Политикът е служител на свободата

28.
По това време латинците нямали хора, нито архиепископи, нито свещеници, които да възхваляват светата Божия църква. Кралете един след друг пращали при светейшия папа и му казвали да изпрати епископ, митрополити и свещеници. Той отговарял: “С радост ще го направя, само да ми посочите откъде ще се издържат, понеже не е справедливо да ви изпратя архиерей, учители по богословие и дякони, а те да нямат препитание...”
И кралят съобщил, че ще дава достатъчна месечна заплата за препитанието им. Но папата отказал това и му съобщил: “Мое мило чедо, онези, които получават месечна заплата, са под волята на онези, които им я плащат; и когато началникът поиска да отстрани служителя си, той държи хляба му в ръцете си, и служителят ще бъде притеснен и ще страда. Но ако ти искаш тези хора, направи препитанието им сигурно през целия им живот и никой след теб да няма власт да им го отнеме. Тогава ще ти изпратя толкова хора, от колкото имаш нужда, за да се слави името Божие и Светата Троица в страната ти съгласно нашия ред; и от латински архиереи да бъдат ръкополагани дякони, свещеници и останалите църковни служители...”
29.
След това кралете и архонтите един след друг построили църкви и много манастири. И установили съответните закони (асизи) и уредили да имат доход през целия си живот.


Леонтий Махера, “Кипърска хроника”, гл. 28, 29.

въз основа на превода на Петър Тивчев и
http://www.phys.uoa.gr/~nektar/history/2romanity/makhairas_chronicle.htm