Записки на Археолога

Дали идеята за човек се появява от идеята за душа? Не от всяка идея за душа. Защото ако предположим, че душата мигрира, можем да се въздържаме от месо, но това не помага да разберем що е човекът. Също така е твърде трудно да обясним, защо хората все пак трябва да са по-важни от животните, дори и от онези животни, за които се грижим.
Защо някой убива с пистолет двегодишно детенце и гувернантката му, които се разхождат по улицата на град (богат и цивилизован град)? Защото гувернантката е черна и не е човек. А човешкото и нечовешкото не трябва да се смесват. Това създава мръсотия. Но кой е човек? Ако кажем, че това е този с бялата кожа, какво пречи да продължим и нататък и да конкретизираме още. Така е възможно да допуснем, че “човек” е само “този индивид”. Но тогава няма да има нужда от общата идея за човек, защото тя няма да обединява никакви индивиди.
За да се закрепи идеята за човек за нещо сериозно, трябва да допуснем, че Бог съществува и че той е и човек. Само тогава ще се окаже, че човекът е нещо “съвсем отделно” от другите живи същества, и че всеки човек е извънредно важен и по-важен от всичко, включително и от качествата си, чрез които го разграничаваме от други хора. Но ние го разграничаваме именно чрез качества, които са нещо случайно за него и така го поставяме в групи и йерархии. Но ако разпознаваме хората, доколкото са различни личности, няма начин да ги поставяме в групи и така да ги класираме. Защото при личностите няма класиране и йерархия.
Целта на хуманитарното образование е да създаде идея за човек, а също и да обясни какво пречи за създаването на такава идея.