Археологията - наука за бъдещето

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ректор, уважаеми господа заместник-Ректори,

Позволете ми да Ви поздравя по повод петнадесетгодишнината от създаването на Нов Български Университет. Създаването и поддържането на университет е безспорно и голямо постижение. Надявам се, че НБУ ще продължи да живее още много години, че ще се развива и Ви желая да бъдете участници в неговия живот и занапред.
Бих желал, като Ваш колега университетски преподавател и като скромен участник в академичния живот на НБУ, да Ви предложа своите мисли за заслугите, за днешното положение и за перспективите пред Университета. Дано тези наблюдения да не Ви отегчават и да бъдат полезни за Университета.


І. Алтернативата НБУ

Ще го кажа направо – в началото, когато НБУ започна да действа, той беше университетът на надеждата. Той създаде възможност за преподавателите от СУ (и за други, но преди всичко за тях) да водят курсове, които не можеха да се осъществят на тяхното работно място, или беше много трудно да се осъществят. Те получиха възможност да се срещнат с различни студенти. Влязоха в различни от познатите им канцеларии и се срещнаха с нови администратори (най-често млади, любезни и работливи хора). Срещнаха се професионално с колеги, които иначе познаваха отдавна, но с които дотогава нямаха условия да сътрудничат. Получиха възможност да започнат образованието отначало. Това беше събитие.
Университетът, както помните, беше разпръснат в разни сгради на София. Не всичко в тези сгради беше наред. Аудиториите се оказваха непочистени, понякога заключени, без да има кой да ги отключи. Понякога студентите отсъстваха и учебният процес се прекъсваше. Тоалетните обикновено бяха в лошо състояние.
Но всички тези неудобства бяха пренебрежими, защото тези няколко места, разхвърляни из града, създаваха усещане за движение. Университетът намираше опорни точки. Създаваше се нещо като мрежа от “места”.
Също: преподавателите получаваха хонорари за труда си, които не бяха неочаквано високи, но, с оглед на месечните им заплати в СУ, бяха добри. Действително човек можеше да ги има предвид, когато изчисляваше месечния си бюджет. Покрай това се сключваха договори, те пък предполагаха вече попълнени документи за работата, която предстоеше да се свърши. Това бяха делови отношения, и в тях имаше яснота. Хората правеха нещо определено въз основа на писани споразумения. Това създаваше чувство за законност и произвеждаше доверие към институцията.
Университетът имаше (или предстоеше да има) издателство. Дори и да не мислеше да предлага нещо за печат, всеки преподавател беше доволен от това. Това не беше държавно издателство, в което е немислимо просто да си занесеш ръкописа. Но не беше и частно, където човек трябваше да плати за издаването на книгата. Значи ставаше дума за истинска нова възможност за издаване на академична литература.
Появи се и библиотеката, където книгите не бяха укрити и във властта на библиотекарки, а бяха на разположение на читателя. Той можеше просто да върви между стелажите и да ги вижда. Това също беше ново и беше чудесно. Аз самият бях щастлив да чуя и да видя, че там са всички томове на Loeb Classical Library.
Ето и още нещо, особено важно – човекът, който влизаше в основната сграда на Университета, разбираше, че тук може да се получава информация. На стената отдясно на входа беше поставена голяма схема със структурата на Университета. Подобно нещо в СУ никой никога не беше виждал.
Накратко, нещата вървяха много добре. Впрочем някои от тях са така и днес. Но като става дума за днешното положение, аз ще предпочета да говоря за други неща. Ето какви са те.


ІІ. НБУ днес

1. Някои неясноти в Правилника

Аз и преди съм разглеждал правилника на НБУ.

(20-30.01.2007)

(следва)