"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ. 1:1-8
Издание на Светия Синод на Българската Църква, 1993 г.

http://patrologia.pravoslavie.bg/content/view/188/71/lang,bg/

Из града през зимата

Ирландският бар в "Radisson"

2760-a

HORRIFYING millions of frightened Pakistanis, Benazir Bhutto, the leader of the country’s biggest political party, was assassinated on Thursday December 27th. Her attacker fired gunshots into her car as she was leaving a political rally in Rawalpindi, then exploded a suicide bomb. At least 15 of Miss Bhutto’s followers were also killed.

Miss Bhutto had been campaigning in Rawalpindi, the headquarters of Pakistan’s military elite, for an election set for January 8th. It may now be postponed. Pervez Musharraf, the country’s recently demobbed president, has convened crisis talks to discuss this latest, and potentially most grievous, example of instability in Pakistan. Supporters of Miss Bhutto’s Pakistan People’s Party (PPP)—which had expected to win the election—were meanwhile reported to be gathering in angry protests across the country.

Even before Miss Bhutto’s murder, the election campaign had been bedevilled by political conflict and terrorism. The role of each of its main actors—including Miss Bhutto and Mr Musharraf—has been contested in the courts and on the streets, against a backdrop of worsening insurgency and Islamist terrorism.

Miss Bhutto had returned to Pakistan in October to lead her party, after an eight-year self-imposed exile. The event was marked by a suicide bomb attack on her homecoming parade in Karachi, which killed over 140 people. Islamists terrorists, fighting an insurgency in north-western Pakistan, had previously threatened to kill Miss Bhutto. They are probably behind her murder.

From Economist.com
http://www.economist.com/displayStory.cfm?story_id=10415540&fsrc=RSS

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.
А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.
А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.


Матей 1:1-25

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

http://www.dveri.bg/bible/newtest.bg/1.htm

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Лука 14:16-24

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

Относителност на времето

Две костенурки нападат и пребиват един охлюв. Когато полицията го разпитва какво се е случило, охлювът отговаря:
- Не знам. Всичко стана толкова бързо.


Томас Каткарт, Даниъл Клайн. Платон и птицечовката влизат в бара... Превод Илиян Лолов. "Екслибрис", 2007

Феодализмът тук и сега

Бурни спорове предизвикаха приетите преди седмица поправки в устава на Българската академия на науките (БАН). Според тях почетните членове на организацията могат да заемат изборна щатна длъжност без ограничения на мандатите.

Като мотив към изменението е посочено, че "почетните членове трябва да имат възможности, в известна степен по-големи от тези на хабилитираните лица и останалите членове на академията и по този начин да се различават в определен смисъл от тях". Според правилника званието се дава на "лица с особени заслуги за укрепването и просперитета на БАН и за развитието на науката, просветата и културата в България". Наскоро със званието почетен член беше удостоен председателят на БАН акад. Иван Юхновски.

"И тримата почетни членове - акад. Вера Мутафчиева, Димитрий Паница и акад. Иван Юхновски, са над пенсионна възраст, предполагам, че целта е за тях да отпаднат възрастовите ограничения", коментира акад. Камен Куманов, който е изпратил протестно писмо до общото събрание на БАН, но то не е било уважено. Според него най-скандални са мотивите, с които са приети поправките, и те надхвърлят всякакво благоприличие. "Оказва се, че почетните членове са някакви свръхсъщества, богопомазани, с несвойствени за останалите учени възможности и различаващи се от тях неясно по какво", обясни Куманов. По думите му тази поправка развързва ръцете на 70-годишния Юхновски да бъде председател неограничено време.

"Уточненията за почетните членове са въведени в устава, защото досега за тях не съществуваха никакви предимства", обясни председателят на БАН акад. Юхновски. Той заяви, че тази поправка не предрешава нищо, защото изборите са демократична процедура с тайно гласуване.

Юхновски беше избран за първи мандат през 1996 г. През април 2000 г. беше избран за втори мандат, а същата година бяха направени поправки в устава, които премахнаха ограничението от два мандата за председателя, зам.-председателите и научния секретар. Така през 2004 г. Юхновски беше избран за трети мандат, който изтича в началото на 2008 г.

На въпрос дали има намерение да се кандидатира за четвърти мандат академикът заяви, че ако бъде издигнат, може и да се съгласи. "Мандатността в науката е много странно понятие. След като имаме учени, които са достойни и са показали качества в административно отношение, е разхищение на човешки потенциал да имаме мандатност. Ако решат да те избират, нека да го направят колкото пъти поискат", обясни председателят на БАН.

---------------
Според друга поправка в устава се премахва възможността да бъде обжалван пред общото събрание изборът на директори на институти, които се назначават от управителния съвет. Според акад. Камен Куманов по този начин управителният съвет и председателят му стават абсолютни господари на процедурите за избор на директори.

от Симион ПАТЕЕВ
10 декември, "Дневник"

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=406072

Демокрацията и конкуренция

Може би демокрацията е възможна само в тези държави, които не са достатъчно самостоятелни. Защото ако една държава стане напълно независима от съседите си (или е просто лишена от съседи) апетитът за власт ще предизвика несдържана от нищо конкуренция и унищожение, докато най-сетне една група с лидера си отстрани всички конкуренти. После този лидер ще наложи еднолично управление, което ще свършва само със смъртта му - естествена или насилствена. Държавата ще заприлича на самотно семейство, чийто глава се сменя по наследство, а всеки спор между наследниците - ако възникне - завършва с убийство.
Античните и по-късните демокрации (като флорентинската) са се опирали на противоречията между партиите и на това, че всяка от тях е можела да разчита и на външна подкрепа. Римската демокрация (републиката) се е сринала в момента, в който Рим се е освободил от всичките си конкуренти около Средиземно море. Европейските демокрации принадлежат на страни, които винаги са имали около себе си силна конкуренция на други страни.
Сега всяка от държавите с ядрено оръжие може да се държи така, все едно че е самотна или поне напълно независима от съседите си - защото никой няма да води война срещу нея. Поради това във всяка от тях демокрацията може да бъде унищожена лесно, тъй като опозицията няма как да разчита на решителна подкрепа отвън. Така става в Русия, но това е положението и в Китай. В Съединените щати вече изглежда нормално президентската власт да се задържа при едно-две семейства. Европа е богата, но без защитата на Съединените щати би трябвало да стане една държава, за да може да се противопостави на Русия.

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си!
И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Лука 13:10-18


СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

http://patrologia.pravoslavie.bg/content/view/187/71/lang,bg/

Свети Николай епископ Мирликийски чудотворец

Свети Николай се родил в крайморски търговски град в малоазийската провинция Ликия. Родителите му Теофан и Нона били хора благочестиви, знатни и богати. Те били неплодни и вече не се надявали да имат деца, но с много молитви, сълзи и милостиня измолили син от Бога и пожелали да го дарят на Него. На детето, което им се родило, дали името Николай...
Чичо му бил епископ на град Патара. Като видял, че племеникът му расте в добродетелен живот и страни от света, посъветвал родителите му да го дадат в служба на Бога...
Епископът решил да отиде в Палестина на поклонение по светите места и поверил управлението на църквата на своя племенник. Св. Николай, заемайки мястото на своя чичо, се грижел така за делата на Църквата, както и самият епископ. По това време родителите му се преселили във вечния живот. Наследството, което получил от тях, раздал на бедните...
Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден и то вечер - постническа. За свои помощници в църковното управление избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, презвитери, известните в цяла Гърция мъже - Павел Родоски и Теодор Аскалонски...
По същото време било повдигнато гонение срещу християните от нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан. Св. Николай бил хванат и затворен в тъмница заедно с много други християни. Тук той прекарал немалко време в притеснения, страдания, глад и жажда. Укрепявал затворниците със словото на истината и ги утвърждавал във вярата...
Сред 318-те отци на Никейския събор бил и светителят Николай. Той мъжествено се противопоставял на лъжеучението на Арий и заедно със светите отци от събора утвърдил и предал на всички догматите на православната вяра. Монахът от Студийския манастир Иоан разказва за светителя Николай, как въодушевен, подобен на пророк Илия, от ревност по Бога посрамил еретика Арий не само със слово, но и с дело, като му ударил плесница. Отците от събора възнегодували от дръзката му постъпка и решили да бъде лишен от архиерейски сан...
Св. Николай спасил от несправедливо осъждане на смърт трима мъже от Мира. Неправедният управител Евстатий, подкупен от завистливи хора, издал несправедлива присъда. Призовавайки Божието отмъщение върху него, св. Николай го заплашвал с мъчения за несправедливото управление и обещал да каже за действията му на царя. Изобличаван от съвестта си и изплашен от заплахите на светителя, управителят му поискал прошка.
Едно от многобройните чудеса на светителя е укротяване на морска буря. Веднъж пътници, плувайки на кораб от Египет за Ликийската страна, били подложени на силно морско вълнение и буря. Те си спомнили за великия архиерей Николай, за когото само били чували, че е бърз помощник на всички, призоваващи го в беда. Обърнали се към него с молитва, и той се явил.
Както някога Иисус Христос запретил на вятъра в морето, светителят заповядал на бурята да спре, припомняйки Господните слова: "Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши".

