Интелектуалците

Либералният интелектуалец в лошия случай

Ще го познаете по това, че обича да се оплаква и да въздиша. Не е доволен от всекидневието си, упреква “народа”, мърмори срещу правителството, партиите и “мафията”, и е на мнение, че нещата никога няма да се подобрят, или поне няма да се подобрят “тук”.
Станал е либерален случайно, а не защото е обмислял или опитал други възможности. Самият той би казал, че причина за либералността му е твърде строгият или твърде влиятелен баща, или пък лишенията, които е преживял в детството и младостта си. Смята, че е травмиран психически и затова се интересува от психология и психоанализа. Хипохондрик е и непрекъснато говори за лекарства и лечение; струва му се, че не само той, но и всички останали са болни физически и душевно, и че трябва да бъдат лекувани цял живот. Гордее се, че е осъзнал тази истина, и че от дълго време се занимава със самолечение.
Убеден е, че е заобиколен от нецивилизовани простаци, които не го разбират. Развеждал се е поне веднъж, или пък никога не се е женил, макар и да има партньорка. Смята, че е престижно да минаваш за хомосексуалист или поне за бисексуален.
Подиграва се на националистите, но същевременно се срамува от националността си и завижда на множество други нации. Невъзможно е да се опише отвращението му от другите раси, а също така и от гражданите на по-бедните страни. Ако е столичанин по рождение, се гордее безкрайно с това; ако не е, избягва темата и се нахвърля върху малцинствата или пък споделя омерзението си от сънародниците и страната като цяло.
Би желал да бъде вечно млад. Бръсне се често, не обича да променя външния си вид и се стряска от децата, защото му напомнят, че има и по-млади от него.
Може да бъде определен като “срамежлив хедонист”. Защото не вярва, че има нещо по-ценно от приятния живот, но не смее да го заяви гласно. Честолюбието му е толкова силно, че може да прекара целия си живот в аскетичен труд, надявайки се да дочака времето, в което ще се наслаждава на славата си.