Привържениците на централизацията в Европа поддържат виждането, че правителствената власт по-добре управлява местните общини, които не могат да управляват сами себе си: това може да бъде вярно, когато централното правителство е просветено, а местните общини – безпросветни, когато правителството е действено, а те – бездействени, когато правителството има навика да нарежда, а те – да изпълняват...
Когато пожелае само със собствени усилия да създаде и задвижи толкова много различни пружини, то се задоволява с непълен резултат или се омаломощава в напразни усилия.
* * *
Наистина, централизацията успява лесно да подчини външните действия на човека на някакво еднообразие, което в крайна сметка е харесвано заради самото него – независимо от нещата, към които се прилага: както онези поклонници, които обожават статуята, забравяйки божеството, което тя представя...
Човек е устроен така, че предпочита да остане неподвижен, отколкото да върви в подчинение към цел, която не знае.
* * *
В Европа има народи, у които жителят се смята за нещо като колон, безразличен към съдбата на мястото, където живее...
Или може да се каже, че в Америка никога човек не се подчинява на друг човек, а на правосъдието или на закона.
Алексис дьо Токвил, "Демокрацията в Америка" Том І, гл. 5
Превод Антоний Тодоров, Евгения Грекова
Prof. Vasilka Tapkova-Zaimova
Преди 13 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар