2760-a

Дхарави обикновено е наричан "най-голямото гето в Азия" - смътно определение, стигащо понякога до преувеличението "най-голямото гето в света". Това обаче не е вярно. В Неза-Чалко-Итца - квартал на Мексико Сити - хората са 4 пъти повече. В Азия районът Оранги в Карачи е надминал Дхарави. Дори в Мумбай, където около половината от бързо нарастващото 12-милионно градско население живее в такива, меко казано, "неформални жилища", някои квартали съперничат на Дхарави по размер и мизерия...
Доскоро малцина жители на Дхарави имаха водопровод. Местните жители като Мира Сингх - прегърбена жена, живяла на тази улица 35 години - вървели повече от километър и половина, за да донесат вода за ежедневното чистене и готвене. При отдалечения воден кран тя трябвало да плаща на местните мутри, за да напълни ведрата. Така стоят нещата в бюрократичната сумрачна зона на нелегалните квартали. Лишени от комунални услуги заради нелегалния си статут, обитателите на гетото често са оставени на произвола на кварталната мафия. Има водни банди, има електрически банди. В това отношение жителите на "Раджендра Прасад Чаул" са късметлии. Сега по всевъзможни начини и чрез всевъзможни средства почти всяко домакинство на улицата има собствен кран за вода. И днес като всеки ден местните жители пускат маркучите си да текат по улицата, докато стоят прави на вратите на домовете, за да си измият зъбите...

“Човек би казал, че съм роден с късмет – отбелязва [Мукеш Мета] в офиса си в Западна Бандра, гледащ към Арабско море. – Баща ми дошъл в Бомбай от Гуджарат без пукната пара и създал огромно предприятие за стомана. Един астролог му казал, че най-малкият му син – тоест аз – ще бъде най-успелият, затова ми угаждаше във всичко.” Което включвало най-доброто образование, плюс пребиваване в САЩ, където Мета учил архитектура в института “Прат” в Бруклин.
“За мен Америка винаги е била вдъхновение – казва Мета, който направил състояние, управлявайки бизнеса със стомана на баща си, преди да реши да се занимава с недвижими имоти на богаташкия северн бряг на Лонг Айлънд. - Гетата бяха последното, за което мислех.” Когато се върнал в Мумбай, нещата се променили. Видял същото, което виждали всички – че градът е пълен с малцина богати, огромно множество бедни и почти никой по средата. Това било особено очевидно поради ужасната жилищна ситуация. Градът бил разделен между небостъргачите с цени като в Манхатън, които изпъстряли хоризонта в южен Мумбай, и кафеникавите области на картата, отбелязани с буквите ZP – zopadpatti, или гета. Бизнесмените в центъра ругаели, че гетата задушават града, ограбвайки го от полагащото му се по прави място в ХХІ в...
“В началото подходих като предприемач. С други думи, като наемник – казва Мета. По бюрото му са разпръснати сателитни снимки на Дхарави. – Но нещо се случи. Отворих офис в Дхарави, започнах да говоря с хората, да научавам кои са те, колко упорито са работили и как можеш да прекараш тук месеци, без нито веднъж да ти поискат милостиня.” Именно тогава, казва Мета, “получих просветление. Запитах се дали тези хора се различават по нещо от моя баща, когато на времето е дошъл от Гуджарат. Те имат същите мечти. Тогава реших да посветя остатъка от живота си на справянето с гетата. Защото разбрах, че хората от Дхарави са моите истински герои”.

На уличката “Раджендра Прасад Чаул” новините за одобряването на плана бяха посрещнати с подчертано смесени чувства. Мира Сингх почти не отмести поглед от екрана на телевизора. Често беше слушала истории за предполагаемата трансформация на Дхарави. Досега така и почти нищо не станало. Защо планът на Мукеш Мета да е по-различен? А и какво чак толкова би я накарало да се пренесе в апартамент от 21 кв. м., дори и да й го подарят? Тя си има близо 37 кв. м. Нейното “неформално жилище” напълно я устройва...
Там, където на няколкостотин души се пада по една тоалетна (дебатите на тема дефекация не слизат от политическата сцена на Индия), перспективата за собствена баня и тоалетна би трябвало да осигури сериозно предимство на плана. Но много от живеещите в гетото не бяха трогнати от идеята за собствена тоалетна...

Членовете на рода Савдас са грънчари в Дхарави вече поколения наред, но на времето Танк Ранчход Савдас си представял друг живот. “Имах големи мечти – казва той. – Мислех, че ще стана адвокат.” Но през 1986 г. баща му починал и “тъй като съм най-големия син, поех неговия бизнес.” Наскоро обаче “г-н Танк”, на около 40, започнал да се страхува за бъдещето на кумбхарите в Дхарави. Все повече млади мъже от общността ставали моряци в търговския флот или компютърни специалисти в комплекса “Бандра Курла”. Кумбхарвада е пълна с младежи, които никога не са използвали грънчарско колело – нещо немислимо само допреди няколко години.
А сега изникна и този план. Само споменаването на “освобождаване на Дхарави от статута му на гето” е достатъчно да накара Танк да се разтрепери от гняв. Как смее някой да твърди, че Кумбхарвада е гето, което се нуждае от благоустрояване! Кумбхарвада е дом на работещи хора, мъже и жени, които винаги са се справяли сами. Ако Мукеш Мета е толкова влюбен в САЩ, не може ли да разбере, че Кумбхарвада е истински пример за въпросната американска мечта?...


Марк Джейкъбсън, National Geographic България