Всички тези хора са починали отдавна

Та исках да отида в Рим не заради обещаваните ми от моите приятели по-големи печалби и по-високо положение - макар че по онова време и подобни изгоди можеха да подмамят душата ми - но най-важната и едва ли не единствената причина бе това, че, както бях чул, там юношите учат при по-голямо спокойствие, и са подложени на по-строга дисциплина, така че не могат да нахлуват безразборно и безсрамно в школата на някой учител, чиито ученици не са, а ако той не позволи, тях въобще не ги допущат да влязат. А в Картаген е точно обратното: учениците своеволничат грозно и невъздържано: без всякакъв срам нахлуват в школата и като побеснели объркват реда, който всеки учител е въвел там, за да осигури успеха на своите ученици. И вършат много и много безчинства с някаква необикновена тъпота, която би трябвало да бъде наказвана от закона...

* * *

И така, започнах усърдно да се занимавам с това, за което бях дошъл в Рим - преподаването на реторика. Най-напред събрах в дома си неколцина ученици, пред които и чрез които исках да стана известен. И ето: разбирам, че в Рим стават неща, които не бях изпитал в Африка. Действително, увериха ме, тук не се случва пропаднали младежи да правят своите лудории. Но - съобщиха ми - за да не плащат на своя учител, мнозина младежи в един момент се наговарят и при друг учител се преместват тези изменници, за които справедливостта пет пари не струва пред любовта към парите...

Августин, "Изповеди", книга V, 14, 22.

Превод Анна Николова