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.


Лука 18:35-43


СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

Дедуктивна логика

Стар каубой влиза в бара и си поръчва питие. Както си седи и си пие уискито, до него сяда млада дама. Тя се обръща към каубоя и пита:
- Вие истински каубой ли сте?
Той отговаря:
- Ами прекарах целия си живот в ранчото, грижа се за конете, поправям оградата, жигосвам говедата, значи сигурно съм истински каубой.
Тя казва:
- Аз пък съм лесбийка. По цял ден си мисля за жени. Още щом се събудя, започвам да си мисля за жени. Когато се къпя или гледам телевизия, всичко ме навежда на мисълта за жени.
Малко по-късно до стария каубой сяда някаква двойка и го питат:
- Вие истински каубой ли сте?
Той отговаря:
- Винаги така съм си мислил, но току-що разбрах, че съм лесбийка.


Томас Каткарт, Даниъл Клайн. Платон и птицечовката влизат в бара... Превод Илиян Лолов. "Екслибрис", 2007

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
А той рече: всичко това съм опазил от младини.
Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Лука 18:18-27


СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

Робът е ироничен

Робът е хитър, ироничен, ехиден. Той е огледало на господаря си - онзи господар, който управлява произволно. Той лесно може да заеме мястото му, защото знае как се управлява произволно. Но тъй като не знае как хората общуват на основата на закони, той не може да действа свободно, не може да се разбере със свободния човек и предпочита да не попада там, където има свобода.
Така че робът - онзи, който вече е научил как да се справя с робския си живот - работи за закрепване и разширяване на робството. Но тъй като знае, че никой не цени роба - нито свободният, нито господарят-тиранин, нито самите роби - той се преструва на свободен. Най-лесният и пръв начин за преструване е оплакването.
Той казва, че е недоволен - защото живеел зле (не получавал, каквото заслужавал) и нямал права (свобода). Но ако му предложат да получи права, ще откаже. Твърди, че иска да заживее другаде, но не отива другаде, освен ако не е сигурен, че там ще бъде господар или поне по-добре устроен роб.
Ироничен е, защото иронията е двусмислена, а двусмислието освобождава от отговорност. Винаги можеш да кажеш - "имах предвид друго". Иронията на роба подсказва, че той е неверен и следователно опасен - не бива да се разчита на него, винаги може да си намери друг господар. Иронията на роба е като яркия цвят на отровните растения и животни.
Господарят на такъв роб също е хитър. Но при него вместо ирония и ехидност има арогантност и бруталност - защото разполага със сила.
Нито той, нито робът му са способни да се засмеят като свободни хора.

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Лука 12:16-21

***

И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".
Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

Лука 10:25-37


СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

2760-a

EU 'should expand beyond Europe'

Foreign Secretary David Miliband has suggested the European Union should work towards including Russia, Middle Eastern and North African countries. He said enlargement was "our most powerful tool" for extending stability.

He said the EU must "keep our promises to Turkey", adding: "If we fail.... it will signal a deep and dangerous divide between east and west".

"As a club that countries want to join, it can persuade countries to play by the rules, and set global standards. In the way it dispenses its responsibilities around the world, it can be a role model that others follow."
He said the goal "must be a multilateral free-trade zone around our periphery". This would be a "version of the European Free Trade Association that could gradually bring the countries of the Mahgreb, the Middle East and Eastern Europe in line with the single market, not as an alternative to membership, but potentially as a step towards it".

BBC, Thursday, 15 November 2007

Вечер след лятото

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Лука 16:19-31

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

По пътя

Архитектурата на Тбилиси.
На първата снимка е старата баня (ХVІ в.). На втората е университетът "Илия Чавчавадзе", а ето и едно произведение от времето на победилия комунизъм (хотел или?).
Едната сграда може да бъде в Узбекистан, втората – навсякъде из Европа, а третата силно ми напомня за центъра на родния ми град.

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана.
И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.
Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде.
И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Лука 8:26-39

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

По пътя

Цветовете на водата

2760-a

Световният добив на петрол вече е преминал своята връхна точка (теория позната като Peak Oil*), а до 2030 г. се очаква да се понижи наполовина. Това показват данните в доклада на немския център за анализ на енергийните ресурси Energy Watch Group. Според EWG, критичното намаляване обемите на изкопаемите горива несъмнено ще доведе до войни за ресурси.
Според цитирания доклад, „петролният пик" на света е бил достигнат през 2006 г.- много по-рано от очакваното. Анализаторите предвиждат, добивът на ценната суровина да започне да намалява с по 7% на годишна база след 2010 г. и това в момент, в който цената й вече гони рекордните нива над $90 за барел.

„Светът скоро няма да е в състояние да произвежда петрола, от който се нуждае, тъй като търсенето ще нараства много по-бързо от производството, което вече е в застой, а скоро и ще започне да намалява", коментират от EWG. „Това ще създаде безпрецедентни проблеми за индустрията в световен мащаб".

...

В момента общото световно потребление на производство на петрол се оценява на 81 млн. барела дневно, като от EWG очакват то да падне до не повече от 39 млн. барела към 2030 г. Прогнозират се и съществени ограничения в добива на въглища, газ и уран към същата година. Добивът на нефт във Великобритания достигна своя пик през 1999 г., а днес вече е наполовина или 1.6 млн. барела дневно. В САЩ петролният пик се смята за достигнат през 1970 г. За съжаление тогава никой не говори за значимостта на това събитие, докато някои анализатори го определят като едно от най-важните геополитически събития от втората половина на 20-ти век.

*Peak Oil- теория според която, всяко находище на петрол достига пикова точка, в която добивът не може да бъде увеличаван повече и започва необратимо да намалява, независимо от използваните инженерни методи. Peak Oil може да се отнася не само за отделните нефтено находище, а и за цели добивни региони, както и за световното петролно производство.

Автор: Тодор Русанов
money.bg - 22.10.

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.

Лука 8:26-39

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква
Нoвий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа
(http://pravoslavieto.com/bible/index.htm)

По пътя

Тасос - в църквата са използвани колони от античен храм

По пътя

От континенталния бряг към Тасос се пътува с корабче за 30 мин. Чайките следват кораба и пътниците им хвърлят хляб и чипс.

По пътя

Това е част от центъра на Тбилиси, както изглежда от едно по-високо място. Градът ми напомня малко на Търново - река и хълмове, които са близо до историческия център и го притискат така, че само на три успоредни от централния булевард ("Руставели") вече не се строи, защото е стръмно.
Паметникът е на цар Вахтанг (V в.), основателят на Тбилиси. Реката се казва Мтквари. В един туристически справочник прочетох, че градът е бил превземан и опожаряван 40 пъти (най-често и с най-много жертви от персите - стари врагове на Грузия). Лермонтов има една любовна приказка-легенда за един беден турчин от Тбилиси, който се влюбил в богата девойка, а тя му обещала да го чака седем години докато пътува. И той напуснал Тбилиси, за да спечели пари, така че да е достоен за нея. И в последния момент наистина се върнал, и то за няколко часа чак от Ерзурум, откъдето иначе пътят бил месеци. Пренесъл го Св. Георги на коня си.
Св. Георги е много популярен в Грузия. На площад "Независимост" в центъра срещу кметството има грамадна колона (пак колона!) а на върха й - Св. Георги на кон убива дракон.

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

(Bulgarian Bible)

http://www.biblegateway.com/versions/

По пътя

Това е храмът на арменската патриаршия в Истанбул. Три метра стена, телена ограда, отгоре - бодлива тел. Обикалях отвсякъде, не може да се влезе.
Тези дни Конгресът на САЩ призна унищожението на арменци през 1915 г. за геноцид.

Ето мнения от страницата на BBC:

Asuman Yildirim, Istanbul, Turkey:

Does the US Congress think Turks are stupid? They pass such a bill, then say the American government is not against the Turkish government and that good relations will be maintained with Turkey. They don't know the Turks.
I condemn a committee which appears to have bowed to pressure from Armenian religious leaders.
I don't think the US should have the right to vote on other nations' problems or condemn a nation for what happened 90 years ago.
Armenians killed Turks and Kurds, and Turks and Kurds killed Armenians.
It was a war. Things like that happen in wartime.

