Записки на Археолога

Придобиването на знание 3

Трето, необходимо e познаване на самото разбиране на историята, което е и познаване на интерпретациите; на това, че едни и същи факти могат да значат различни неща, да бъдат използвани за различни нужди, да бъдат разбирани иначе. Примерно, историческата ситуация може да бъде коментирана така или иначе; на един и същ персонаж или общество могат да бъдат приписвани разни качества и значение; един и същ сюжет може да получава разни значения. Системата от факти (твърдения), която сме се постарали да овладеем, е стигнала до нас по някакъв начин, и достигайки, се е променяла. Римската история, да кажем, е стигнала до нас като донякъде случаен сбор от документи (те биха могли да бъдат и други) и същевременно като идея за “Римска история”. Тази идея също би могла да бъде друга и значението, което й се отдава, да бъде едно или друго. През времето и местата, през които е достигала до нас, както на нея, така и на частите й се е гледало по различни начини. Няма “едно разбиране” за значението и дори за устройството (комбинацията от части) на тази система.
Новото най-напред е, че тя изобщо има значение като цяло – защото формалната система (вж. “Придобиването на знание 1”) няма. Един текст, гледан като комбинация от езикови форми не значи нищо извън себе си, само частите му значат нещо в рамките му, или по-точно имат задача. Но тази задача, поне в идеалния случай, не може да подлежи на множество интерпретации. В изречението “Той се отправи към Рим” не може да има много сложни спорове за задачата на думата “към”.
Но историческата ситуация (Цезар се е отправил към Рим с войската си, макар да му е било наредено да я разпусне преди Рубикон) е обект на разни коментари. Тя може да бъде включена в по-обширни исторически изложения или литературни сюжети, да бъде разбрана така или иначе. Човекът, който познава разнообразието на значения на даден факт (било менящи се във времето значения, било просто защото материалът е станал предмет на спор, било защото е привлякъл вниманието по някаква причина на различни несвързани помежду си наблюдатели) се научава да се колебае, да сравнява и започва да избира. Осъдителни ли са действията на Брут и съзаклятниците му? Защо убийството на Цезар е важно събитие? За кого е важно? Кой и кога се е интересувал от него и как го е оценявал?
Ако по време на такова изследване човек започне да се вживява в разни гледни точки и да ги изразява, той става артистичен. Освен това научава, че той самият няма директен, а опосредстван достъп до историческата ситуация – достъпът е станал възможен чрез нечии усилия, подбор, оценка, интерес. Така той става и критичен спрямо мнението на другите (никой не знае много), а и спрямо собственото си мнение.