Ако светът е сътворен със слово – а то е
мисъл – тогава и човек трябва да внимава най-много за мислите си; и всичко друго
да намира за ако не за по-маловажно, то поне за следствие от тях.
В млада възраст това не се знае, макар
че може да има предусещане за него. Но докато човек не проумее ясно, че мислите
са „началото“, той ще се отнася небрежно към тях. Поради това лесно ще се
впечатлява от всякакви случайни изказвания, които чува, и ще се мъчи да се „съобразява“. Ще се бои от „мнението на хората“ (понякога
наричано с комична приповдигнатост „обществено мнение“).
В мисловния му свят ще има безпорядък и несигурност.
Такъв човек все още е неспособен за „управление“.
Но ако първенството на мислите се
разбере така, че той съзнателно да се заеме с тях, в душата му ще яви порядък. Тогава мислите му ще се установят в нея не като някакви
скитници и случайни гости, а като негови близки; ще са „у дома си“.
Такъв човек няма да се бои от мислите на
околните, и това ще му даде възможност да обърне внимание на самите тях – като човеци.
Проявите на „хорското мнение“ няма да го смущават, колкото и шумни да са;
защото той ще знае, че това са само скитащи, бездомни, „ничии“ мисли; твърде
слаби, за да смутят мира в дома му.
А ако са добри, ще види това и ще ги
покани при себе си; няма да ги остави сами.
Няма коментари:
Публикуване на коментар