Avadis Janiachian, Yerevan, Armenia:

The genocide is a fact that cannot be denied.
It was planned and conducted very coolly under the nose of, and probably with the approval of, Europe in 1915.
What is surprising now is to see that the most powerful nation in the world got scared by Turkey, after its lawmakers took this decision.
France made the same judgement with dignity and honour.
Turkey was allied initially in both world wars with Germany and played its role quite dexterously, changing sides.
It will be interesting to see if that will happen again as a result of this ruling.

По пътя

Леда и Теодор не обичат да пътуват. Когато заминавах, казаха, че Грузия им изглежда много далечно място и че не разбират защо трябва да се ходи толкова далеч, за да се участва в конференция. Античните развалини не ги интересуват. Докато бях в Истанбул и Тбилиси, си пишехме sms-и.

По пътя

Вдясно се вижда Мцкета - била е столица преди Тбилиси, до V в. сл. Хр. Изгледът е от хълма, където е манастирът Джвари (VІ в.).

2760-a

Гуманизм есть особое отношение к слову, к общению и к сообщению. Это особое отношение, очень критичное и очень доверительное одновременно ("доверяй, но проверяй" - тогда как фанатизм говорит "доверяй и не проверяй"). Это отношение сперва появилось в повседневных отношениях между людьми. Оно - суть не гуманизма, а буржуазности, капитализма.
Характерно, что Владимир Соловьёв эту черту гуманизма не опознал, как не опознал в капитализме ничего, кроме жажды наживы. Он с удовольствием повторил "собственность есть кража", тогда как собственность есть договор, результат договора, а кража есть нарушение договора. Капитализм есть прежде всего ежедневная мощная пульсация договоренностей между людьми в самых разных ситуациях: между супругами, между пассажирами и водителем, между покупателями и продавцами, между продавцами розничными и оптовыми, между торговцами и производителями, между избирателями и политиками.
В России этой сети договоров не было изначально. Ведь договоры о собственности и торговли носят горизонтальный и мирный характер. Россия же - одна из военных империй, в которых коммуникация носила и носит характер вертикальный. Поэтому русские эмигранты такие недружные, поэтому они не помогают так России, как китайские или польские эмигранты помогают родине - ибо Китай и Польша, при всех различиях, не военные страны. Военный не имеет навыков договора по горизонтали. Он либо исполняет приказы, либо отдаёт приказы. Военное общество стоит на нарушении договора - мирного договора, да и любого другого.
Гуманизм изучает коммуникацию как договорный процесс. Для гуманиста и сама Библия есть горизонтальная коммуникация человека с Богом, для архаического же сознания Библия есть военный приказ, не подлежащий анализу.

(Яков Кротов, 7 окт. 2007 - http://www.krotov.info/index.htm)


* * *

Защото поуката от комунистическия режим е: няма човек или партия, които да са достатъчно компетентни, за да могат да развиват модерна икономика. Единствено демократичните системи и свободните пазари могат да предоставят условията, необходими за ефективното управление на дадено правителство. Предимството на демократичните структури е тяхната предвидимост. Само руснаците с тяхната склонност към държавници с твърдо управление все още настояват, че отделната личност има значима роля в политическата история. В противовес на това виждане

в успешните демокрации никой не е незаменим

Ако Путин наистина е загрижен за бъдещето на Русия, той трябва да се откаже от имперските си амбиции и да напусне високия си пост, ако не и политиката като цяло.

(Нина Хрушчова - "Дневник", вторник, 9 окт.)

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

Лука 7:11-16 (Bulgarian Bible)

http://www.biblegateway.com/versions/

По пътя

Gruzinskite ts"rkvi

Te obiknoveno sa kr"stokupolni (gledani otgore prilichat na kr"st, a kupol"t e v sredata). Ploshtta im ne e goljama, no p"k sa visoki. Svodovete im sa izd"lzheni, izobshto, ako chovek iska da gi razgleda, trjabva da gleda nagore. Kupol"t otv"n e mnogo harakteren - kato konus.
Ikonite na Spasitelja sa osobeni, ne prilichat na vizantijskite. Litsetu Mu e po-strogo, po-stradalchesko, a vezhdite sa debeli i skljucheni. V muzeja na gruzinskoto izkustvo vidjah p"rvoobrazite im (pone zapazenite) - mnogo stari, ot 10-11 v.
Naj-chesto izobrazjavan i naj-populjaren, kakto kazvat, e Sv. Georgi. No i mnogo ot tsarete im sa svetsi - kral David stroitelja, kralitsa Tamara - i ikonite im sa razprostraneni, osobeno na David.
Tbilisi e p"len s ts"rkvi - ot tsent"ra se vizhdat pone 15, a tova che sa i po sklonovete na h"lmovete gi pravi da izglezhdad mnogo. Naj-hubavata e na 10 km. ot grada, v starata stolitsa - Mtshketa. Ima i edna ogromna, kazvat, che e naj-goljamata pravoslavna ts"rkva v South-Eastern Evropa, i naistina izglezhda taka. Zav"rshena e s"vsem skoro - 2004 g.

(това е вътрешността на църквата от манастира Джвари - VІ в.)

По пътя

Letishte Ataturk
(ot 27 septemvri)

Samolet"t zak"snja s 1 chas i 10 min. - prizemil se po-k"sno. P"tuvaneto e mnogo b"rzo, leti se s 810-820 km/ch. prez b"lgarska teritorija, a sled vlizaneto v Turtsija, i osobeno s priblizhavaneto na Mramorno more zapochva da zabavja, i sliza b"rzo do 450 km/ch. i 1500 m. (inache e na visochina 7600).
Vsichko tova se izpisva na ekrancheta, k"deto se pokazvat i karti v po-goljam ili po-mal"k mashtab, a tam se otbeljazva i mjastoto na samoleta. S"shto i temperaturata, kojato e -27 na visochinata na poleta, a inache na 3-400 m. e samo 0. I se izpisvat izminatite i ostavashtite kilometri i minuti. P"tnitsite sa tihi - povecheto b"lgari i turtsi, no imashe i nekoltsina drugi.

Ataturk Airport (na turski se kazvalo "hava limani") e goljam, soliden, nov, lesno e da se orientirash. Izraboten e v s"shtija duh kato sofijskija, no samoletite sa 10 p"ti poveche, a i samata sgrada e goljama. Inache - ima mesta za change (banki), obmenja se lesno, izdavat kasovi belezhki, dolar"t e zle - 1,18 turski liri.
Otidoh na Tourist Information i popitah kak da stigna do hotela.
- Samo s taxi - kaza chichkoto. - A avtobus? - Avtobusi njama. (Ne razbrah dali sega njama ili njama do mjastoto na hotela).
- A kolko shte struva taxito do tam? - Ami 20-25 liri, no mozhe i poveche.
A men veche me naobikaljaha njakakvi mladezhi s badjove na sakata i pitaha imam li nuzhda ot transport; i ponezhe nastojavaha da govorjat s men, a izglezhdaha poveche kato politsai, otkolkoto kato s"mnitelni dalaveradjii, reshih da otst"pja.
- Iskate li shuttle bus, gospodine?
Ne znaeh kakvo e shuttle bus (posle se okaza, che e marshrutka), no otgovorih, che s"m s"glasen da go obs"dim. Otidohme v edin ofis - s"vsem otkrit, s kompjutri, p"len s"s seriozni m"zhe s badjove i govoreshti anglijski, a shef"t im (javno beshe shef pone na nekoltsinata, koito obikaljaha zalata za takiva kato men) me popita kolko she ostana v grada; i kato kazah "tri dni", vednaga mi predlozhi trip iz zabelezhitelnostite. Az kazah, che me interesuva samo da stigna do hotela. Pokazah mu vauchera, toj me uveri, che znae hotela - i naistina go znaeshe, nameri go na kartata - i stignahme do tsenata. (A toj, oshte kato me nameri p"rvija p"t otv"n, me pos"vetva da se v"zpolzvam ot negovite uslugi, zashtoto taksidjiite imali taksimetrovi aparati i zatova vzimali mnogo. A pri nego tsenata bila predvaritelno opredelena i po-dobra).
Popitah go kolko shte struva, toj se pointeresuva v kakva valuta shte plashtam, i kato chu, che imam liri, kaza: "E, togava 50". Kazah mu, che njamam tolkova pari za tazi rabota, no che bih mog"l da platja primerno 40. Beshe mi neudobno, che iskam ot choveka da me zakara taka evtino. A toj me pogledna mnogo pronitsatelno i vnushitelno i kaza: "Dobre, gospodine, 40".
I mi izdade goljama kvitantsija s informatsija za tjahnata firma, i che mi osigurjava transport do hotel "..." za 40 liri. Posle se pojavi edno momche, na vid ne poveche ot 15-godishno, i zavede men i edna v"zrastna dvojka izv"n sgradata i sled 5 minuti se pojavi marshrutkata. Shofjor"t veche znaeshe za koj hotel s"m, a sigurno e znael i imeto mi - zashtoto shef"t me beshe popital kak se kazvam, i az, kato misleh, che tova e ot ljubeznost, kazah "Nikolai"; toj obache mi izdade kvitantsijata tochno taka - na "Nikolai". I taka, shofjor"t me zakara s goljama skorost do hotela, k"deto, kato vljazoh, oshe ne si bjah otvoril ustata i retseptsionist"t kaza: "A, Vie li ste gospodin Gochev?"
A stajata ne e losha, makar i malko mrachna (s edin prozorets bez izgled). Po televizijata ima 40-50 turski kanala zaedno s"s CNN,BBC World, Eurosport i po edin ruski i nemski kanal; v hladilnika njama nishto; a divancheto mi napomnja na interiora ot apartamenta na baba mi v Dupnitsa.

V Istanbul e prieto da se dava bakshish. Shofjor"t na marshrutkata svali kufara, no ne mi go podade, a go slozhi do sebe si i me izgleda taka, kato che li ochakvashe da si go kupja.

(това е барчето "Ефес", където прекарах 1-2 часа на отиване към Тбилиси и 5-6 на връщане. Вторият път ми се спеше много)

По пътя

Sveti Stefan

Poslednijat den v Istanbul prod"lzhi d"lgo, zashtoto samolet"t za Tbilisi tr"gva k"sno. Reshih da otida do Sv. Stefan (a beshe i nedelja), a posle, za kakvoto ostane vreme.
Sv. Stefan e b"lgarskata ts"rkva, i tja, kakto izglezhda, i dosega se smjata za edna ot zabelezhitelnostite na Grada. Vidjah ja na plakat na vitrinata na edno ot naj-tsentralnite turisticheski bjjura - zaedno s mostovete nad Bosfora, golemite dzhamii, Sv. Sofia i t.n. Tja e v edno ot naj-dobrite mesta (pone njakoga e bilo ot naj-dobrite) - na Zlatnija Rog, na ne poveche ot 30 metra ot brega i 10 minuti pesh ot mosta Ataturk.
Dori kogato se v"rvi po samija brjag, raion"t izglezhda malko zapusnat. Sv. Stefan se vizhda lesno, zashtoto kambanarijata e sravnitelno visoka i nadminava okolnite d"rveta. Ima malka gradinka, ne mnogo dobre podd"rzhana, no ne i izostavena (i v sultanskija dvorets Topkap" gradinite izglezhat po s"shtija nachin, makar i po-golemi). Okolo gradinkata ima niska metalna ograda, a na dvata vhoda pishe na b"lgarski: "Hram-pametnik Sv. Stefan, 1898".
Ts"rkvata e zheljazna - vseki mozhe da se ubedi. Zhelijazoto e r"zhdjasalo pochti navsjak"de - otv"n navsjak"de, otv"tre glavno po tavanite. Na vhoda (beshe k"m 1.30) me posreshtnaha zhena i m"zh na sredna v"zrast, i kato im progovorih na b"lgarski, me pokaniha da vljaza. No posle se okaza, che znajat samo njakolko dumi. Zhenata mi kaza - "Az s"m Arab".
Sv. Stefan e arhitekturno postizhenie. Tja e negoljama, ne e pretentsiozna i ne prilicha na nikoj pravoslaven hram ot tezi, koito s"m vizhdal. Njama kupol, na vhoda i po stenite otv"n stojat koloni s jonijski kapiteli, i po stenite ima vsjakakvi ornamenti - girljandi, ventsi, frontoni. Tsvet"t j e svetlosin. Ako mi pokazheha snimka, bih predpolozhil, che e njak"de iz tsentralna Evropa. Ikonite v"tre s"shto sa tv"rde netraditsionni, v"v vseki sluchaj nevizantijski, izp"lneni v romanticheskija duh na zapadnija XIX v. V nachaloto bjah sam, no sled men se pojaviha i drugi hora - turisti.


* * *

Sv. Stefan e samo na stotina metra ot sgradata na Tsarigradskata (Vselenskata) Patriarshija. Tova e proslovutijat kvartal "Fener" (proslovut e interesna duma - sigurno s"otvetstva na notorious?). Patriarshijata e strahovita - na visoko i mnogo str"mno mijasto, tsjalata chervena; samata tja e kato krepost, a pri tova e zaobikolena s trimetrovi zidove, i otgore dop"lnitelno s bodliva tel. Vprochem i armenskijat hram, kojto e otk"m vhoda na Bosfora, e ograden po s"shtija nachin. Pochti njama belezi na zhivot zad zidovete - inache naokolo igrajat detsa, no te si govorjat na turski. Zaobikolih ja otvsja"k"de, ne vidjah nishto otvoreno, nadpisite sa samo na turski, pishe "Rum.. i t.n.". Samo vhod"t k"m ts"rkvata Sv. Georgi beshe poluotvoren, i v"tre v dvora se bjaha razpolozhili njakolko duzhi, sjakash na kafe i na prikazka. Ako beshe drug grad, ili pone drug kvartal, bih vljaz"l, no tuk se zamislih. Kakvo da im kazha: "Mir vam"?
V Grada vidjah tri hristijanski ts"rkvi i samo Sv. Stefan izglezhdashe dost"pna i otvorena za vseki.


* * *

"Fener" e naj-bednoto mjasto, koeto vidjah v Istanbul. I drugade ima rushashti se sgradi, losho oblecheni detsa i mr"sotija, no tuk e razlichno. Poveche ot polovinata sgradi sa izostaveni. Mirizmata e uzhasjavashta, osobeno na po-niskite ulitsi. Takova neshto s"m useshtal samo v Tarent (Taranto v Juzhna Italija). Tova izglezhda stava tam, k"deto godini i desetiletija izostavenite sgradi ne se chistjat - tova sa gnieshtite organichni boklutsi v tjah. Sic transit gloria mundi, makar che stava duma za institutsija, kojato se grizhi za nezemnoto. Tova sa ulitsite okolo residentsijata na Vselenskija Patriarh.

* * *

Po-nav"tre i nagore v grada, na okolo polovin chas hodene ima parkche s goljam memorialen kompleks; vidjah edna konna statuja i se priblizhih da razbera kakvo e. Okaza se, che e memorial za prevzemaneto na Konstantinopol. Sultan Mehmet Fatih na kon, s chalma i vdignat mech; a okolo nego dve grupi statui na ministri i m"dretsi, koito se s"veshtavat. Na stenata pishe na turski, no tsifrite kazvat s"shtestvenoto - 1453.

* * *

Sultanskija dvorets Topkap" se prepor"chva kato ako ne p"rvata, to pone edna ot trite p"rvi zabelezhitelnosti. Mjastoto e kato ot dekor za ne osobeno seriozen film za eksotikata i udovolstvijata na Orienta. Razkosh"t na zalata, k"deto sultan"t e s"biral ministrite na s"vet i e priemal poslanitsi, e bezvkusen i bezinteresen, ako izobshto zasluzhava da se naricha razkosh. Ima muzei na "s"krovishtata" - mnogo zlato naistina, no pak e kato ot filmche za Aladin - kutii za bizhuta, grivni, vsichko tezhko, masivno, nepotrebno, izp"streno s"s sk"potsenni kam"ni (prilichat na st"klo). Ot muzeja na ""s"dovete" mozhe da se razbere, che sultanite sa prepochitali kitajski portselan ot XVI-XVIII v. - naistina, krasivi s"dove, makar i prekomerno golemi. V zalata s or"zhijata e zadushno, plastmasovi manekeni sa oblecheni v broni i d"rzhat shtitove i mechove. V edna ot vitrinite imache mechove, d"lgi k"m dva metra - koj li si e sluzhil s tjah?

* * *

Gledkata ot terasata v kraja na Topkap" e porazjavashta. Otdjasno e vhod"t na Bosfora otk"m Mramorno more; naljavo se vizhdat izvivkite mu k"m Cherno i mostovete, a naj-vljavo e zavojat na Zlatnija Rog. Nes"mneno tuk e bil dvorets"t na vizantijskite imperatori. Ot takova mjasto vseki chovek bi se pochuvstval gospodar.

* * *
(три месеца по-късно)

28 Декември 2007 (Mediapool)

Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул е класирана на първо място сред десетте най-красиви църкви в Турция, съобщи в. "Хюриет", цитиран от БТА. Класацията е била изготвена по повод коледните празници от духовници, изкуствоведи, скулптори и туроператори. В класацията са включени само действащи християнски храмове...

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=134887&srcpos=6

По пътя

Ot letishe Ataturk do Tbilisi se leti chas i 40 minuti na 10 700 m. s 840 km. ch.
Posreshtntnaha ni (bjahme trima - az i dvama kolegi ot Bordeaux; imashe nuzhda ot posreshtane, beshe 2.30 prez noshtta) i se kachihme na taxi, s koeto p"tuvahme d"lgo do grada. I sega ne znam k"de tochno sme v grada. Hotel"t e nov, mal"k i eleganten. Razdadoha ni materiali za konferentsijata, ima karta na Gruzija, album s"s snimki na antichno zlato. Album"t e goljam format s tv"rdi koritsi i zaglavie - "Kolhida - stranata na Zlatnoto runo".

