеше да издаваш звуци, когато децата най-много радват родителите, ти ми доставяше голяма утеха. Не можеш да ме упрекнеш и да ме обвиниш, че понасяйки благородно вдовството, съм умалила за нужди твоя бащин имот, както са си изпатили, знам аз, мнозина нещастни сираци. Аз запазих непокътнат всичкия този имот но не жалех разноските, които бяха потребни за твоето изискано възпитание, като харчих за това собствените пари, с които съм излязла от бащиния си дом. В замяна на всичко аз те моля за една услуга: не ме подхвърляй на второ вдовство и скръбта, който се е вече уталожила, не разпалвай отново. Почакай моя край, вероятно след малко време ще си отида. Младите се надяват да достигнат дълбока старост, а ние остарелите освен смъртта нищо друго не очакваме. След като ме предадеш на земята и ме сложиш до костите на баща си, тогава предприемай далечни пътувания и преплувай каквито щеш морета. Тогава никой не ще ти пречи. А докато още дишам, изтърпи съжителството с мене; не гневи Бога без полза и напразно, като подхвърляш на такива бедствия мене, която не съм те онеправдала в нищо."

Йоан Златоуст, "За свещенството", І, 4-5

Превод Светослав Риболов