Всички тези хора са починали отдавна

В 1116 година от основаването на Града Юлиан, който беше по-рано Цезар, завзе царството и стана тридесет и шестият император след Август. Той държа сам върховната имперска власт една година и шест месеца и преследваше християнската религия по-скоро изкусно, отколкото със сила. Правеше го, за да се отрекат от вярата си в Христос и да бъде възстановен култът към идолите; стараеше се по-скоро да ги предизвика с почести, отколкото да ги принуди с изтезания. И все пак разпореди с изричен указ никой християнин да не преподава свободните изкуства. И, както сме узнали от нашите предци, почти всички и навсякъде приеха условията на тази заповед и предпочетоха да изоставят по-скоро службата си, отколкото вярата.
Но Юлиан, когато се готвеше за война с персите и беше повел събраните отвсякъде римски сили към предопределената си гибел, обрече кръвта на християните на своите богове. Защото имаше намерение, ако постигне победа в тази война, да устрои явно преследване на църквите; и бе разпоредил да се издигне амфитеатър в Йерусалим, където, след завръщането си от Партия, да хвърли епископите, монасите и всички свети хора от онова място на обучени свирепи зверове и да гледа как ги разкъсват.
И тъй, след като вдигна лагера от Ктезифон, бе отведен с измама към пустинята от някакъв беглец от противниковата страна. И докато войската загиваше, изтощена от жаждата, горещината и усилията да напредва през пясъците, императорът, стреснат от опасността, непредпазливо се отдалечи навътре в пустинята; и загина от копие, хвърлено от един появил се насреща му вражески конник.
Така милостивият Бог унищожи нечестивите намерения чрез смъртта на нечестивеца.


Павел Орозий, "История", кн. VІІ, гл. 30.