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

Лука 6:31-36 (Bulgarian Bible)

http://www.biblegateway.com/versions/

По пътя

(Босфорът. Надясно е входът откъм Мраморно море, напред се отива към Черно море, вляво е отклонението на Златния Рог)


Zlatnijat Rog (the Golden Horn) e estestven, d"lbok i tesen zaliv na Bosfora otk"m evropejskata chast na Istanbul. Toj deli starata ot novata chast na Grada - no vse otk"m evropejskata j strana. Dnes se kachih na korabche, s koeto se pravi p"tuvane iz Bosfora - tr"gva se ot mosta Galata na Zlatnija Rog, stiga se do samoto ustie na protoka predi Cherno more, (k"m 20 km trjabva da e p"tjat) i sled tova obratno.
Kachih se v 10.30 sutrinta - beshe p"lno, pone 200 dushi. Osven anglijski chuvah nemski, malko frenski, imashe edna prikazliva ispanska zhenska kompanija, dvojka indijtsi (ne im razbiram ezika, no bjaha indijtsi), edno italiansko semejstvo, goljama japonska grupa, dvama amerikantsi s guide, kojto tv"rdeshe, che Turtsija ne e kato Egipet, a e bogata i razvita strana, i mnogo drugi hora.

Bosfor"t pravi zavoi i stava tu shirok, tu tesen, i nakraja se stiga do edno po-tjasno mjasto, k"deto p"tnitsite slizat i mogat da vljazat v njakoi restorant. Chovek se chuvstva kato riba v mrezha - sgradite sa malko, njama nishto osven restoranti i voenni ot ohranata na protoka, i mnogo restjorantjori, koito go chakat da vleze pri tjah. No ima i oshte edna v"zmozhnost - da se kachi na h"lma nad spirkata, na kojto ima ostanki ot stara krepost. Ottam se vizhdat njakolko kilometra nazad po Bosfora i naj-vazhnoto - ustieto mu, tesnijat (naistina tova e naj-tjasnoto mjasto) izhod k"m Cherno more, simplegadskite skali.
Mostovete sa samo dva - t"nki kato metalna d"ska, bez kakvito i da e opori otk"m vodata. Po protoka vidjah mnogo leki korabcheta za turisti ili prosto za transport na p"tnitsi; malko golemi turisticheski korabi, no nemalko tankeri - pone po edin na vseki 15 minuti izliza ot Bosfora.

* * *

Grand Bazaar (ili, kakto e po-izvesten v B"lgarija - Kapal" Charshi) e pletenitsa ot zasvodeni galerii mezhdu kvartal Laleli, k"deto e hotel"t mi, i Zlatnija Rog. Tova e klasicheski orientalski pazar s vsichki v"zmozhni lokumi, kilimi, v"zglavnichki, shareni st"klarii, kozheni dreshki, tehnika, suvenircheta...vsichko. Ima i knizharnitsi s mnozhestvo knigi na arabitsa. Magazinite zatvarjat k"m pet, a predpolagam, che sled zalez sl"ntse zatvarjat i vratite na tselija pazar. Sled pet prodavachite sjadat na grupi na malki mashichki (mozhe i da sa kashoni, kakvoto i da e) pred magazinchetata i si hapvat supa, banichki i zelenchutsi - pochivat si sled rabotnija den. Obstanovkata e mnogo semejna, horata spodeljat hranata i pochivkata po bratski. No sa samo m"zhe.
Sled rabota po plochnika ostavat boklutsi - stava duma za mnogo boklutsi, ne tuk-tam, a vsicho e zarinato, tova sa kupchini, chovek trjabva da gi preskacha i zaobikalja. No sa samo opakovki, nishto drugo. Na drugija den pak e chisto - sigurno samite hora si chistjat, ne vjarvam njakoja obshtestevena sluzhba da minava i da zamita - zashtoto vsichko e izhv"rleno ne v kofi, a na zemjata, k"deto dojde.

* * *

Namerih si ljubimo zavedenie - barche na mosta Galata (toj e dvuetazhen), po-blizo do novija Grad. Predlagat se glavno salati, bira i bezalkoholni, ili pone tova se konsumira. Muzikata e umereno silna, angloezichni hitove ot poslednite godini, nishto tursko, s"vsem malko ispanoezicni. Izgled"t e k"m starata chast - Sveta Sofia, Sultanskija dvorets, a kato se st"mni - svetlinite na korabite i grada: otdjasno starija, otljavo novija, otsreshta aziatskata chast. Vhera i dnes imashe i luna. Otgore ima ribari i zatova ot vreme na vreme nagore se izddiga po njakoja ribka. Ponjakoga se izliva i kofa s voda. Kelnerite protestirat, no umereno, zashtoto masite sa nav"tre i vodata ne dostiga klientite.
Klienhtite sa mnogo, povecheto pod 25 godini, pochti vsichki sa turtsi i poravno m"zhe i zheni (bez zabradki). Tova e na 300 m. ot Kapal" Charshi i na sto metra ot edna ogromna djamija (Yeni Camii, Novata Djamija).
Tazi vecher vsichki posetiteli na bara bjaha usmihnati i shtastlivi.

Grad"t e orientalski, delovi i kosmopoliten. Toj ne e prosto evropejski - toj e ot onezi, koito sa s"zdali Evropa.

По пътя

Sveta Sofia

Dnes bjah v "Sveta Sofia". Kakto kazvat v"zrastnite zheni - s"rtseto me zabolja. Ts"rkvata e obezobrazena - i otv"tre, i otv"n. Kakvo e tova? Njakoi ot zamazanite prez vekovete mozaiki sa otkriti za gledane (tri-chetiri). Po stenite sa okacheni tsitati (verojatno ot Korana i na arabski) v"rhu edni uzhasni d"rveni diskove. Na edno mjasto slozheni rastitelni i geometrichi ornamenti, na drugo - prosto zh"lta boja, samo za da ne se vizhda kakvo e bilo otdolu. (K"m sredata na XIX v. frenski restavratori s razreshenie na sultana sa rabotili po ts"rkvata i sa otkrili na severnija timpan izobrazhenija na 12 vizantijski patiarsi. Otvorili sa gi, prerisuvali sa gi i posle pak sa gi zamazali. Ne mozhelo inache). Kolkoto e smajvashta krasotata na ts"rkvata, tolkova i nasilieto nad neja.
Prochetoh, che prez 1935 s lichno razporezhdane na Ataturk "Sv. Sofia" e stanala muzei - zaradi svetskostta, ochevidno. Kakvo shte ugazhdame na razni duhovnitsi, tezi neshta sa minalo, neka naj-dobre da gi konservirame v imeto na tolerantnostta, mira i kulturnostta. Taka beshe i u nas - "Alexand"r Nevski" njama da e "hram" a "hram-pametnik".
Vprochem sultanite pone v tozi sluchaj sa post"pili po-dobre ot Ataturk. Kakvo da se pravi s tolkova stara, goljama, dobre postavena, krasiva i izvestna sgrada? Ili shte se razrushi, ili shte stane djamija, ili shte ostane kakvoto e bila. Da ostane javno ne e mozhelo. Napravili sa ja dzamija. No tova vse pak e reshenie, shte sluzhi za neshto. No "Muzei"? Muzei mozhe da b"de Partenon"t, kakto i e, t"j kato nikoj ne pretendira da prinasja zhertvi na boginjata mu.
Ako Turtsija shte b"de svetska i evropejska strana, togava i "Sveta Sofia" trjabva da stane hristijanski hram. Znachi da se mahnat minaretata, da se otkrijat mozajkite i da se dade v"zmozhnost na pravoslavnite ts"rkvi da razpolagat s neja. Njama da im e lesno da se razberat, no tova veche shte e tjahna rabota.

(на снимката - туристи влизат в "Света София")

По пътя

Vtorıjat Rim

Dosta se poizm"chıh, dokato izobshto si v"veda parolata. Sega s"m na turska klaviatura, a tam ıma dve i-ta - edno s tochka i edno bez tochka. I ne priemashe parolata, ako e s "i" bez tochka. A i v"preki tselija mi navik s Google-bloga se spravjam trudno, zashtoto ne razbiram pochti nishto ot turskite nadpisi. Vse pak uspjah (tova e s"shto kato da napipvash neshtata v p"lna t"mnina) da premina v b"lgaroezichnija blog. Sega ostana, che pisha na latinitsa - izvinete me, kato se v"rna, shte go prepisha.

