Фотографията

„Забележи, - каза той, - че фотографическите снимки много рядко биват сполучливи и това е лесно обяснимо: самият оригинал, т.е. всеки от нас, много рядко прилича на себе си. Рядко, само в някои моменти, човешкото лице изразява своята главна черта, своята най-характерна мисъл.

Художникът изучава лицето, което ще рисува, и схваща тази главна мисъл в него макар даже в този момент, в който рисува, да не е била проявена тя на лицето. Фотографията заварва човека такъв, какъвто е, и много е възможно, че Наполеон в някоя минута би излязъл глупав, а Бисмарк – нежен.

Тук, на този портрет, осветлението е заварило Соня в един важен миг – на нейната срамежлива, кротка любов и малко диво, плашливо целомъдрие. Пък наистина тя тогава беше много щастлива, като се убеди най-после, че аз жадувам да имам портрета й..."

...

Ф.М. Достоевски. „Юноша“ III, 7, 1. 

София, "Игнатов". Превод Рачо Стоянов