Подигравката

Случва се понякога влюбеността да предизвиква подигравки. Казват за него (нея): „Колко е смешен...“

Основанията за това: 

Влюбеността е непрактична (от нея не се правят пари), и поради това - винаги неуместна. Той няма да постигне целта си; но и да я постигне (каква ли е тя?) ще бъде разочарован - защото всичко е временно. Влюбеността разкрива слабост и на влюбения му предстои  позор ("хората ще говорят"); той само се мъчи; измисля си и си въобразява, а всъщност там няма нищо „реално“. И не му подхожда. А може би просто лъже? 

Какво значи това? Любовта, колкото и неуместна и неосъществима да е, колкото и даже да е слаба (от нечия гледна точка), все пак е опит. Опит за какво? Платонистите казват: за безсмъртие. Християните – също. Значи: влюбеният се стреми към безсмъртие – но не само за себе си, а и за любимия.

Щом е така, с присмеха към него се казва: „Грешно е да се стремим към безсмъртие. Такова нещо няма. Човекът е тяло, което бързо ще изчезне. Любовта, дори да съществува, е телесна дейност; и ако някой не подходи така, че незабавно да я извърши, то той е луд... смешен. Или измамник. Това е.“

Това е цинично, а цинизмът е идеологията на дявола. 

Значи: подигравката е от него.