V Grada (za Istanbul govorja) e vlazhno, mirishe na more i Bosfor"t e m"gliv, edva se vizhda otsreshtnijat brjiag (aziatskıjat). Ulitsite sa nakloneni, izviti i pavirani, ıma tramvai, trototoar"t na bulevard Ordu, po kojto stignah do tsent"ra na starija grad e shirok pochtı kolkoto platnoto.
Minaretata sa strashno mnogo. Ne moga da haresam minareto kato arhitekturna forma, s"shto kakto ne haresvam obelisk"t i izobshto kolonata, kojato si se izvisjava "sama", vse edno nastojava da ja zabelezhat. Osobenoto na minaretata e, che izglezhdat kato v"or"zhena ohrana na hrama, okolo kojto sa podredeni.
V tsent"ra ima edna neobıknovena grupa - nedalech ot mnogobrojnite minareta okolo Sveta Sofia i Dzhamiata na Sultan Ahmet (Sinjata) stojat kolonata na Konstantin Bagrenorodni, kolonata na Teodosıj I (egipetski obelisk! - sega vizhdam v edin p"tevodıtel, che e datiran XVI v. pr. Hr., a prez IV v. sa go postavili v"rhu segashnata mu mramorna osnova s relefi ot chetirite strani s harakternija rannovizantijski vid) i edna stranna kolona ot tri prepleteni bronzovi elementa, pishe, che bili zmii - i tja ot IV v. Taka che izdiganeto na koloni po tezi mesta ne e novina.

Istanbul e velichesven i krasiv. Za iztochnite hristijani, kak"vto s"m i az, toj e Grad"t - raven na Rim i Ierusalim.

Написано набързо

1. Провалът на първата версия на поемата

В послеслова си към романа “Златното руно” Грейвс разказва следното: “Когато изрецитирал поемата или част от нея в Залата на Музите, посрещнали го с буря от съскане, мяукане и порой от плочи за писане. Измъкнал се горе-долу жив и здрав, но се страхувал от обществено гонение, понеже съперникът, му, придворният поет Калимах, го заклеймил като “гнусен ибис”; и решил за известно време да напусне Александрия... След няколко години се върнал и публично рецитирал коригирания вариант, който му спечелил такива овации дори от предишните му врагове, че щом в библиотеката се освободило мястото на попечител, цар Птолемей съвсем естествено назначил него... (следващите цитати са от Р. Грейвс. “Златното руно. Походът на аргонавтите”. Послеслов. “Факел”, 1993. Превод Ирина Васева)
Оригиналният вариант не е запазен, но едва ли недостатъкът му е бил липсата на звучност и увлекателност. Най-вероятно е, разчитайки на подкрепата на александрийките, в своята епопея Аполоний да е разкрил прекалено честно униженията на Зевс от богинята Луна и това да е предизвикало негодуванието на мъжете им.”
И по-нататък: “Тайнствата, допълващи обичайните гръцки ритуали през епохата на класиката, изглежда са представлявали разкриване на древни верски тайни пред хора, на които можело да се разчита, че не ще ги разгласят, та да предизвикат публичен скандал: и в тях обект на всепреклонение е Богинята Майка... Считам, че основната грешка на Аполоний е, че в обществена зала е рецитирал версия на историята на Златното руно, почерпана от древни източници, която за посветените е прозвучала като оскверняване на техни най-грижливо таени съкровения.”

2. Версията на Грейвс

Самият роман на Грейвс, макар и увлекателен и написан с приятно чувство за хумор, на места съдържа съвсем пряко и неукрасено изказан неговия възглед за “истинската история” на гръцките богове. Той твърди, че старото не-ахейско (сиреч неиндоевропейско) население на Тесалия, а и на цяла Гърция, наричано “пеласги” е почитало едно върховно женско божество – “Тройната Богиня, или “Бялата Богиня” в различни ипостаси, наричайки я с различни имена. Към този матриархален култ се присъединили и първите (и по-миролюбиви) гърци, дошли от север – йонийците и еолийците (наричани също минийци). Но появилите се след няколко столетия ахейци наложили силово култа към Бога - Баща и Войн, реформирали (на нарочно свикан събор в Олимпия) местната религия, създавайки класическия пантеон с равен брой богове и богини, обявили Богинята за сестра, съпруга и подчинена на Зевс и подложили на преследване привържениците на стария култ.
Иначе романът е подробен разказ за експедицията, в който са взети предвид без съмнение всички по-добри извори за Аргонавтите. Грейвс сам ги споменава в послеслова – освен Аполоний това са Пиндар, Аполодор, Диодор Сицилийски и Валерий Флак, които, макар и в различен обем и стил, разказват цялата история. Някои отделни епизоди са разработени художествено от Еврипид в прочутата трагедия, също от Теокрит и Овидий, а малко, но важни (като се има предвид древността им) сведения се откриват у Херодот. Разбира се, има и други. Интересно е, че Грейвс посочва кога би могъл да бъде произведен такъв тип разказ, какъвто той предлага. Ето думите му:
“Историята на аргонавтите предавам под формата на исторически роман, а всеки исторически повествовател задължително трябва ясно да изрази своята гледна точка във времето. В случая би било недомислие да я разкажа в стила на ХІІІ в пр. Хр. – това би означавало да пиша с поетични пиктограми. Ако я бях разказал от позициите на днешния ден, то не само би следвало да предам говорната реч в неуместно съвременен стил, но бих бил затруднен и искрено да повярвам в историята. Единственото разрешение беше да опиша събитията от гледище на една епоха, през която все още е била жива вярата в легендата, но вече с необходимото критично безпристрастие и с ясен, но достоен белетристичен изказ. Това е причината тук-там в повествованието да вметвам фразите “и до ден днешен” и ”днес”. Заключителната страница ще подскаже на историците, че “днес” означава не по-късно от 146 г. пр. Хр., когато Луций Мумий ограбва Коринт, тъй като тогава Арго, изложен в храма на Посейдон на провлака, изчезва завинаги – вероятно превърнат в куп цепеници от пияните римски войници.”
Това, което читателят на Грейвс би могъл да добави е, че историята изглежда разказана от някой, който знае “същинските” отношения между гръцките богове, макар и да предпочита да представя по-скоро жреци, прорицатели и вярващи в богове герои, отколкото самите богове. А същинските отношения са тези, които вижда Грейвс като историк на митологията, психолог и поет – превъзходство на женското божество, чиято власт над човека е временно узурпирана от нейния “разбунтувал се син” – но узурпирана с нейното снизходително съгласие.

3. “Бялата Богиня” като естетически и културно-исторически манифест

Справките, които направих в Интернет по повод на това изложение, ме карат да предположа, че “Бялата Богиня” е най-популярният нехудожествен текст на Грейвс. Спирам се на него не само защото теорията, изложена там, съвпада с възгледа на разказвача на “Златното руно”, но и защото, както разказва Грейвс, замисълът на това есе се е породил именно във връзка с работата по романа. Ето защо двете книги излизат сравнително скоро една след друга – първото издание на “Руното” е от 1944, а на “Богинята” – 1948. Ето какво казва той:
В 1944 в селото ... в Девъншир аз бягах от съвременността, работейки над исторически роман за аргонавтите, когато изведнъж напълно неочаквано моята работа се прекъсна. Една упорита идея ме принуди да се заема с предмет, който който аз тогава съвсем не познавах и не разбирах. Престанах да проследявам по огромната военна карта на Черно море курса (според свидетелствата на митографите) на аргонавтите, плаващи от Босфора към Баку и обратно. Вместо това започнах да мисля за загадъчната Битка на дърветата, която е станала в древна Британия, цяла нощ не намерих спокойствие, а и целия следващ ден, така че перото ми едва догонваше мислите ми. За три седмици написах книга от 70 000 думи...
Аз не съм мистик и винаги съм избягвал да участвам в магии, спиритически сеанси, упражнения по йога, не слушам предсказания, не вярвам в автоматичното писане и така нататък. Поддържам нормален селски начин на живот в кръга на семейството ми и на голям брой психически здрави и умни приятели. Не принадлежа към религиозен култ, нито към тайно общество, нито към философска секта, а също и не се доверявам на историческата си интуиция, ако тя не може да се провери с факти.
Докато се занимавах с книгата си за аргонавтите, открих, че Бялата Богиня от Пелион става все по-важна за повествованието ми... аз, който изведнъж попаднах под властта на европейската Бяла Богиня, написах за нейните тотеми в контекста на историята на аргонавтите и се потопих в древните тайни на нейния култ в Уелс, Ирландия и по целия свят...
Като се върнах в Майорка веднага след войната, отново започнах да работя над същата книга, която вече озаглавих “Бялата Богиня” и написах по-подробно за свещения цар като божествена жертва на богинята на луната, като помнех, че всеки поет, който почита Музата, трябва в някакъв смисъл да умира за своята богиня, която обожава – точно така, както е умирал царят... (Послеслов към “Бялата Богиня”, 1960. От руския превод, достъпен на http://www.druids.celtica.ru/page.php?pagename=greivs)

(Текстът е част от статията "Аполоний Родоски и модерната литература. Интерпретацията на Робърт Грейвс", която би трябвало да бъде четена на конференция в Тбилиси след няколко дни)

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха, също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

Лука 5:1-11 (Българска Библия 1940)

http://www.biblegateway.com/versions/

Преходни неща

В сряда, 19 септември, в 186 ауд. на Ректората се проведе Второто Общо събрание на АРУКО (Асоциация за Развитие на Университетското Класическо Образование). Имахме повод да кажем, че екипът на "Държавен вестник", където по устав се публикува поканата, е за уволнение.
Старият Управителен Съвет беше преизбран (но вече за последен път, съгласно една промяна в Устава). Бяха приети и пет нови члена, с което броят ни нарасна на 25.
Докладът за дейността е публичен - защото Дружеството е организация за дейности в обществена полза - така че, когато го напиша, ще публикувам извадки от него и тук.

1 месец по-рано

Четири месеца бездействие на блога ми се стори много. Така че, скъпи читатели, ще се откажа от намерението да започна публикациите чак през октомври и ще започна още сега. Може би ще направя и някои промени в седмичния план.

Надявам се, че всички Вие сте здрави и относително доволни от живота.

Щастливо лято!

Уважаеми читатели,

През летните месеци към "Библиотеката" няма да се прибавят нови текстове.
Несъмнено сте забелязали, че в някои от дните поставям заглавие и етикет, но мястото остава без текст или с незавършен текст. Това е поради недостиг на време.
Но до есента ще се опитам да добавя пропуснатото. Възможно е да премахна и някои от коментарите – но само от тези, които не са подписани.

Благодаря на Антоний Тодоров, Венцислав Стойков, Вероника Келбечева, Веселин Дафов, Драгомира Вълчева, Лора Шумкова, Невена Панова и Николай Янев за изпратените коментари; на съпругата ми Димка за участието й във форума,за подкрепата и несъгласията, които нерядко изказваше; на всички добронамерени читатели.
Благодаря на Димитър Илиев, който даде връзка към блога в CV-то ми на страницата на Катедра Класическа филология; и особено на Веско Вълчев, Иван Колев и Юнуз Юнуз (той днес празнува рожден ден - честито!), които го препоръчаха на личните си страници.
Ако с Божия помощ всичко е наред, ще възобновя публикациите от 21 октомври.

Желая Ви мирно и щастливо лято!

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

Ingen kan tjene to herrer; for han vil enten hate den ene og elske den andre, eller holde sig til den ene og forakte den andre; I kan ikke tjene Gud og mammon.
Derfor sier jeg eder: Vær ikke bekymret for eders liv, hvad I skal ete og hvad I skal drikke, eller for eders legeme, hvad I skal klæ eder med! Er ikke livet mere enn maten, og legemet mere enn klærne?
Se på himmelens fugler: De sår ikke, de høster ikke, de samler ikke i lader, og eders himmelske Fader før dem allikevel. Er ikke I meget mere enn de?
Og hvem av eder kan med all sin bekymring legge en alen til sin livslengde?
Og hvorfor er I bekymret for klærne? Akt på liljene på marken, hvorledes de vokser: de arbeider ikke, de spinner ikke; men jeg sier eder: Enn ikke Salomo i all sin herlighet var klædd som en av dem.
Men klær Gud således gresset på marken, som står idag og imorgen kastes i ovnen, skal han da ikke meget mere klæ eder, I lite troende?
Derfor skal I ikke være bekymret og si: Hvad skal vi ete, eller hvad skal vi drikke, eller hvad skal vi klæ oss med? For alt slikt søker hedningene efter, og eders himmelske Fader vet at I trenger til alt dette.
Men søk først Guds rike og hans rettferdighet, så skal I få alt dette i tilgift!
Vær altså ikke bekymret for den dag imorgen! for den dag imorgen skal bekymre sig for sig selv; hver dag har nok med sin egen plage.


Matteus 6:24-34 (Det Norsk Bibelselskap 1930)

Пази съботния ден

1. Тогава Моисей свика цял Израил и им каза: слушай, Израилю, наредбите и законите, които ще изрека днес в ушите ви, научете ги и залягайте да ги изпълнявате.
2. Господ, Бог наш, сключи с нас завет на Хорив.
3. Тоя завет Господ сключи не с нашите отци, а с нас, които сме тука днес всички живи.
4. Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня:
5. аз пък стоях между Господа и между вас в онова време, за да ви предавам думите Господни, понеже вие се бояхте от огъня и не възлязохте на планината. Той тогава каза:
6. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
7. да нямаш други богове пред лицето Ми.
8. Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,
9. не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят,
10. и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
11. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.
12. Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой;
13. шест дена работи и върши всичките си работи,
14. а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти;
15. и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).
16. Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.
17. Не убивай.
18. Не прелюбодействувай.
19. Не кради.
20. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
21. Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти.
22. Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде.

Второзаконие 5:1-22

БИБЛИЯ, СИРЕЧ КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
ИЗДАДЕНА НА ХАРТИЯ ОТ СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА
София 1992.

БИБЛИЯТА на български

9. И три дни нито виждаше, нито ядеше, нито пиеше.
10. Имаше един ученик в Дамаск на име Анания и Господ му каза във видение: “Анания.” А той каза: “Ето ме, Господи.”
11. А Господ на него: “Стани, иди на улицата, наречена Права, и потърси в дома на Юда един тарсиец на име Савел. Защото ето, че той се моли
12. и видя във видение мъж на име Анания да влиза и да поставя върху него ръце, та да прогледне.”
13. А Анания отговори: “Господи, чух от мнозина за този човек – колко злини е сторил на Твоите светии в Йерусалим.
14. И сега има власт от първосвещениците да окове всички, които призовават Твоето име.”
15. А Господ му каза: “Върви, защото съдина на избора Ми е той, за да издигне името Ми пред очите на народите, на царете и на синовете Израилеви.
16. Защото Аз ще му покажа какво трябва да изстрада заради името Ми.”
17. И Анания отиде, и влезе в дома, и като положи върху него ръце, каза: “Савле, братко, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, що бе поел, за да прогледнеш и да се изпълниш с Дух Свети.”
18. И веднага сякаш му паднаха от очите люспи, прогледна, и като се изправи, кръсти се.
19. И като пое храна, доби сили. И прекара заедно с учениците в Дамаск няколко дни,
20. и веднага започна да проповядва в синагогите Иисуса – че Той е Синът Божий.
21. И всички, които чуваха, се смайваха и казваха: “Това не е ли онзи, който нападаше в Йерусалим призоваващите това име, и дойде тук за това, да ги отведе оковани при първосвещениците?”
22. А Савел се засилваше още повече и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като им доказваше, че Този е Месията.
23. И като се изпълниха достатъчно дни, юдеите намислиха да го убият.
24. А Савел узна за заговора им. И те следяха около вратите ден и нощ, за да го убият;
25. а учениците го взеха и го спуснаха през нощта от стената, поставен в кош.
26. И като пристигна в Йерусалим, опита да се присъедини към учениците и всички се страхуваха от него, защото не вярваха, че е ученик.
27. А Варнава го взе, заведе го при апостолите и им разказа, че по пътя е видял Господа и че Той му е говорил; и как в Дамаск е говорил смело в името на Иисуса.


Деяния, 9:9-27

преведе Пътуващият Археолог

Преходни неща

Днес, 14 юни 2007, в ауд. 160b на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски" беше представена книгата на Калин Михайлов

"Пролята за теб. Стихотворения и фрагменти".

Преходни неща

На 14 юни от 15.00 ч. в зала 2 на Софийския Университет ще се състои защитата на докторската дисертация на Моника Портокалска на тема:

"Критерият за истината през епохата на елинизма"

Преходни неща

На 2 юни 2007 г., между 15 и 16 ч. в зала 7 на НДК, се състоя премиерата на превода на Аристотел ("За небето", "За възникването и загиването").
За работата си по книгата говориха издателят Тодорка Минева, преводачите Димка Гочева и Димитър Илиев, редакторът Владимир Маринов и авторката на приложената студия Мария Николова.

Благодаря на всички гости на премиерата!

