Какво е любовната битка? Всеки се
досеща – обсада и дуел. Разбира се, има крепости, които отварят вратите си още
преди това да им е поискано. Но не става дума за тях.
В истинската любовна битка се
узнават способностите на „противника“:
какво умее, какво е изкуството му, дали ни е равен. И добродетелите: дали е
само коварен и властолюбив, или пък, напротив, смел, свободолюбив и благороден (ценящ личността на човека).
Накрая се стига до мир и съгласие, ако
противниците са равни; или до завоевание и поробване – ако единият се окаже по-слаб. А
какво ще стане после? Трудно е да се предвиди.
Защото с това войната не свършва.
Идва друго сражение, по-продължително и по-опасно: семейното (оставяме „съжителството“ настрана).
Ако мъжът си помисли, че си е „осигурил“
жената, съдейки по това, че тя е в леглото му, грижи се за домакинството и не
влиза в много остри спорове с него, това значи, че той подготвя разпадането на
семейството си.
Удържането на семейството е
битка, подобна на любовната, но по-продължителна. Затова тя прилича
повече на политика и дипломация, отколкото на война.
Жената е способна да води (или да участва в)
политика по „изолация“ на мъжа си от
семейния живот. Това значи обезсилване на семейството и постепенната му (и скрита) замяна с някаква друга
общност: и това е обикновено родът на жената. Тогава глава на появилото се „фалшиво
семейство“ се оказва най-често майката на жената. Разбира се, това никога не се
обявява.
Възможно е и обратното: мъжът да се
подчини на своите роднини (начело с неговата
майка, разбира се) и да им съучаства в изолирането на
жена си. Тогава „началник“ става свекървата.
Защо провалът на семействата се
ръководи от жените? Защото мъжът изобщо рядко внимава в тези дела. Той намира,
че не е негова работа да следи какво става в домовете на синовете и дъщерите му;
и нищо чудно, след като не е видял какво става дори в собствения му. Значи
вината за тези поражения е негова - бил е небрежен. А то е поради
слабохарактерност и невежество.
Какво да се прави? Първо,
мъжът никога да не допуска роднините му да изразяват „позиция“ относно живота в семейството (да критикуват). Защото тези изказвания, направени под най-благовидни
предлози, са само проверка – ще отвори ли той вратата на дома, така че да се
вмъкнат те? Ако проверката даде отрицателен резултат, роднините ще помърморят,
ще се помръщят и ще останат навън.
Второ, да не позволява на жена си
да коментира делата на семейството въз основа на „външни“ мнения и авторитети.
Но това ще се случи, ако той не успее да наложи в дома си „своя език“. Това значи – да
направи така, че в семейството да се
мисли въз основа на неговите възгледи. Те може да не са изработени от него,
но той трябва да ги е премислил (преживял); и думите, с които си служи, да ги поддържат. Тогава жената няма да намери външен авторитет и няма да може да изолира съпруга си.
В тази битка - за щастие в дома -
той не бива да разчита на „външни“ ресурси като обществено положение, доходи
и пр. Те не прибавят авторитет в делата на семейството. Ако не разговаря непрестанно
с жена си, ако не я въвежда – с кротост и любов, но неотклонно – в света на
своите мисли, той ще остане в положението на „снабдител“ с материални средства
и едно „необходимо неудобство“ за хората в собствения му дом.
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар