Приятелството между тях

И още нещо: мъжът трябва да съумее да стане „приятел“ на своята съпруга. Това е мъчна и крайно деликатна работа – не става дума просто за сътрудничество, съвместни развлечения, а още по-малко за „фамилиарност“.

Понякога човек се чуди кое е онова, което не достига на връзката, така че тя да се „състои“. Духовност ли (религия), или подобна образованост (интереси), или съответстваща емоционалност/характер, или произход (национална/градска/семейна среда) може би... Или нещо около „сексуалния“ живот?

Рядко се случва някой да назове „приятелството“. Много връзки не се случват поради това, че между хората не се заражда приятелство.

И точно това е полето на битката между родителите (роднините) и новото семейство. Защото роднините, ако са били приятели на съпруга/съпругата, настояват да си останат такива и след сватбата - и всъщност завинаги. Но така те „запушват“ развитието на новото приятелство – със своите спомени, навици, реч...

Другият човек обаче не може наготово да усвои техните си неща, които са им били общи за цял живот. Дори да опита, няма да успее; ще остане подражател, „външен“. Значи това мило приятелство между роднини ще трябва да отстъпи – за да се роди онова между съпрузите.

Трудно могат да се появят нови приятелства, ако човек не се освобождава от старите. 

*

https://plus.google.com/u/0/108546925140973062559/posts/YB4VnwzAvj6