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

περιπατων δε παρα την θαλασσαν της γαλιλαιας ειδεν δυο αδελφους σιμωνα τον λεγομενον πετρον και ανδρεαν τον αδελφον αυτου βαλλοντας αμφιβληστρον εις την θαλασσαν ησαν γαρ αλιεις
και λεγει αυτοις δευτε οπισω μου και ποιησω υμας αλιεις ανθρωπων
οι δε ευθεως αφεντες τα δικτυα ηκολουθησαν αυτω
και προβας εκειθεν ειδεν αλλους δυο αδελφους ιακωβον τον του ζεβεδαιου και ιωαννην τον αδελφον αυτου εν τω πλοιω μετα ζεβεδαιου του πατρος αυτων καταρτιζοντας τα δικτυα αυτων και εκαλεσεν αυτους
οι δε ευθεως αφεντες το πλοιον και τον πατερα αυτων ηκολουθησαν αυτω
και περιηγεν εν ολη τη γαλιλαια διδασκων εν ταις συναγωγαις αυτων και κηρυσσων το ευαγγελιον της βασιλειας και θεραπευων πασαν νοσον και πασαν μαλακιαν εν τω λαω


ΚΑΤΑ ΜΑΤΘΑΙΟΝ 4:18-23 (1881 Westcott-Hort New Testament)

БИБЛИЯТА на български

32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това:
`като добитък на заколение бе отведен
и като агнец безгласен пред стрижещия,
така не отваря устата си.
33. В унижението му дойде неговият съд;
рода му кой ще разкаже?
Защото вдига се от земята животът му.`
34. А евнухът, като се обърна към Филип, каза: “Моля те, за кого пророкът казва това? За себе си, или за някой друг?”
35. А Филип, като отвори устата си и като започна от това писание, благовести му за Иисус.
36. И като пътуваха по пътя, дойдоха до вода, и евнухът каза: “Ето вода, какво пречи да се кръстя?”
37-38. И нареди да спрат колата, и слязоха двамата при водата, Филип и евнухът, и Филип го кръсти.
39. А когато излязоха от водата, Дух Господен грабна Филипа и евнухът вече не го видя; но вървеше радостен по пътя си.
40. А Филип се намери в Азот; и като преминаваше, благовестваше на всички градове, докато стигна в Цезарея.


1. А Савел още дишаше заплахи и убийства срещу учениците на Господ и като отиде при първосвещеника,
2. поиска от него писма до синагогите в Дамаск, та ако намери някои, поели по този път – и мъже, и жени – да ги откара вързани в Йерусалим.
3. Но стана така, че докато пътуваше и приближаваше Дамаск, внезапно го обви светлина от небето
4. и като падна на земята, чу глас, който му казваше: “Савел, Савел, защо Ме преследваш?”
5. А той каза: “Кой си ти, Господи?” А Той: “Аз съм Иисус, Когото преследваш.
6. Но стани и влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.”
7. А мъжете, които го съпровождаха, стояха занемели: чуваха гласа, но не виждаха никого.
8. А Савел стана от земята; но макар очите му да бяха отворени, не виждаше нищо. И като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск.


Деяния, 8:32-9:8

преведе Пътуващият Археолог

Животът на Пътуващия Археолог, разказан от един очевидец

(продължение от понеделник, 28.05)

Нека видим, прочее, как продължила премиерата на Изследването. След като аудиторията се насмяла на речта на Философа (Археологът не можа да си спомни какво точно говорил той), дошъл ред и на издателя. И той, като видял накъде вървят нещата в главната конферентна зала на този най-стар и най-голям държавен университет, решил да не бъде скучен, и след като поднесъл необходимите поздравления, завършил така: “И аз прочетох книгата, едни неща разбрах, други не можах, а едно не мога да си спомня, и сега ще използвам случая да попитам направо самия автор: кажете ми, моля ви, как беше на латински “женски задник”?

За чест на аудиторията трябва да кажем, че този път тя не се смяла шумно. Но пък и не знаела какво отношение да изрази към въпроса на издателя. От една страна, той бил идиотски; но от друга, напълно отговарял на духа на празника, така както бил оформен от първите две изказвания: от едното, с безсъдържателните хвалби и надутото пренебрежение към всяка научна добросъвестност, и от второто, с безсмислената му палячовщина. И публиката, състояща се от колеги на главните действащи лица, представители на специализираните медии, свободни интелектуалци и много студенти, помълчала за миг-два, а после, за да не обиди празнуващите, започнала срамежливо да се поусмихва. И Реформираният Медиевист – от дълги години професор в Университета – също се усмихвал: но не срамежливо, а благо и снизходително. Знаел Медиевистът как е “женски задник” на латински, знаел го и на други езици – и още как! Голям бил житейският му опит и много истини бил избродил в ума си. Нависоко се носел неговият дух, но не само нависоко, ами и на ниско! Две и двеста знаел Реформираният Медиевист. Че вие с него ли ще се мерите, бе, кьорпета!

* * *

- Ставаш язвителен и имам чувството, че пишеш ad homines – каза Археологът. – Простаци има навсякъде. И сатирата не трябва да е самоцелна. Накрая ще се окаже, че не се интересуваш от нещата наоколо, а пишеш единствено за чувствата си.
- И това може да се случи – казах аз. – Но виж пък как е при теб. Ти казваш, че всичко е наред и не се вглеждаш в уродствата на Касталия. Но това е просто оправданието ти затова, че си избрал безопасния живот. Добре ти е да си безгрижен.
- Така – каза Археологът. – Кажи тогава какво те тревожи.
- Тревожи ме цинизмът на силния и тъпото примирeние на слабия – казах аз. - И не казвам, че някой е винаги силен, а друг – винаги слаб. Това са роли и в тях се влиза според личното решение. Възможно е да влезем в ролята на силния само защото случайно ни е дадена думата. Казвам да внимаваш с тези, които при дадени обстоятелства са получили думата и си служат с нея за да тиражират мръсотии.
- Това е вид повръщане – каза Археологът.
- Да, но не е само това – казах аз. – Става дума за общо убеждение, светоглед. Философстващият мръснословец казва на слушателите си следното: “...

"Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?"

C'est pourquoi, tous ceux qui se déclareront pour moi devant les hommes, je me déclarerai moi aussi pour eux devant mon Père céleste.
Mais celui qui aura prétendu ne pas me connaître devant les hommes, je ne le reconnaîtrai pas non plus devant mon Père céleste.
Celui qui aime son père ou sa mère plus que moi n'est pas digne de moi. Celui qui aime son fils ou sa fille plus que moi n'est pas digne de moi.
Et celui qui ne se charge pas de sa croix et ne me suit pas n'est pas digne de moi.

Alors Pierre prit la parole et lui dit: Et nous? Nous avons tout quitté pour te suivre: qu'en sera-t-il de nous?
Jésus leur dit: Vraiment, je vous l'assure: quand naîtra le monde nouveau et que le Fils de l'homme aura pris place sur son trône glorieux, vous qui m'avez suivi, vous siégerez, vous aussi, sur douze trônes pour gouverner les douze tribus d'*Israël.
Tous ceux qui auront quitté, à cause de moi, leurs maisons, leurs frères ou leurs soeurs, leur père ou leur mère, leurs enfants ou leur terre, recevront cent fois plus et auront part à la vie éternelle.
Mais beaucoup de ceux qui sont maintenant les premiers seront parmi les derniers, et beaucoup de ceux qui sont maintenant les derniers seront parmi les premiers.

Matthieu 10:32-33, 37-38; 19:27-30 (La Bible du Semeur)

Кого да четем

Завършвам, като сам посочвам онова, което значителна част от читателите ще сметнат за основен недостатък на този труд. Тази книга не е предназначена да обслужва никого. Пишейки я, аз не съм имал предвид нито да служа на някоя партия, нито да се боря с нея. Стремил съм се само да видя по-далеч, отколкото виждат партиите, защото те се грижат за утрешния ден, а аз искам да помисля за бъдещето.


Алексис дьо Токвил, "Демокрацията в Америка", Въведение

Превод Васил Пенев

Кого да четем

Привържениците на централизацията в Европа поддържат виждането, че правителствената власт по-добре управлява местните общини, които не могат да управляват сами себе си: това може да бъде вярно, когато централното правителство е просветено, а местните общини – безпросветни, когато правителството е действено, а те – бездействени, когато правителството има навика да нарежда, а те – да изпълняват...
Когато пожелае само със собствени усилия да създаде и задвижи толкова много различни пружини, то се задоволява с непълен резултат или се омаломощава в напразни усилия.

* * *

Наистина, централизацията успява лесно да подчини външните действия на човека на някакво еднообразие, което в крайна сметка е харесвано заради самото него – независимо от нещата, към които се прилага: както онези поклонници, които обожават статуята, забравяйки божеството, което тя представя...
Човек е устроен така, че предпочита да остане неподвижен, отколкото да върви в подчинение към цел, която не знае.

* * *

В Европа има народи, у които жителят се смята за нещо като колон, безразличен към съдбата на мястото, където живее...
Или може да се каже, че в Америка никога човек не се подчинява на друг човек, а на правосъдието или на закона.


Алексис дьо Токвил, "Демокрацията в Америка" Том І, гл. 5

Превод Антоний Тодоров, Евгения Грекова