Записки на Археолога

Придобиването на знание 2

После, трябва да изучи някаква система от факти (твърдения), свързани помежду си и взаимно потвърждаващи се. Не става дума за формални и твърди отношения като тези в правилата на игрите, езика, музиката и математиката, а за факти/твърдения, които са съвместими. Такова нещо е сборът от исторически факти, основани на източници, които можем да посочим. Тези неща не са толкова сигурни, колкото резултатите от смятането или превода на думи и прости изречения. Но ние можем да кажем защо твърдим това, което твърдим, като се позовем на свидетелства, достъпни за всекиго. Ако кажа, че Цезар е бил гражданин на някаква държава, че е бил военен и е имал ето тези роднини и е бил по ето тези места – това, с оглед на източниците, ще е истина. А пък кажа нещо невярно или несигурно - примерно, че е починал от отравяне на 80-годишна възраст, или че е имал точно 20 извънбрачни деца – то всеки би могъл основателно да ми противоречи.
Вероятно такова е положението и с природните науки, основани на наблюдения.
За разлика от овладяването на правилата в играта, езика, музиката и математиката, тук съвършенството е по-слабо постижимо, защото не става дума за действия и твърдения, чиято коректност или успешност винаги може да бъде установена. Натрупването на факти може да продължава неограничено.
Човек става осведомен (експерт, ерудит, учен, познавач). Той познава не формални отношения, а някакви “свидетелства за неща”. Това е по-скоро ориентираност (приблизителна запознатост), отколкото сигурно знание или умение да се направи нещо точно.