ИСТОРИЯТА, разказана за професионалисти

(от 24.04)

5.
Царете на Божия народ влизали в спор с пророците на Бог. Пророците казвали, че царят не следва Закона и върши престъпления. Понякога царят спорел с пророците, друг път ги преследвал. Самият Божи народ не защитавал пророците и също ги преследвал.
В архипелага царете се допитвали до прорицатели. Прорицателят съветвал царя за успеха или неуспеха на предприетото. Понякога те спорели и се гневяли едни на други. Царят се грижел за армията и управлението, а прорицателят можел да оспорва решенията му.
В архипелага се появявали хора, които не били прорицатели, а измервали земята, наблюдавали звездите и твърдяли, че господар в държавата трябва да е законът. Звездите интересували мнозина заради мореплаването и земеделието. Законът пък показвал кой какво можел да владее. Тези измервачи и астрономи били наричани “мъдреци”.
Понякога се случвало самият владетел да бъде мъдрец или прорицател. Тогава той ставал деспот.

6.
В споровете между равните в архипелага се казвало, че владетелят може да прави нещо в държавата само тогава, когато има право. “Право” е слово, с което се съобразяват всички. Така станало ясно, че всеки може да бъде владетел, стига да спазва закона. Започнали да се произвеждат множество закони и един от тях бил владетелят да се сменя приживе. Узнали също, че не е нужно той да е един, а могат да са мнозина, както на съветите.
Забелязали, че законите можели да си противоречат и че се променяли бързо. Появили се групи, които враждували и всяка от които казвала, че предлага по-добри закони. Те убеждавали народа да ги подкрепи. Съгласили се, че мнозина могат да съдят кой закон е добър и кой – не. Така се появило гласуването.
Божият народ не променил Закона си, но и не го спазвал добре. Пророците го упреквали.