Нека да помислим за “справедливост” и “несправедливост” – до какви действия се отнасят те и каква средност е “справедливостта”; и на кои неща е среда “справедливото”...
И така, виждаме, че всички биха желали да наричат “справедливост” тази “настройка”, благодарение на която извършват “справедливите неща”, действат справедливо и желаят “справедливите”. Същото е и за “несправедливост” – това ще е такава настройка, благодарение на която “нанасят несправедливост” и желаят “несправедливите”. Затова нека и ние най-напред да приемем като общо очертание тези положения.
Защото не е едно и също положението, от една страна, със знанията и способностите, и, от друга, с “настройките”. Защото изглежда, че способността и знанието са едни и същи относно противоположните неща; но коя да е от противоположните помежду си “настройки” не се отнася до противоположни състояния. Така например от здравето не следват противоположните състояния за тялото, а само тези, които съответстват на здравето.
И така, нека видим колко смисли се придават на “несправедлив”. Приема се, че “несправедлив” е и закононарушителят, и користният, и отхвърлящият равенството...
А след като “несправедливият” е користен, то несправедливостта ще се случва заради блага - но не всякакви, а онези, около които има някакъв житейски успех или неуспех; и които, общо погледнато, винаги са блага, но пък за някой конкретен човек - не винаги. Хората се надяват и преследват тези неща; но не трябва така, а трябва да се надяват благата в общ смисъл да са блага и именно за тях; и да избират благата, които са такива за тях
Аристотел, "Никомахова етика", 1129а - 1129b
Prof. Vasilka Tapkova-Zaimova
Преди 13 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар