Археологията - наука за бъдещето

Митко, здравей,

Волен Сидеров няма да стане президент, но дори и да стане - което би било много лошо - в страната няма да има конфискации, депортации, концлагери и масови убийства на хора, само защото са цигани или турци, или пък защото са българи, но са против нацизма (тях нацистите наричат "родоотстъпници" и "предатели"). Причината за това не е, че тук хората са станали масово по-добри, отколкото са били преди 60 или преди 20 години (по време на "възродителния процес"), а защото някои (и у нас, и в чужбина) имаха възможност и успяха да се преборят страната да влезе в общество, където такива работи отдавна не се правят и няма да се правят в близките десетилетия.
Това обаче значи само, че нацизмът у нас, макар вече да има политическо представителство, няма сериозна външна подкрепа на политическо равнище. Но той има много сериозна вътрешна подкрепа, и тя е главно светогледна: хората просто мислят, чувстват, говорят и действат като нацисти или симпатизанти на нацистите. За тази подкрепа трябва да благодарим преди всичко на хуманитарното образование (от началното училище до университета включително), а значи и на себе си, като създатели на такова образование.
Хуманитарното образование в нашата страна е изградено върху национализма, и следователно върху омразата, завистта и презрението. В училище децата научават две прости неща - че човек трябва да мрази турците и да се гордее с българите. Ефективността е 50 процента - децата се научават да мразят турците, но не и да се гордеят с българите. Гордостта идва после, но не като чувство - такова няма - а като нацистка идеологема.
На трето място, трябва да се презират циганите. Това не се преподава по учебник, но се говори, и там успехът е близо до 100 процента. Презрението към циганите се аргументира с това, че те са бедни и черни. Така децата научават нещо по-общо - че човек трябва да презира онези, които са бедни и черни. Ето ти алчност и расизъм. И тъй като бедността и чернотата се разпознават чрез сравнение, човек започва да презира и себе си - от момента, който узнае, че някои са по-бели и по-богати от него. Това презрение към самия себе си не остава само, а си прави компания със завистта и ксенофобията (тази, която е срещу русите и синеоките).
Всички тези работи се поддържат в частния живот на всеки (в разговорите с близки, където се разказват вицове, правят се планове за бъдещето, умува се кое е престижно и кое - не, кой е виновен за проблемите изобщо) и в публичното слово (медиите), което просто имитира частното.
Прави се всичко, за да се заглуши и окарикатури всяко смислено слово. Религията е оклеветявана по всякакви начини - подигравки, анекдоти, компромати, глупости за връзката й с "идентичността и традициите". Ако някой говори сериозно за морал, справедливост, човешки права, му се подиграват се по-малко, и го клеветят че е кариерист (натегач или с някакви други думички).
При това положение странно ли е, че имаме нацист, който е сериозен кандидат за президент? Пак си мисля, че това стана дори много късно, и че страната имаше щастие последните години.
Не чакай голяма подкрепа в академичните среди. Хората тук са като навсякъде - 90 процента нямат нищо против идеите на В.С. и партията му. Те така са възпитани, така си виждат нещата - те са оттук, не падат от небето. Почти никой няма идея за личност, за човек, за човешко достойнство - тези неща са им скучни, те си мислят за някакви допълнителни пари (но малко), за дрешки, роднини и ракия. И ако не подкрепят изрично и публично "Атака", то е само защото са свикнали да бъдат незабележими - това им се вижда разумно, защото гарантира оцеляване.
Независимо от това напиши, каквото мислиш, и го изпрати на повече хора. Аз ще ти отговоря бързо, и най-вероятно ще го подпиша.

Николай

(19. 10. 2006)