Женският образ с неговата красота връхлита сърцето на мъжа като огън, като мълния... и той зачева.
Защото нейният образ е като семе – нахлува в сърцето му и го опложда. И това семе започва да расте.
Защото нейният образ е като семе – нахлува в сърцето му и го опложда. И това семе започва да расте.
Но това става бавно.
Затова жената, която се влюбва бързо, започва да се сърди, гневи се, тропа с крак – защо той не ме обича, както аз него?
Затова жената, която се влюбва бързо, започва да се сърди, гневи се, тропа с крак – защо той не ме обича, както аз него?
Защо ли? Защото любовта му трябва да порасне.
Женската любов към него пламва бързо, и бързо “прегаря“ и увяхва. А мъжката към нея расте бавно; и, ако я пази, достига зрелост и се ражда в сърцето му – и остава там за цял живот. Тя е тяхно общо „дете“, но той я пази.
Затова мъжът, по време на външната им „връзка“, се хвърля към жената, преследва я навсякъде, завлича я в леглото си и страстно я люби.
За да „изсмуче“ нейния образ. Той е семето, за което сърцето му копнее – за да роди след време любовта.
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар