Известно е, че любовта
обездвижва. Човек прекратява всякакви практически дела, забравя за проектите
си, не отговаря на писма, няма желание да вдига телефона. Не се нуждае от
разговори.
Това се случва в млада възраст,
но може и по-късно; и не е свързано с изчерпване на силите или „желанието
за живот“. Напротив, човекът изобилства
от сили, но те всички са съсредоточени в една „точка“ (обект); и това е някой друг, с когото той трябва да се „събере“. В
сравнение с тази цел всичко останало му е безинтересно.
В литературата това състояние е
било показвано много пъти. Примерно: Онегин, докато е влюбен в Татяна, не прави
нищо. Не че безделничи, а просто не може да се откъсне от мислите за нея; и поради
това животът му не се движи в никаква
посока - той е „спрял“.
Има и едно друго състояние на
обездвиженост, много подобно на това и понякога дори преплетено с него. Това е „спирането“
на делата в зряла възраст, когато човек е осъществил всичко, което е замислял; „решил
е“ задачите си.
Това пак не е безсилие; напротив,
той чувства в себе си сила да изживее още един живот – но различен, не
същия. И поради това се отказва да действа „по инерция“ - да продължава този. Бездействието му
наподобява размисъл, но е по-скоро съзерцание. Насочено е
към досегашния му живот, но и към човешките дела като цяло.
Това състояние има и свой жанр (словесно облекло). Това е
лириката, но също и сентенцията (апофтегмата). Затова не е чудно, че в историята на старата литература
известните сентенции на т.нар. „седем мъдреци“
и стиховете на първите лирици са от една и съща епоха.
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар